РЕШЕНИЕ
№ 18650
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110167091 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 240 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 500 лева, представляваща
задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 253612, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-30.12.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и договорна лихва в размер на 16,50 лева за периода от
20.05.2019 год. до 19.06.2019 год.
Ищецът твърди, че на 20.05.2019 г. е сключил Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 253612 с ответника, по силата на който на последния е
отпуснат заем в размер на 500 лева. Твърди, че за ответника е възникнало
задължението да погаси заема до 19.06.2019 год. Поддържа, че в договора е уговорено
и заплащането на лихва в размер на 40,15%. Твърди, че ответникът не е направил
плащания по главницата, поради което му дължи процесната сума. Поддържа, че във
връзка с изложеното е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 07.08.2020 год., с която е разпоредено Д. Н. М. да заплати на „ИФ“ ООД
сумата от 500 лева-главница, ведно със законната лихва считано от 30.12.2019 год. до
окончателното плащане и договорна лихва в размер на 16,50 лева за периода от
20.05.2019 год. до 19.06.2019 год.. С разпореждане от 23.10.2021 год. съдът е указал на
1
ищеца да предяви установителен иск относно вземането си, което обуславя правния му
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, по силата
на което да признае, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът-Д. Н. М., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, както и
усвояването на кредита. Навежда доводи за неравноправност на клаузи от договора.
Твърди, че сумата дължима по кредита е погасена.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
От приложените писмени доказателства по делото съдът приема за доказан факта, че
между ”ИФ” ЕООД и ответника е сключен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №253612 от 20.05.2019 год., по силата на който е предоставена на
ответника сумата от 500 лева. Касае се за договор за предоставяне на кредит от
разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия закон – Закона за
задълженията и договорите – намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за потребителския кредит. В чл. 6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална
дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средствата за
комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му за
сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП /към
настоящия момент ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г./. За да се сключи процесният
договор, следва да са направи искане за кредит, което обективира желанието на
ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора
/www.minizaem.bg/. Че ответникът е отправил искане за кредит и получаването на
сумата се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като
вещото лице е дало заключение, че на 20.05.2019 год. ищецът е превел по банковата
сметка на ответника сумата от 500 лева. Ето защо, съдът намира, че описаният договор
е валидно сключен, ответникът е получил от ищеца сумата от 500 лева, поради което в
тежест на последния е възникнало задължение да я върне в 30 дневен срок.
Доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че сумата е
платена, то съдът приема, че към настоящия момент в полза на ищеца съществуват
непогасени вземания по процесния договор в размер на 500 лева-главница, като
предявения иск по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР следва да
бъде уважен така както е предявен.
2
На следващо място съгласно сключения договор и погасителния план към него
ответникът е следвало да заплати и възнаградителна лихва в размер на 16,50 лева за
срока на договора, който е бил 20.06.2019 год., като кредитът е следвало да бъде
издължен в 30 дневен срок. Начинът и условията, при които се олихвява дългът по
кредита, са уговорени в чл. 3 от договора – с фиксиран годишен лихвен процент от
40,15 %. Лихвата е уговорена в абсолютен фиксиран размер, посочен ясно в договора
както в процентно изражение, така и като парична сума, поради което липсва
необходимост от уговаряне на компоненти и методика за тяхното изменение.
Същевременно като се вземе предвид вида на кредита, неговия размер, срок и липса на
обезпечение, фиксираният годишен лихвен процент от 40,15 %, не се явява в
противоречие с добрите нрави, нито е налице очевидна нееквивалентност между
размера на предоставената главница и този на уговореното за кредитора
възнаграждение.
Размерът на претендираната възнаградителна лихва се установява от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, а именно – 16,50 лева, дължима за периода от 20.05.2019 год.
до 19.06.2019 г. Доколкото е настъпил падежът на всички погасителни вноски /което
обстоятелство следва да бъде взето предвид по аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал.
3 ГПК/, които включват както главница, така и договорна лихва, то искът за
признаване за установена дължимостта на това акцесорно вземане, се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер от 16,50 лева.
С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото
производството разноски в размер на 775 лева и разноските по гр.д. №75451/2019 год.
по описа на СРС, 75 с-в в размер на 75 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. Н. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. /////, чрез адв. Б.-особен представител дължи на
„ИФ” ЕООД ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. ///// сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 253612 от 20.05.2019 год., ведно със законната лихва, считано от
30.12.2019 год. до окончателното плащане, както и сумата от 16,50 лева /шестнадесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 20.05.2019 год. до 19.06.2019 год..
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН ********** да заплати на „ИФ” ЕООД ЕИК /////, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 775 лева /седемстотин седемдесет и пет
лева/, представляваща разноските в настоящото производство и сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща разноските по гр.д. №7545/2019 год. по описа
на СРС, 75 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4