№ 2338
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следН
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110117439 по описа за 2023 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. Н С е предявил срещу ответника С. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...,
следните искове:
Да се признае за установено, че С. М. дължи на „Т“ ЕАД следните суми: 5115,57 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 16.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
840,79 лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.10.2022г., сумата от 43,66 лв. - главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за м.10.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 16.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху втората главница в
размер на 9,63 лв. за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., за които суми е издадена
заповед № 33996/25.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 62246/2022г. по описа на СРС. Иска се присъждане на сторените от ищеца съдебни
и деловодни разноски, и възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ответницата, чрез пълномощника си адв. Х., оспорва предявените искове по основание и
размер.
Като трето лице - помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Б България“ ООД.
Ищецът твърди, че ответника С. М. е клиент на „Т“ ЕАД за битови нужди за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. С..., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Твърди, че съгл. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се извършва при
1
публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, в случая тези, които са влезли в сила
от 10.07.2016г. Позовава се на чл. 33 от ОУ, съгласно който клиентите са длъжни да
заплащат дължимите месечни суми по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане за
периода, за който се отнасят. Твърди, че топлоснабдеНт имот се намира в сграда, която е в
режим на етажна собственост и е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ. Сочи чл. 155, ал.1, т. 2 от ЗЕ, съгласно който сумите за топлинна
енергия се начисляват по прогнозни месечни вноски, след края на отоплителН сезон, на база
на реален отчет за ползваната топлинна енергия, ФДР изготвя изравнителни сметки. Тъй
като ищецът твърди, че ответницата не е заплатила начислените за имота суми за топлинна
енергия, е предявил настоящите искове.
Ответницата М., чрез пълномощника си твърди, че процесните вземаН са погасени по
давност за месец октомври и месец ноември на 2019г. Застъпва становището, че тригодишНт
давностен срок следва да се изчислява от датите, на които са начислени прогнозните сметки,
в настоящият казус за времето от м.05.2019г. до м. 04.2020г. В отговора на исковата молба се
твърди за липса на доказателства за наличие на облигационна връзка между страните.
Оспорва се основателността на искаНта относно услугата дялово разпределение и на
искаНта за заплащане на лихви за забава. Твърди, че тъй като част от главниците, включени
в обща фактура от 31.07.2020г. са погасени по давност и начислените върху тях лихви не се
дължат. Сочи се липса на доказателства за изпадане на ответницата в забава. Иска се
присъждане на разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
Ищецът представя копие на договор № ... от 25.03.1996г. за това, че С. Г. М. е купувач на
топлинна енергия за адрес: гр. С.... Като доказателство по делото е прието копие на договор
за продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС № 214/03.11.1992г., Наредба №
8/11.03.1993г. и ПМС № 181/22.09.1992г., и пр.договор ДИ-257п/28.06.1993г., от който се
установява, че на 07.12.1994г. ищцата по делото С. Г. М. е купила от Министерство на
вътрешните работи недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. С...,
със застроена площ от 71, 69 кв.м. и един брой избено помещение. Като доказателство по
делото е прието и сверено копие на данъчна декларация, подадена от ищцата през 1998г., в
качеството й на собственик на процесН по делото апартамент № 24, находящ се в гр. С..., ап.
24.
По делото не се спори, че ФДР „Б“ ООД осъществява дяловото разпределение на топлинна
енергия в процесН имот, който е топлоснабден, както и, че „Т“ ЕАД е начислила за процесН
период претендираните от нея по делото суми, по пера и стойност, посочени по-горе, поради
което не са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които да
установят тези обстоятелства. Ищецът е представил справка за издадените от него фактури
за абонат ... за периода от време от м.10.2019г. до м.04.2020г., както и два броя съобщеН към
2
фактури със справки към тях за издадени кредитни известия за прогнозно начислена
топлинна енергия, а именно: съобщение към фактура № **********/31.07.2021г. за отчетен
период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. и съобщение към фактура № **********/31.07.2020г.
за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.
При установеното във фактическо отношение, предявените искове са частично
основателни, поради следното:
От копие на договор № ... от 25.05.1996г. за продажба на топлинна енергия, сключен „Т“
ЕАД като продавач и С. Г. М. като купувач се установи, че продавача „Т“ ЕАД продава на
купувача С. Г. М. топлинна енергия за отопление и топла вода, франко абонатната станция,
за адрес: гр. С.... Затова ищцата е клиент на топлинна енергия съгласно тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2/2017г.,
съгласно което, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти – собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдеН имот, и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към
топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Изчислението на дължимите от ответницата суми, съгласно предявените искове, съдът
направи на осн. чл. 162 от ГПК, като взе предвид данните по фактури, посочени в таблицата
на л. 24 от делото, тъй като съгласно твърдеНта на ищеца може да се направи извод, че
същите са издадени за цената на топлинната енергия с вкючени в нея изравнителни сметки.
Въпреки, че процесН по делото период е от м.05.2019г. до м.04.2021г., таблицата включва
издадени фактури за топлинна енергия от м.03.2020г. Последно издадената еденична фактура
е за м.04.2021г., посочени са и цитираните по-горе общи фактури за двата процесни
отоплителни периода. За периода от време, за който има данни за неплатени сметки, а
именно от м.03.2020г. до м.04.2021г. вземаНта на „Т“ ЕАД не са погасени по давност, поради
което задължението на ответницата М. за топлинна енергия за този период от време е в общ
размер на 3207, 34 лв. За дължимите суми за дялово разпределение на топлинна енергия са
посочени фактури от м.10.2019г. до м.04.2021г. За времето до 16.11.2019г. вземаНта за
дялово разпределение на топлинна енергия са погасени по давност, поради което и видно от
сумите по фактурите за м.11.2019г. /16.11.2019г./ до м.04.2021г., дължимите суми за дялово
разпределение на топлинна енергия са в общ размер на 40, 22 лв. Относно дължимата лихва
върху двете главници – за топлинна енергия и за дяловото й разпределение е посочена обща
сума, което поставя съда в невъзможност да изчисли и да посочи каква част от нея е
задължение за лихва върху всяка от двете главници, затова в тази част исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни, тъй като не са доказани по размер.
По разноските:
3
Сторените от ищеца разноски съгласно представеН списък по чл. 80 от ГПК /при
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство съответно в размер
на 100 лв. и 50 лв./ са в общ размер на 400 лв. На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно на
уважената част от исковете се дължат разноски в размер на 216, 16 лв.
Сторените от ответницата разноски съгласно представеН списък по чл. 80 от ГПК са в общ
размер на 1600 лв. На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете
се дължат разноски в размер на 735, 37 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответницата, с оглед размера на защитаваН
материален интерес, не е прекомерен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез юриск. Н С, срещу С. Г. М. с ЕГН **********,
с адрес: гр. С..., по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ, че за топлоснабдяването
на имот, представляващ апартамент № 24, в гр. С..., С. Г. М. дължи на „Т“ ЕАД следните
суми:
3207, 34 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.11.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 40,22
лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 16.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.11.2022г. до изплащане на вземането,
КАТО исковете за главница за топлинна енергия в размер на 1908, 23 лв. за периода от
м.05.2019г. до м.02.2020г.; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 840,79 лв. за периода от 15.09.2020г. до 25.10.2022г. и за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,63 лв. за периода от
01.12.2019г. до 25.10.2022г. отхвърля като неоснователни.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца –
ФДР „Б България“ ООД – гр. София.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4