№ 16266
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20211110165380 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, с която
се претендира обезщетение в размер на 23 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
поради разкриване на нови фактически положения по кнохд 1018/2019 г. по описа на ВКС
във вр. с обвинителен акт по пр.пр. 431/2013 г. за периода от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г. В
исковата молба се твърди, че ищецът не е обвиняван за описаното в решението, а именно, че
е извършен грабеж от Е. М., който заплашил с автомат Огнян Божилов и после отнел
пистолет от Огнян Божилов. Образувано е гр.д. № 3201/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.
С определение от 25.02.2022 г. по гр.д. № 65380/2021 г. производството по гр.д. №
3201/2022 г. е съединено с гр.д. № 65380/2021 г. на основание чл. 213 ГПК, поради което и с
определение от 25.02.2022 г. производството по гр.д. 3201/2022 г. е прекратено.
С определение от 26.04.2022 г., постановено по гр.д. 65380/2021 г. е върната исковата
молба в частта по предявения иск срещу Апелативен специализиран наказателен съд и е
прекратено производството срещу този ответник. Определението е потвърдено с
определение № 2541/27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 5443/2022 г. на СГС, ГО, IV-Д с-в, като актът
на въззивния съд не е допуснат до касационно обжалване с определение № 1213/22.05.2023
г. по ч.гр.д. № 1663/2023 г. по описа на ВКС.
След уточнявания на исковата молба е осъществена процедурата по чл. 131 ГПК.
В отговора на исковата молба се съдържат възражения за недопустимост на
производството поради наличие на други дела между страните на същото основание – арг.
чл. 126 ГПК.
При служебна проверка в ЕИСС съдът констатира, че гр.д. 5050/2022 г. е образувано
по искова молба на Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, в която ищецът твърди, че за
период от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г. претъпял неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, защото по кнохд No 1018/2019г. на ВКС, по което е постановен краен съдебен
акт, въз основа деяния, за които не е обвинен от Прокуратурата, обсъждат се нови
1
фактически положения, непосочени в обвинителен акт, поради което и се твърди съдът да е
нарушил задължението си да разгледа обвинението, въз основа обвинителния акт, както и за
него, като подсъдим, да не бъде съден за обвинение, за което не е обвинен и претендира
обезщетение в размер на 23 000 лв. Постановено е Решение № 14614/15.12.2022 г. по гр.д.
5050/2022 г., с което предявеният от Е. Д. М. против Върховен Касационен съд осъдителен
иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за период 16.4.2020 г.-29.12.2021 г., в размер на 23000 лева – причинени на ищеца от
постановено решение на ВКС, НО, ІІІ състав по кнохд № 1018/2019г, в което ищецът М. е
признат за виновен по непредявено обвинение е отхвърлен. Постановеното
първоинстанционно решение е било обжалвано от ищеца Е. Д. М. и образувано възз.гр.д. №
779/2023 г., постановено е Решение № 1144/28.02.2024 г., с което е обезсилено решението на
първоинстанционния съд и делото е върнато ново разглеждане от друг състав на СРС със
задължителното участие на прокурор. Образувано е гр.д. № 23618/24 г., СРС, по което е
постановено Решение № 15759 от 06.08.2024 г., с което предявеният иск е отхвърлен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца и образувано възз.гр.д. №12666/2024 г.
по описа на СГС, II-В което е насрочено за 11.06.2025 г..
Съдът намира, че предметът на настоящото гр.д. 65380/21 г. по описа на СРС, 88 с-в и
предметът на гр.д. 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в са идентични, предявена е
претенция за неимуществени вреди, претърпени в един и същи период, вследствие на
нарушение правото на ЕС от ВКС при постановяване на решение по кнохд 1018/2019 г. по
описа на ВКС с твърдения, че ищецът е осъден по непредявено обвинение. Действително
настоящото дело е предходно заведено, но доколкото по гр.д. 23618/2024 г. е постановено
съдебно решение, преди да се произнесе по допустимостта на настоящото производство,
съдът следва да установи налице ли е влязло в сила решение на между същите страни и на
същото основание, поради което е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо
съдът намира, че следва да спре настоящото производство до изхода по гр.д. № 23618/2024 г.
по описа на СРС, 175 с-в с окончателен съдебен акт.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр.д. № 65380/2021 г.
по описа на СРС, 88 състав до приключване на производството по гр. д. № 23618/2024 г. по
описа на СРС, 175 с-в с влязъл в сила съдебен акт.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ по делото за сведение опечатани от ЕИСС актове, както следва
– Решение № 14614/15.12.2022 г. по гр.д. 5050/2022 г. по описа на СРС, 125 с-в, Решение №
1144/28.02.2024 г. по възз.гр.д. № 779/2023 г., Решение № 15759 от 06.08.2024 г.по гр.д. №
23618/2024г. по описа на СРС, 175 с-в, определение № 2264/05.02.2025 г. по възз.гр.д. №
12666/2024 г.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софииския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3