№ 2694
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502802 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК във връзка с
чл.130 от ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от А. Х. Х.,ЕГН **********,
срещу определението на Районен съд – Пловдив №10333 от 27.09.2022 г.,
постановено по гр. д. № 12758/2022 г., с което производството по делото е
прекратено поради недопустимост на предявения иск от жалбоподателя
против Община Пловдив, с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, за
установяване неистинност на издаден от ответника Констативен акт №
82/24.11.2016 г. В жалбата е изложено оплакване за неправилност на
постановеното от първостепенния съд преграждащо определение с искане до
въззивния съд за неговата отмяна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275,
ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл.124,ал.4 от ГПК, предявен от А. Х. Х. , ЕГН **********
против Община Пловдив, с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, за
1
установяване неистинност на издаден от ответника Констативен акт №
82/24.11.2016 г.
За да обоснове правния си интерес от така предявения иск, в исковата
си молба и уточняващите я молби, ищецът е изложил съображения, че от
служители на ответната община била извършена по реда на чл. 225 от ЗУТ
проверка за наличие на незаконно строителство в собствения му имот с
идентификатор 56784.520.696 по КК на гр.Пловдив. При проверката било
установено, че в имота има изпълнена без строителни книжа монолитна
четириетажна жилищна постройка, собственост на ищеца и съпругата му, а за
констатациите при проверката бил съставен процесния констативен акт №
82/24.11.2016г., в който съставилите го служители на общината посочили , че
строежът е изпълнен от ищеца по възлагане от неговата майка З.О.А.. без
одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Ищецът твърди,че тези
констатации не отговаряли на обективната истина, като майка му е починала
през 2009г., а сградата била построена въз основа на отстъпено право на
строеж от Общински народен съвет,гр. Пловдив от 1958г. Х. твърди, че въз
основа този констативен акт била издадена заповед № РД – 16-
1251/28.12.2016г. по чл. 225а от ЗУТ за премахването на постройката като
незаконен строеж,влязла в законна сила.
От приложените по делото писмени доказателства е документално
установено, че процесният Констативен акт № 82/24.11.2016 г. е издаден от
служители на Община Пловдив по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в производство
уредено в глава 21 от ЗУТ за отстраняване на незаконно строителство.
Същият е издаден след извършена проверка в поземлен имот с идентификатор
56784.520.696 КК и КР на гр. Пловдив, съсобствен на ищеца и на Т. А., при
която от служителите на общината е констатирано построяване в имота на
четириетажна жилищна сграда без одобрен проект и издадено разрешение за
строеж, в нарушение на разпоредбите на чл.148 и чл.157 от ЗУТ.Като
възложител на строителството е посочена в акта З.О.А.., майка на ищеца.
Поради непостъпване на възражения срещу констативния акт в указания 7-
дневен срок, на 28.12.2016г. от кмета на Община Пловдив , район
„Централен“, е издадена на основание чл.225а,ал.1 от ЗУТ заповед № РД – 16-
1251/28.12.2016г. за премахване на незаконно построената жилищна
сграда.Тази заповед е била оспорена от ищеца пред Административен съд-
2
Пловдив по образуваното адм.д. №235/2017г. , като с протоколно
определение от 22.02.2017 г. жалбата е оставена без разглеждане,като
просрочена, а производството по делото -прекратено. От служебно
извършената от въззивния съд справка се установява, че преграждащото
определение на Адм.С-Пловдив е потвърдено с определение №
4000/31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2017 г., II отд.
С обжалваното определение производството по гр.д.№12758/2022г. на
ПРС е прекратено на основание чл.130 ГПК, като е прието от
първоинстанционния съд,че предявеният иск от А. Х. против Община
Пловдив е недопустим.
Изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни
аргументи за недопустимост на предявения от ищеца иск, поради липсата на
правен интерес, се споделят изцяло и от настоящия състав на съда.
С предявения по делото установителен иск, който намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК, се оспорва от ищеца
Констативен акт № 82/24.11.2016 г. , издаден от служители на Община
Пловдив по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в производство уредено в глава 21 от ЗУТ за
отстраняване на незаконно строителство.С така предявения иск ищецът
всъщност цели да опровергае констатациите в документа , че построената в
имота му четириетажна жилищна сграда е незаконен строеж по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Допустимостта на така предявения установителен иск се обуславя от
наличието на правен интерес, за която съдът е длъжен да следи служебно ,
като липсата на такъв е процесуална пречка за разглеждане на повдигнатия
спор по същество.
Интересът от предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК произтича от
необходимостта да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че
оспореният документ е неистински, като целта е преди да се стигне до
съдебен процес, в който документът да бъде използван, да се разреши спорът
относно истинността му.
Когато обаче съществува административен ред за защита, ищецът може
да оспори истинността на документа в административния процес, поради
което няма правен интерес да предявява отделен иск за неистинност на
3
документа пред гражданския съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 ГПК, приложима на основания чл. 144
АПК в административното производство по оспорване на административни
актове по съдебен ред, е предвидено право на заинтересованото лице да
оспори истинността на документа, представен в това производство, и по този
начин да обори неговата доказателствена сила, като пропускът да бъде
сторено това в рамките на административното производство не би могъл да се
преодолее чрез предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК пред гражданския
съд.
В настоящия случай ищецът е пропуснал да подаде възражение срещу
процесния Констативен акт № 82/24.11.2016 г. , както и да оспори в срока по
чл. 149 , ал.1 от АПК във връзка с чл. 228 от ЗУТ по съдебен ред издадена на
основание чл.225а,ал.1 от ЗУТ заповед № РД – 16- 1251/28.12.2016г. за
премахване на незаконно построената жилищна сграда, в качеството й на
индивидуален административен акт. Следователно заповедта за премахване
на незаконния строеж е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение -
доброволно от нарушителя в определения в нея 30-дневен срок, който в
процесния случай отдавна е изтекъл , или принудително от общината по ред,
определен с наредба на общинския съвет.Така дори процесният констативен
акт да бъде прогласен от съда за неистинен документ , това обстоятелство не
може да обоснове извод, че сградата е построена при спазване на
строителните правила и норми и да породи основание до възникване за
отмяна на заповедта по чл.225а от ЗУТ за премахване на сградата, в който
смисъл са и разрешенията дадени от ВКС в Тълкувателно решение № 5 от
14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК, според които
недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал.
4, изр. 1 ГПК, след като ищецът извежда правния си интерес от възможността
да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за
възобновяване на административното или съдебното производство по
оспорване на заповедта за премахване на строежа като незаконен, след като
документа е бил наличен към датата на издаване на тази заповед , но ищецът е
пропуснал сроковете за оспорването й пред съд.
Предвид гореизложените съображения се налага извод, че за ищеца
липсва правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, с оглед на
4
което същия е недопустим, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
Изводът е, че частната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението №10333/27.09.2022г. постановено по
гр. д. № 12758/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХII гр.състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5