Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 14.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на седми ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 948 по
описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 557, ал.1,
т.2, буква „а“ от КЗ (съответстващ на отм.
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ) и иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът С.И.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни
неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на брат му С.И.К.. Източник
на вредите било реализираното на 22.08.2015г. пътно-транспортно произшествие,
което настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „БМВ 316“ с рег.№ ****** – Я.А.Б., чиято гражданска отговорност
не била застрахована. В резултат на претърпяната загуба, ищецът понесъл дълбока скръб, понеже между него и
пострадалия приживе съществувала не само родствена връзка, но и изключително
силна привързаност и емоционална близост, основани на взаимна подкрепа и
разбирателство. Противоправният характер на поведението на причинителя на
инцидента - водача на лек автомобил
марка „БМВ 316“ с рег.№ ****** бил установен с влязла в сила
Присъда№91/16.09.2016г. постановена по НОХД № 885/2016г. по описа на ОС Пловдив,
с която на Я.А.Б. било наложено наказание лишаване от свобода за извършените от
него нарушения на чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП и на чл. 23, ал.1 от ЗДвП. При
изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да
му заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на брат му,
заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.08.2015г., до
окончателното изплащане. С оглед очаквания изход от процеса ищецът претендира
да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски за процесуално
представителство.
Ответникът Г.Ф. -
поддържа становище за неоснователност на иска. Сочи, че вече е бил сезиран от
ищеца с искане да изплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по повод на което при него е била образувана
преписка по щета № 210327/28.08.2018г.
Ответникът не отрича, че не се е произнесъл изрично по това искане, тъй
като е изискал от ищеца съдействие чрез представяне на допълнителни
доказателства за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността
му по реда на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен и се позовава на ограничението, предвидено в
чл.493а, ал.4, вр. с §96, ал.1 от КЗ. Ответникът оспорва осъществяването на
предпоставките, обуславящи възникване на задължението му да заплати
застрахователно обезщетение в конкретния случай. В тази насока, ответникът
оспорва преди всичко надлежната активна материална легитимация на ищеца, в
качеството му на лице което е надлежно материално легитимирано да претендира и
да получи обезщетение за релевираните в исковата молба вреди, като се отчита
родствената връзка по съребрена линия с пострадалото лице и задължителната
практика на съдилищата в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС на РБ. Ответникът оспорва обема на вредоносния
резултат, съответно размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като навежда доводи за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение. Оспорва заявената претенция за заплащане на законна лихва като
неоснователна, доколкото счита, че не е изпадал в забава за изплащане на
търсеното застрахователно обезщетение.
Конституирания
в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника Я.А.Б., не
изразява становище по предявения иск.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда№91/16.09.2016г.
постановена по НОХД № 885/2016г. по описа на ОС Пловдив, влязла в сила
на 26.01.2018г., мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на
настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 22.08.2015г. на
пътен участък от път І-8 от републиканската пътна мрежа, водачът на МПС л.а. „БМВ
316“ с рег.№ ****** - Я.А.Б. нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 изр.
второ от ЗДвП и чл.23, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на две лица, сред които и С.И.К..
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение за гражданско състояние/ съпруга и
родствени връзки с изх.№ 112 от 02.08.2018г., издадено от Район „Връбница“ при
Столична община (на стр. 7 от делото), сочи, че ищецът е брат на пострадалия
при ПТП С.И.К..
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение с изх. № 4043/29.07.2019г., издадено от
Отдел „БДС“ при СДВР, посочва, че до настъпване на смъртта на С.И.К. той е
живял на постоянен и настоящ адрес в кв. „Разсадник- Коньовица“, докато ищецът С.И.К. е живял на различен постоянен и настоящ
адрес в кв. „Обеля“.
От
представената справка на Г.Ф. се установява факта, че към момента на настъпване
на процесното ПТП не е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с
покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 316“ с
рег.№ ******.
Приетите като
доказателства писмена претенция с вх. №
24-01-676/28.08.2018г., адресирана от ищеца до Г. ф. и писмено уведомление с
изх. № 24-01-676/13.09.2018г., което
адресирано от Г.Ф. до ищеца (на стр. 46-47 от делото), мотивират извод,
че ответникът е бил сезиран с извънсъдебно искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, но е отказал да изплати такова обезщетение на
ищеца.
В дадените пред
съда показания, свидетелят Б.А.С.заявява, че познавала ищеца С.И.К. и има преки
впечатления от социалните му отношения със загиналия негов брат С.И.К.. Свидетелката
познавала и двамата братя от дълго време- около 20 години и се събирала с тях на много празници
и сбирки, още преди да стане семеен С.. Двамата братя се разбирали много добре
и били толкова близки, че според впечатленията на
свидетелката, семейството
на С.било като семейство и на С., който не бил семеен. Събирали се заедно по
празници, както и без поводи. Когато С. е бил безработен или е имал някакъв
финансов проблем - брат му С.го подпомагал финансово, а
двамата братя споделяли със свидетелката, че много разчитат един на друг и много си
помагат. Свидетелката не помни да е присъствала на явни конфликти между двамата
братя. С. и С.живеели в отделни жилища в
гр. С., а не в едно домакинство. В повечето случаи
братята се събирали в дома на С., защото той бил семеен. След смъртта на С.,
свидетелката много често се срещала и общувала със С. а това й дало
възможност да забележи, че в в поведението му настъпила негативна
промяна – той видимо много отслабнал, станал затворен за социални контакти,
комуникирал единствено с по-близки приятели. В разговорите ищецът винаги
споменавал брат си. Ищецът поддържал връзки с членовете на семейството на С..
Приживе, братята били в много близки отношения, според свидетелката не били
само братя, но и приятели, защото помежду им имало много силна връзка.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на
предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - ответникът дължи да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.
Влязлата в сила
Присъда № 63/24.06.2014г. по НОХД 548/2014 г. по описа на
Варненски окръжен съд, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане
на гражданските последици от деянието - мотивира извода за наличие на
непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването по непредпазливост на смъртта
на пострадалия С.К..
Представените писмени доказателства установиха по категоричен начин твърдението
на ищеца, че С.И. Коларские негов съребрен роднина- брат.
Съдът приема за установено
твърдението на ищеца относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „БМВ
316“ с рег.№ ****** и ответното дружество.
За да се произнесе по основателността на предявения иск - на първо място
съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ наличието на активна
материална легитимация у ищеца.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление
№5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Реализирането на предоставената възможност е допустимо в
изключителни случаи, при успешното доказване на факта на изградена особено
близка и трайна житейска връзка, между починалото лице и ищеца и при
настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с
продължително проявление във времето.
След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания), настоящият състав на съда приема, че ищецът
попада в кръга от лицата, които са материално легитимирани да търсят
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалия
С.И.К.- поради близката родствена връзка между тях – родственици по съребрена
линия /братя/.
От съдържанието на свидетелските показания, които съдът кредитира, се
установява, че между ищеца и загиналия при инцидента е съществувала трайна и силна
емоционална връзка, основана на взаимна подкрепа, споделеност, духовна и
емоционална близост. Ищецът е поддържал контакт с брат си и е оказвал помощ в реализирането
на предприети начинания. Така установените факти, заедно с житейски утвърдените
и традиционни за българското общество семейни отношения между братя, обуславят
категоричния извод за наличие на материална легитимация у ищеца в процесния
случай.
По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че доколкото
задължението на Г.Ф. да изплати обезщетение е функционално свързано с
отговорността на делинквента, който е бил длъжен да управлява автомобил със
застрахована гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото
производство доказателства, трябва да се приеме, че ответникът
дължи на ищеца изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно
произшествие, реализирано поради противоправните действия на водача Я.А.Б. и
настъпването на смъртта на С.И.К. се потвърждава в достатъчна степен от влязлата
в сила Присъда№ 91/16.09.2016г. постановена по НОХД № 885/2016г. по описа на ОС
Пловдив,.
В тази насока,
исковете са доказани по основание, т.е. ищецът е легитимиран да получи застрахователно
обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди, причинени на
ищеца вследствие от загубата на брат му.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения
(доказан) техен размер.
Вредите се
свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на
близък родственик – брат, с когото според свидетелските показания, ищецът е
поддържал непрекъснат контакт и изявена близост. При определяне на справедливия
размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от
фактори, сред които на първо място са
установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищеца.
Ищецът е по-малък
брат на загиналия С., с когото живеели в различни домакинства, но помежду им е
съществувала интензивна и постоянна социална свързаност, често прекарвали време
заедно и си оказвали взаимно помощ и подкрепа. Поради така изтъкнатите
обстоятелства загубата на социални и емоционални връзки за ищеца е твърде
значителна като обем и характер на негативните последици.
Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и
поради това, като кредитира показанията на разпитаните свидетели споделя
релевираните в исковата молба доводи в същата насока. Същевременно
отчита, че в семейните традиции и с оглед възрастта на ищеца и пострадалия близостта
им е обичайна и отношенията на привързаност между братя са нормални, с оглед на
което счита, че не е установено ищеца да е преживял състояние, различно или по-тежко
от обичайното при загуба на толкова близък човек, спрямо други подобни случаи.
Доводите на
ответника за липсата на изградена емоционална близост между пострадалия и ищеца
- съдът намира за неоснователни при обсъждането на обема на претърпените неимуществени
вреди от ищеца. При установяването на
характера и обема на претърпените неимуществени вредоносни последици, на първо
място следва да бъдат отчетени съществуващата трайна житейска връзка между
починалото лице и ищеца, както и факта на настъпване на значителни морални
болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето.
Настоящата
искова претенция е предявена на 22.01.2019г. и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, а последната
регламентира изрично онези особени изключения, при които
лице извън кръга на дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство, дете
или родител) би могло да се окаже надлежно материално легитимирано да получи
обезщетение за неимуществени вреди, понеже е създало дълбока
емоционална връзка с починалия. Според
този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното
обезщетение следва да се определи
съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет
подзаконов нормативен акт, наречен Методика.
При определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение в конкретния случай, следва да бъде съобразено нормативно
установеното ограничение за максимален размер на платимото застрахователно
обезщетение от 5 000 лева (ПЗР на ЗИДКЗ обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила
от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г.) размерът на платимото обезщетение е определен и това нормативно
установено изискване е задължително за съда, който е длъжен да прилага законите
точно и еднакво спрямо всички, без да може да игнорира волята на законодателя. При така изложените съображения, отчитайки значителния
обем на вредоносните последици, както и икономическите критерии за
справедливост, настоящият състав на съда определя обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на С.И.К. в най- високо допустимия
размер от по 5 000 лева. За разликата над посочените суми и до пълния
размер на претенцията за 200 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен.
На настоящия
състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища становище, за неприложимост на установеното
чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в размера на дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност за
автомобилистите“. Това становище, което няма как да бъде споделено, се основава
на съдебната практика на Съда на ЕС, преюдициални заключения по Решение от
14.09.2000г. по дело Mendes
Fereira и Delgado
Correia, C-348/98, т.40; Определение от 24.07.2003г. по дело Messejana Viegas, С-166/02,
т.20; Решение по дело С-300/10, т.30-31;
Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12)
Действително,
националните съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния
характер на постановените преюдициални заключения на Съда на ЕС във връзка с
тълкуване на общностното право, но особено внимание в случаи като настоящия
заслужава фактът, че в обхванатите от чл. 493а, ал.4 от КЗ особени хипотези
пострадалите лица не са членове на семейството на увреденото лице, а попадат в
категорията на други близки родственици – такива по съребрена линия. Точно по
тази причина не е налице противоречие между
вътрешноправната норма, поместена в нормативен източник § 96, ал. 1 от
ПЗР на КЗ от една страна и общностна норма, поместена във вторичен източник на
правото на ЕС – Директива 84/5. В хипотезите на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът
следва да определи обезщетението по справедливост, но следвайки ограничения за
тези особени случаи максимален лимит от 5 000 лева, тъй не е налице
противоречие с приложимото европейско право.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираната сума на обезщетението;
Ищецът е
предявил искова претенция за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, начислена за периода от изтичането на
тримесечния срок за произнасяне на ответника Г.Ф. - 28.11.2018г. до деня на
окончателното плащане на присъдената сума. Срокът е започнал да тече при
постъпване на извънсъдебната претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение т.е. на 28.08.2018г. и следователно следва да се счита изтекъл на
28.11.2018г.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от
ответника направените съдебни разноски, но доколкото при условията на чл. 83,
ал.1, т.4 от ГПК е бил освободен от заплащането на съдебни такси и разноски –
ответникът следва да бъде осъден в хипотезата на чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати
по сметката на съда споменатите суми.
Ответникът
дължи да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждание в размер
на 580 лева за предоставена правна помощ по чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни
разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е освободен от задължението да
внесе съдебни разноски за събиране на доказателства не означава, че е освободен
и от задължението да понесе процесуална отговорност за разноските на другата
страна в процеса. Съдът намира, че на ответната
страна следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт, които възлизат общо на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на С.И.К., с ЕГН: **********
и съдебен адреса*** К.Н. от САК, с адрес ***, основание чл. 557, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ (съответстващ на отм. чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ) – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
причинените неимуществени вреди, поради смъртта на С.И.К. при ПТП на 22.08.2015г.,
предзвикано от водача на лек автомобил „БМВ 316“ с рег.№ *******, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28.08.2018г.
до деня на окончателното плащане, като
отхвърля предявения иск за изплащане на обезщетение, в частта за разликата -
над присъдената сума и до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и
предявения иск за законна лихва, в частта за периода от 22.08.2015г. до 28.08.2018г.
ОСЪЖДА Г.Ф.,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. С. К.Н. от
САК, с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38 от ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ -
сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева), представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на С.И.К..
ОСЪЖДА С.И.К. да заплати на Г.Ф., на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 300 лева (триста лева) представляващи съдебни разноски за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и
адрес на управление *** да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6
от ГПК– сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса, в
производството пред Софийски градски съд, от заплащането на които ищецът е освободен.
Решението е
постановено при участието на Я.А.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, в качеството
на трето лице- помагач на страната на Г.Ф..
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд С., чрез жалба, която може да бъде
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: