Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
508/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.С.Т.,
с която е предявен срещу „З.К.Л.И.“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за вреди претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 02.07.2020 г. както следва:
за сумата от 26000 лв., частичен от 100000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за сумата от 136.29 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
разходи за лечение,
за сумата от 2498.65 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснат трудов доход.
Претендира законна лихва от 14.11.2020 г. и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че като водач на
мотоциклет е пострадал при ПТП, настъпило на 02.07.2020 г., по вина на
лице при управление на автомобил, чиято
гражданската отговорност е застрахована при ответника. Получил е телесни увреждания – травма
на корема, долната част на гърба и таза; контузия в областта на дясната
тазобедрена става; контузия на дясната предмищница; счупване на горния край на
дясната лъчева кост; лумбална радикулопатия. Претендира обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, оспорва да е осъществен деликт, както и че произшествието е осъществено по изключителна вина на водача на
лекия автомобил, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от представените писмени доказателства (Констативен
протокол №К-1762058 от 02.07.2020 г., Удостоверение от 08.10.2021г., издадено
от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ и документите, съставени в хода на
административно-наказателното производство), както и от двете приети по делото
авто-технически експертизи и показанията на свидетеля Л.К., че на 02.07.2020 г.
около 18:** ч. в гр. София на бул. „Рожен“, в посока надлез „Надежда“ - спирка „Модна къща Агресия“, до бл.** е настъпило
пътнотранспортно произшествие със следния механизъм: МПС марка “HONDA CIVIC” с рег.№ *******, управляван
от Л.К., със скорост в порядъка на 40 км/ч се е движил в средната лента на
движение. В същия момент от време и зад автомобила, попътно на него и от дясно,
в същата лента се е движил мотоциклет „Хонда” със скорост в порядъка на 50 км/ч.
Водачът на автомобила е предприел действия за промяна на посоката му на
движение „надясно”, като по този начин е препречил пътя на мотоциклета. Водачът
на мотоциклета не е имал възможност да задейства спирачната система на
управляваното от него двуколесно моторно превозно средство и е продължил да се
движи в посока „направо” и без промяна на скоростта си, при което се е реализирал
сблъсък между двете превозни средства - в задна и средна дясна част на
автомобила с предна странична, лява част на мотоциклета. От удара и под
действието на ударният импулс мотоциклетът с неговия водач са паднали на
платното за движение, плъзгайки се по пътната настилка в посока напред и в
дясно , достигайки до десния бордюр. Мястото на удара се намира изцяло в
средната (от три) лента за движение. И двете превозни средства са се движили в
„средна” пътна лента, попътно един на друг, като водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да предотврати удара при конкретните условия на
движение (за да предотврати удара мотоциклетистът е следвало да се движи със
скорост не по-висока от 29 км/ч, като максимално разрешената скорост в района е
50 км/ч). Водачът на автомобила би могъл да предотврати произшествието при
своевременно възприятие на идващият отзад мотоциклет, чрез употребата на
странично дясно огледало, както и огледалото за задно виждане, разположено в
купето на автомобила. При това условие водачът на автомобила не би следвало да
предприема промяна на посоката на движение, преди мотоциклетистът да е преминал
през габаритната лента за движение на автомобила. В този смисъл са заключенията
на двете вещи лица. Техните изводи относно механизма се потвърждават от
разпитаната по делото свидетелка Л.К., водач на автомобила. В показанията си
пред съда тя сочи, че преди удара се е готвела да отбие в дясно и да спре, като
е подала мигач и изведнъж е чула удара, който настъпил в предната й дясна
врата. Преди да подаде мигач и да предприеме маневрата, свидетелката е
погледнала в страничното огледалото и не е видяла приближаващия мотоциклет.
Ударът е настъпил след като свидетелката дала светлинен сигнал и започнала да
навива волана за отбиване вдясно.
От изложеното съдът приема, че причина за настъпване
на произшествието са действията на водача на лекия автомобил, който е предприел
маневра за завиване в дясно в нарушение на задълженията си съгласно чл. 25,
ал.1 и 2 ЗДвП, а именно при приемане на каквато и да е маневра първо да се
увери, че няма да създаде опасност за останалите участниците.
Установява
се от представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската
експертиза, че в причинна връзка от произшествието ищецът е получил следните
травматични увреждания: повърхностна
травма на корема, долната част на гърба и таза; контузия в областта на дясната
тазобедрена става; контузия на дясната предмищница; счупване на горния край на
дясната лъчева кост; лумбална радикулопатия в дясно. След настъпване на произшествието, ищецът е
приет в „УМБАЛСМ Пирогов“,
където е прегледан и са му извършили необходимите изследвания. Травматичните
увреждания са причинили на ищеца болки и страдания с голям интензитет
непосредствено след ПТП за 6-7 дни, болки с умерен интензитет за около 35-40
дни, след което интензитетът е намалявал за около 3-4 месеца. След този период
ищецът би могъл да изпитва болки в поясната област с малък до умерен
интензитет, при по-продължително ходене и стоене прав, при по-голямо и
по-продължително натоварване на дясната ръка за още 1-2 месеца. Вещото лице
сочи, че ищецът е имал нужда от помощ в рамките на около 1.5-2 месеца, поради
обездвижването на десния горен крайник заради счупването на лъчевата кост. От
медицинските документи се установява още, че на 28.07.2020 г. ищецът е посетил
психиатър, който го е диагностицирал с психологична травма – „Разстройство в адаптацията“.
Вещото лице посочва, че пълният възстановителен период на ищеца е продължил
около 4 месеца.
От
показанията на свидетеля В.Ц.се установява, че след настъпилото ПТП ищецът е
изпитвал силен стрес и страх да управлява както автомобил, така и мотоциклет –
заради това, когато се е налагало, свидетелят Ц.да го кара при нужда.
Забелязвало се е промяна в настроенията му, изпитвал е притеснения, че няма да
може да изхранва семейството си заради травмите и определената му неработоспособност,
показвал е признаци на депресия. Преди произшествието ищецът е бил активен и
спортуващ човек, а към момента не практикува такива активности заради травмите
в кръста.
Съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.** ЗЗД. От представените
писмени доказателства се установява противоправното
деяние на водача на лекия автомобил, травмите на ищеца и причинната връзка
между произшествието и уврежданията. Поради това следва да се приеме, че е
налице деликт, извършен от Л.Й.К. при управление на лек автомобил “HONDA CIVIC”
с рег.№ *******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил “HONDA
CIVIC” с рег.№ ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени
вреди.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
характер и естество на телесните увреждания – контузии в областта на корема,
гърба, таза, дясната тазобедрена става и на дясната предмищница и счупване на
горния край на дясната лъчева кост, естество на проведеното лечение (домашно
лечение, липса на оперативно лечение или болничен престой), интензитет и
продължителност на болката (интензивна през първите дни след произшествието),
период на възстановяване (4 месеца), наличието на пълно възстановяване,
доколкото липсват данни за остатъчни последици за здравето на пострадалия.
Следва да се съобрази още продължителния период, в който ищецът е бил затруднен
да движи тялото си и да носи тежест, битовото неудобство от необходимостта да ползва
чужда помощ и как уврежданията са се отразили на възможността на упражнява
професията си.
Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера,
вида и броя на уврежданията, периода на лечение и отнасяйки ги към възрастта и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 20000 лв.
От
представените писмени доказателства се установява, че на ищеца са издадени
рецепти за медикаменти и е направил разходи за закупуването им за сумата от
47,29 лв. (л.28-30), както и че е заплатил потребителска такса за преглед в
размер на 29 лв. (л.32). Не се установяват разходи за преглед в размер на 60
лв., както твърди ищеца – представено извлечение за разплащане чрез банкова
карта (л.29) не установява основание за плащането – каква е направената
покупка, поради което няма основания да се приеме, че този разход е в причинна
връзка с произшествието. Ето защо съдът приема за установени разходи за лечение
в причинна връзка с произшествието за сумата от 76,29 лв.
Относно
искането на ищеца за обезщетение на имуществени вреди - за пропуснати ползи –
разликата между трудовото, съдът намира следното:
Видно от
представеното извлечение от ведомост за заплати (л.111), през последният пълен
отработен месец преди процесното произшествие (месец юни 2020 г.) ищецът е
получил нетно възнаграждение в размер на 1403,84 лв. След настъпване на
произшествието – през м. юли ищецът е получил нетно възнаграждение в размер н
1249,43 лв. и обезщетение за временна неработоспособност от НОИ (виж
удостоверението, л.113) в размер на 1089,71 лв. През месеците август,
септември, октомври и ноември ищецът е получил нетно трудово възнаграждение в
размер на съответно 127,39 лв., 70 лв., 70 лв., 953,42 лв. и обезщетение за
неработоспособност в размер на 1271,32 лв., 1210,78 лв., 1331,86 лв. и 605,39
лв. Така общо полученото трудово възнаграждение за периода м. юли 2020 г. – м.
ноември 2020 г. е в общ размер на
2480,24 лв., а полученото обезщетение за временна неработоспособност е в
размер на 5509,06 лв. Т.е. общо за периода м. юли 2020 г. – м. ноември 2020 г. реално
полученото от ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за неработоспособност
е в размер на 7989,30 лв. За същият период дължимото трудово възнаграждение
(нетен размер, доколкото удръжките за данъци и осигуровки не подлежат на
плащане на служителя) е в размер на 7019,20 лв.
Видно от
писмо от 11.10.2021 г. от Началник ОСИОН – София, съгласно Заповед
№ЧР-05-285/01.09.2020 г. а актуализирана работната заплата за длъжността, заемана
от ищеца, с 28%. От тук следва, че за месеците септември, октомври и ноември
към трудовото си възнаграждение ищецът би получил увеличение с 28%, т.е. с
нетен размер от 393,08 лв. месечно. С така пресметнатото увеличение, нетното
трудово възнаграждение, което би получил ищецът в процесния период е 8198,44
лв. (за месеците септември, октомври и ноември – увеличено с 28%). Както бе
посочено по-горе, реално получената сума за процесния период е 7989,30 лв. Т.е.
налице е разлика от 209,14 лв., която сума ищецът е пропуснал да получи в
следствие ползвания отпуск по болест. Искът за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи е основателен за сумата от 209,14 лв. и следва
да се отхвърли за разликата до предявения размер.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установи ищецът
да е извършил противоправно деяние, с което да е допринесъл за настъпване на
вредите. И двете експертизи по делото установяват, че скоростта, с която се е
движил ищецът е в рамките на разрешената (50 км/ч) и за него произшествието е
непредотвратимо (за да предотврати настъпилия удар, мотоциклетът е следвало да
се движи със скорост около 29 км/ч, но няма основание да се приеме, че такова е
било дължимото поведение на мотоциклетиста). Не е налице и причинна връзка
между облеклото на ищеца (дали същото е било предпазно, съгласно изискванията
на закона, или не) и настъпилите травми – същите са контузии, а не охлузни рани
и наличието на специално предпазно облекло не би могло да предотврати настъпването
им.
Ищецът има
право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представената с исковата молба претенция, същата е входирана при
застрахователя на 02.07.2020 г. С оглед диспозитивното начало обаче на ищеца
следва да се присъди законна лихва от заявения от него начален момент 14.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата
от 354,21 лв.
На ответника
следва да се присъдят направените разноски за съдебно удостоверение, експертизи
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за
сумата от 263,88 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание
чл.78, ал.6 ГПК разноски за държавна такса в размер на 900 лв. и за експертизи
в размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******,
да заплати на Й.С.Т., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 20000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите от произшествие, осъществено на 02.07.2020 г., заедно със законната лихва от 14.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 76,29 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, заедно със законната лихва от 14.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 209,14 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснат трудов доход, заедно със законната лихва от 14.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 354,21 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди; до пълния предявен размер от 136.29 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
- разходи за лечение и до пълния предявен размер от 2498.65 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
– пропуснат трудов доход.
ОСЪЖДА Й.С.Т., ЕГН **********, да заплати на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 263,88
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 900 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 300
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: