РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Видин, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л.В.Л.
Членове:ВЛ.Д.СТ.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от Л.В.Л. Въззивно административно наказателно
дело № 20221300600117 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба с правно основание чл.378, ал.5 от НПК, подадена от ИВ. КР.
ИВ. с ЕГН **********, чрез адвоката му Г.Г., против решение № 15/27.04.2022г. по АНД №
25/2022г., по описа на Районен съд-Кула, с което обвиняемия ИВ. КР. ИВ. с ЕГН
********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на 04.04.2022г в с. Т. , общ. Г., обл. Видин, по
ул. „***********“ на кръстовището с ул. „************“ в посока към дом № ***на
ул.“************“, управлява моторно превозно средство - мотоциклет, марка „*****“,
модел „************“ с рама № З******** без регистрационен номер, което не е било
регистрирано по надлежния ред съгласно изискванията на чл. 140, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ЗДвП и на Наредба № I- 45 от 24. 03. 2000г., издадена от министъра на Министерството на
вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК, като на основание чл.378, ал.4,т.1 и чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемия И. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева.
В жалбата се развиват съображения, че решението е неправилно и
необосновано.
Иска се да бъде отменено решението на КРС и да бъде постановено друго, с което
обвиняемия да оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин даде заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на КРС следва да бъде потвърдено.
1
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с
доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313, вр. чл.
378, ал. 5 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК, проведена
пред районния съд, последният е направил верни и обосновани изводи по фактите, въз
основа на събраните доказателства. Съвкупният им анализ установява фактическата
обстановка, изложена в предложението на прокурора по чл. 375 НПК, възприета и изложена
от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение. Фактическите
констатации на районния съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната
инстанция не намира основания за промяна във фактическата обстановка по делото. ВОС
приема фактическата обстановка като правилно установена от КРС и не намира за
необходимо да я преповтаря в настоящото решение, но ще маркира обстоятелствата, които
са от съществено значение по делото.
На 04.04.2022г., в село Т., обл. Видин, около обяд обвиняемият ИВ. КР. ИВ.,
потеглил с мотоциклета си, който бил закупил преди около година, марка „*****“, модел
„************“ с рама № ******** от магазин в централната част на селото, и го
управлявал до дома си в същото село. И. минал по улица „***********“, прекосил
кръстовището с ул. „************“ и се придвижил до дома си- № ***на същата улица.
Мотоциклетът не бил с работещ двигател, а се движил по инерция, за което способствал
наклона по пътя. Докато управлявал мотоциклета си, обвиняемият бил забелязан от
полицейски служители в РУ гр.Кула - свидетелите Е.М. С. и Л.С. К.. Те го последвали до
дома му със служебен автомобил. Там обвиняемият паркирал мотоциклета си и разтоварвал
покупките от него. Полицейските служители извършили проверка на обвиняемия и на
управлявания от него мотоциклет и установили, че обвиняемият е неправоспособен да
управлява процесното МПС, което от своя страна не е регистрирано по надлежния ред и
няма регистрационни табели.
Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на обвиняемия;
показанията на свидетелите С., К. и П. Й. И.; Протокол за оглед на местопроизшествие от
04.04.2022г./л. 2-3 от ДП/ и фотоалбум към него /л. 4-10 от ДП/; Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 181499 от 04.04.2022г./л. 14 от ДП/, Справка „ АИС -
Регистрация“ от ОД на МВР - Видин, сектор „Пътна полиция” с per. № 953р-1878 от
06.04.2022г. /л. 19 - 13 от ДП/, справка за нарушител/л. 13- от ДП/. Няма противоречие
между доказателствата. Гласните доказателства кореспондират както помежду си, така и с
писмените, относно установените фактически обстоятелства, които са от съществено
значение по делото, както са визирани по-горе.
В случая извършеното от обвиняемия деяние от обективна и субективна страна
осъществява формално признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК /престъплението
е от категорията на формалните, при които резултатът не е съставомерен белег/.
Обвиняемият И. е управлявал процесното МПС, което не е било регистрирано по
надлежния ред. Този ред е регламентиран в Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, която е издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от Закона за
2
движението по пътищата, видно от § 8 от ПРЗ на същата Наредба. По смисъла на чл.2 от
Наредбата, МПС и ремаркетата предназначени за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при
Столична дирекция на МВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица или по адреса на регистрация - за стопанските субекти.
Член 3, ал.1 от Наредбата регламентира, че МПС и ремаркетата се регистрират в 14 дневен
срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от
съответния митнически орган.
Обвиняемият е действал при форма на вина пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че
моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това го е
управлявал.
Неоснователно е едното от двете оплаквания в жалбата, респ. оплакването, че КРС не
е съобразил обстоятелството, че мотоциклета се е движил с неработещ двигател и поради
това не е могъл да служи и да се ползва като МПС. Доколкото в същата насока е развита
защитна теза от представителя на обвиняемия пред КРС, основния съд правилно и
задълбочено се е обосновал защо не я приема, респ. защо в конкретния случаи е приел, че е
налице управление на МПС. Коректно КРС се е позовал на съдебна практика, за да обоснове
извода си, че обвиняемия е управлявал МПС на конкретната дата и място. Съдебната
практика, която КРС е посочил и която е в унисон с извода му е: Постановление №
1/17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС, респ. т. 2 от Постановлението; решение
№ 533/10.12.2012г. по н.д. № 1750/2012г. II н.о. Без да преповтаря мотивите на КРС, ВОС
ще допълни още едно решение на ВКС, което е в унисон с извода на КРС. Съобразно
Решение № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г., II н. о., НК, понятието
„управление на автомобила“ по смисъла на чл. 342, ал. 1 НК включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато са свързани с
опасност от настъпване на съставомерни последици, а те не се изчерпват само с въздействия
върху двигателя. Управлението на автомобила не се извършва само с двигателя и не може да
се приеме, че съставът на престъплението може да бъде осъществен единствено когато той е
в работен режим. Преместването му в пространството може да се извърши и с ходовата му
част, посредством механично движение на гумите и когато водачът се намира извън купето.
При тази дейност също могат да бъдат застрашени други участници в движението и при
настъпване на съставомерни последици водачът ще носи съответната отговорност. Видно е,
че това решение напълно се отнася и при управление на движещ се мотоциклет по инерция
и с неработещ двигател, което е равносилно на управление на МПС по смисъла на чл.345,
ал.2 от НК.
Другото оплакване от жалбата, доколкото е в насока, че КРС е надценил
обществената опасност на деянието, е основателно, макар че погрешно е позоваването на
чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“. Законът в цитираната норма е дал легално
определение на понятието „маловажен случай” и то се отнася за всички престъпления, за
3
които е предвиден по – леко наказуем по този признак състав. Във всички случаи обаче
деянието е съставомерно, отличавайки се с по-ниска обществена опасност от обичайните за
съответното престъпление. Оплакването в жалбата, че КРС е подходил неправилно като не е
съобразил тази норма, не държи сметка преди всичко за обстоятелството, че в рамките на
тази правна квалификация, т.е. по чл.345, ал.2 от НК, не е предвиден леконаказуем състав
при „маловажен случай”, поради което преценка на тази плоскост дефинитивно е изключена
от законодателя, без оглед на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК.
Съвсем друго е относно понятието „малозначителност”. Систематичното място на
чл.9, ал.2 в общата част на НК, сочи на неговата приложимост по отношение на всички
престъпления, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност, кой е
субектът на престъплението, какъв е обектът на наказателно правна защита и какви са видът
и размерът на предвидената санкция. Единственото условие е деянието, макар и да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна,
така че практически да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната
репресия. Нормата визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното
деяние не е престъпно: деянието въобще не е общественоопасно; разкрива такава степен на
обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва
наличието им с определяне на деянието като „малозначително”, поради което не е
престъпно. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и укоримост на извършеното, като съвкупния анализ на
посочените обстоятелства трябва да очертава или липса или явна незначителност на
обществената опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Именно степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение
да се реши дали то представлява престъпление, или макар да е формално съставомерно, но
като не разкрива или изключва изискуемата се обществена опасност, е малозначително във
визираните форми.
В случая ВОС намира, че макар деянието на обвиняемия да осъществява формално
признаците на престъпния състав чл.345, ал.2 от НК, то не е престъпно, тъй като е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, респ. неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Изводът за явната незначителност на обществената опасност на деянието на
обвиняемия се обосновава от следното:обвиняемия не е осъждан; използвал мотоциклета, за
да си докара покупките си от магазина на селото до дома си в същото село, т.е. не е налице
укорима подбуда; макар да не е считал, че е виновен в извършването на престъплението за
което е привлечен като обвиняем на ДП, на практика е съдействал за разкриване на
обективната истина на органите на ДП, а преди това и на контролните органи, които не са
били сигурни дали той или брат му е управлявал мотоциклета, но обвиняемия без колебание
4
е заявил, че именно той го е сторил; изразил притеснение пред контролните органи, което е
показателно, че е осъзнал нередността на поведението си, за което му е осъществена
проверката от тях; пред КРС е изразил съжаление за стореното и категоричност, че няма до
го извърши отново; свидетеля П. И. разкрива положителни характеристични данни на
обвиняемия, който има добро поведение в селото и помага на хората; инкриминираното
управление на мотоциклета продължило краткотрайно във времето; управлението е било
осъществено на сравнително кратко разстояние в рамките на малкото населено място, без
данни за движение с висока скорост и при липса на мощност на МПС, което се е движило по
инерция и с неработещ двигател; управлението е извършено в слабо населено място и не е
довело до застрашаване на участници в движението; управлението не е преследвало
забранена от закона цел; деянието не е намерило какъвто и да е обществен отзвук;
обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта, контрола, регистрацията
и отчитането на наличните МПС са засегнати в незначителна степен. Освен това следва да се
вземат предвид и характеристиките на самото моторно превозно средство, което е МПС от
нисък клас, с ниска мощност, като в случая дори не е използвана мощността на двигателя.
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че защитаваните
обществени интереси са били в изискуемата съгласно НК степен, обосноваваща ангажиране
на наказателна отговорност на обвиняемия. Изброените по-горе обстоятелства в своята
съвкупност обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичните
за този вид. Обществената опасност на дееца също е занижена. Действително в противовес
на изброените по-горе обстоятелства относно дееца се противопоставя това, че той е
санкциониран три пъти за нарушение на правилата за движение, съответно през 2014г.,
2016г. и 2019г. Но с оглед множеството на останалите обстоятелства, посочени по-горе, не
се променя извода за занижената обществена опасност на дееца. Отсъствието на придобита
от обвиняемия правоспособност не е достатъчно, за да се счете, че конкретното управление
на МПС без надлежна регистрация реализира обществена опасност в такъв интензитет,
който закона изисква, за да придобие качеството на престъпление. Обвиняемият
действително е неправоспособен да управлява МПС, но това обстоятелство, не променя
извода за малозначителност на деянието, т.е. липсата на правоспособност не завишава
конкретната обществена опасност на дееца до степен, че да бъде изключено приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК. Не могат да бъдат споделени и правните доводи на КРС за по-висока
степен на обществена опасност, поради хипотетичната вероятност при евентуално
настъпване на ПТП обвиняемият да би могъл да се укрие по-лесно и да избегне
ангажирането на наказателна, респ. административно-наказателна отговорност за
извършеното от него. Вярно е, че с криминализирането на деянието по чл.345, ал.2 от НК
целта на законодателя е била да се попречи на водачи, участвали в ПТП, да се укрият и да
осуетят носенето на наказателна отговорност, като напуснат местопроизшествието с
практически неразпознаваемо МПС, но в настоящия казус не може да остане неотчетено
обстоятелството, че тези отношения са засегнати в значително по - ниска степен, имайки
предвид, че в малките населени места хората се познават и обвиняемият при евентуално
участие в ПТП трудно би останал неразпознат. Не са налице и доказателства, че
5
техническото състояние на процесния мотоциклет е затруднявало управлението му, и е
повишавало опасността му, поради което предположение в обратна насока е неприемливо.
Предвид горното, ВОС намира, че правния извод на КРС, че деянието на обвиняемия
е престъпление по чл.345, ал.2 от НК е неправилен, при което неправилно ИВ. КР. ИВ. е
признат за виновен по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл.378, ал.4,т.1 и
чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемия И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. При това положение решението
на КРС следва да бъде отменено и обвиняемия бъде оправдан за извършване на
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Деянието на обвиняемия И., следва да се квалифицира като административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и да бъде санкционирано по административен ред, при
наличието на административно наказателна разпоредба, отнасяща се до този вид нарушения
- чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани. Нарушаването на тази разпоредба е санкционирано по административен ред в
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Управляването на моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред е санкционирано и в наказателноправен порядък с
разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НК. Разграничителният критерий между административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП и престъплението по чл. 345, ал. 2 НК е в
степента на обществена опасност на деянието, която следва да се преценява във всеки
конкретен случай. Налице са процесуалноправните и материалноправните основания за
необходимостта от реализиране на админинистративно-наказателната отговорност на
обвиняемия, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изискващо санкцията на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП. За посоченото нарушение са предвидени административни наказания „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лева. При
определяне на административното наказание, спрямо обвиняемия може да бъде наложено
само едно от двете кумулативно предвидени наказания, а именно "глоба", доколкото същият
е неправоспособен водач на МПС. При определяне размера на наказанието, в съответствие с
нормата на чл. 27 от ЗАНН, следва да се съобрази вида и тежестта на извършеното
нарушение, подбудите за извършването му, както и с обстоятелствата, индивидуализиращи
обществената опасност на обвиняемия. В противовес на смекчаващите обстоятелствата,
посочени по- горе, следва да се прецени обстоятелството, че обвиняемия е санкциониран три
пъти за нарушение на правилата за движение, съответно през 2014г., 2016г. и 2019г., както и
че е неправоспособен да управлява МПС, което отегчава неговата административно-
наказателна отговорност и обуславя размера на административното наказание да бъде
определен към средния, респ. „глоба“ в размер на 350 лева.
Съдът намира, че в настоящия случай не е нарушен принципът non bis in idem, тъй
като в рамките на започналото административно-наказателно производство не е издадено
наказателно постановление, респ. не е наложено административно наказание.
6
Водим от горното и на основание чл.378, ал.5 във вр. с чл.334, т.2 във вр. с чл.336,
ал.1, т.4 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15/27.04.2022г. по АНД № 25/2022г., по описа на Районен съд-Кула.
ОПРАВДАВА обвиняемия ИВ. КР. ИВ. с ЕГН ********** по обвинението за
престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това че на 04.04.2022г в с. Т. , общ. Г.,
обл. Видин, по ул. „***********“ на кръстовището с ул. „************“ в посока към дом
№ ** на ул.“************“, управлява моторно превозно средство - мотоциклет, марка
„*****“, модел „************“ с рама № *****, без регистрационен номер, което не е било
регистрирано по надлежния ред съгласно изискванията на чл. 140, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ЗДвП и на Наредба № I- 45 от 24. 03. 2000г., издадена от министъра на Министерството на
вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
НАЛАГА на обвиняемия ИВ. КР. ИВ. с ЕГН **********, административно наказание
глоба в размер на 350 лева, на основание чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за това че на
04.04.2022г в с. Т. , общ. Г., обл. Видин, по ул. „***********“ на кръстовището с ул.
„************“ в посока към дом №*** на ул.“************“, управлява моторно превозно
средство - мотоциклет, марка „*****“, модел „************“ с рама № ****без
регистрационен номер, което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно
изискванията на чл. 140, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на Наредба № I- 45 от 24. 03. 2000г.,
издадена от министъра на Министерството на вътрешните работи за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства –
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7