ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. гр. София, 05.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 от НПК.
Въззивното производство е образувано по повод депозиран частен протест от
Специализираната прокуратура срещу определение на СНС от 15.11.2021 година по НОХД
№ 1829/2019 година, с което съдът е уважил искането на защитника на подс. В. СТ. СТ. за
отмяна на мярката „Забрана за напускане пределите на РБ“.
В частния протест е изложен единствен аргумент, а именно липсата на нови
обстоятелства, които да обуславят отмяна на мярката „Забрана за напускане пределите на
РБ“.
Въззивната инстанция, с оглед задължението и да се произнесе по постъпилия частен
протест, като се запозна с доказателствата и данните по делото и с мотивите на атакуваното
определение и след като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намери следното:
Частният протест пред въззивната инстанция е подаден от процесуално легитимирана
страна, в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 НПК,
поради което същият е процесуално допустим, а поради задължението по чл.345 ал.2 НПК,
следва да бъде разгледан и решен от настоящата инстанция.
На 21.05.2019 година е внесен в СНС обвинителен акт срещу:
Подсъдимите К.М.П, В.К.А., М.К.П., С.Л.Н., В.Д.Т. и подс. В. СТ. СТ..
Подс. В. СТ. СТ. е предаден на съд с обвинение за това, че: „ От неустановена дата
на месец април 2017 година до 05.06.2018 година на територията на област Ловеч и област
Плевен участвал в ОПГ с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с ръководител - КМ.П. и
участници - В.К.А, М.К.П., С.Л.Н., В.Д.Т., като групата е създадена с користна цел –
получаване на доходи от престъпна дейност и с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 354а от НК.- престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от
НК.
По повод внесения обвинителен акт, СНС е образувал НОХД № 1829/2019 година по
описа на съда.
1
В открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на
15.11.2021г. съдебен състав е разгледал направеното искане от защитника на подс. В. СТ.
СТ. за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБ“,
като с определение СНС е уважил искането и е отменил мярката за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на РБ“ спрямо подс. В. СТ. СТ.. Определението е
подписано с особено мнение от съдебния заседател К.Ц. с аргумент, че няма промяна в
статута на подсъдимия, които да налагат отмяната на процесуалната мярка; етапа на
развитие на съдебното следствие е в самото начало; подсъдимият има възможност да
направи искане до съда за издаване на разрешение за напускане пределите на РБ за
определен период от време.
За да отмени мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
РБ“ спрямо подс. В. СТ. СТ., СНС в мотивите към протоколното определение е посочил, че
подсъдимият е с безупречно процесуално поведение, а също така мярката за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на РБ“ спрямо подс. В. СТ. СТ. е с продължителен
период, а именно от 17.01.2019 година, около 3 години.
Определението на СНС от 15.11.2021 година по НОХД № 1829/2019 година е
необосновано и неправилно по следните съображения:
В конкретния случай мярката за държавна принуда спрямо подсъдимия В. СТ. СТ. е
законово обусловена, тъй като същият е предаден на съд от прокуратурата за тежко
умишлено престъпление, а именно такова по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от НК.
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се
поставя по всяко време на съдебното производство, но съгласно редакцията на чл.270, ал.2
от НПК, ново искане може да се прави при промяна на обстоятелствата.
Въззивният състав не констатира сведения и факти по делото, които могат да бъдат
поставени в основата на извод за наличие на промяна на обстоятелствата. В този смисъл
наличието на нови обстоятелства, така както изисква закона следва да бъде съотнесено
именно към вида мярка действаща по отношение на подсъдимия.
Въззивната инстанция не намира нови обстоятелства, които да бъдат съотнесени
именно към мярката „Забрана за напускане пределите на РБ“. Подсъдимият и неговия
защитник не са представили доказателства, от които да е видно, че при изпълнение на
служебните задължения на посъд. С., работейки в погребална агенция е наложително
пътуването му в чужбина. Безупречното процесуално поведение на подсъдимия и
провеждането на съдебно- наказателното производство на първа инстанция не е основание
за отмяна на мярката за държавна принуда, тъй като мерките за неотклонение следва да
обезпечат развитието на наказателния процес в цялост. Необходимо е да са налице и нови
обстоятелства, които наред с доброто процесуално поведение на подсъдимия и етапа на
съдебно- наказателното производство да доведат до извод за редуциране на вида на мерките
за неотклонение или за тяхната отмяна. В противен случай облекчаването на държавната
принуда ще бъде необоснована и неаргументирана.
Мярката „Забрана за напускане пределите на РБ“ спрямо подс. С. е съобразена с
обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл. 56, ал.3 НПК, както и с целите, визирани в
разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС.
Срокът на продължителността на мярката за държавна принуда „Забрана за напускане
пределите на РБ“ спрямо подс. С. не е неразумен, тъй като делото съставлява фактическа и
правна сложност- касае се за шест броя предадени на съд лица за участие в ОПГ, на част от
които лица с предявени обвинения за вторични престъпления, множество свидетели-31 бр.,
множество експертизи- 7 бр. вещи лица и веществени доказателства. Наред с това СНС
полага максимални усилия за провеждането на съдебното производство в разумен срок.
Предвид горното въззивният състав счита, че частният протест е основателен като
2
същевременно и постановеното определение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 15.11.2021 година по н.о.х.д. № 1829/2019г.
по описа на СНС, с което е отменена мярката „Забрана за напускане пределите на РБ“
спрямо подс. В. СТ. СТ..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. В. СТ. СТ. за отмяна на мярката за
държавна принуда „Забрана за напускане пределите на РБ“.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3