Р Е Ш Е Н И Е
№ 260644
гр. Русе, 30.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2698 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от В.Я.И., Г.Б.Ю., Е.Б.А., С.Б.Ш. и Н.Б.Х. срещу Ю.А.Х. и непълнолетната Б.Б.Б.,
в която се твърди, че двете ответниците са наследници на Б.Б.Х. съпруг на
първата и баща на втората, а ищците са негови майка (първата) и сестри
(останалите). С нотариален акт от 18.12.2019 г. ищците прехвърлили на Б.Б.Х.
правото на собственост върху 11/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО, съставляващо имот №****по плана на гр. Сливо поле, с площ от 999 кв.м.,
отреден за урегулиран поземлен имот ****в квартал ** по улица „****, заедно с построените
в имота сгради: масивна жилищна сграда № ****- едноетажна, еднофамилна, със
застроена площ от 57 кв.м. и полумасивна селскостопанска сграда № ****-
едноетажна, със застроена площ от 31 кв.м., както и всички останали налични
подобрения срещу неговото задължение за издръжка и гледане на първата ищца и
негова майка, докато е жива.
На 06.02.2020г.
семейството на Б. претърпяло трагичен инцидент вследствие на задушаване от
печка на твърдо гориво, като малката му дъщеря починала при самия инцидент, а Б.
известно време след това - на 03.03.2020г. Ответницата Ю. престояла в болница,
а седмица след погребението на малката й дъщеря била изписана от там. След
изписването й от болницата ответницата била в добро състояние и вместо да се прибере
в дома си се настанила при своите родители, които също живеели в гр. ***, през
няколко къщи от процесния имот. След изписването от болницата през месец юни
2020г. на втората ответница – Б., тя също била прибрана в дома на родителите на
Ю..
След смъртта на
приобретателя по договора за издръжка и гледане Б.Х., върху наследниците му
преминало както правото на собственост върху имота, така и задълженията по
договора да дават издръжка и да полагат грижи за прехвърлителката В., което се
твърди, че не е изпълнявано. В продължение на близо шест месеца след като
загубила сина си, спрямо първата ищца, нито лично, нито чрез трето лице
ответницата Ю. не изпълнявала задълженията си по договора, а В. била в
напреднала възраст и горещо имала нужда от помощ – била трудно подвижна,
страдала от световъртеж, което налагало постоянното й обгрижване. Същата
ежедневно се нуждаела от полагане на грижи за храна, облекло, лекарства, както
и за поддържане на хигиена в дома й.
Поради това се наложило дъщерите й да се редуват за полагане на грижи.
Дори на струването на 40-тия ден от смъртта на Б., Ю. дошла наред с останалите
хора за изказване на съболезнования, а не като стопанка и домакиня, която да
посреща идващите лица. След струването събрала личните си вещи и напуснала
дома. Не показала съчувствие към В., не се поинтересувала от нуждите й. Няколко
дни преди струването, Ю. съпровождана от своя баща се провикнала пред къщата на
В., че няма да я гледа и да се грижи за нея, ще продаде къщата и ще я изрита на
улицата. От тези думи на В. й станало болно и се уплашила и заявила пред
дъщерите си, че се страхува от Ю.. Свидетели на случилото се станали съседи.
Твърди се, че действията
на Ю. представлявали отклонение от договора и негово неизпълнение, поради което
за ищците се пораждал правен интерес от развалянето му, с оглед на което се
моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се развали договора за
издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 104, том **, рег. № ***, дело № *** от
18.12.2019г. на нотариус А.Ф., вписан в Служба по вписванията – Русе под вх.
рег. № **/18.12.2019г., Акт №**, том **, дело №** за 11/12 идеални части от
имота.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск. Твърди се, че до м.юни.2020г. ответницата Ю. е била в
обективна невъзможност да изпълнява договора, тъй като същата е пострадала при
инцидента, при който е починал съпругът й и се е възстановявала дълго време
след него. След възстановяването й не била допусната да се завърне в
семейното жилище и да изпълнява
задължението си за издръжка и гледане на ищцата В., за което й били създавани
пречки както от самата нея, така и от дъщерите й. Твърди се, че втората
ответница, с оглед възрастта си, не е в състояние да поеме задължения за
издръжка и гледане на първата ищца.
На следващо място
се възразява, че неизпълнението на процесния договор от страна на ответниците
като задължени лица да полагат грижи и да дават издръжка се дължи на недаденото
от страна на кредиторите съдействие за това, включително чрез недопускането й
да се върне в процесния имот. Поради това ответниците изразяват желание и
готовност за изпълнение на договора за в бъдеще. Моли се съдът да отхвърли
предявеният иск като неоснователен, а в условията на евентуалност да определи
срок за изпълнение на задължението им, както и в условията на евентуалност то
да бъде трансформирано в парично.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че двете
ответниците са наследници на починалия Б.Б.Х., съпруг на първата и баща на
втората ответница, а първата ищца е негова майка, а останалите ищци негови
сестри. С нотариален акт от 18.12.2019г. (вх. рег. № **/18.12.2019г., Акт №**,
том **, дело №** по описа на СВ - Русе) ищците прехвърлили на Б.Б.Х. правото на
собственост върху 11/12 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо имот №****по плана на гр. **, ЕКАТТЕ ***, общ. ***, обл. Русе, одобрен със заповед №*** от 10.02.1966
г. на ИК на ОбНС, Заповед №*** от 1976 г. и Заповед № *** от 2004 г., с площ от
999 кв.м., отреден за урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по улица „***,
идентичен с част от парцел *** в квартал ** по стар план, описан в нотариален
акт №**, том **, дело № ** от 1964 г. на РРС, при граници и съседи за настоящия
имот, както следва: имот №***, улица на Община ***; имот № ***, жилищна
територия на Б.В.С.; имот № ***, жилищна територия на М.Х.И.; имот № ***, улица
на Община ***, заедно с построените в имота сгради: масивна жилищна сграда № ****-
едноетажна, еднофамилна, със застроена площ от 57 кв.м. и полумасивна
селскостопанска сграда № ****- едноетажна, със застроена площ от 31 кв.м.,
както и всички останали налични подобрения, срещу неговото задължение за
издръжка и гледане на първата ищца и негова майка – В.Я.И..
На 06.02.2020г.
семейството на Б. претърпяло трагичен инцидент вследствие на задушаване от
печка на твърдо гориво, като по-малката от двете му дъщери починала при самия
инцидент, а Б. известно време след това - на 03.03.2020г. Ответницата Ю.
престояла след инцидента в болница, от където била изписана на 19.02.2020г., с клинично
подобрение, без настъпили усложнения според представените епикризи. След
изписването й от болницата ответницата се прибрала в дома на своите родители,
намиращ се също в гр. Сливо поле.
Втората ответница –
Б.Б.Б. веднага след инцидента също е била настанена в тежко здравословно
състояние в болница, от където е изписана на 22.06.2020г. и е прибрана в дома
на родителите на първата ответница - Ю..
Свидетелят Б.Ю.Ш.,
съпруг на ищцата С.Б.Ш. установява, че след като ответницата Ю. била изписана
от болницата не се прибрала в дома си при ищцата В., а отишла при своите
родители. Единствено се обадила по телефона на В.и й казала, че когато се
оправи, след 5-6 дни ще си дойде. Въпреки това вече 8-9 месеца тя не се
прибрала, а и нямала намерение да го направи, защото отишла и взела от къщата
на В.не само личните си вещи, а и много други – документи, велосипед,
телевизор, пералня и др. На струването на съпруга си Ю. дошла като гост, придружена
от свои роднини и използвала момента да вземе разни вещи от процесния имот.
Също така тя започнала да подава жалби срещу роднините на починалия си съпруг,
като ги обвинявала, че са й откраднали вещи, че я тормозели, за което били
извършвани проверки от полицейски служители, но нищо не било доказано от
обвиненията й, защото не били основателни. Ответницата не допускала и роднините
на съпруга й да имат контакт с дъщеря му след инцидента. От своя страна В.имала
нужда от ежедневни грижи и подкрепа. Поради липсата на такива от страна на
ответницата, грижи за нея полагали дъщерите й. В. имала нужда от чести
посещения при лекари, както и някой да я подпомага в ежедневното й обслужване,
тъй като била трудно подвижна. Според свидетеля отношенията между ищцата и
ответницата Ю. се влошили поради отношението и поведението на последната, която
не само, че не се интересувала от състоянието на В., а дори отправяла закани,
че ще й вземе всичко, ще я остави на улицата. Това карало В. да се страхува от
снаха си. След инцидента и след смъртта на Б.Х. ответницата Ю. следвало да се
върне в дома на В., каквото било очакването на всички и за което нямало пречка,
но тя не пожелала.
Свидетелят М.Н.М.
установява, че е колега на ответницата Ю., като познавал и нейното семейство,
включително починалия й съпруг Б.. Преди смъртта на последния, той, съпругата
му и двете им дъщери живеели заедно с майката на Б. ***. В деня на инцидента
свидетелят открил семейството на ответниците задушени в дома им. Свидетелят
знаел от друга своя колежка, че предната седмица (в края на месец ноември
2020г.), ответницата Ю. ходила и занесла чанта с плодове на В., но след 10-15
минути те й били върнати.
В съдебно заседание
ответницата Ю.Х. изразява желание и възможност в случай на трансформиране на
задължението й по процесния договор в парично да заплаща по 200лв. месечно на
ищцата В..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
В производството по
разваляне на договор за издръжка и гледане, ищецът следва да докаже сключването
на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точното
изпълнение на задълженията му по договора, т.е. такова, което съответства на
нуждите на прехвърлителя /решение №363/26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. на
ІІІг.о. и др./ Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои
неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение /решение №217/26.05.2011г.
по гр.д.№999/2010г. на ІІІг.о./
Съгласно чл. 63,
ал. 1 ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по
него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението
на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане се изпълнява още със
сключването на договора, с оглед на транслативния му ефект. Задължението на
приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до
смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено, непрекъснато и
неделимо. Частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и
основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. Приобретателят е
длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на
прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в
нуждите си. Изпълнението се дължи лично от приобретателя по местоживеенето на
кредитора.
Видът и обемът на
дължимата престация на приобретателя се определят от уговореното в договора. В
конкретния случай в процесния договор е посочено, че задължението на
приобретателя се изразява в това да издържа и
гледа (лично или чрез трето лице) прехвърлителката В.Я.И., като й
осигури спокоен живот, храна, отопление, подслон, лекарства и други. Щом липсва
ограничение в договора относно обема на дължимата грижа и издръжка, следва да
се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на
прехвърлителката издръжка и да бъдат полагани всички необходими за нея грижи,
на базата на действителните й конкретни нужди във всеки един момент (Решение №
82/05.04.2011г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о.). Престация на длъжника е
натурална и следва да включва извършване на всички действия по осигуряване на
нормални бит и домакинство, за здравословното състояние на прехвърлителя, както
и такива с нравствен елемент - уважение, внимание, уют, чувство за семейна
среда и принадлежност към семейството на приобретателя, като последния е длъжен
да има съответстващо поведение и да осигури същото от останалите членове на
домакинството си (Решение № 24/18.03.2009 г., по гр.д. № 5287/2007 г., на IV
г.о.).
Безспорно всички
тези задължения на приобретателя по процесния договор Б.Б.Х. след смъртта му са
преминали върху наследниците му – двете ответници, заедно с цялата наследствена
маса.
Също така безспорно
е по делото, че задълженията на двете ответници по договора не са изпълнявани.
Същите са възразили, че поради ниската си възраст (16г.) ответницата Б.Б. е в
обективна невъзможност да изпълнява задълженията по договора, в каквато
обективна невъзможност се е намирала и ответницата Ю.Х. до месец юни 2020г.
поради тежкото си здравословно състояние, а след това поради неоснователно
отказаното съдействие на кредитора да получи изпълнение.
Съгласно
установената съдебна практика обаче, възможностите
на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на
договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни
граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност
да предостави обещаното по договора и не може да бъда освободен от отговорност
в случай, че не изпълнява задълженията си по независещи от него причини – липса
на парични средства, тежко здравословно състояние и пр. (в този смисъл Решение
№ 863/22.12.2010г., по гр.д. № 1534/2009 г., на IV г.о.). Още повече в случая
обективната невъзможност не би могла да бъде извинителна за ответниците и с
оглед уговорената възможност в процесния договор задължението им да бъде
изпълнявано и чрез трети лица.
На следващо място
недоказани са по делото възраженията на ответниците, че кредиторът по процесния
договор неоснователно е отказала да приеме изпълнение. Липсват дори и
твърдения, че ответниците, евентуално първата от тях е направила опит да
изпълни задълженията си и как точно, не само до образуване на настоящото
производство, а и до края на месец ноември, когато е отишла да занесе плодове
на ищцата. От събраните по делото доказателства не се установява преди
злощастния инцидент през месец февруари отношенията между ищцата В. и
ответницата Ю. да са били лоши, между тях да е съществувала нетърпимост, която
да предполага, че смъртта на Б.Х. е достатъчно основание за „изгонване“ или
„недопускането й да се върне“ след изписването й от болницата. Напротив, от
показанията на свид. Б.Ш. се установява противното, че ответницата е била
очаквана да се прибере в дома си, при ищцата В., което не е направила по
собствено желание. Липсват доказателства
за обратното, в подкрепа на направеното възражение, поради което съдът не би
могъл да не кредитира показанията на Шабанов, с които се установява, че всички
нужди от гледане и издържане на ищцата В.след смъртта на сина й са задоволявани
от други нейни роднини и най-вече от дъщерите й, а не от задължените по
договора ответници.
С оглед на
изложеното неоснователни се явяват направените възражения в отговора на
исковата молба, на които ответниците са обосновали искането си отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
По отношение на
направеното от ответниците искане съдът да определи срок за изпълнение на
задължението им по процесния договор, а в условията на евентуалност да
трансформира задължението им в парично: Съгласно чл. 87, ал.3 ЗЗД, ако
ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според
обстоятелствата срок за това. Установеното по делото, включително и чрез
личните впечатления придобити от съдебния състав при изслушване на страните в
съдебните заседания дава основание да се приеме, че понастоящем ищцата В. категорично
не желае и отказва в бъдеще да разчита на грижите и средствата на ответницата Ю.,
както и да живее в едно домакинство с нея. Установената причина за това
отношение според данните по делото е именно неизпълнението от страна на
ответницата на задълженията й по процесния договор в продължителен период от
време. Поради това съдът намира, че с оглед установените отношения между
страните, даването на срок на ответниците за изпълнение на договора не е
вариант за разрешаване на възникналия между тях спор и по-скоро би го
задълбочил, което се потвърждава и от „опита“ за такова изпълнение направен в
хода на производството – ответницата да предостави чанта с плодове на ищцата.
Според установената
съдебна практика включително и задължителната такава (ТР№ 96 от 28.VI.1966 г. по гр. д. №
65/66 г., ОСГК), натуралната престация може да се трансформира в парична в
следните хипотези :
- при обективна
невъзможност на кредитора (прехвърлителя) да даде необходимото съдействие за
изпълнението на задължението в натура;
- при обективна
невъзможност на длъжника (приобретателя) да престира дължимото (като в този
случай той може да поиска от съда да му определи срок по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД и да трансформира задължението от натурално в парично);
- ако длъжникът
(приобретателят) е неизправна страна (в който случай кредиторът може да поиска
вместо даване на издръжка в натура паричният й еквивалент - обезщетение вместо
изпълнение - чл. 79, ал. 1 ЗЗД);
- при неоправдано
недаване от кредитора (прехвърлителя) на необходимото на длъжника съдействие за
изпълнение на задължението му в натура. В този случай приобретателят има право
да трансформира задължението си в паричния му еквивалент и да го погасява
редовно чрез ежемесечно плащане на съответната определена от съда сума. За да
бъде изправна страна по договора длъжникът следва незабавно да поиска от районния съд трансформиране на задължението
в натура в паричен еквивалент (което ответниците не са направили), в противен
случай неоправданият отказ на прехвърлителя да приеме грижи и издръжка в
натура, макар и да го поставя в забава, освобождаваща длъжника от последиците
на собствената му забава, не е основание да се приеме, че той е виновна за
неизпълнението страна, тъй като длъжникът продължава да бъде в неизпълнение и
да дължи всичко по договора (Решение № 337/19.06.2009 г., по гр.д. № 1454/2008
г., на II г.о.; Решение № 790/17.11.2009 г., по гр.д. № 1432/2008 г., на IV г.о.;
Решение № 95/12.02.2010 г., по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о.
Следователно
трансформирането на задължението за гледане в парично може да се направи
единствено в случай, че длъжникът по
алеаторния договор е изправна страна – т.е. че кредиторът неоправдано не е
приел предложените му грижи, което в случая не е доказано. Ако кредиторът
правомерно отказва да приеме или съдейства, както в случая, тъй като отказът е
едва след продължило над половин година неизпълнение, той не изпада в забава
(Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о.).
По изложените
съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде постановено
решение за разваляне на процесния договор поради неизпълнението му от страна на
ответниците.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложат и направените от ищците разноски за настоящото производство в общ
размер на 603,60лв., включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и
заплащането на други такси за административни услуги, необходими за образуване и приключване на производството.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ :
РАЗВАЛЯ на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД сключения с Нотариален акт №***,
том. **, рег. №***, дело №*** от 18.12.2019г. по описа на нотариус А.Ф. с район
на действие РС - Русе (Акт №***, том **, дело №***, вх. рег. №*** от 18.12.2019
г по описа на СВ – Русе) договор, с който В.Я.И. ЕГН**********, Г.Б.Ю. ЕГН**********,
Е.Б.А. ЕГН**********, С.Б.Ш. ЕГН********** и Н.Б.Х. ЕГН********** са прехвърлили
на Б.Б.Х. ЕГН********** правото на собственост върху 11/12 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, съставляващо имот №****по плана на гр. ***,
обл. Русе, с площ от 999 кв.м., отреден за урегулиран поземлен имот ****в
квартал ** по улица „*** при граници и съседи: имот №***, улица на Община ***;
имот № ***, жилищна територия на Б.В.С.; имот № ***, жилищна територия на М.Х.И.;
имот № ***, улица на Община ***, заедно с построените в имота сгради: масивна
жилищна сграда № ****- едноетажна, еднофамилна, със застроена площ от 57 кв.м.
и полумасивна селскостопанска сграда № ****- едноетажна, със застроена площ от
31 кв.м., както и всички останали налични подобрения, срещу задължение за приобретателя
за издръжка и гледане на прехвърлителката – В.Я.И. до края на живота й, поради
неизпълнението му от страна на правоприемниците на приобретателя – Ю.А.Х. ЕГН**********
и Б.Б.Б. ЕГН**********.
ОСЪЖДА Ю.А.Х. ЕГН********** и Б.Б.Б. ЕГН**********, действаща
лично и със съгласието на първата, и двете със съдебен адрес *** да заплатят на
В.Я.И. ЕГН**********, Г.Б.Ю. ЕГН**********, Е.Б.А. ЕГН**********, С.Б.Ш. ЕГН**********
и Н.Б.Х. ЕГН********** и петте със съдебен адрес ***, офис №13 сумата от
603,60лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: