РЕШЕНИЕ
№260049
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Невена Назарева, като разгледа
докладваното гр. дело № 11120 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Ищецът С.Ш.М. е предявил срещу Е. С. Ш.,
С.Ш.М., Ф.Б.М., С.Ш.М. и З.С.М. иск за делба на имот пл. № ** с площ от 315
кв.м. по кадастралния план на гр. **, обл. **, одобрен със Заповед № ** г. на
ИД на АГКК, за който е отреден УПИ ** от кв. ** по регулационния план на гр. **,
обл. **, одобрен със Заповед № ** г., с административен адрес: гр. **, ул. **,
целият застроен и незастроен с площ от 315 кв.м., ведно с находящите се в
имота: масивна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.м., масивна сграда
със застроена площ от 18 кв.м. и масивна сграда със застроена площ от 11 кв.м.,
ведно с всички подобрения в имота, при граници на УПИ: УПИ **, УПИ **, УПИ ** и
улица.
В исковата молба се излагат съображения,
че с констативен нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № *** г.,
съставен на ** г. от нотариус с Район на действие – Районен съд **, С.Ш.М. и Ф.Б.М.
са признати за собственици по давностно владение на процесния недвижим имот. С
договор за покупко-продажба на недвижим имот ** г., обективиран в нотариален
акт № **, том ** г. на Служба по вписванията гр. **, С.Ш.М. и Ф.Б.М.
прехвърлили на Е. С. Ш. процесния недвижим имот, като към този момент
последният нямал сключен граждански брак.
Навеждат се доводи, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 6798/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр. с-в, е
признато за установено по отношение на С.Ш.М., Ф.Б.М. и Е. С. Ш., че С.Ш.М. е
собственик на основание наследство и давностно владение на 1/10 ид. част от
процесния недвижим имот, като констативният нотариален акт е отменен до
посочената част. Ответницата З. С.М. била ** на С.Ш.М., поради което посочената
1/10 ид. част била придобита в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.
Посочва се, че с договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № **, том ** г. на Служба по вписванията гр. **, Е.
С. Ш. прехвърлил на С.Ш.М. 1/10 ид. част от процесния недвижим имот, а на С.Ш.М.
и Ф.Б.М. – по 2/10 ид. части за всеки от тях.
Поради изложеното се излагат
съображения, че страните са съсобственици на процесния недвижим имоти при
следните квоти: за С.Ш.М. – 1/10 ид. част; за Е. С. Ш. – 4/10 ид. части; за С.Ш.М.
– 2/10 ид. части, за Ф.Б.М. – 2/10 ид. части, за С.Ш.М. и З.С.М. в режим на СИО
– 1/10 ид. част.
Доколкото страните са в невъзможност да
се подлеят доброволно, моли съдът да допусне съдебна делба на процесния
недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от С.Ш.М., с който се взима становище, че делба на
процесния недвижим имот следва да бъде допусната, но при различни съделители и
различни квоти в съсобствеността. Възразява се, че ответниците С.Ш.М. и Ф.Б.М.
не са придобили собствеността върху 9/10 ид. части от процесния недвижим имот,
доколкото С.М. се явява държател на идеалните части останалите наследници на Б.
В. И. /Ш. М. М./. Според ответника, процесният недивжим имот е придобит от Б. И.
в режим на СИО със ** – С.Ю.М., като след неговата смърт, имотът е преминал в
патримониума на неговите наследници. С.Ш.М. и Ф.Б.М. не са извършили действия,
с които да обективират спрямо останалите съсобственици намерението да владеят
техните идеални части за себе си. Излагат се доводи, че наследодателят Б. И. е
закупил заедно със своите ** – Б. и М., два поземлени имота през ** г.,
находящи се в гр. **. Към този момент същият е имал сключен граждански брак със
С.Ю.М., поради което имотът е придобит в режим на СИО. Впоследствие ** са се разбрали
помежду си да поделят двете дворни места на три части, поради което били
образувани три парцела, но същите не били разделени със съдебна или доброволна
делба, a устно се договорили кой от братята кой имот ще ползва, като по този
начин същите били завладяни. Наследодателят Б. И. и ** завладяли парцела, който
към настоящия момент представлява УПИ ** по регулационния план на гр. **, като
го владяли трайно, постоянно, необезпокоявано до смъртта на Б. И. на *** г.
През ** г. двамата построили и къща в посочения недвижим имот, като в нея
заживели заедно със **. Поради изложеното ответникът излага становище, че делба
следва да се извърши между наследниците на Б. И., респ. като страни следва да
бъдат конституирани С.М. и С.Ш.Я.. Посочва се, че С.М. се явява собственик на
½ ид. част от правото на собственост при прекратяване на СИО с
наследодателя и на 1/10 ид. част в качеството и на наследник, С.Ш.М. – на 1/10
ид. част в качеството му на наследник, С.Ш.М. – на 1/10 ид. част в качеството
му на наследник и С.Ш.Я. – на 1/10 ид. част в качеството й на наследник.
Досежно притежаваната от С.Ш.М. 1/10 ид. част по наследство, се посочва, че
същата е прехвърлена на Е. С. Ш.. Доколкото последният е придобил единствено
1/10 ид. част, то и последващите разпоредителни сделки, извършени от него, са
породили действие единствено до посочената квота в съсобствеността. По този
начин от Е. С. Ш. е прехвърлил на С.Ш.М. 1/100 ид. част, на С.Ш.М. – 2/100 ид.
части и на Ф.М. – 2/100 ид. части, като за разпоредилия се Е.Ш. са останали
5/100 ид. части. Доколкото е съставен констативен нотариален акт, моли на
основание чл. 537, ал.2 ГПК същият да бъде отменен при постановяване на
решението по допускане на делба. В заключение посочва, че съсобствеността в
процесния недвижим имот се разпределя по следния начин: за С.М. – 10/100 ид.
части, за С.М. – 11/100 ид. части, за С. М. – 2/100 ид. части, за Ф.М. – 2/100
ид. части, за С.Я. – 10/100 ид. части, за С.М. – 60/100 ид. части, за Е.М. –
5/100 ид. части. В отговора на исковата молба се посочва и по-детайлно описание
на процесния недвижим имот, ведно с находящите се в него сгради.
От ищеца С.М. е депозирана
молба-становище от 10.09.2019 г. /л.41-43/, с която се възразява други лица да
бъдат конституирани в производството, доколкото ответникът е в невъзможност да
се позовава на права на трети лица, които не са заявени от тях. Посочва се, че
издаденият констативен нотариален акт не е породил право действие единствено
досежно притежаваната от С.М. 1/10 ид. част от правото на собственост,
доколкото по отношение на същата е налице влязло в сила решени е по гр.д. №
6798/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив. В останалата част, според ищеца,
констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка е легитимирал С.Ш.М. и
Ф.Б.М. като собственици на 9/10 ид. части и извършените разпоредителни сделки
впоследствие са породили действие. Излагат се съображения във връзка с
описанието и статута на сградите в имота. В тази връзка се оспорват
констатациите в нотариален акт № **, том ** г. на Служба по вписванията гр. **,
досежно обстоятелството, че С.М. е признат за собственик на 1/10 ид. част от
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 18 кв.м. и 1/10 ид. част от
масивна сграда със застроена площ от 11 кв.м., доколкото по отношение на същите
не са представени доказателства за право на собственост или удостоверения за
търпимост. Претендира се в тази част да бъде отменен издаденият констативен
нотариален акт.
С Определение от 17.07.2020 г.,
постановено по делото, съдът е приел, че подаденият отговор на искова молба има
характер на искова молба по отношение на въведените с него други съделители, за
които се твърди, че е възникнало правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Същите са индивидуализирани с молба от ответника С.Ш.М. от
31.07.2020 г., а именно: С.Ю.М. и С.Ш.Я..
От С.Ю.М. е постъпил отговор на искова
молба, с който се взима становище, че същата не следва да участва в
производството по делба върху процесния недвижим имот, доколкото няма право на
собственост върху същия. Излага съображения, че през *** г., заедно с ** Б. И.
/Ш. М./ и ** – С.М., заминали да живеят в **, като оставили процесния недвижим
имот на С.Ш.М. и ** – Ф.Б.М.. След смъртта на **, през ** г. двамата със С.М.
се върнали и отново потвърдили решението си процесният имот да остане на С.Ш.М.
и ** – Ф.Б.М..
Постъпил е и отговор от С.Ш.Я., в който
се излагат съображения, идентични на тези в отговора на С.Ю.М..
В проведеното първо открито съдебно заседание на
тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, ответниците Е. С. Ш.,
С.Ш.М. и Ф.Б.М., чрез техния процесуален представител, изразяват становище за
допустимост на предявения иск за делба. Посочват, че желаят делбата да бъде
допусната при квотите, посочени в исковата молба, но при установяване статута
на едноетажна масивна сграда със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна
масивна сграда с площ от 11 кв.м. Оспорват се констатациите в нотариален акт № **
г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив, относно признатите
права върху тези сгради на ответника С.Ш.М..***, IV състав, е
бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
По делото е представено Удостоверение за наследници на
Б. В. И. изх. № ** г. на Община ** /л.88 - 89/, от което се установява, че
същият е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** - С.М., и ** - С.М.,
С.М., С.Я. и С.М.. Наследодателят Б. В. И. е носил и имената Ш. М. М., видно от
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ** г. на Община **
/л.94/.
От акт за женитба № ** г. на Селски народен съвет Д. П.
/л. 90/, се установява, че Ш. М. и С.М. са сключили граждански брак на ** г.
По делото е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на нотариус с район на действие -
Пловдивски народен съд /л. 92/, от който се установява, че И. Х. П. е прехвърлил
на Ш., В. и М. М. М. правно дворно място от 500 кв.м., съставляващо парцел *, имот ** от кв. ** по плана на с. ** и празно дворно
място от 566 кв.м., съставляващо парцел **.
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение от ** г., вписан под акт № *, т. **, дело № **
г. на Служба по вписванията гр. ** /л. 5/, се установява, че С.Ш.М. и ** - Ф.Б.М.,
са признати за собственици на имот пл. № ** по кадастралния план на гр. **,
съставляващ УПИ **
от кв. ** по регулационния план на гр. **,
ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 89 кв.м.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от **
г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на Служба по
вписванията гр. **, С.М. и ** - Ф.М., са прехвърлили на Е.Ш. имот пл. № ** по
кадастралния план на гр. **, съставляващ УПИ ** от кв. **
по регулационния план на гр. **, ведно с построената в имота масивна жилищна
сграда с площ от 89 кв.м.
По делото е представено Решение № 1899/12.06.2017 г.,
постановено по гр. д. № 6798/2016 г. на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 19.02.2019
г. /л.11 - л. 13/, с което е признато за установено по отношение на С. М., Ф.М.
и Е.Ш., че С.М. е собственик на 1/10 ид. част по силата на наследствено
правоприемство и давност от имот пл. № ** по кадастралния план на гр. **,
съставляващ УПИ **
от кв. ** по регулационния план на гр. **,
ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 89 кв.м. С
посоченото решение, на основание чл. 537, ал.1 ГПК е отменен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от ** г.,
вписан под акт № *, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **, до
размера на 1/10 ид. част от имота.
С договор за дарение на недвижим имот от ** г., обективиран
в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **
/л.7/, Е.Ш. е прехвърлил на С. М. 2/10 ид. части, на Ф.М. - 2/10 ид. части, и
на С.М. - 1/10 ид. част от пл. № ** по кадастралния план на гр. **, съставляващ
УПИ ** от кв. ** по регулационния план на гр. **, с адрес:
ул. **, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 89 кв.м.
По делото е представен нотариален акт за право на
собственост върху идеални части от недвижими имоти от ** г., вписан под № **,
т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. ** /л. 93/, от който се
установява, че С.Ш.М. е признат за собственик на основание давностно владение
върху 1/10 ид. част от дворно място, намиращо се в гр. **, ул. **, обл. **,
представляващо имот пл. № **по кадастралния план на гр. **, за който е отреден
УПИ ** от кв. ** по регулационния плана н гр. **, ведно с
1/10 ид. част от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 89
кв.м., и 1/10 ид. част от всички подобрения и приращения в имота, включително
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 11 кв.м. По делото е представено и цялото
нотариално дело № ** г. на ** С.П. *** действие - Районен съд ** /л.132 - 154/.
От Удостоверение за сключен граждански брак от ** г.,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ** г. на Община **
/л.9/, се установява, че С. М. е сключил граждански брак със З.М. ** г.
По делото е изготвена СТЕ от в. л. ** О.А. /л.160 -
178/, от което се установява, че построените в имота сгради - жилищна сграда и
постройки на допълващо застрояване са построени преди ** г. За основната
жилищна сграда има издадено удостоверение за търпимост. Няма намерени
строителни книжа. За сградата на допълващо застрояване - едноетажна постройка
МС2 и гараж - МС1, няма издадени удостоверение за търпимост. Същите са
допустими сгради по смисъла на действащите към момента на построяването правила
и норми - ЗТСУ и ППЗТСУ, с оглед на което същите са търпими строежи при наличие
на денивелация и свързано застрояване при гаражите в ПИ ** и ПИ **. Вещото лице
посочва, че едноетажната съществуваща постройка МС2 – допълващо застрояване, е
построена сграда в парцел с нискоетажни жилищни функции. Голямата денивелация е
една от причините да има такава постройка, като в противен случай на нейни
място е щяло да има насип. Тази постройка е със застроена площ от 27 кв.м. и е
долепена до жилищната сграда, като има отделен вход. Вещото лице обосновава, че
същата не може да бъде самостоятелен обект за живеене. Според същото е възможно
да се предават отделни помещения, съставляващи част от обема на жилищна сграда
към други пространства в съседство към друга сграда, само ако е с проектна
документация и проектите да са одобрени от общинските органи. Посочено е че
жилищната сграда без спалня три може да функционира като законово жилище,
защото отговаря на всички изисквания от ЗУТ за жилище. То се ползва и по този
начин на семейството на С.М..
По делото е изготвена повторна СТЕ от ** Б.К. /л. 217
– 230/. Съобразно заключението на вещото лице ЗРП на гр. ** е одобрен със
Заповед № ** г. Съгласно регулационния план за имот с пл. № ** в кв. ** са
отредени парцели **
и **. Със Заповед № ** г. в утвърдено
сливането им в един парцел и неговото разделяне на три парцела: **, **, и **. Съгласно застроителния план
се предвижда ново основно свободно жилищно застрояване на два етажа в УПИ ** и
УПИ **, и на един етаж в УПИ **. УПИ ** е идентичен с имот **. В него има построени сгради
със сигнатури: МЖ със застроена площ от 89 кв.м., МС1 със застроена площ от 18
кв.м., и МС2 със застроена площ от 11 кв.м. Реално в имота има едноетажна
сграда на основно застрояване – МЖ, с едно жилище, и сграда на допълващо
застрояване – гараж със застроена площ от около 20 кв.м., а поради изразената
денивелация в пространството под гаража има разположено помещения със складово
предназначение, едното от които се ползва за живеене с достъпен до него
санитарен възел, всички с площ от около 27 кв.м. От документите по делото е
направен извод, че МЖ е посроена след **г., а МС през ** г., поради което
последната попада в приложението на пар. 16 от ПР на ЗУТ. Помещенията под
гаража, заедно с банята и тоалетната, не отговарят на изискванията за жилище
както по сега действащите правила и норми, така и тези, действали към времето
на построяване, доколкото е недопустимо жилище да бъде разположено под гараж.
Не е допустимо жилище да включва помещение, разположено в геометрията на друго
самостоятелно жилище. Помещенията в МЖ и без спалня „три“ формират
пространствено и функционално самостоятелно жилище. Т.нар. лятна кухня
/помещението под гаража/ не съответства на техническите правила и норми за
жилище. Гаражът не е част от МЖ, нито е пристройка към МЖ. Той е сграда на
допълващо застрояване, а поради денивелацията под него е намират помещения със
складово предназначение.
По делото е изготвено и допълнително заключение към
допуснатата СТЕ от **. Б.К. /л. 253 – л. 257/, от което се установява, че
гаражът и обемът под него представляват една сграда на допълващо застрояване,
която е частично допряна до жилищната сграда на основно застрояване и е
изградена на вътрешната регулационна линия със съседния от югоизток УПИ **, т.
е. свързано с намиращите се в него гараж и навес. Помещението „баня и тоалетна“
и част от помещението „стая с кухненски бокс“ не попадат под гаражната плоча, а
калканната стена в тази част извън контура на гаража гранични с навес в
съседния УПИ, като не се покрива напълно във вертикално отношение. Според
вещото лице, допустимо е поради стръмнния терен, пространството под плочата на
сградата на допълващо застрояване /гараж/ да се оползотвори с помещения за
складови или други нежилищни нужди. Посочва се, че няма данни гаражите в
съседните УПИ да са изградени въз основа на одобрен КЗСП и издадени строителни
книжа. Според вещото лице, като сгради на допълващо застрояване на страничната
регулационна линия в два съседни УПИ, а като гаражи – на вътрешната
регулационна линия, са допустими по сега действащите правила и норми и по
предходните такива.
Съдът кредитира заключенията по изготвените СТЕ,
повторна и допълнителна СТЕ. В тази насока следва да се посочи, че заключенията
и на двете вещи лица са еднопосочни, а именно, че построените в имота сгради са
в режим на търпимост, както и че „лятната кухня“ не отговаря на изискванията за
жилище. Досежно обстоятелството за търпимостта на сградите, съдът намира, че се
явява ирелевантно за правния спор, доколкото предмет на съдебна делба може да
бъде и незаконен строеж, респ. такъв, който не се явява търпим. В тази насока и
оспорванията на заключенията по допуснатите експертизи се явяват неотносими.
По делото са разпитани петима свидетели – Ш. Я., М. А.,
Р. Е., Е. И. и Е. И.
Свидетелят Ш. Я., ** на ответницата С.Я., си спомня,
че двамата се запознали през **г., като той посетил къщата на **, находяща се в
гр. **, ул. **. Към тази година имотът представлявал едноетажна къща без
покрив, като вместо него имало бетонна плоча. Къщата се намирала малко под
нивото на улицата и до нея се стигало по стълба. Тя се състояла от две големи
стаи, разделени със стъклени врати. Имало още една стая, но само тези двете
били разделени. Едната била пригодена за кухня, а другата – за всекидневна.
Имало и коридор. Дворът бил голям около 400 кв.м. В имота нямало пристройка, но
по стълбите, по които се слизало надолу към къщата имало площадка. Зад къщата
имало тоалетна от тухли. След като свидетелят и ответницата се оженили, в имота
била построена лятна кухня, а над нея – гараж. Свидетелят си спомня, че през **г.
всички заминали за ** – първоначално С.М., с ** – С., след това С. със
семейството си, и накрая Ш. В края на **. С.М. се върнал от ** със семейството
си и започнал да живее в къщата в гр. **. С., заедно с **, останали да живеят в
**, като двамата се върнали четири – пет години по-късно като гости. До
настоящия момент С. живеел в **. Когато всички заминали за **, единствено
останал С. в къщата на **. Между всички имало уговорка къщата да се стопанисва
от него. Ш. починал през ** г., като след неговата смърт между ** имало
уговорка къщата да остане за С.. Поради тази причина ** на свидетеля – С.,
нямала претенции към къщата. Такива претенции нямал и С., защото заминал да
работи за **. След смъртта на Ш., бил продаден притежаван от него магазин в **,
като парите от продажбата били дадени на С., за да няма претенции от къщата в
гр. **. Когато С. и ** – Ф., останали сами в къщата в гр. **, те започнали да
правят подобрения по нея. Ключът от лятната кухня бил даден на Р. – ** на С.,
защото учил в **. Когато С. се прибирал, същият оставал на гости у ** на **си в
гр**. Случвало се било и да остава при ** си – С.,***. Когато свидетелят се
запознал с **, С. и ** живеели в третата стая, която била отделена от другите.
Когато била направена лятната кухня, между стаята и лятната кухня нямало
връзка. Гаражът и лятната кухня били построени от всички заедно, като следвало
да се ползват от ** и ** на свидетеля. Лятната кухня обаче започнала да се
ползва от С., защото имал **. Имотът, в който била построена къщата, бил
закупен от ** – М. М., В. М. и Ш. М. /** на свидетеля/. След това тримата си
разделили парцела, като на Ш. се падала частта, в която се намира къщата на ул.
**.
Свидетелят А. си посочва, ** на ответницата Ф.М.,***.
Неговата ** се омъжила в гр. **. Свидетелят познавал процесния имот – същият
бил собственост на Б. Ш. Дворът бил с площ от около 400 кв.м., а къщата от
около 70 – 80кв.м. Отстрани имало разположени сгради. През ** г. Б. Ш. дошъл на
гости у свидетеля, като му споделил, че ще замине за ** и ще остави в къщата **
– С.. Къщата била на плоча, като С. и **му направили покрив, сменили кабели,
направили баня и тоалетна. С. заминал да живее в ** през **г., като от 5-6
години живеел в гр. **. ** на С. живеел в стая зад къщата, когато учил в **.
Свидетелят Е., **на С.М., си спомня, че неговата ** и
нейният ** – Ш., имали имот, находящ се в гр. **. Дворното място било закупено
от тримата братя – Ш., В. и М., които си го разделили. През ** г. – ** г. била
построена къща в имота до първи етаж, а през ** г. – ** г. отстрани била изградена
лятна кухня, а отгоре – гараж. Ш. и С. живели там до ** г., когато се изселили
в **, заедно със С. и С.. Впоследствие С. се върнал в **. В имота останали С.М.
и Ф.. След смъртта на Ш., С. дала ключ от магазин в ** на С., за да го продаде.
Имало уговорка С. да вземе парите от магазина, за да няма претенции към къщата
в гр. **. Когато свидетелят се прибирал в **, той оставал на гости у С.. ** на С.
живеел в лятната кухня около една година, докато учил в **.
Свидетелят Е. И., ** на страните, си спомня, че
неговият ** и неговите ** са закупили два парцела в гр. **, като са ги
разделили на три, за да може за всеки ** да има самостоятелен парцел. Имотът,
който бил отреден за Ш. и С. бил средният. Същият представлявал двор с
едноетажна къща, около 100 кв. и лятна кухня. Последната била построена от
ответника през **г., като върху нея имало построен гараж. Къщата била построена
през ** г. – ** г от **. Свидетелят си спомня, че ответникът С. поискал да
надстрои къщата, за да може неговото семейство да живее там, но ответницата С.
била против, поради което достроил една стая отстрани. Впоследствие бил
построен и гаражът от ответника С.. През ** г. същият заминал за **. Ищецът се
оженил през **г. – ** г., като и на него била предоставена една стая. С. живеел
при техните ** в къщата. Впоследствие всички заминали за **, като в къщата
останали единствено С. и неговото семейство. Ищецът живял няколко месец в **,
но след това се прибрал в къщата. През ** г. – ** г. свидетелят и неговият **
ползвали лятната кухня, за което им бил предоставен достъп от ответника С..
През ** г. неговият ** дошъл да живее в лятната кухня. Той останал в имота
около четири години, през което време му се **. Ответникът С. построил две
тераси и обособил баня и тоалетна до лятната кухня. Впоследствие сменил
кухненското обзавеждане. До ** г. същият не се прибирал честно, но след това
започнал всяка година по един – два пъти. От ** г. започнал да живее в имота.
Покривът на къщата бил ремонтиран от С.и С. със средства на тяхната ** около **
г. – **г.
Свидетелят Е. И. посочва, че познава процесния
недвижим имот. В същия имало едноетажна сграда и постройка с гараж отгоре.
Къщата била построена през **г. – **г., а пристройката ** г. – ** г. Къщата
била построена от Ш., като в него живял той, ** и **. Лятната кухня била
построена от С.. Имало уговорка същият да построи втори етаж, но от неговите **
му било отказал, поради което той построил лятната кухня и гаража. Впоследствие
същият правил основни ремонти на нея.
Съдът кредитира събраните в хода на съдебното дирене
гласни доказателства, доколкото същите са еднопосочени, преки и непосредствени.
Разминавания се констатираха досежно обстоятелствата по отношение на уговорката
кой следва да наследи процесния недвижим имот след смъртта на Ш. М. и от кога е
построена лятната кухня. Посочените обстоятелства обаче не обаче не влияят
върху изводите на съда, доколкото по делото е постановено Решение № 1899/12.06.2017
г., постановено по гр. д. № 6798/2016 г. на Районен съд Пловдив, с което е
признато правото на собственост на ответника С.М..
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
От представения по делото договор за покупко-продажба
на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на ** с район на действие - Пловдивски
народен съд, се установи, че И. Х.П. е прехвърлил на ** - Ш., В. и М. М. М.
правно дворно място от 500 кв.м., съставляващо парцел *, имот ** от кв. ** по плана на с. ** и празно дворно
място от 566 кв.м., съставляващо парцел **.
Между страните липсва спор, а и от събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства, се установи, че след закупуването на
посочения недвижим имот, от същия са обособени три нови имота, като неформално
съсобствеността между същите е разпределена между тях, като Ш. М. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот. Действително, за придобиване
правото на собственост върху недвижим имот, следва да е налице писмен договор
/с нотариална заверка на подписите или под формата на нотариален акт/, по
силата на който тримата съсобственици да са разпределили съсобствеността.
Въпреки изложеното, доколкото несъмнено бе потвърдено от наследник на ** на Ш.
М. – Е. И., че всеки от ** е получил в свой дял по един от обособените от общия
имот недвижими имоти, то съдът намира, че Ш. М. е придобил собствеността върху
процесния имот въз основа на осъществено давностно владение. Към датата на закупуване
на процесния недвижим имот и към датата на изтичане на срока за осъществено
давностно владение, същият е имал сключен граждански брак със С.М., поради
което на основание чл. 19, ал.1 СК /отм./, който се явява приложим с оглед
датата на смъртта на Ш. М. по силата на пар. 4 СК /отм./, същият е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност.
От представено Удостоверение за наследници на Ш. М. М.,
с последваща промяна на имената на Б.В. И., се установи, че същият е починал на
** г., като е оставил за наследници: ** - С.М., и ** - С.М., С.М., С.Я. и С.М..
Със смъртта на Ш. М., на основание чл. 26, ал.1 СК /отм./ съпружеската
имуществена общност е прекратена, като С.М. е придобила собствеността върху 1/2
ид. част от процесния недвижим имот на лично основание, а останалата 1/2 ид.
част е разпределена между наследниците на Ш. М., а именно по 1/5 ид. част за
всеки един от тях. С оглед изложеното, към датата на смъртта на Ш. М. - ** г.,
съсобствеността е била разпределена по следния начин: за С.М. - 6/10 ид. части,
за С.М. - 1/10 ид. част, за С.М. - 1/10 ид. част, за С.Я. - 1/10 ид. част, и за
С.М. - 1/10 ид. част.
По делото е представен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение от ** г., вписан под акт № **
т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **, от който се установява, че
С.Ш.М. и ** - Ф.Б.М., са признати за собственици на процесния недвижим имот,
след което с договор за покупко-продажба на недвижим имот от ** г., обективиран
в нотариален акт № * т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **, С.М.
и ** - Ф.М., са прехвърлили същите на Е.Ш..
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота,
каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за
сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени
документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка,
включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако
признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се
отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е.
когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на
правото на собственост.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта
да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
В настоящия оспорване на легитимиращото действие на
съставения в полза на С.Ш.М. и ** - Ф.Б.М., е извършено единствено от ответника
С.М., като именно по отношение на същия е доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собствеността с влязло в сила Решение №
1899/12.06.2017 г., постановено по гр. д. № 6798/2016 г. на Районен съд Пловдив.
Доколкото от страна на другите
наследници на Ш. М. /Б. И./ - С.М., С.М., и С.Я., не се оспорва легитимиращото
действие на издадения констативен нотариален акт и не се противопоставят
собственически права, то съдът намира, че посоченото процесуално действие не
може да бъде упражнено от ответника С.М. и същите се явяват обвързани от
легитимиращото действие на издадения констативен нотариален акт. В тази насока
е изричното признание на ответниците С.М. и С.Я., че е налице легитимиращо
действие по отношение на същите на издадения в полза на С.М. и Ф.М. констативен
нотариален акт. С оглед изложеното и предявеният иск за делба по отношение на
двете следва да бъде отхвърлен, като не следва посоченият нотариален акт да
бъде отменян досежно техни квоти в съсобствеността.
Както се посочи, по делото липсва спор, а и от
приложеното гр. д. № 6798/2016 г. на Районен съд Пловдив, се установява, че
между С.Ш.М., Ф.Б.М., и Е.Ш. от една страна и С.М. от друга страна е възникнал
спор за собственост досежно процесния недвижим имот. С Решение №
1899/12.06.2017 г., постановено по гр. д. № 6798/2016 г. на Районен съд
Пловдив, влязло в сила на 19.02.2019 г., е признато за установено по отношение
на С. М., Ф.М. и Е.Ш., че С.М. е собственик на 1/10 ид. част по силата на
наследствено правоприемство и давност от имот пл. № ** по кадастралния план на
гр. **, съставляващ УПИ ** от кв. ** по регулационния план
на гр. **, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 89
кв.м. С посоченото решение, на основание чл. 537, ал.1 ГПК е отменен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от **
г., вписан под акт № *, т**, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **, до
размер на 1/10 ид. част от имота.
Посоченото съдебно решение се ползва със сила на
пресъдено нещо по чл. 298 ГПК досежно собствеността на оспорената 1/10 ид. част
между страните по него – С. М., Ф.М., Е.Ш. и С.М..
С оглед изложеното, съдът намира, че към ** г.,
съсобствеността е била разпределена по следния начин: за Е.Ш. - 9/10 ид. части,
доколкото неговите прехвърлители - С.М. и Ф.М., са притежавали 9/10 ид. части
въз основа на осъществено давностно владение, за което по отношение на същите е
съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка /в която част
същият не е отменен/, и за С.М. - 1/10 ид. част.
С договор за дарение на недвижим имот от ** г.,
обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията
гр. **, Е.Ш. е прехвърлил на С. М. 2/10 ид. части, на Ф.М. - 2/10 ид. части, и
на С.М. - 1/10 ид. част от процесните недвижими имоти.
С оглед изложеното, към ** г., съсобствеността между
страните е била разпределена по следния начин: за С.М. - 2/10 ид. част, за Ф.М.
- 2/10 ид. част, за С.М. - 1/10 ид. част, за С.М. - 1/10 ид. част, и за Е.Ш. -
4/10 ид. части.
Междувременно, ответникът С.М. е
признат за собственик на основание давностно владение, наследствено
правоприемство и влязло в сила решение върху 1/10 ид. част от дворно място,
намиращо се в гр. **, ул. **, обл. **, представляващо имот пл. № ** по
кадастралния план на гр**, за който е отреден УПИ ** от кв. ** по регулационния плана н гр. **, ведно с
1/10 ид. част от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 89
кв.м., и 1/10 ид. част от всички подобрения и приращения в имота, включително
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 11 кв.м., за което е съставен нотариален акт за
право на собственост върху идеални части от недвижими имоти от ** г., вписан
под № **, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **.
Действително, към датата на съставяне
на нотариалния акт, ответникът С.М. е имал сключен граждански брак със З.М., но
настоящият съдебен състав намира, че същата не е придобила право на собственост
върху процесния недвижим имот. Посоченото се извежда на база на факта, че
същият е признат за собственик въз основа на давностно владение от страна на
наследодателя Ш. М. и наследствено правоприемство от същия. Именно поради тази
причина и с влязлото в сила гр. д. № 6798/2016 г. на Районен съд Пловдив, С.М.
е признат за собственик на притежаваната квота в съсобствеността от
наследството на Ш. М., а именно: 1/10 ид. част. С оглед изложеното, според
съда, представеният нотариален акт следва да се тълкува в смисъла за изтекло в
полза на праводателя на С. М. – Ш. М., давностно владение, като същият е
придобил посочената квота, за която е признат за собственик въз основа на
наследство. С оглед изложеното и предявеният иск за делба следва да бъде
отхвърлен по отношение на З.М..
При така установените правнорелевантни факти, следва
да се допусне упражняването на потестативното право на извършване на съдебна
делба на процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради, между С.М.
при квота от 2/10 ид. част, Ф.М. при квота от 2/10 ид. част, С.М. при квота от 1/10 ид. част, С.М. при
квота от 1/10 ид. част, и Е.Ш. при квота 4/10 ид. части.
Според настоящия съдебен състав поземленият недвижим
имот следва да бъде допуснат до съдебна делба, ведно с находящите се в него
сгради. Напълно ирелевантно за настоящия спор е дали същите се явяват законни
или не, както и дали същите са в режим на търпимост. Посоченият извод се
извежда на база обстоятелството, че предмет на съдебна делба може да бъде и
незаконен строеж /в който смисъл е Решение
№ 280 от 6.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г. на ВКС, 4 ГО/. В тази насока
неоснователно се явява искането на ищеца по отношение на сградата, състояща се
от гараж, по който е обособено складово помещение, стая с кухненски бокс и баня
и тоалетна, да бъде отменен констативния нотариален акт. Същите представяляват
приращения към имота по смисъла на чл. 92 ЗС, поради което и се явяват
собственост на лицата, придобили собствеността върху дворното място. Имотите
следва да бъдат описани с идентификационните белези по приетите по делото
заключения по допуснатите СТЕ, доколкото вещите лица са извършили оглед на
място на обектите.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между С.Ш.М., ЕГН: **********, Ф.Б.М., ЕГН: **********, Е. С. Ш.,
ЕГН: **********, С.Ш.М., ЕГН: **********, и С.Ш.М., ЕГН: **********, на
следните недвижими имоти, а именно:
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ** от кв. ** по
регулационния план на гр. **, обл. **, одобрен със Заповед № **г., съставляващ
имот пл. № ** по кадастралния план на гр. **, обл. **, одобрен със Заповед № **
г. на ** на АГКК, с площ на УПИ: 315 кв.м., при граници на УПУ: УПИ **, УПИ **,
УПИ **, улица, ВЕДНО с построените в имота сгради, а именно: МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от 89 кв.м. на един етаж, състояща се от вътрешно стълбище за
втори етаж, който не е изграден, коридор, баня и тоалетна, всекидневна с
кухненски бокс и столова и три спални, едната от които е с прекратен достъп от
коридора, МАСИВНА СГРАДА с площ от
18 кв.м. по скица и 20 кв.м. по СТЕ /л.220/, представляваща гараж, под която
поради денивелация на терена са разположени складово помещение, стая с
кухненски бокс и баня и тоалетна с обща площ от 27 кв.м.
ПРИ КВОТИ:
За С.Ш.М., ЕГН: ********** – 2/10 ид. части;
За Ф.Б.М., ЕГН: ********** – 2/10 ид. части;
За Е. С. Ш., ЕГН: ********** – 4/10 ид. части;
За С.Ш.М., ЕГН: ********** – 1/10 ид. част, и
За С.Ш.М., ЕГН: ********** – 1/10 ид. част.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за делба по отношение на съделителите З.С. М., ЕГН: **********, С.Ю.М.,
ЕГН: **********, и С.Ш.Я., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала.
ЕН