РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Пловдив , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330200532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 11-01-350/18.12.2020 г., издадено от Г.М.Н. –
*** (***), с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната
финансова инспекция (ЗДФИ) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 62 от Наредба за условията и реда за предоставяне на
средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за
обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС
№ 163 от 29.06.2015 г. (Обн. ДВ бр. 51 от 07.07.2015 г., изм. и доп).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да не му е бил
предявяван и връчван съставеният акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от *** В.М., която оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Взема становище възраженията на
1
жалбоподателя да са неоснователни. Пледира извършването на нарушението
да е доказано по категоричен начин по делото. Счита, че деянието не
представлява маловажен случай, а размерът на наказанието е правилно
определен. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. Б. М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 23.12.2020 г., установено от приложеното по преписката
известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 30.12.2020 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Към 03.04.2018 г. жалбоподателят Р. Б. М. бил *** на ***. До тази дата
жалбоподателят М. не предоставил на Националната агенция за приходите в
електронен вид обобщена справка по образец – приложение № 9 към чл. 62 от
Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране
на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт
и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите (обозначавана в мотивите на
решението като Наредбата), за предоставените по реда на Наредбата средства
през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. на всеки един от превозвачите,
осъществяващи превози на територията на община Перущица.
Обобщената справка не била предоставена на НАП и към 08.02.2021 г.,
когато била извършена проверка в информационните масиви на НАП
съгласно писмо с изх. № 11-01-74#1/08.02.2021 г.
На 05.03.2020 г. със заповед на директора на АДФИ на свид. И. Н. К. –
***, било възложено да извърши финансова инспекция на Община Перущица.
С писмо до кмета на Община Перущица свид. К. изискал справка на
основание чл. 13, т. 4 от ЗДФИ дали е предоставена пред НАП процесната
обобщена справка по образец – приложение № 9 към чл. 62 от Наредбата за
предоставените за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. средства на
превозвачите, осъществяващи превози на територията на общината.
С писмо с изх. № 782-(1)/27.03.2020 г. по описа на Община Перущица
2
свид. К. бил уведомен, че обобщена справка по образец – приложение № 9
към чл. 62 от Наредбата, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за
предоставените средства по реда на Наредбата на превозвачите,
осъществяващи превози на територията на община Перущица, не била
предоставена на НАП.
На 06.07.2020 г. свид. К. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 11-01-350 против жалбоподателя
М. и в присъствието на свидетел. Актът бил съставен в отсъствието на
жалбоподателя, който след като бил поканен, не се явил за съставянето му.
Актът бил изпратен с писмо с изх. № 11-01-350/14.07.2020 г. по описа на
АДФИ за предявяване и подписване от жалбоподателя М.. Последният
получил лично екземпляр от АУАН на 20.07.2020 г., с който бил уведомен и
за правото си на писмени възражения в тридневен срок от получаването на
преписа. Жалбоподателят се подписал на страница трета от АУАН в графата
„нарушител“, както и в разписката за получател.
Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. И. Н. К.. От тях се установяват
две групи обстоятелства – по извършената проверка и направените в хода й
констатации от свидетеля, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН.
На първо място свид. К. изяснява, че извършването на проверката му е било
възложено със заповед на директора на АДФИ. Изяснява се и че фактът на
непредставянето от жалбоподателя пред НАП на обобщената справка по
образец – приложение № 9 към чл. 62 от Наредбата за процесния период,
свидетелят е установил от представено писмено сведение от кмета на Община
Перущица, за което последният е бил задължен по реда на чл. 13, т. 4 от
ЗДФИ. От показанията на свид. К. се изяснява и че преди съставянето на
АУАН до жалбоподателя е била изпратена покана за явяване, която е била
получена, но на посочената в поканата дата М. не се е явил, след което актът е
бил съставен в негово отсъствие, но в присъствието на свидетел. Показанията
на свид. К. се ценят като подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, добросъвестно дадени от незаинтересован по делото
свидетел. Те изцяло намират подкрепа в писмените доказателства по делото,
поради което свидетелските показания са и проверени. Тези обстоятелства
мотивират съда да им даде изцяло вяра.
От справка за отговорните длъжностни лица при Община Перущица за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. се установява, че жалбоподателят Р.
Б. М. е бил *** на *** към дата 03.04.2018 г.
3
От писмо от заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив (лист 16 от
делото) се изяснява, че в информационните масиви на НАП няма данни за
подадена от Община Перущица за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
обобщена справка по приложение № 9 към чл. 62 от Наредба за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински
и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите.
От Заповед № ФК-10-331/05.03.2020 г.; Заповед № ФК-10-470/27.03.2020
г.; Заповед № ФК-10-747/01.06.2020 г.; Заповед № ФК-10-810/11.06.2020 г. и
Заповед № ФК-10-891/26.06.2020 г. - всички на директора на АДФИ, се
установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице.
Материалната и териториална компетентност на административнонаказващия
орган произтича пряко от разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице. В 6-месечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни
изводи в АУАН и в НП.
Процесният АУАН е съставен за установяването на нарушение на
нормативен акт, уреждащ бюджетната и отчетната дейност по чл.32, ал.1, т.1
от ЗДФИ, поради което приложение намират специалните срокове за
съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, които изключват приложението
на сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН. Приложимите в случая
срокове за съставянето на акта са шест месеца от откриването на нарушителя,
но не по-късно от пет години от извършване на нарушението. Установява се,
че тези срокове са спазени. Нарушението е било открито с постъпването на
отговор от кмета на Община Перущица по отправеното от свид. К. искане за
предоставяне на справка и сведение на основание чл. 13, т. 4 от ЗДФИ,
изпратено по електронната поща на 24.03.2020 г. В случая АУАН е съставен в
хода на възложената на свид. К. финансова инспекция на Община Перущица и
в 6-месечен срок, считано дори от момента на възлагането на финансовата
инспекция, който предхожда откриването на нарушителя. При съставянето на
АУАН не е бил изтекъл и 5-годишен срок от извършването на нарушението.
4
При служебно дължимата проверка за законосъобразност съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
в отсъствие на жалбоподателя М., но в хипотезата на чл. 40, ал. 2, предл. 2-ро
от ЗАНН, като след покана нарушителят не се е явил за съставянето на акта,
поради което действието е законосъобразно извършено. Поканата е
приложена на лист 11 от делото. Тя е ясно адресирана именно до
жалбоподателя М., указано е за извършването на какво действие се отправя
поканването, както и последиците при неявяване - съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя. Фактът на неявяването на жалбоподателя на
определената в поканата дата 06.07.2020 г. се установява и от констативния
протокол, приложен на лист 14 от делото. Поканата е редовно връчена на
12.06.2020 г., следователно повече от три седмици преди определената дата
за явяване. Връчването е надлежно по правилата на процесуалния закон.
Доколкото в ЗАНН няма особени правила за връчването на призовки и
съобщения, съгласно чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК.
Връчването на призовки, съобщения и книжа в НПК е регламентирано в
раздел I на глава петнадесета от Кодекса. Поканата е връчена на адреса на
жалбоподателя, посочен и в жалбата, и е приета от неговия баща, който е
пълнолетен член от семейството му. Следователно е налице редовно връчване
по реда на чл.180, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и не е имало пречка за
съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя М.. Видно от жалбата,
последният не възразява срещу съставянето на акта в негово отсъствие, но
твърди, че след това препис от акта не му е връчен. Действително, когато
АУАН се съставя в отсъствието на нарушителя, това не изключва
задължението за последващото му предявяване и подписване от лицето,
срещу което е съставен. Задължението е регламентирано с разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН. В процесната хипотеза обаче това изискване е изпълнено, а
възражението на жалбоподателя се явява оборено от доказателствата по
делото. В АУАН ясно е посочено, че той се съставя на основание чл. 40, ал. 2
от ЗАНН още в уводната му част, в този смисъл са и показанията на свид. К..
Установено от съдържанието на акта обаче, той е бил предявен на
жалбоподателя М., както и му е бил връчен препис. На страница трета от
АУАН жалбоподателят е изпълнил два свои подписа както под декларацията,
че актът му е предявен, така и в разписката за получаване на препис,
включително и за уведомяването си, че има право на допълнителни писмени
възражения в 3-дневен срок от получаването. Следователно категорично
оборени са възраженията на жалбоподателя да не е бил уведомен за тези си
права. Действително в самата разписка към АУАН липса вписана дата на
предявяване и получаване на преписа, доколкото това следва да бъде сторено
преди издаването на НП. Делото обаче не е останало неизяснено от
фактическа страна в тази си част, като при съвместния анализ на
съдържанието на АУАН с писмото с изх. № 11-01-350/14.07.2020 г. по описа
на АДФИ, приложено на лист 21 от делото, се установява, че екземплярът от
АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя М. на дата 20.07.2020 г. С
5
посоченото писмо в изпълнение на задължението по чл.43, ал.4 от ЗАНН
актът за установяване на административно нарушение е изпратен за
предявяване и подписване. В писмото жалбоподателят е положил подписа си
след декларацията: „Получил лично 20.07.2020 г.“. При тези факти се
установява, че законосъобразно е проведена и процедурата по чл. 43, ал. 4 от
ЗАНН, като съставеният в отсъствие на нарушителя АУАН му е бил предявен
и е подписан от него, както и е бил връчен препис срещу разписка, с
уведомяване за правото на възражения. Едва след изпълнението на тези
действия актът е бил изпратен на административнонаказващия орган и е
издадено наказателното постановление. По тези съображения съдът намери,
че процесуални нарушения, включително такива от категорията на
съществените, не са допуснати, а производството по установяване на
нарушението и издаване на наказателното постановление е законосъобразно
проведено.
По приложението на материалния закон от събраните и проверени по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят Р. Б. М. е извършил
административното нарушение по чл. 62 от Наредба за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи
за извършване на превозите, за което е издадено наказателното
постановление. От обективна страна нарушението по чл. 62 от Наредбата е с
особен субект – кмет на община. Доказано е по делото, че жалбоподателят М.
е притежавал това специално качество към датата на извършване на
нарушението 03.04.2018 г., като същият е бил *** на *** в периода от
02.11.2015 г. до 08.11.2019 г., установено от справката за отговорни
длъжностни лица при Община Перущица, приложена по преписката.
Следователно жалбоподателят е годен субект на административното
нарушение. Правилно е определена и датата на извършване на нарушението.
Срокът за предоставяне на процесната обобщена информация за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е бил до 31.03.2018 г. съгласно разпоредбата на
чл. 62 от Наредбата. Тъй като датата 31.03.2018 г., както и следващият
01.04.2018 г. са били неприсъствени дни, то жалбоподателят е могъл
правомерно да изпълни задължението си по чл. 62 от Наредбата и на дата
02.04.2018 г., т.е. на първия присъствен ден. Едва след изтичането и на този
ден е било налице съставомерно деяние, поради което правилно в АУАН и в
НП е прието, че нарушението е извършено на 03.04.2018 г. Изпълнителното
деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, когато материалният
закон е задължавал жалбоподателя да предприеме определено активно
поведение. Конкретното му съставомерно поведение е непредоставянето на
органите на НАП в електронен вид на обобщена справка – приложение № 9
6
към чл. 62 от Наредбата, за предоставените средства по реда на същата
наредба на всеки един от превозвачите, осъществявали превози на
територията на община Перущица през интересуващия делото период - от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Това поведение е категорично доказано по
делото както от предоставената справка от Община Перущица по реда на чл.
13, т. 4 от ЗДФИ с писмо с изх. № 782-(1)/24.0.2020 г. по описа на Община
Перущица, приложено по преписката, така и от писмото от заместник-
директор на ТД на НАП – Пловдив на лист 16 от делото. С изтичането на
срока по чл. 62 от Наредбата нарушението е било довършено от обективна
страна, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат,
тъй като нарушението е формално.
От субективна страна деянието е извършено виновно и по
непредпазливост, проявила се в най-леката форма на вината – небрежност. По
делото не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че
жалбоподателят М. е целял или се е съгласявал с общественоопасния резултат
от непредоставянето в срок на обобщената справка по приложение № 9 към
чл. 62 от Наредбата. Въпреки това той едновременно е могъл и е бил длъжен
да предвиди осъществяването на съставомерното деяние в пряка и
непосредствена последица от бездействието си, като задължението му за
предвиждане на последиците е нормативно регламентирано, именно с
приетата за нарушена материалноправна норма. Непредпазливите
административни нарушения също са наказуеми деяния съгласно правилото
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно за този вид нарушения липсва
друго изрично предвиждане по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.
При доказано извършване на нарушението съдът намира за правилен
извода на административнонаказващия орган, че не е налице хипотеза на
маловажен случай. По делото не се доказаха никакви обстоятелства, от които
да се направи извод, че процесното деяние на жалбоподателя разкрива по-
ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните
обществени отношения с типичния за този вид нарушения интензитет. В
случая жалбоподателят е следвало да предостави на Националната агенция за
приходите обобщена справка по образец – приложение № 9 към чл. 62 от
Наредбата. Задължението за подаването на тази информация е ежегодно, като
изясни се, че в процесната хипотеза жалбоподателят е следвало да стори това
в срок до 02.04.2018 г. Установи се и че жалбоподателят М. е заемал
длъжността *** на *** до 08.11.2019 г., до който момент задължението все
още не е било изпълнено, дори и със забава. Бездействие с такава
продължителност, надвишаваща една година и седем месеца, а следователно
и самия отчетен период, значително завишава обществената опасност на
деянието и изключва възможността за приложение на правилата за
маловажност. По делото не се установява нарушението да е било отстранено
и към 08.02.2021 г. съгласно постъпилата справка от заместник - директора на
ТД на НАП – Пловдив на лист 16 от делото. Липсва поведение от
7
жалбоподателя по отстраняване на последиците от нарушението, като
същевременно той е разполагал с достатъчно време за това. Посочи се, че
мандатът му е изтекъл повече от година и половина след настъпването на
срока за подаването на обобщената справка за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. До изтичането на мандата му за него е настъпило и ново
задължение за предоставяне на обобщената справка за следващ отчетен
период /01.01.2018 г. до 31.12.2018 г./ до 31.03.2019 г., което обстоятелство
обективно е могло да насочи вниманието на жалбоподателя към липсата на
подадена справка за процесния период. Неотстраняването на нарушението
също се явява основание, което сочи на достатъчно завишена обществена
опасност на деянието, оправдаваща използването на държавната принуда под
формата на административно наказание.
Единственото смекчаващо обстоятелство, на което се позовава
жалбоподателят, е липсата на предходни нарушения. Това обстоятелство не е
игнорирано от наказващия орган, като заедно с липсата на установени вредни
последици е послужило като основание за индивидуализиране на наказанието
в най-ниския предвиден размер. Нито липсата на предходни нарушения, нито
на настъпили вредни последици сочат на изключителност или многобройност
на смекчаващите обстоятелства. Касае се за формално нарушение, при което
посочените смекчаващи обстоятелства по начало са често проявени.
Същевременно по делото не се установяват никакви извинителни причини за
неизпълнението на задължението по чл. 62 от Наредбата. Налице е типична
хипотеза на проявена небрежност, която в случая е продължила през твърде
продължителен период от време. Обществената опасност на деянието е
свързана с нарушаването на правилата за създаване на отчетност при
предоставянето на бюджетни средства. По гореизложените съображения
съдът приема, че обществената опасност в случая не е по-ниска спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид, като значителният период на
бездействие дори завишава опасността на конкретното деяние. Преценката за
наличие на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН изисква да бъде
отчетена относителната тежест не само на смекчаващите, но и на
установените отегчаващи отговорността обстоятелства. Изяснените по делото
характеристики на конкретното деяние обуславят неоснователност на
възражението за маловажност на случая.
За така извършеното административно нарушение на основание чл.32,
ал.1, т.1 от ЗДФИ е предвидено административно наказание „глоба“ в размер
от 200 до 2 000 лева. Правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба, доколкото жалбоподателят е нарушил нормативен акт, уреждащ
бюджетната и отчетната дейност, а в самата Наредба за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
8
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи
за извършване на превозите не е предвидено наказание за това деяние. При
определяне на размера на наказанието по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил наказание „глоба“ в размер на
200 лева, която е в минималния предвиден размер за този вид
административни нарушения. Не се споделя възражението наказанието да е
несправедливо. То е съобразено с всички обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН и правилно е индивидуализирано в предвидения минимум,
съответстващ на обществената опасност на деянието и на дееца. В
производството по ЗАНН съдът не разполага с правомощие да изменя размера
на наказанието под нормативно предвидения най-нисък размер. Следователно
не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на наказанието.
По тези съображения съдът намери жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото присъждане на разноски е поискал единствено
административнонаказващият орган, а предвид неоснователността на жалбата
претенцията му се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При
определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава
правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно
чл.27е от тази наредба възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е
от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В съдебното производство наказващият орган е защитаван от
*** В.М.. Съдът намира, че с оглед на конкретната фактическа и правна
сложност, която разкрива делото, извършените следствени действия и
материалния интерес, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в
9
процеса – жалбоподателят Р. Б. М.. Разноските следва да бъдат присъдени в
полза на Агенцията за държавна финансова инспекция, която е самостоятелно
юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДФИ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-350/18.12.2020
г., издадено от Г.М.Н. – ***, с което на Р. Б. М., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 62 от Наредба за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински
и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите.
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10