Р Е Ш Е Н И
Е
гр. С. 14.11.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4851 по описа за
2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Е.Н.З.,
ЕГН ********** е предявила против З. „А.“ АД, *** иск за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания , вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП на 02.02.2015 г. за сумата от 26 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Ищцата твърди,
че на 02.02.2015 г., около 16.30 ч. в гр. С. е пострадала при ПТП като пътник в
автобус от градския транспорт в гр. С., собственост на „СКГТ“ ЕАД, марка
„Мерцедес“, с рег. № СА *****, вина за което носи водачът на автобуса – Г.Т. ***,
в района на спирка на МГТ № 0542 потеглил без да осигури безопасно слизане на
всички пътници в автобуса, при което тя е паднала от потеглящия автобус. Твърди,
че след инцидента водачът на автобуса е напуснал местопроизшествието без да
установи какви са настъпилите последици и без да изчака пристигане на органите
на МВР. Вследствие на процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания –
изкълчване на лакътната става и фрактура на лява радиална кост, в резултат на
което е търпяла интензивни болки и страдания. На следващо място излага, че по
отношение на увреждащото МПС – автобус, марка „Мерцедес“, с рег. № СА ***** е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите с
ответното дружество – З. „А.“ АД към датата на ПТП.
В тази връзка
моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати
застрахователно обезщетение в посочения размер и претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение и разноски по делото.
ответникът
З. „А.“ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния автобус към датата на ПТП. На първо място счита, че не е доказано
наличието на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и
конкретно виновно и противоправно поведение от страна на водача на автобуса, в
резултат на което да е причинено настъпването на процесното ПТП. Твърди, че не
е доказано нарушение от негова страна на правилата за движение по пътищата,
както и механизма на ПТП. На следващо място оспорва, че ищцата е била пътничка
в процесния автобус, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените от нея увреждания и механизма на ПТП. На следващо място оспорва
тежестта и размера на причинените на ищцата вреди, както счита, че предявеният
иск е прекомерно завишен по размер, с оглед принципа на справедливостта,
визиран в чл. 52 от ЗЗД. При условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушение на
чл. 68, ал. 3 от ЗДвП, като твърди, че тя е започнала да слиза от автобуса,
когато същият е бил в движение и не на спирка. Оспорва и акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва поради неоснователност на главния иск. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
На основание чл.
219 от ГПК в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран Г.Т.Т., ЕГН **********.
От негова страна не е
депозирано становище по предявения иск.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От Констативен
протокол № К – 124 се установява, че същият е съставен по повод на посетено
ПТП, настъпило на 02.02.2015 г., около 16.30 ч. в гр. С., бул. „Рожен“, в
района на спирка на МГТ № 0542 с посока на движение от бул. „Ген. Н. Жеков“ към
ул. „Княгиня Мария Луиза“, между автобус, марка „Мерцедес“, модел „О 305“, с
рег. № СА *****, управляван от водача Г.Т.Т. и паднал пътник, слизащ от
автобуса - Е.Н.З. – ищца по настоящото дело. В Констативния протокол е
отбелязано, че водачът на автобуса е напуснал мястото па ПТП без да уведоми
органите на МВР.
По случая е
образувано досъдебно производство № 11061/2015 год. по описа на СРТП-ОДП-СДВР
по пр. преписка № 2504/2015 год. на СРП, което обаче е прекратено с
постановление от 18.06.2015 год./на л.52 и 53 от делото/ на основание чл.24,ал.1,т.9 НПК-по искане на пострадалото лице.
По делото не е
спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е обявил за
безспорно обстоятелството, че за процесния автобус, марка „Мерцедес“, с рег. №
СА ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по посочената в исковата молба застрахователна полица №
11115000036884, със срок на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., т.е.
валидна към датата на ПТП.
По делото е изготвената
и приета автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално. В заключението вещото лице приема следните възможни версии за
настъпването му:
Първата е, че при
слизане на пътничката Е.З. от автобуса е бил притиснат левия лакът от
затварящата се врата на автобуса, втората е, че при слизане на пътничката от
автобуса, същата е била притисната или избутана от затварящата се врата, при
което е паднала на терена и трета - че след слизане на пътничката от автобуса,
вратите са били затворени, но тя е била в близост до тях и водачът не се е
огледал в огледалата за обратно виждане и не е подсигурил безопасна дистанция,
като при потеглянето е осъществил съприкосновение (удар) с пътничката и тя е
паднала на терена. Съгласно посоченото в заключението е приет следният механизъм
на ПТП – същото е настъпило на 02.02.2015 г., около 16,30 ч. в гр. С., като по
бул. „Рожен“, в посока от бул. „Ген. Н. Жеков“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“
се е движел автобус, марка „Мерцедес“, модел „0 305“, с peг. № СА *****,
управляван от водача Г.Т.Т. по линия № 85. Водачът е установил автобуса на
спирка на МГТ № 0542 - „Модна къща Агресия“ и е отворил вратите за слизане и
качване на пътници. В автобуса е пътувала пътничката Е.Н.З. /на 64г./, която е слизала
и автобусът е потеглил, като при някой от описаните по-горе варианти или в
съчетанието им е получила регистрираните травматични увреждания. Съгласно
експертното заключение, причините довели до процесното ПТП са субективните
действия (бездействие) на водача на автобуса, а не са от техническо естество. Прието
е също така, че от техническа гледна точка водачът на автобуса е разполагал с
обективната възможност своевременно да възприеме пътната обстановка при всеки един
от разгледаните варианти, а именно че вратите не са затворени и има още слизащи
пътници преди да потегли; да потегли от спирката, след индикация, че вратите са
нормално затворени или да потегли от спирката, когато в близост до автобуса
няма слезли пътници или пешеходци, чиято безопасност да е застрашена.
В съдебно
заседание по реда на чл. 176 от ГПК се изслушани обяснения на третото лице –
помагач по делото - Г.Т.. Същият заявява, че е участвал в пътен инцидент на
02.02.2015 г. като водач на процесния автобус „Мерцедес“, с рег. № СА *****.
Спомня си, че автобусът е бил пълен. Твърди, че още не е бил потеглил с
автобуса, както и че в момента, в който е започнал да затваря вратите на
автобуса е видял, в огледалото за обратно виждане, че на третата врата на
автобуса, на земята има коленичила жена. Не помни да е чул викове в автобуса.
След това е слязъл, за да види жената и какво се е случило.
Представена е и Епикриза,
изх. № 4419/2015 г., както и цялата медицинска документация, издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД във връзка с проведеното лечение и изследвания на ищцата Е.З.,
които са от значение за заключението на вещото лице. В посочената медицинска
документация е отразено, че същата е постъпила на лечение на 02.02.2015 г. и е
изписана на 03.02.2015 г.
По делото е
изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът
приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните по делото. От
него се установява, че ищцата Е.З. е била диагностицирана със следните
травматични увреждания - изкълчване на лявата лакътна става, което е довело до временно
разстройство във функцията на левия горен крайник за период по - голям от 30
дни, както и охлузване на долния клепач на дясното око. По повод на тези увреждания
е било проведено болнично лечение по спешност, при което е било извършено наместване
на изкълчването на лявата лакътна става и имобилизация с гипсова лонгета, хирургична
обработка на охлузната рана на долния клепач на дясното око и медикаментозна терапия.
Експертът е посочил, че в медицинската документация не е отбелязано, че ищцата Е.З.
е пострадала по време на ПТП. От заключението на експертизата се установява, че
в острия период болките в областта на лакътната става са били силни, провокирани
от разкъсването на меките тъкани и пружиниращото съпротивление от изместената
става, а след наместване на дислокацията постепенно са намалели. Вещото лице
посочва, че свалянето на имобилиращата шина става около 17- 20 ден и се започва
рехабилитация, по време на която също има болки, които се дължат на
преодоляването на контрактурата и възстановяване на силата и еластичността на
мускулите. Болките в областта на охлузната рана на долния клепач продължават
няколко дни и са с малка интензивност. Съгласно експертния извод, изкълчването
на лявата лакътна става и охлузването на долния клепач на окото подлежат на пълно
излекуване и възстановяване, като при тези увреждания не се очакват трайни
последици за функцията на травмираните области. Възможно е единствено в зоната
на охлузната рана да остане цикатрикс. Вещото лице посочва, че теоретично е
възможно в хода на лечението на тези травми да възникнат патологични състояния,
но в медицинска документация на ищцата няма данни за това, поради което
заключението е, че прогнозата е добра и функцията на засегнатите области е
възстановена напълно.
В съдебно
заседание вещото лице е уточнил, че описаните травми при ищцата могат да бъдат
получени от посочения в авто-техническата експертиза механизъм, а именно при
падане на страни върху ръката, която понася първия удар и след това последващо
падане на главата.
В производството
пред настоящата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелката Р.К. З. - дъщеря на ищцата по делото. Свидетелката
заявява, че майка й е пострадала при ПТП през месец февруари миналата година,
когато е слизала от автобус на спирка „Агресия“, като й е казала, че при самото
слизане, автобусът е тръгнал и тя е паднала извън него. Твърди, че е отишла
веднага при майка си в Пирогов и когато я е видяла тя е била много разстроена и
изплашена, ръката й е била гипсирана и много я е боляло. Останала е в болницата
един ден, тъй като има диабет. Свидетелката заявява, че тя живее с майка си в
едно домакинство. Тя се е грижела изцяло за нея след инцидента, тъй като е
имала нужда от чужди грижи, поради това, че е била с гипс около 40 дни. След
2-рия месец е започнала да се облича сама, но я е боляло и не е ползвала тази
ръка. Твърди, че и към момента майка й не се е възстановила напълно, въпреки че
ходи на рехабилитация. Посочва, че майка й е диабетичка, но няма други
заболявания и не е имала затруднение с придвижването преди инцидента, а проблемите
са се появили след това.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, необходимо е да
са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
На следващо
място, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ следва да се
установи и наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника
в качеството му на застраховател и прекия причинител на увреждането.
От събраните по
делото писмени доказателства се установи, че на 02.02.2015 г., около 16.30 ч. в
гр. С., бул. „Рожен“, в района на спирка на МГТ № 0542 с посока на движение от
бул. „Ген. Н. Жеков“ към ул. „Княгиня Мария Луиза“ е настъпило ПТП между
автобус, марка „Мерцедес“, модел „О 305“, с рег. № СА *****, управляван от
водача Г.Т.Т. и пътничката - Е.Н.З. – ищца по делото.
Съдът намира по
делото за безспорно доказано, че ищцата по делото е пътувала в процесния
автобус по линия № 85, както и че по време на това пътуване на 02.02.2015 г. е
настъпило ПТП между това МПС в района на спирка на МГТ № 0542 - „Модна къща
Агресия“ и нея като пътничка. Този факт се потвърди, както от приложения по
делото констативен протокол № К-124, така и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Росица З., която свидетелства, че майка й е претърпяла ПТП
през м. февруари миналата година като пътничка в автобус на спирка „Агресия“.
Посоченото обстоятелство се установява и от обясненията на водача на процесния
автобус „Мерцедес“ - Г.Т., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, че на 02.02.2015
г. е участвал в инцидент като водач на този автобус, който се е случил с
пътничка, която е пътувала в автобуса. Следователно съдът приема за
неоснователно оспорването на ответника, че е недоказано участието на ищцата
като пътничка в процесния автобус по време на ПТП.
Спорен по делото
е въпросът дали е налице виновно и противоправно деяние от страна на водача на автобуса
„Мерцедес“ - Г.Т., респ. неправомерно поведение от негова страна, в резултат на
което да е причинено настъпването на процесното ПТП. При преценка на това
обстоятелство, съдът приема, че противоправността на деянието на водача на автобуса се установи от заключението на приетата
по делото авто-техническа експертиза ,от която се установява, че водачът е спрял
автобуса на спирка на МГТ № 0542 - „Модна къща Агресия“ и е отворил вратите за
слизане и качване на пътници, като в него е пътувала и пътничката Е.З. – ищца
по делото, която е слизала. В този момент автобусът е потеглил, при което при
някой от посочените в експертизата варианти – затискане на левия лакът на
ищцата от затварящата се врата на автобуса, притискането и избутването й при
слизане от затварящата се врата, в резултат на което същата е паднала на терена
или след слизане от автобуса, поради близостта й до него и неосигуряване от
страна на водача на автобуса на безопасна дистанция е осъществено
съприкосновение с пътничката, която в резултат на това е паднала на терена, водачът
на автобуса е реализирал процесното ПТП с пътничката в него. Съгласно
експертното заключение се установи, че основната причина за реализирането на
пътния инцидент са субективните действия, респ. бездействие на водача на
автобуса, както и че от техническа гледна точка той е разполагал с обективната
възможност своевременно да възприеме пътната обстановка при всеки един от
разгледаните варианти, а именно: че вратите не са затворени и има още слизащи
пътници преди да потегли; да потегли от спирката, след индикация, че вратите са
нормално затворени или да потегли от спирката, когато в близост до автобуса
няма слезли пътници или пешеходци, чиято безопасност да е застрашена. Следователно
по делото е установено, че с действията си
водачът на автобуса е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, която
предвижда, че „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреви“, както и
разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДвП, предвиждаща, че „Водачът на пътно
превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да
осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“. В тази
връзка, съдът намира, че по делото е безспорно установено виновно и
противоправно поведение от страна на водача на автобуса, който е нарушил
горецитираните правила за движение и по непредпазливост е допуснал процесното
ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното. Вината на водача на автобуса се
презюмира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция за вината на водача.
Съдът намира, че
в хода на делото беше установен и фактът, че ищцата е получила травмите в
резултат на процесното ПТП, в което е участвала в качеството си на пътник в
автобус от масовия градски транспорт. Събраните в хода на процеса писмени
доказателства обосновават извода, че ищцата действително е претърпяла именно
описаните в исковата молба и диагностицирани в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД
увреждания. В констативния протокол за ПТП като участник и пострадало лице е
посочена ищцата Е.З., като е отбелязано, че същата е с работна диагноза –
луксация на ляв лакът, както и че е прегледана и освободена в „Пирогов“. От
заключението на съдебно-медицинска експертиза по делото се установи, че
уврежданията при ищцата имат травматичен характер. В съдебно заседание вещото
лице уточнява също така, че описаните травми при ищцата могат да бъдат напълно получени
от описания в авто-техническата експертиза механизъм, а именно при падане на
страни върху ръката, която понася първия удар и след това последващо падане на
главата. Фактът, че ищцата е получила тези увреждания в резултат на процесното
ПТП се подкрепи и от свидетелските показания на разпитаната свидетелка по
делото Росица З., която заявява, че майка й е пострадала при ПТП през месец
февруари миналата година, когато е слизала от автобус на спирка „Агресия“, както
и че когато е видяла майка си тя е била в Пирогов.
Следователно, съдът
намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане - вреди за ищцата по делото, които са пряка и
непосредствена последица от противоправното деяние. Посредством събраните по
делото писмени и гласни доказателства се доказа, че уврежданията при ищцата,
лечението и възстановителният период, както и остатъчните последици от тях са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са установени по категоричен
начин.
Във връзка с
изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Между страните
не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската
отговорност на водача на автобуса е покрита от ответника по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обект на застраховане
по посочената З.ължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл. 257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по тази застраховка, съгласно чл. 257, ал. 2 от КЗ, са
както собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание. В случая водачът се ползва от
застрахователната закрила полицата. Следователно, съдът намира, че ответникът е
материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем
на отговорността на водача.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер
следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че
при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поради нарушение на чл. 68, ал. 3 от ЗДвП, като твърди, че тя
е започнала да слиза от автобуса, когато същият е бил в движение и не на спирка.
Съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, когато вредите
се намират в причинно-следствена
връзка с поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на
дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си същият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и възникването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи
обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, т.е. да е налице
извършване на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице,
които са намират в причнно-следствена връзка с вредоносния резултат, като
изводите на съда в тази насока не може да почиват на вероятности или
предположения. В горния смисъл е З.ължителната практика на ВКС на РБ, намерила
израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения №№ 45
от 15. 04. 2009 г. по т. д. № 525/2008 г., ІІ т. о., 165 от 26. 10. 2010 г. по
т. д. № 93/2010 г., ІІ т. о., 159 от 24. 11. 2010 г. по т. д. № 1117/2009 г.,
ІІ т. о., и др.
Във връзка с
изложеното, съдът намира, че направеното възражение за съпричиняване по чл.51,
ал.2 ЗЗД е неоснователно. От заключението на авто-техническата експертиза се
установи, че процесното ПТП е станало на автобусна спирка, както и че същото е
настъпило след установяването му от водача на спирката, т.е. след спирането му.
След това водачът е отворил вратите за слизане и качване на пътници, при което
ищцата по делото, слизайки от него най-вероятно е била затисната от вратата,
или притисната и избутана от нея, в резултат на което е последвало падането й
на терена и получаване на травматичните увреждания. Следователно съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че ищцата е извършила нарушение на
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ЗДвП, поради слизането си от автобуса, в
момент, когато той е бил в движение, а още по-малко, че това се е случило в
нарушение на забраната за слизане и качване само на автобусна спирка. Във връзка с изложеното съдът намира, че по
делото не се установи пострадалата да е извършила нарушение на правилата за
движение по пътищата, в резултат на което да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника е да докаже това възражение, като съдът намира, че такова доказване
по настоящото дело не е проведено, поради което не са налице основанията за намаляване
на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По размера на
претенцията за неимуществени вреди:
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и
тежката степен на уврежданията, интензитетът и продължителността на понесените
болки и страдания, проявлението им във времето, настъпили в хода на лечението
усложнения, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване и др.
Съдът намира, че
по делото се установи, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получила
изкълчване на лявата лакътна става, по повод на което е получила временно
разстройство на функцията на левия горен крайник за повече от 30 дни, както и
охлузване на десния клепач на дясното око. В резултат на тези увреждания е постила
в болница, където е било извършено наместване на изкълчването на лявата лакътна
става и поставяне на гипсова лонгета. На следващо място се установи, че
непосредствено след травмата болките, които е изпитвала ищцата в областта на
лакътната става са били силни, след извършеното наместване постепенно са
намалявали, а след сваляне на шината е започнато рехабилитация, при която също са
се наблюдавали болкови усещания. Тези факти се подкрепиха и от показанията на
разпитаната свидетелка по делото, посредством които се установи, че когато е
видяла майка си след процесното ПТП, тя е била много уплашена, ръката й е била гипсирана
и я е боляло много. Съдът отчита и факта, който се установи посредством
свидетелските показания, че ищцата е била с гипс около 40 дни, поради което
същата е имала затруднения да се обслужва първоначално сама, което й е причинило
значителни неудобства от битов и личен
характер по време на възстановителния период. На следващо следва да се отчетат
и възрастта на пострадалата към момента на ПТП – 64 г., както и фактът, че
същата е диабетик, които обстоятелства предполагат по-трудно и по -
продължително възстановяване след получените травми. Съдът взема пред вид и
фактът, че като цяло травматичните увреждания при ищцата не са тежки по вид,
както и че съгласно извода на вещото лице същите подлежат на пълно излекуване и
възстановяване и не се очакват трайни последици от тях. Съгласно заключението
от експертизата прогнозата е добра при тези увреждания, като функцията на
засегнатите области при ищцата е възстановена напълно.
Като взе всички
тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 7 000 лв. и намира този размер за справедлив и
обоснован пред вид търпените от ищцата болки и страдания и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. Над
уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. искът за неимуществени
вреди като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По искането за
присъждане на законна лихва:
При З.ължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането
– чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Субективното право на увредения
по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на
материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищцата
има право на обезщетение за забавено изпълнение върху присъденото обезщетение
от момента на настъпване на деликта 02.02.2015 г. до окончателното му
изплащане.
По разноските в
производството:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищцата разноски в размер на 87.50 лв., както и на процесуалния й представител
сумата от 680 лв. на основание чл. 78, ал. вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, определено
съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На следващо
място, ответникът следва да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сума в размер на 280 лв. държавна такса.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените от него
разноски общо в размер на 950,72 лв., от които: 91.34 лв. за експертиза, както
и 859.38 лв. за адвокатско възнаграждение.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.Н.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** 82, чрез пълномощника й адв. Я. Д., със съдебен
адрес:*** 87 на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 7
000 лв. / седем хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпили при ПТП на 02.02.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането - 02.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 000 лв. до
пълния предявен размер от 26 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, *** да заплати на
Е.Н.З., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на
87.50 лв., както и на процесуалния й представител сумата от 680 лв. на
основание чл. 78, ал. вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, а по сметка на СГС да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата от 280 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА
Е.Н.З., ЕГН **********
да заплати на ЗАД „А.“ АД, *** на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 950,72 лв.
– разноски по делото, от които - 91.34 лв. за експертиза, както и 859.38 лв. за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „А.“ АД – Г.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: