Р
Е Ш Е Н И Е
224/23.6.2020г.
№...................... 23.06.2020 г. гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД
№ 420/2020 г. по
описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 4/13.02.2020
г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264,
ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Г.Ч., родена
на *** г. в Република ****, с постоянен адрес: Кралство Белгия, гр. Дисон, ул.
„Ньовмоулин“ № 8 е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264, ал.
2 от ЗМВР. Жалбоподателката моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и неправилно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания, жалбоподателката редовно призована, не се
явява лично, а в първото открито съдебно заседание по делото изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания
и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, като в
съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Г.Ч. е с
постоянен адрес: Кралство Белгия и притежава лек автомобил, марка „БМВ 116D“
с рег. № 1ХНК851С.
На 13.02.2020 г. около 4.10 часа в гр. Шумен,
по ул. “Университетска“ до сградата на „Телепол“ в
посока кооперативен пазар при спиране за проверка от служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен – свидетелят Р.Н.Н.
и колегата му Р.Р. на посочения по-горе автомобил
било констатирано, че същият се управлява от лицето Ю.Ю.А.,
ЕГН ********** – приятел на жалбоподателката, както и
че посоченото лице не притежава валидно свидетелство за управление на МПС на
територията на РБългария. Освен това било установено,
че водача управлява след употреба алкохол над 0.5 промила, установено в
издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7520“ с фабр. № АRВВ 0020. В тази връзка на Г.Ч. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 180 от 13.02.2020 г., с бланков №
266520, за това, че в качеството си на собственик на лек автомобил е допуснала
управлението на посоченото МПС от лице, което не притежава СУМПС валидно на
територията на Република България и след употреба на алкохол над 0.5 промила. Тогава
полицейските служители обяснили на нарушителите, че са налице предпоставките за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, алт. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чийто
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач
– за срок от 6 месеца до 1 година чрез отнемане на табелите с регистрационните
номера на МПС и свидетелството за регистрацията му, като за целта била издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0869-000219/13.02.2020 г. Разбирайки за предстоящите действия по
прекратяване на регистрацията на МПС, жалбоподателката
заедно с приятеля си Ю.Ю.А. започнали да се държат
грубо и агресивно с тях, като буйствали и се карали на висок тон препятсвайки изпълнението на служебните им задължения. Полицейските
служители ги предупредили няколкократно да преустанови словестните
атаки и да ги оставят да изпълняват служебните си задължения, но тези предупреждения
не дали резултат. Тогава полицейските служители уведомили началника на смяната
– свидетеля Н.Р.К. и поискали съдействие от екип на „ГООР“ при РУ - Шумен към
ОД на МВР - гр. Шумен, като на място пристигнал полицейски екип - полицейските служители
С.Д.С. и М.Й.Й.. Понеже жалбоподателката
Ч. продължавала да се държи грубо и агресивно спрямо полицейските служители,
препятствайки действията им по смъкване на задната регистрационна табела на МПС,
на място пристигнал и втори смесен екип от служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – гр. Шумен – свидетелят П.С.П. и колегата му К.Л.К. – полицай в „ГООР“
при РУ - Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен. Тогава свидетелят П.С.П. обяснил на
водача на МПС Ю.Ю.А., че трябва да се свалят
регистрационните табели на автомобила и го помолил да преведе на жалбоподателката Ч. разговора, понеже последната не
владеела български език. След това свидетеля П.П. предприел действия за смъкване на задната регистрационна
табела от МПС. Тогава жалбоподателката Г.Ч. се
намесила като крещейки започнала да го бута и дърпа с ръка, при което тя
бутнала с ръка в областта на гърдите полицейския служител П.П.,
опитвайки се да осуети смъкването на регистрационната табела. В този момент полицейските
служители предприели действия по задържането на Г. и ѝ поставили
белезници. След това жалбоподателката била
транспортирана в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен, където ѝ бил извършен
преглед от дежурен лекар, който бил обективиран в
лист за преглед на лицето, а след това била отведена в сградата на РУ - Шумен. За
констатираното нарушение на 13.02.2020 г. на жалбоподателката
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 4 като актосъставителят е посочил словестно,
че на 13.02.2030 г. около 05.00 часа в гр. Шумен на ул. „Университетска“
до сградата на „Телепол“ лицето Ч. противозаконно
нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР П.С.П. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, изразяващо се в
бутане, изблъскване, дърпане в областта на крайниците и гърдите, с което
виновно е нарушила разпоредбата на чл. 5 от ЗМВР, във вр.
чл. 264, ал. 2 от ЗМВР. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителката,
като същата след осъществен надлежен превод от лицензиран преводач –
свидетелката Р.П.Ц. е отказала да го подпише. Отказът ѝ е удостоверен с
подписа на свидетеля И.Н.В.. Впоследствие Г.Ч. не се е възползвала от законното
си право и не е депозирала писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 4/13.02.2020
г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 264,
ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Г.Ч., родена
на *** г. в Република ****, с постоянен адрес: ****** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства и по-конкретно: от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя С.Д.С., на свидетелите М.Й.Й., П.С.П., Р.Н.Н., Н.Р.К., Р.К.К. и К.Л.К. -
свидетели при установяване на нарушението, свидетеля И.Н.В. – свидетел на отказа
да подпише акта, свидетелката Р.П.Ц. - свидетел при съставянето на акта, както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията
на полицейските служители - свидетелите С.С., М.Й., П.П., Р.Н., Н.К., Р.К. и К.К., които непосредствено са възприели действията на
нарушителката. Съдът кредитира
същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото
свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката,
които дори не са я познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не
могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното
постановление № 4/13.02.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника
на РУ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 8121з-1871/11.11.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е
нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Производството е
от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. С ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидена възможност да се издават и устни разпореждания, които съгласно чл. 64, ал. 4 от същия закон са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.
Според нормата на чл. 264,
ал. 2 от ЗМВР който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на
служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с „глоба“
от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
на 13.02.2019 г. около 5.00 часа свидетелят П.С.П. по повод изпълнение на
служебните си задължения заедно със своите колеги К.К., Р.Н. и Р.Р. се е намирал пред сградата на „Телепол“,
находяща се ул. „Университетска“ в гр. Шумен. Също така
е установено безспорно наличие на неизпълнение на устно разпореждане на
полицейски орган – полицейски служител П.П. в
изпълнение на функциите му по охрана на правилата за движение по пътищата
/отнемане на табели с регистрационни номера във връзка с издадената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, алт. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, отправено към лицето Г.Ч., както и противозаконно нарушаване на
физическата неприкосновеност на полицейски служител при сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Шумен – П.С.П. при изпълнение на служебните му задължения от
страна на жалбоподателката Ч., като последната е
извършила действия по дърпане, бутане и блъскане в областта на крайниците и гърдите
на полицейския служител П.П.. Осъщественото от Г.Ч.
деяние е противозаконно такова, доколкото видно от установените по делото факти
е извършено умишлено, а именно – било е част от цялостното поведение,
реализирано от лицето, насочено към противопоставяне и незачитане на телесната
неприкосновеност, честта и достойнството на полицейския служител, съответно не
е предприето при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост, които
биха изключили обществената опасност и противоправността
на осъщественото деяние. Т. е. в случая се установява подадено ясно и конкретно
разпореждане към жалбоподателката от страна на
полицейски служител, което е било задължително за изпълнение, тъй като е било
необходимо за изпълнение на възложените му функции. В тази връзка
съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С.С., М.Й., П.П., Р.Н., Н.К., Р.К. и К.К., от които става ясно, че при пристигането си на
местопроизшествието на посочения по-горе адрес полицейският служител освен, че
е бил облечен в служебна полицейска униформа еа е
легитимирал пред жалбоподателката. Следователно служителят
са е легитимирал, съгласно устава и за жалбоподателката
е станало ясно, че нареждането се издава от компетентен орган. Нареждането от
страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателката не е имала основание да му се
противопостави и да не го изпълни. Действията, извършени от страна на жалбоподателката Ч., нарушаващи физическата
неприкосновеност на полицай П.П. и изразяващи се в бутане,
дърпане и блъскане с ръка в областта на гърдите на полицейски служител П.П., безспорно са противозаконно нарушаване на физическата
неприкосновеност по време, когато последният е изпълнявал служебните си
задължения. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите С.С., М.Й., П.П., Р.Н., Н.К., Р.К. и К.К., доколкото същите са непротиворечи, кореспондират
помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка. Посочените
свидетели пряко са възприели поведението на жалбоподателката
и осъществените от нейна страна действия. Следва да се
посочи, че няма пречка административното обвинение да се гради на показанията
на полицаите, тъй като в случая не се установи необективност или
заинтересуваност на показанията им. В тази връзка са и показанията на свидетелката
Р.П.Ц., която също по-късно в сградата на полицията е възприела агресивното
поведение на нарушителката. По делото е приложена и Докладна записка от 17.02.2019
г. с Рег. № 17290 – 5200/14.02.1020 г., изготвена от свидетелите С.Д.С. и М.Й.Й. – полицаи в ГООР при РУ – Шумен, в която е посочено, че
на 13.02.2020 г. около 04.00 часа пред сградата на „Телепол“
в гр. Шумен на ул. „Университетска“, жалбоподателката
Г.Ч. и лицето Ю.Ю.А. били във видимо нетрезво
състояние, били агресивни, като противозаконно пречили на служителите на сектор
„Пътна полиция“, като нарушили физическата им неприкосновеност, поради което се
наложило да бъдат задържани и отведени в
РУ – гр. Шумен.
Ето защо, съдът намира, че от всичко
изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателката чрез действията си е осъществила от
обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.
Административно-наказателната разпоредба
на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер
от 500 до 1000 лева за лице, което
противозаконно
наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на
служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление.
Съдът, съобразявайки материалите по
делото намира, че с оглед степента на обществена опасност на нарушителката и на
извършеното от нейна страна деяние, същото не може да бъде квалифицирано, като
престъпление, поради което следва да бъде ангажирана нейната
административно-наказателна отговорност по посочената правна норма.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената санкционна норма. В същото време съдът
намира, че наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието в
съответствие с целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложил е наказание в размер на минималния,
предвиден в закона, излагайки конкретни съображения, поради които е решил да
наложи именно тази санкция, като е преценил тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично,
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му
е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в
достатъчна степен – при извършване на полицейска проверка в гр. Шумен на ул. „Университетска“ до сградата
на „Телепол“. Жалбоподателката
е присъствала при съставянето на акта в присъствието на лицензиран преводач,
който ѝ е бил съответно предявен, при което възраженията за нарушено
право на защита, се явяват неоснователни.
Относно обективираното
в жалбата възражението на жалбоподателката за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното
постановление, изразяващо се
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, съдът
счита същото за неоснователно. Не представлява процесуален порок и
непосочването точно на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като нарушената разпоредба е посочена с
езика на закона, по начина, по който е била формулирана от законодателя. А също
така в акта за установяване на административно нарушение правилно е посочена
цифрово нарушената правна норма. Още повече според настоящия съдебен състав
както в акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителката да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната ѝ отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторила в развилото се
съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен
съд – Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ №
73/2016 г. и др. Следва да се отбележи също, че по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на нарушението е безспорно. Самоличността на
нарушителя също е установена по несъмнен начин и при това положение дори и да
има известните непрецизности в акта не представляват
основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като е преодоляна по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл е
и установената съдебна практика, а именно:
Решение
№ 111/31.03.2017 г., постановено по КАНД № 52/2017 г. на ШАС, Решение №
47/12.02.2017 г., постановено по КАНД № 328/2016 г. на ШАС, Решение №
47/12.02.2017 г., постановено по КАНД № 328/2016 г. на ШАС и др.
Действително, съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено преди изтичането на тридневния срок за депозиране на възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Същевременно обаче следва да се отбележи, че в редица решения на ШАС се приема, че неспазването на предвидения срок за възражения не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, тъй като заинтересуваното лице е имало възможност да направи всички свои възражения по обективираните в акта констатации и пред съда. В този смисъл са решенията по КАНД № 140/2015 г., по КАНД № 139/2015 г. и мн. др.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, която разпоредба освен санкционна е и материално - правна, тъй като няма друг законов текст, който да забранява нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски орган, какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също
така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на
нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление № 4/13.02.2020 г. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР -
гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр.
чл. 264, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Г.Ч.,
родена на *** г. в Република ****, с постоянен адрес: ****** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: