Решение по дело №682/2020 на Административен съд - Пловдив

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1197/9.7.2020г.

 

гр. Пловдив, 9 юли  2020 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й., като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 682 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Д.Б.П., ЕГН **********,***, чрез адв.У.,  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000293 от 01.02.2020 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но  не повече от 18 месеца.

Сочи се несъставомерност на нарушението, необоснованост и незаконосъобразност на заповедта.

Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.

В СЗ жалбата се поддържа по изложените съображения.

Претендират се разноски.

Ответникът, Началник група към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не се явява, не се представлява и не взема конкретно становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя  на 13.02.2020г., според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 27.02.2020г./  и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000293 по чл.171 т.1 Б.Б  от ЗДвП от 01.02.2020  г., издадена от  Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив  във връзка със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи  и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване употреба на алкохол в кръвта.

Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.

Заповедта е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с алкотест дрегер за установяване употреба на алкохол в кръвта, съдът приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на  чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. В подкрепа на този извод са и представените писмени доказателства, а именно талон за изследване № 0062432 на л.13. Доказателства, които да  оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя.

Заповедта е издадена от компетентен орган, което прави неоснователно оплакването по жалбата за нейната нищожност.

По делото е представена Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“  в ОД на МВР - Пловдив са  оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121 К-5154/02.06.2017 г. за преназначаване на Матей Матов на длъжност началник на група в сектор  „Пътна полиция“.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

При издаването на заповедта не са допуснати нарушения и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната административна мярка, административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на временна мярка с непосочване изрично на установения в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката за съответствие на акта с целта на закона. В този смисъл Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова.

Изложените подробни доводи по жалбата и в пледоарията на адв.У. за кумулативно наличие на предпоставките, визирани в чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техните аналози на МЗ, МВР и МП, не се споделят от настоящият състав на Административен съд Пловдив. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е ясна, че при  наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи т.е. редакцията на нормата не сочи на кумулативност.

Предвид изложеното, съдът  намира, че жалбата е неоснователна.

Водим от горното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Б.П., ЕГН **********,***, чрез адв.У.,  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000293 от 01.02.2020 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но  не повече от 18 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Административен съдия: