Решение по дело №295/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 април 2011 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20101200100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2010 г.

Съдържание на акта

Решение № 176

Номер

176

Година

09.05.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.13

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Васка Динкова Халачева

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор:

Дафин Каменов

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Гражданско I инстанция дело

номер

20105100100463

по описа за

2010

година

Производството е с правно основание чл. 336 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод предявен от М. М. Е./М. М. Е./ и Ю. Х. Х. /Е./ Ю. Х. Е./, и двамата с постоянен адрес Г. К., бУ. „Б.” №*. вх. *, . *, ап. *, против М. М. Е. /М. М. Е./ от Г. К., бУ. „Б.” №*. вх. *, . *, ап. *, с ЕГН *, иск с правно основание чл. 5, ал.1 от ЗЛС.

В исковата молба се твърди, че ответникът страда от тежка форма на олигофрения, тежка имбецилност, еретична разновидност, недоразвит говор, тежка липса на самостоятелност. Изтъква се, че лицето е било освидетелствано от ТЕЛК за психични заболявания със стационар Г. С. З., като с експертно решение № 1286 / 110 от 01.10.2003г. му била определена 95% трудова неработоспособност пожизнено, както и необходимост от чужда помощ. В резултат на заболяването ответникът не разбирал свойството и значението на постъпките си, не бил в състояние да се грижи за себе си и за своите работи. Поради това състояние на ответника, молителите М. Е. и Ю. Е. искат съда да постанови съдебен акт, с който синът им М. М. Е. / М. М. Е./, с ЕГН:*, да бъде поставен под пълно запрещение.

По делото въпреки дадената процесуална възможност, отговор на исковата молба от ответника не е депозиран.

В съдебно заседание молителите М. Е. и Ю. Е., чрез процесуалния си представител адв. Търпанов, поддържат исковата си молба изцяло.

В съдебно заседание О. П., Г. К., намира исковата молба за основателна.

В съдебно заседание, назначеният на ответника особен представител- служебен адвокат изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, искът се явява допустим и основателен, и че поставянето на ответника под пълно запрещение ще бъде изцяло в негова полза.

Окръжният съд, действащ в производството като първа инстанция, взе предвид следното:

От представеното по делото заверено копие от Решение № 838 / 07.12.2010г. на Кмета на Община К. се установява, че на основание чл. 19а от Закона за гражданската регистрация е допусната промяна на името на ответника от М. Ма. Е. на М. М. М.. С оглед на същото по делото е допусната и съответната промяна в първоначално заявените имена на ответника. Представени по делото са и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0358/07.03.1977 г. на Община К., както и решения № 802/15.11.2010 г. и № 041/11.03.2003 г. на Община К., които в своята цялост установяват, че молителите са родители на ответника .

Приложено е по делото и заверено копие от експертно Решение № 1286 / 110 от 01.10.03г., от което е видно, че ответникът е с 95% /деветдесет и пет процента/ трудова неработоспособност с чужда помощ поради заболяване с диагноза „Тежка олигофрения – тежка имбецилност. Еретична разновидност.” Посочената инвалидност е безсрочна.

По делото са снети свидетелски показания на св. Х. И. Х. и св. Ю. Д. И. От техния съвкупен анализ съдът установи, че лицето М. М. М. е болно още от бебе и че не е в състояние сам да се грижи за себе си.

От приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-психиатрична експертиза, която не се оспорва от страните и която съдът кредитира изцяло, се установява, че ответникът М. М. М. страда от душевна болест -„Тежка олигофрения, тежка имбецилност. Еретична разновидност”. Заболяването поради тежестта на интелектуалния дефицит води до трайно разстройство на съзнанието, придобито е от раждането и не подлежи на никаква корекция. Същият не може, не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. Експертизата установява още, че продължителното разстройство на съзнанието на ответника му пречи да разбира същността на каквито и да е било работи и същият не е в състояние да се грижи и защитава интересите си.

От зададените в съдебно заседание, проведено на 16.03.2011г., въпроси по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, съдът придоби непосредствена представа от състоянието на ответника, в частност отсъствие на адекватна реакция от негова страна на зададените от съда въпроси.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Намира, че в производството са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, т.е. налице са условията за поставяне на ответника под пълно запрещение. За да се уважи искът за поставяне под запрещение, т.е. за обявяване недееспособност на едно лице, е необходимо от една страна лицето да е душевно болно или слабоумно, и от друга – да е налице реална неспособност същият да се грижи за своите работи, включително и да върши валидни правни действия – да придобива права или да поема задължения. В тази връзка от цитираните доказателства се установява по един безспорен начин, че ответникът М. М. М. страда от душевна болест, от тежка умствена изостаналост, като началният момент на заболяването датира от най-ранна детска възраст – от момента на раждането, че състоянието му е особено тежко поради тежестта на интелектуалния дефицит, поради което не може да се грижи сам за своите работи. Установява ±е безспорно, че посоченото заболяване „Тежка олигофрения – Тежка имбецилност. Еретична разновидност”, съставлява предвидената в цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, душевна болест.

С оглед така установеното съдът намира, че са налице предпоставките за поставянето на М. М. М. под запрещение – същият страда от душевна болест и е реално неспособен да се грижи за своите работи, да върши валидни и правни действия и да придобива права или да поема задължения. Предвид тежестта на състоянието му следва същият да бъде поставен под пълно запрещение.

На основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.156, ал. 1 от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничество по постоянния адрес на лицето, в казуса при Община К., обл. К., за учредяване на настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл. 338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М. М. М., с ЕГН *, от Г., бУ. „Б.” № *.вх.”*”, .*, ап.*.

ОСЪЖДА ищците М. М. Е.,с ЕГН *, и Ю. Х. Е.,с ЕГН *3, и двамата с постоянен адрес Г. К., бУ. „Б.” №*. вх. *, . *, ап. *, да заплатят по сметка на Окръжен съд, Г. К., дължима се в производството държавна такса в размер още на 5 лв.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на органа по настойничество при Община К., обл.К..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Решение

2

ub0_Description WebBody

3A8DC29248728F33C225788B002E5386