№ 9245
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110115040 по описа за 2024 година
„Т====АД е предявило срещу И. П. В. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 4327,47 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2020 г. – 03.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до
окончателното изплащане, 599,72 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
13.07.2023 г., 53,33 лева – сума за дялово разпределение за периода 06.2020 г. – 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане и 11,42 лева –
мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 13.07.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. .......... аб. № 226319, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
41873/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че имотът е с демонтирани
отоплителни тела, като претендираните суми не са правилно изчислени. Намира, че не е
1
изпаднал в забава, доколкото липсва отправена покана. Излага, че не са издавани месечни
фактури, нито са представени изравнителните фактури.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 156 от 27.11.1997 г., по силата на който ====== И.ов
В. придобива имот в гр. София, ж.к. „....... От удостоверение за наследници на ====== И.ов
В., починал на 17.01.2017 г., е видно, че негови наследници са ........В.а и И. П. В.. От
удостоверение за наследници на ........В.а, починала на 01.03.2018 г., се установява, че неин
наследник е И. П. В.. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между
ответника като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на
обект с абонатен № 226319за процесния период, без да е необходимо изричното им
приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
2
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 4362,30 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 53,33 лева. За периода
2020/2021 г. поради липса на достъп ТЕ за БГВ се начислява служебно „на брой лица“ с
разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР през този период в
процесния имот потребителите са били 1 брой. За периода 2021/2022 г. ТЕ за БГВ се
начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода.
Предвид установяването на облигационно отношение между страните, както и на
доставеното количество топлинна енергия в имота съдът намира, че предявения главен иск
следва да бъде уважен в цялост.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Доколкото падежът на задълженията е определен, то длъжникът изпада в забава с
настъпването му и не е необходимо изпращането на покана. Поради изложеното съдът
намира, че предявеният акцесорния иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е претендирал следните разноски: 199,68 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 400 лева – депозит за особен
представител, 20 лева – такси за издаване на съдебни удостоверения, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответникът не е сторил разноски в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т==== ЕАД, ЕИК === срещу
И. П. В., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че И. П. В. дължи на
„Т==== ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
4327,47 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 03.2021 г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане, 599,72 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.07.2023 г., 53,33 лева – сума за дялово
3
разпределение за периода 06.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.07.2023 г.
до окончателното изплащане и 11,42 лева – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. –
13.07.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. .......... аб. № 226319, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41873/2023 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА И. П. В., ЕГН **********, да заплати на „Т==== ЕАД, ЕИК === сумата от
919,68 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „Т....ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4