№ 672
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100900296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625, вр. с чл.628 ТЗ. Образувано е по молба на длъжника
„Е. -ВМ“ ООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност, защото
молителят не е в състояние да изпълни свои задължения по договор за банков кредит. Сочи
се, че срещу молителя е бил издаден изпълнителен лист на 11.11.2019 г. по ч.гр.дело N
56397/19 г. на СРС, 48 с-в, за сумата от 651 180,82 лв., за сумата от 8903,89 лв. - договорна
лихва, за сумата от 497 лв. – наказателна лихва, за 1377,72 лв. – разноски по застраховка, за
2532,37 лв. – мораторна лихва и 13 339,84 лв., а за събирането на вземанията е образувано
изп.дело N 20208040400011, по което изпълнението е насочено срещу недв.имоти, които са
били продадени на публична продан. Освен това молителят има и публични задължения в
размер на 6 988,15 лв. Поддържа се, че молителят се намира в състояние на
неплатежеспособност, поради което не може да изпълни задълженията си. Иска се от
молителя да се обяви неплатежеспособността му и да се открие производство по
несъстоятелност.
Представен е счетоводен баланс към 09.02.2022 г., счетоводен баланс към 31.12.2021 г.;
отчет за приходите и разходите за периода 01.01 -31.12.2021 г.
Представени са ГФО за 2017 г., ГФО за 2018 г., ГФО за 2019 г. и ГФО за 2020 г.
Представена е справка от 25.01.2022 г. за задълженията на молителя към НАП.
Представена е справка на АВ за извършените от молитетеля сделки с недв.имоти.
Представен е изпълнителен лист на 11.11.2019 г. по ч.гр.дело N 56397/19 г. на СРС, 48 с-
в, с който молителят и две физически лица са осъдени солидарно да заплатят на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД сумата от 651 180,82 лв., сумата от 8903,89 лв. - договорна
лихва, за сумата от 497 лв. – наказателна лихва, за 1377,72 лв. – разноски по застраховка, за
1
2532,37 лв. – мораторна лихва и 13 339,84 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност е с
показатели – 0,4286 за 2017 г., 0,4243 за 2018 г., 0,0408 за 2019 г.; 0,5249 за 2020 г. и 0,0037
за 2021 г.; коефицентът за бърза ликвидност е с показатели – 0,4286 за 2017 г., 0,4243 за 2018
г., 0,0408 за 2019 г.; 0,5249 за 2020 г. , 0,0037 за 2021 г., коефицентът за незабавна
ликвидност е с показатели – 0,0212 за 2017 г., 0,0207 за 2018 г., 0,0345 за 2019 г.; нулеви
стойности за следващите години; коефицентът за абсолютна ликвидност е с показатели –
0,0212 за 2017 г., 0,0207 за 2018 г., 0,0345 за 2019 г. и с нулеви стойности за следващите
години. Към изготвяне на междинния баланс на 09.02.2022 г. показателите на всички
коефиценти за ликвидност са с нулеви стойности. Вещото лице е констатирало, че през
всички години от изследвания период от 2017 г. до 09.02.2022 г. стойносттта на пасива
/всички задължения/ е надвишавала стойността на актива /всички права/.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е молба с правно основание чл.625 ТЗ,
подадена от длъжника.
От представените по делото доказателства се установи, че молителят има задължения,
които произтичат от търговска сделка. Представен е изпълнителен лист от 11.11.2019 г. по
ч.гр.дело N 56397/19 г. на СРС, 48 с-в, с който молителят и две физически лица са осъдени
солидарно да заплатят на „Първа Инвестиционна Банка“ АД сумата от 651 180,82 лв. –
главница по договор за кредит от 19.12.2016 г., сумата от 8903,89 лв. - договорна лихва, за
сумата от 497 лв. – наказателна лихва, за 1377,72 лв. – разноски по застраховка, за 2532,37
лв. – мораторна лихва и 13 339,84 лв. Договорът за банков кредит по чл.430 ТЗ има
качеството на абсолютна търговска сделка, поради което задълженията по изп.лист
произтичат от търговска сделка. По делото няма данни да изпълнени в цялост задълженията
по изпълнителния лист, поради което съдът приема, че молителят е неизправен длъжник.
Освен това от справката от 25.01.2022 г. за задълженията на молителя към НАП се
установява, че молителят има публични задължения за неплатени данъци по ЗДДС и по
ЗКПО. Вземането на държавата за дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото
попада сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Тези публичноправни
задължения на молителя за дължим данък по ЗДДС произтичат от извършваната от него
търговска дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно
стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от
молителя търговска дейност.
Доколкото няма данни за погасяване на данъчните задължения по ЗДДС, съдът намира за
доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни
задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.
2
При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието
непогасени от молителя задължения, произтичащи от търговска сделка, както и
публичноправни задължения, свързани с извършваната от молителя търговска дейност.
От събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че молителят е
в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ се
установява, че още към 31.12.2017 г. краткосрочните задължения на молителя надвишават
по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са
под единица за целия изследван от в.лице период - 0,4286 за 2017 г., 0,4243 за 2018 г., 0,0408
за 2019 г.; 0,5249 за 2020 г., 0,0037 за 2021 г. и 0,0000 към 09.02.2022 г., а коефицентът за
обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /под единица/ за целия
проверяван от вещото лице период е основание за фактическия извод за недостиг на
краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си
задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението
на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите
краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент /под единица/ през
всичките години от периода 2017 г. – 09.02.2022 г. показват по категоричен и несъмнен
начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява
с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че
длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази
обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на
бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите
парични задължения.
В подкрепа този извод са показателите на коефицентирте за бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, които също са под референтните стойности за всяка една години от
изследвания от в.лице период.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните
стойности през периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на
търговското предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова
автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза
ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца. Коефицентите за
абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши
показатели в конкретния случай /при ниски показатели на общата и бързата ликвидност/
също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да
покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.
3
Следва да се спомене, че стойността на всички пасиви през периода е надвишавала
стойността на всички активи, а единствено за 2020 г. стойностите са еднакви.
От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че към
настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в
което се намира през последните няколко години. Напротив – към изготвяне на междинния
отчет на 09.02.2022 г. показателите на всички коефиценти за ликвидност са с нулеви
стойности. Тази фактическа констатация сочи по несъмнен и категоричен начин, че
предприятието на длъжника необратимо е изпаднало в състояние на неплатежеспособност –
то е „нежизнеспособно“ от икономическа гледна точка.
Искането с правно основание чл.630 ал.2 ТЗ е основателно, защото от заключението на
ССЕ се установява, че през годините е налице трайна тенденция за влошаване финансовото
състояние на длъжника, който е с отрицателен финансов резултат и натрупва значителни по
размер загуби – очевидно е в този случай, че продължаването на дейността на длъжника би
увредило масата на несъстоятелността.
За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2017 г., защото от
заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2017 г. е налице обективно състояние на
невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към
която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.12.2017 г., доколкото
към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че краткосрочните
задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на
коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи.
С определение от 10.05.2022 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 11.05.2022 г., съдът е
указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник и на неговите кредитори, че в
едноседмичен срок следва да внесат сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е
необходима за покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при
непредставяне на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ.
Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума, необходима за
покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в
неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а
производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Е. -ВМ“ ООД, ЕИК ****, гр.София,
кв.“Редута“, ул.****, магазин „П.“.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.12.2017 г.
4
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е. -ВМ“
ООД, ЕИК ****, гр.София, кв.“Редута“, ул.****, магазин „П.“.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е. -ВМ“ ООД, ЕИК ****, гр.София, кв.“Редута“,
ул.****, магазин „П.“.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е. -ВМ“ ООД, ЕИК
****, гр.София, кв.“Редута“, ул.****, магазин „П.“.
ЛИШАВА „Е. -ВМ“ ООД, ЕИК ****, от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на „Е. -ВМ“ ООД, ЕИК ****.
СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника
Е. -ВМ“ ООД, ЕИК ****, по т. дело № 296/22 г. на СГС, VI-4 състав.
УКАЗВА на длъжника „Е. -ВМ“ ООД, ЕИК ****, и на неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е
налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в
едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Е. -ВМ“ ООД, ЕИК ****, гр.София, кв.“Редута“, ул.****, магазин „П.“, на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.
Да се изпрати препис от решението до АВ за вписване; да се впише в книгата по чл.634в
ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5