№ 4117
гр. София, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110132611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на АНН. АНГ. ИГН., в която се твърди, че ИВ. СТ. Т. е
осъществил акт на домашно насилие спрямо нея на 06.06.2021 г.
Твърди се, че ответникът е отишъл пред жилището, обитавано от молителката, и
започнал да крещи „Слизай веднага, ако не, ще видиш какво ще се случи“, след което
нарязал гумите на автомобил, собственост на нейния син. Поради изложеното се моли
за издаване на заповед за защита спрямо ответника. Претендират се разноски.
Ответникът не взема становище по молбата.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО
ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Описаният в молбата акт на 06.06.2021г. представлява акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо насилие спрямо молителката. Молбата е подадена в предвидения в чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок. ИВ. СТ. Т. попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Молителката и ответникът са били лица във
фактическо съпружеско съжителство, като не са ангажирани доказателства в обратния
смисъл.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът намира за годно доказателствено
средство, в настоящия случай не може да послужи като основание за издаване на
заповед за защитата на молителката по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото същата
1
не съдържа описание на конкретен акт на насилие, с който съдът е сезиран, а и са
събраните други доказателства по делото.
От приложено по делото свидетелство за съдимост се установява, че ИВ. СТ. Т. е
осъждан за извършени престъпления по чл. 325, ал.1 НК; чл. 129, ал.2, предл.2, алт.2,
вр. ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „Б“, вр. чл. 42А НК; чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, предл.2 и
чл. 55 НК; чл. 198, ал.1 НК.
Видно от представената справка от Дирекция „Национална система 112“ на
06.06.2021г. са постъпили входящи обаждания от лице, представило се като г-н
Симеонов от телефонен номер: ********** и ********** и обаждане от *********.
По делото са разпитани и свидетелите Стоян Ивайлов Велков, син на
молителката, и Симеон Бориславов Симеонов.
От показанията на свидетеля Велков се установява, че молителката и ответникът
са живели във фактическо съпружеско съжителство за няколко месеца, след което
молителката се изнесла. На процесната дата молителката и свидетелия били на гости
при техен съсед, когато ответникът й позвънил по телефона, който бил на
високоговорител, като я заплашвал с думите: „Къде си, какво правиш“, „Защо ме
лъжеш“, „Искаш ли да стане лошо“, „Обличам се, тръгвам“, след което се появил пред
блока, в който молителката живее и нарязал гумите на притежавания от свидетеля лек
автомобил с рег. № СВ0239РК. Свидетелят Велков подал сигнал до 112, но до идването
на полицията, ответникът избягал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който дава последователна,
вътрешно-непротиворечива информация за събитията, които е възприел лично. Този
извод на съда не се променя и от обстоятелството, че свидетелят е син на молителката,
доколкото показанията, дадени от него, се подкрепят от останалите писмени и гласни
доказателства, поради което съдът не намира пречка да ползва информацията, дадена
от свидетеля, при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че
сведенията са събрани въз основа на лични впечатления.
Според свидетеля Симеон Бориславов Симеонов на 06.06.2021г. молителката
заедно със свидетеля Стоян Велков били на гости в апартамента на Симеонов.
Ответникът позвънил на молителката и заплашил, че ще запали колите, ще им спука
гумите, ще я пребие, както и нейния син, че може да се случи нещо лошо на внука й.
Свидетелят позвънил на 112, но до идването на полицията гумите на автомобила на
свидетеля Стоян Велков били спукани.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, дадени
от лице, незаинтересовано от изхода на спора, чиито показания кореспондират с
останалите доказателства, събрани по делото и се основават на лични впечатления.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
2
нарушена комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се
установява както от изложението в молбата, така и от свидетелските показания.
Установява се по делото и проявеното агресивно и нападателно поведение от
страна на ответника спрямо молителката. Поведението на ответника попада извън
границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно
които противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез
диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на
отношенията в поведението на ответника.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита за
изцяло доказана. В настоящия случай от кредитираните показания на свидетелите се
установява, че на 06.06.2021 г. И.Т. е осъществил аграсия спрямо молителката, като е
отправил заплахи, както спрямо нея, така и спрямо членове на нейното семейство,
последвано от нарязване гумите на притежавания от нейния син лек автомобил.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от
страна на ответника към молителката, с които свои действия е осъществено домашно
насилие под формата на психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за
пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до молителката,
нейното жилище и месторабота, на разстояние по-малко от 100 метра, на основание чл.
3
5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта. Това е
необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов акт на
насилие.
Съдът определи мерките, вземайки предвид, че от извършения акт на домашно
насилие са настъпили за молителката значителни вредни последици за живота и
здравето й. Следва да се отчете и съдебното минало на ответника, а именно
осъждането му за извършени престъпления, част от които са свързани с посегателства
срещу личността.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици от извършеното деяние, липсата на данни за доходите на ответника, счита,
че на И.Т. следва да бъде наложена глоба в размер от 400 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски имат молителката, която не представя
доказателства за сторени разноски.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу ИВ. СТ. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. Г, ап.70, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, ИВ. СТ. Т. , ЕГН: **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на АНН. АНГ.
ИГН., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 132, вх. Б, ет. 5, ап. 38.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на ИВ. СТ. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. Г, ап.70, да
приближава АНН. АНГ. ИГН., ЕГН: **********, на разстояние по-малко от 100
4
метра за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, на ИВ. СТ. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. Г, ап.70, да
приближава жилището, обитавано от АНН. АНГ. ИГН., ЕГН: **********, находящо
се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 132, вх. Б, ет. 5, ап. 38, на разстояние по-малко от
100 метра за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т.3, предл. 3 ЗЗДН, на ИВ. СТ. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 134, вх. Г, ап.70, да
приближава местоработата, местата за социални контакти и отдих на АНН. АНГ. ИГН.,
ЕГН: **********, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 12 (дванадесет),
считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, ИВ. СТ. Т. , ЕГН:
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на ИВ. СТ. Т., ЕГН: **********, глоба в
размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ИВ. СТ. Т. , ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене
на страните за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5