№ 59
гр. А., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20222110200122 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба на Ш. Х. АХМ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С.м., община Р., обл.Б., с посочен съдебен адрес:
гр.Б., *** - чрез адв.Т.Д. - БАК против Наказателно постановление (НП) № 535/22.10.2021
год. на Директора на Регионална Дирекция по горите - Б., с което за нарушение на чл.84,
ал.1, предл.3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и
на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер
на 150,00 (сто и петдесет) лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 (три) години,
като на осн.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите,
предмет на нарушението: ловно оръжие Байкал, модел ИЖ, 12 калибър, № С 1542.
Жалбоподателят Ш. Х. АХМ., редовно призован не се явява. За него се явява адв. Д. – с
надлежно адвокатско пълномощно по делото. Последният поддържа жалбата в частта
относно искането за пълна отмяна на НП. Оспорва фактите и обстоятелствата, възприети в
АУАН и констатациите, отразени в НП. Сочи, че НП и АУАН страдат от съществени
пороци, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебната фаза и на това основание
следва да бъде отменено изцяло.
Административно - наказващият орган Директора на РДГ-Б., редовно призован, не се
явява, изпраща представител- Ю.к.С..
Районна прокуратура А., редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен
срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган ,
поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен
1
и деволутивен ефект.
Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира
за установено от фактическа страна следното :
На 02.10.2021г С.С. и Ю.Ш. били на проверка по сигнал в землището на с.Т., общ.Р.,
където установил ловна дружинка –трима души с извадени и сглобени оръжия, които се
намирали в подотдел 219:6. Дружинката се състояла от няколко души, сред които и
жалбоподателя. Свид. С. извършил проверка на ловните документи на лицата и установили,
че имат всички необходими разрешителни, но се намират в подотдел, който не е част от
територията на тяхната дружинка.
При тези обстоятелства и след откриване на извършителя на нарушението Свид. Т.
пристъпил към издаване на АУАН бл.№ 0103956/02.10.2021 г. за ловуване на 21.12.2019г. в
землището на с.Т., община Р., подотдел 219:6 на ДГС А. с редовно издаден билет, но място,
попадащо извън определеното в разрешението за групов лов. За място на извършване на
нарушението в акта е посочен подотдел 219:6, находящ се в териториалния обхват на ТП
„ДГС А.“.
АНО възприел изцяло фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част
на АУАН и въз основа на тях издал обжалваното НП срещу Ш. Х. АХМ., за нарушение на
чл.84, ал.1,предл.3, вр.чл.43,ал.3 т.1 ЗЛОД.
Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която
установи. Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние,
третирано като нарушение от ЗЛОД. Против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което същата се счита процесуално допустима. Разгледана същество жалбата се явява
основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
2
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Съдът намира, че не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да се е
намирал на територия, различна от тази, за която е имал разрешение за ловуване. Според
състава е възможно мястото, на което е бил установен жалбоподателят от проверяващите да
попада в подотдела, посочен от проверяващите лица и същевременно мястото да се намира и
в ловището, в което има право да ловува съобразно разрешителното, който въпрос
компетентните органи е следвало да подложат на внимателна преценка и да изяснят (вкл. и
на осн. чл.52, ал.4 ЗАНН), позволяващо установяването му по безспорен начин. Мястото на
извършване на нарушението е съществен елемент от състава на нарушението, поради което,
както в АУАН, така и в НП следва точно да се посочи същото. Неслучайно изискването за
посочване на точното място на извършване на нарушението съставлява и задължителен
реквизит както при съставянето на АУАН (чл. 42, т. 3 ЗАНН), така и при издаването на НП
(чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). По делото бяха събрани свидетелски показания относно мястото
на извършване на нарушението, но дори и с тях въпросът остана недокрай изяснен. Според
показанията на проверяващите жалбоподателят се е придвижвал извън границите на
територията, за която е имал издадено разрешение, намирайки се в подотдел 219:6, попадащ
в териториалния обхват на ТП „ДГС А.“, а разрешението му било за ловностопански р-н
Добра поляна, ловище 2-ро, м.Баира. Спорът се свежда до това къде точно се е намирал
жалбоподателят в момента, когато е установен от служителите. Нито в КП, нито в АУАН,
нито в НП са посочени точните географски координати на мястото на нарушението, както и
по какъв начин е било установено същото. Не се установи безспорно, че посоченото в НП
представлява място, което се намира извън ловището, за което е издадено разрешението за
3
лов. Не е налице тъждество между ловището и подотдела (първото е изрично дефинирано в
пар. 1, т.10 от ДР на ППЗЛОД, чл. 3, ал.6 от ППЗЛОД урежда границите на ловищата;
подотдела като горска териториална единица е уреден в чл. 15 от Наредба № 18/07.10.15г. за
инвентаризация и планиране в горските територии, чл. 17 урежда означаването на
подотделите, а в чл. 125, ал. 5-7 се регламентират границите и номерацията им). Не са
представени убедителни доказателства за границата на районите (подотдели и ловища), т.е.
няма данни дали мястото, посочено в НП, действително се намира извън ловището, за което
е издадено разрешителното. В тежест на АНО бе да докаже този факт в процеса по несъмнен
начин. Показанията на свид.Ш. и свид.С., че мястото, обозначено в НП, попада извън
ловището, за което е издадено разрешителното, не са достатъчни според състава. Още
повече, че от разпита на свид. М. и свид.Е. се установява, че тяхната субективна представа е
различна – имало е обозначение на подотделите, но не и на ловищата в района, пречещо на
правилното ориентиране в района,т.е. остава неясна границата между подотделите и
ловищата като различни единици (още повече, че по делото не е спорно, че на процесното
място е нямало видими обозначения на тази граница, както и на ловищата).
АНО следваше да представи доказателство за това къде минава границата между ловищата и
подотделите и да нанесе точно мястото, което е посочил в НП, позволявайки да се установи
дали жалбоподателят се е намирал в рамките на ловището, за което е издадено
разрешението, или е бил извън него, обуславящо извод за налагане на санкция. Само тогава
може да се твърди, че това място попада извън разрешителното за лов. След като не е
доказал този факт, АНО не е доказал един от елементите на състава на адм. нарушение, а
именно, че жалбоподателят е ловувал извън определените в разрешителното места (в т.см.
Решение № 2167 от 13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2535/2019 г. на XV състав на
Административен съд – Б.). За пълнота следва да се посочи, че не се установява по несъмнен
начин, че вмененото нарушение е извършено виновно от нарушителя съгласно чл. 7 ЗАНН.
Следва да бъде доказано не само авторството на нарушението от жалбоподателя, но и
неговата субективна страна - вината му, за да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В този смисъл в НП не е посочено, че
деянието е извършено "виновно", не е уточнена и формата на вината умисъл или
небрежност, както и не са посочени обективните обстоятелства, от които се съди за нея. В
случая липсва надлежна индивидуализация на нарушението от субективна страна, още
повече, че жалбоподателят е бил на лов с дружината, която е била придружавана и от
компетентен горски служител (свид.М.), т.е. не се установява, че деянието е било извършено
виновно от лицето, съставляващо също основание за отмяна на НП.
Доколкото в тежест на АНО бе да докаже констатациите, съдържащи се в НП, но не бе
проведено пълно и главно доказване от негова страна в тази насока, то НП като
незаконосъобразно следва да се отмени. Жалбоподателят има право на разноски на осн.
чл.63д ЗАНН в размер от 250 лв. – действително заплатено адв. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН съдът,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 535/22.10.2021 год. на Директора на Регионална
Дирекция по горите - Б., с което на Ш. Х. АХМ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С.м.,
община Р., обл.Б., за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 от Закона за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД) вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД са
наложени наказания: глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева и лишаване от право на
ловуване за срок от 3 (три) години, а на осн.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в
полза на държавата на вещите, предмет на нарушението: ловно оръжие Байкал, модел ИЖ,
12 калибър, № С 1542.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Б. в 14 дневен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5