РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 30.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи
касационен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА
като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАН дело № 271 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Я.Я.И. ***, чрез
адвокат А.С., против Решение № 486 от 26.06.2023 г., постановено по АНД № 1885/2022
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-3393-0004257/16.09.2022 г., издадено от Началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе, с която на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено
нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон. В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон при неправилна интерпретация на доказателствените източници,
опорочило и крайния съдебен акт. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Ответната страна в производството в
отговора си счита касационната жалба за неоснователна и претендира разноски
Становището на представителя на ОП – Русе
е, че жалбата е основателна, и делото следва да се върне за ново разглеждане,
като оспореното решение се отмени .
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и
подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Въззивният съд е приел
от фактическа страна, че в гр. Русе на 15.09.2022 г. около 12:20 часа, жалбоподателят, в
качеството му на водач на МПС, управлявал лек автомобил БМВ с рег № Е 5585 НВ, като на кръстовището между
ул. „Студенска“ с участъка на ул.“ Янтра“
до пазара на ул. Сан Стефано на нялокло пъти поднесъл задната част на
автомобила последователно в двете посоки ,което било съпроводено с превъртане
на задните колела на МПС, рязко намялаване на скоростта , последващото й
увеличаване, в резултат на което последвал силен шум от свистене на гуми. Действията му били възприети от посочените
двама като независими свидетели , чийто показания са кредетирани , а са
отхвърлени гласни доказателства на свързани с водача лица. Оспорващият посочил
във обяснения ,че причината за нестабилното движение на МПС било появата на
куче на пътното платно, в какъвто смисъл са и възприетите като недостоверни
гласни показания на негови познати.
При тези факти въззивната инстанция и след
анализа на доказателствата е приела от правна страна, че при издаване на
оспореното пред него наказателно постановление не е допуснато неправилно
приложение на материалния закон, в административнонаказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че съгласно
чл. 189з от ЗДвП не намират приложение и нормите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН,респ.
чл.9 ал.2 НК. Съдът е направил извода, че административното нарушение, за което
е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от
събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, чрез издаване на наказателно
постановление за налагане на административно наказание, определено в чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, което не подлежи на индивидуализиране.
Административният съд напълно споделя фактическите и
правни изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите
към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби.
Касационната инстанция споделя
извода на РС - Русе, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило
с издаване на процесното НП, не са допуснати съществени нарушения на
административно процесуалните правила.
Въведените в жалбата
твърдения, че е допуснат пропуск чрез дописване на данни в АУАН е това е
основание за отмяна на въззивното решение и че това се отразява на
установяването на нарушението ,респ. рефлектира и на правото на защита, са неоснователни.
На първо място
въззивната инстанция е предприела всички необходими действия за събиране на
исканите доказателства и е направила следващият се от тях анализ
На второ място допълването
касае единствено модел и рег.№ на управляваното МПС , докато всички гласни
доказателства сочат на модела на МПС,
което е установено ,че е управлявано от касатора.
Констатираната
нередовност на АУАН се отразява на презумтивтата доказателствена стойност,
която е преодоляна чрез събирането на допустими гласни доказателства
Разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, което се санкционира с нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП .Горното
обосновава извода за целенасочени и съзнателни действия от страна на водача, с
цел демонстриране на рисково управление на МПС на процесната дата и място, и че
начинът на управление на лекия автомобил от страна на касатора представлява
използване на път за обществено ползване в несъотвествие с основната цел на
пътищата – за превоз на хора и товари.
Правилно въззивният
съд е приел за установено, че от касатора е извършено нарушение по чл. 104б, т.
2 от Закона за движение по
пътищата,
като е анализирал всички събрани писмени и гласни доказателства, както и
относимата нормативна уредба.
Мотивите на
районният съд са в достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са
засегнати всички въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
С оглед гореизложеното решението на РС -
Русе е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски
Такива се дължат на ответната страна – ЮЛ
в структурата в която е АНО- ОДМВР-Русе на основание чл.63 ал.5 ЗАНН вр.чл.37
ЗППП и чл.27 е от НЗПП , които съдът
определя на 100лв.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 486 от 26.06.2023 г., постановено по АНД № 1885/2022 г. по описа на
Районен съд – Русе
ОСЪЖДА Я.Я.И. ЕГН ********** *** сумата от 100лв,
представляващи разноски на юрисконсулко възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|