Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав в открито
заседание, на двадесет и шести ноември през две хиляди и десета година в
състав :
Районен съдия : Милена
Томова
При
секретаря : В.А.
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1776 по описа на съда за 2010 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от М.В.Р. с ЕГН **********,***, чрез адв.С.И. от САК против И.В.Т. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че с Решение №97/14.06.2007г. по гр.д.№1948/2001г. по описа на ПлРС бил изнесен на основание чл.288 от ГПК /отм./ на публична продан, описан в ИМ имот, който бил наследствен. Твърди се още, че един от съделителите И.И. Т.– наследодател на ответниците, след като узнал, че бил предявен иска за съдебна делба на имота го продал на трето лице – Д. В. Н., с договор, обективиран в нот.акт №*, том *, рег.№*, д.№*г. на нотариус с рег.№*, като продължил в същото време участието си в делбеното производство, както и не издължил сумите, полагащи се на другите съделители. Излага се, че този съсобственик бил конституиран в делбеното производство във въззивната инстанция. Сочи се, че той притежавал 792 дяла от имота от общо 5184 дяла, които бил наследил от своята баба, като съда в делбеното производство приел, че този съделител не бил придобил имота по дарение от своя чичо, поради недействителност на два предходни договори за делба. Навежда се довод, че наследодателя на ответниците продавайки на трето лице целия имот, без да бъде негов изключителен собственик, се обогатил неоснователно с полагащите се на останалите съсобственици суми, съответни на техните дялове от имота. Сочи се, че ищцата притежавала 330 дяла от общо 5184 дяла от имота и тъй като той бил продаден за сумата от 60000 лв., то наследодателя на ищците се бил обогатил за сметка на ищцата със сума в размер на 3820 лв. Ищцата твърди също така, че е претърпяла неимуществени вреди при водене на делбеното дело, поради причиненото й силно безпокойство, загуба на сън, тревожност от прекомерната продължителност на съдебното производство, многократните пътувания, въпреки сърдечното й и други заболявания, загубила апетит и изпадала многократно в състояние на колапс поради ниско кръвно налягане при явяванията на съдебни заседания. Тези неимуществени вреди се оценяват от ищцата на 2000 лв., които счита, че са й дължими от ответниците, като наследници на И. И. Т., ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.03.2005г. до окончателното изплащане. Отправя се искане /уточнено с молба от 13.04.2010г./ за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза на ищцата сумата от 3820 лв., с която неоснователно се обогатил наследодателя им за сметка на ищцата, както и да й заплатят сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени при водене на делбеното производство.
Ответниците И.Т. и И.И., чрез пълномощника си ангажират становище за неоснователност на исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Между страните не е налице спор, а
това е видно и от представените копия на Решение №288 от 25.05.2006г. по
гр.д.№917/2005г. по описа на ПлОС, Решение №97 от 14.06.2007г. по
гр.д.№1948/2001г. /на л.4-л.11/ и изпълнителен лист, издаден по същото дело /на
л.117/, че е бил предявен иск за съдебна делба на описания в исковата молба
недвижим имот УПИ ІІІ-7171, в стр.кв.181а по плана на гр.Плевен, представляващ
дворно място с площ от 890 кв.м., а
урегулирано 590 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и гаражна
клетка. С решението по първа фаза на
делбата е допуснато тя да се извърши при 5184 дяла, от които за ищцата 330
дяла, а за съделителя И. И. Т. 792 дяла. По делото не е оспорен от ответниците
факта, че последния е починал и те са
негови наследници. Безспорно е също така и това е видно от представеният препис
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №* том *, рег.№*, дело №*
от *. на нотариус С. И. с рег.№*а НК, че
И. И. Т. е продал на *. имота, предмет на съдебната делба, на трето по
делото лице. Не се спори, а това е видно и от сочените по-горе писмени
доказателства, че делбеното производство е приключило с постановен от съда
начин на извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан, на
основание чл.288, ал.1 от ГПК /отм./. От представените преписи на писмени
доказателства, съдържащи се в изп.дело №20088160400128/2008г. на ЧСИ И.К. /на
л.110-123/ е видно, че на основание издадения от съда изпълнителен лист е било
предприето принудително изпълнение, което е приключило с Постановление на
съдия-изпълнителя от 24.07.2009г. за прекратяване на изпълнителното
производство, на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, по искане на взискателя.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното :
Първата искова претенция, насочена
срещу ответниците е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. За уважаване на
предявеният иск са необходими следните предпоставки: обогатяване на едно лице,
обедняване на друго лице, връзка между тези две състояния и липса на основание
за това разместване на имуществени блага. Съдът счита, че в настоящият случай
тези предпоставки не са налице. Както се
установи от обсъдените доказателства, ищцата и наследодателят на ответниците –
И. И. Т. са били съсобственици заедно с трети лица на недвижим имот, който е
бил предмет на предявен иск за съдебна делба. В хода на делбеното производство
имота е бил продаден от съсобственика И. Т. на трето лице. Това разпореждане от
страна на един съсобственик с целия имот не е имало за последица обедняване на
ищцата. Това е така, т.к. договора за покупко-продажба не е имал транслативен
ефект по отношение притежаваните от ищцата права на собственост върху имота.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗН актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни,
ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. А в производството по
съдебна делба недвижимия имот, който е бил продаден на трето лице от
съсобственика И. Т. не е бил поставен в дял на последния. Това обаче засяга
права на третото лице купувач, а не на ищцата. Определените с решението по
първа фаза на делбата нейни права на собственост върху имота - 330 от общо 5184
дяла, не се променят в резултат на извършената покупко-продажба. При приетия от
съда начин на извършване на делбата – изнасяне на делбения имот на публична
продан, ищцата е следвало да получи от получената при проданта сума, такава,
съответна на нейните права на собственост. Поради това не е налице обедняване
на ищцата, в резултат на извършената от наследодателя на ответниците продажба
на описания в исковата молба имот. Ако е налице неоснователно обогатяване на
продавача, то не е станало за сметка на ищцата.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният срещу ответниците иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 820
лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Съдът обсъди и предявеният иск с
правно основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД. Фактическият състав на
непозволеното увреждане, уреден в нормата на чл.45 от ЗЗД, включва следните
елементи: противоправно виновно деяние, вреда,
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. В
настоящият случай ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, търпени
в резултат на воденото производство по съдебна делба. Всеки съсобственик може
да иска делба на съсобствената вещ, като това право е уредено изрично с
разпоредбите на чл.69, ал.1 от ЗН и чл.34, ал.1 от ЗС. Когато не може да се
постигне съгласие за доброволна делба, всеки от съсобствениците може да предяви
иск за съдебна делба. В случаят ищцата е предявила такъв иск срещу останалите
съсобственици на имота, като наследодателя на ответниците е бил конституиран
също като страна в производството по делото пред въззивната инстанция, видно от
мотивите на представеното копие на Решение №288 от 25.05.2006г. по
гр.д.№917/2005г. по описа на ПлОС. Фактът на прехвърляне на съсобствения имот в
хода на делбеното производство е без правно значение в отношенията между
съсобствениците и не може да се приеме, че е деликт, в резултат на който са
настъпили твърдените от ищцата неимуществени вреди при водене на делбеното
производство. Поради това съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.45
от ЗЗД за ангажиране деликтна отговорност от наследодателя на ответниците. Това
обосновава извод за неоснователност на насочения срещу тях иск с правно
основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата от 2000 лв. и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.Р. с ЕГН **********,*** против И.В.Т. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,*** ИСК с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 820лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.Р. с ЕГН **********,*** против И.В.Т. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,*** ИСК с правно основание чл.45, във вр. с 52 от ЗЗД за сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.В.Р. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.В.Т.
с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,*** сумата от 600 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :