Решение по дело №949/2016 на Районен съд - Бяла

Р Е Ш Е Н И Е

   № 64

        Гр.Бяла, 03.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                         Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 949/2016г. по описа на БРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 3 000 лв., представляваща главница по издадена фактура № **********/03.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2016г. до ок. изплащане на задълженията.

Претендира  направените по делото  разноски.

Ответникът редовно призован депозира отговор по и.м., с който оспорва иска по основание и размер.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна изведе следното:

Между страните по делото е бил сключен договор за охрана /от 6.08.2014г., като с анекс от 22.04.2015г. срокът е бил продължен до 31.12.2018г./ на обекти, който по правната си същност е договор за изработка и по него ответникът е бил в качеството на възложител, а ищецът - в качеството на изпълнител. За стойността на възложената и извършена работа /услуга/ за периода месец август до  месец октомври  въз основа на издадена фактура № **********/03.10.2016г. ищецът- изпълнител по договора е издал процесната по делото 1бр. ф-ра на обща стойност 3 000 лв., като остойностяването е по предвидената в договора  сума – 2 500 лв. без ДДС или 3000 лв. с ДДС. Ответникът-възложител не е изпълнил задължението си да заплати тази стойност /което обстоятелство не оспорва/, поради което следва със съдебното решение да се осъди да стори това.

Ответникът е направил възражение, че за сочения процесен период между страните по делото не е било  налице валидно облигационно отношение, като е оспорил съдържанието на договора от  06.08.2014г. Съдът, счита, че се касае за частен диспозитивен документ  и спорещия ответник не навежда довод, че процесния договор и анекс не е подписан от лицата, посочени за негови автори или, че текстът предхождащ подписите е преправен, които са хипотезите за неистинност на частния диспозитивен документ известни на теорията. Когато страната, на която се противопоставя документът, носещ нейния подпис оспори, че подписът е неин, е налице оспорване на автентичността на документа, което именно е обект на проверката по чл.193 от ГПК. Напротив, ако тази страна не отрича автентичността на собствения си подпис под документа, то за производство по оспорване липсва обект за спор, тъй като при частните документи се оспорва само авторството на изявлението, но не и  съдържанието. В случая  от доказателствата по делото както поотделно, така  и в тяхната съвкупност, вкл. и  представените от страна на ищеца  банкови извлечения се установява, че  след сключване на договора от 06.08.2014г. и анекса от 22.04.2015г. са били налице правоотношения между страните, във връзка с изпълнението по процесния договор с дата 15.05.2015г. и 12.08.2015г.

По делото са разпитани двама свидетели на страната на ищеца, като от показанията на които съдът е установил изпълнението на задълженията по  договорите.

Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая ответникът – възложител не оспорва нито, че възлагане не е имало, нито че изпълненото не е според възложеното, нито че е некачествено изпълнение, нито че работата не е приета от негова страна, а всичко това следва и от факта на приемане и надлежно осчетоводяване на фактурите. Затова на посочените основания и във вр. с чл.286 ТЗ /ищецът е търговец и възложената му работа е във вр. с предмета на дейност, т.е. сделката е търговска/, искът следва да се уважи за предявената сума от 3000 лв., тъй като тя съответства изцяло на договорената цена за възложената работа /услуга/ за цената също оспорване няма/.

Сумата следва да се присъди със законна лихва от 06.10.2016г. до изплащането.
        Съдът не приема становището на ответника, че поради неосигурени средства в бюджета, не дължи плащане. Липсата на парични средства не освобождава длъжника по парично задължение от изпълнение. Обстоятелството, че в бюджета на ответната община няма осигурени средства за заплащане на дължимата на изпълнителя сума, съгласно договора, не означава нито че за извършената до момента на това прекратяване услуга заплащане не се дължи /в договора липсва такава договорка за освобождаване на длъжника/, нито че плащане ще се дължи само ако са осигурени средства в бюджета. Още – и от разпоредбата на чл.2 от договора, и от разпоредбите на ЗМСМА, които предвиждат, че общините сами формират бюджетите си, се налага извод, че Община Борово е следвало да осигури средства в бюджета си за заплащане на услугата, която е възложила по процесния договор и която ищецът-изпълнител реално и надлежно е изпълнил.  

           Съобразно чл.78, ал.1 от ГПК разноските са в тежест на ответниците.

           Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА БОРОВО /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ....., със седалище и адрес на управление: гр.Борово, обл.Русе, ул.”Никола Йонков Вапцаров” № 1а, представлявана от Кмета В.П.В., да заплати на „ДЕЛТА ГАРД” ООД, /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ......, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец ул.”Христо Белчев” № 2, представлявано от управителя В.А.К. с.а. адв.Г.С. от САК, сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) - главница, представляваща дължима сума по фактура, издадена на основание сключен Договор за охрана от 06.08.2014г. с номер: **********/03.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ОБЩИНА БОРОВО /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ....., със седалище и адрес на управление: гр.Борово, обл.Русе, ул.”Никола Йонков Вапцаров” № 1а, представлявана от Кмета В.П.В.,да заплати на „ДЕЛТА ГАРД” ООД, /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ....., със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец ул.”Христо Белчев” № 2 представлявано от управителя В.А.К. с.а. адв.Г.С. от САК, сумата от 270,00лв. /двеста и седемдесет лева / разноски по делото.

      Решението може да се обжалва пред ОС-Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/