№ 64
гр. Ловеч, 06.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254300600045 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Н. И., чрез адв. Х. Н. от АК-Ловеч
служебно назначен защитник, срещу Определение № 37/30.10.2025 г.,
постановеното по ЧНД № 80/2025 г. по описа на РС-Ловеч, с което по
отношение на подзащитния му е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”. Счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Посочва, че към момента на досъдебното производство не може да се направи
обосновано предположение, че И. е извършител на престъпленията, за които
му е повдигнато обвинение. Счита, че в тази насока не са събрани безспорни и
категорични доказателства, и че не са налице и доказателства сочещи, че
обвиняемият И. ще извърши нови престъпления или ще се укрие. Счита, че
мярката „Под надзор на инспектор ДПС“ ще изиграе изискваната от закона и
ще постигне целите по чл. 57 от НПК. Излага, че обвиняемият И. е ученик в
12–ти клас и му предстои завършване, както и, че има постоянен адрес и
семейство при което живее.
Моли съда да вземе предвид, че се касае за непълнолетно лице, и че
1
няма опасност същото да се укрие и извърши престъпления, поради което
мярката „Под надзор на инспектор ДПС“ ще изпълни целите на чл. 57 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч в съдебно заседание
счита, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение от
РС – Ловеч е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
В съдебно заседание служебният защитник на И. – адв. Х. Н. от АК-
Ловеч поддържа жалбата и моли да бъде взета по-лека мярка за неотклонение
на подзащитния му Д. И.. Релевира доводи, че в конкретния случай
авторството на деянието не се установява по категоричен и несъмнен начин от
събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание обвиняемия Д. Н. И. поддържа казаното от
защитника и моли да му бъде взета по-лека мярка за неотклонение, тъй като
желае да завърши средното си образование.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата частна жалба от Д.
Н. И., становището на страните в процеса и приложените към досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, приема за установено
следното:
С Постановление от 28.01.2025 г. по досъдебно производство №
39/2025 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, Д. Н. И. е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 2 и т. 7, във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК.
С Определение от № 37/30.01.2025 г., постановено по ЧНД № 80/2025
година на РС-Ловеч по отношение на Д. Н. И., ЕГН **********, обвиняем по
ДП № 39/2025 г. по описа на РУ Ловеч, е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
От приложените към досъдебното производство писмени и гласни
доказателства: показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели - К.Ж.У.
В.Д.Д., Р.Н.К.-И.а, Мирослава Гошева И.а, Й. Н. И., И.А.Р., Ц.А.Б., Д.Д.П.
протокол за личен обиск, приложените по делото докладна записка с № УРИ:
176200-685/27.01.2025 г. от мл. пол. инспектор С.С., протокол за доброволно
предаване от 21.01.2025 г., докладна записка с № 1762р-2294/28.01.2025г. от
2
мл. разузнавач с-р „КП“ РУ-Ловеч М.Д. протокол за доброволно предаване от
27.01.2025 г., справка за съдимост с рег.№ 250127005000043263 на обв. И.,
изготвената по делото характеристична справка на обв. И. с рег. № 1762р-
2258/28.01.2025 г., заключението по изготвената в хода на ДП съдебно-стоково
оценителна експертиза и справка от Унифицираната информационна система
на Прокуратурата на Р. България към дата 27.01.2025 г. може да се направи
извод, че обвиняемият И. е съпричастен към вменената му престъпна
деятелност.
Събраната към настоящия момент доказателствената съвкупност по
делото е такава, че от нея следва извод за наличие на обосновано подозрение
по отношение на обвиненото лице, че е участвало в извършването на
престъпленията, за които е привлечен към отговорност и този извод не се
разколебава и към момента.
Въззивният състав приема, че доколкото се касае за мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебната фаза, степента на
доказване на предположението за авторството на престъплението като
предпоставка за задържане под стража е значително по-ниска от тази,
необходима на прокурора да състави обвинителен акт или на съда да
постанови осъдителна присъда. Събраните до момента на досъдебното
производство доказателствени източници, включващ разпити на свидетели и
приложени документи като писмени доказателства и доказателствени
средства са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на
обосновано предположение, че обв. И. може да е съпричастен към
престъплението, за което е привлечен, следва да се има в предвид, че
разследването се намира в начална фаза. Предвид изложеното, възражението
на защитата за недоказаност авторството на двете деяния следва да се остави
без уважение, като неоснователно. Събраните до момента доказателства
цитирани по – горе, са в режим на достатъчност, за да обосноват обоснованото
подозрение по отношение инкриминираната деятелност на И..
Въззивната инстанция намира за правилен и обоснован извода на
контролирания съд, че в конкретния случай е налице и втората кумулативна
предпоставка, обосноваваща законността на задържането на дееца, а именно
наличието на реална опасност същият да извърши друго престъпление, ако е с
по – лека мярка за неотклонение, респективно да се укрие. Видно от събраните
3
по делото доказателства на И. е повдигнато обвинение за деяние извършено
при условията на повторност, тъй като със споразумение № 53/01.06.2023 г. по
НОХД № 273/2023 г. по описа на РС-Ловеч, влязло в сила на 01.06.2023 г.
деецът е осъждан за престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК, като от изтърпяване на наказанието - 18.12.2023 г. до момента, в който
се твърди, че е извършено деянието предмет на конкретното ДП не е изтекъл
предвидения в чл.30 от НК - 5 годишен срок от изтърпяване на наказанието по
това дело. Освен посоченото осъждане касаещо квалификацията на
настоящото деяние налице е и друго такова по НОХД № 760/2023 г. по описа
на РС – Ловеч със споразумение № 99/14.09.2023 г. на РС-Ловеч за
престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.1, т. 2 пр. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Освен високата степен на обществената опасност на извършените
деяния налице е и завишена обществена опасност на дееца.
Настоящият състав, както и РС-Ловеч приема, че конкретният случай
се явява изключителен по смисъла на чл. 386, ал. 2 от НПК с оглед събраните
по делото писмени доказателства, от които е видно, че макар и непълнолетен
по отношение на обв. И. към настоящият момент са налице данни за 23
заявителски материали и извършвани предварителни проверки, в хода на
които са събрани данни, че същият е съпричастен към извършените
престъпления. В тази връзка следва да се прецени и представената справка от
УИС на Прокуратурата на Република България към дата 27.01.2025 г., от която
е видно, че по отношение на обв. И. са налице 4 досъдебни производства, като
по 3 от тях са внесени обвинителни актове - два в РС - Ловеч и един в ОС -
Ловеч, както и едно ДП със статус при разследващ полицай, като тези
производства касаят престъпления по: чл. 249, ал. 1, във вр., с чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; по чл. 209, ал. 1, във вр, с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК. Отделно от това, от представените писмени доказателства
се установява и че по отношение на обв. И. е имало образувани 4 бр.
възпитателни дела с налагани мерки по ЗБППМН, които очевидно не са
указали необходимото превантивно и възпитателно въздействие върху дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК при определяне на
мярката за неотклонение приоритет има степента на обществената опасност на
престъплението и на дееца предвид, което обжалваната мярка се явява
4
правилна и законосъобразна и не следва да бъде заменена с по – лека.
При изложените съображения настоящата инстанция приема, че са
налице и двете предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, поради което следва да се
потвърди Определение № 37/30.01.2025 г. по ЧНД № 80/2025 г., по описа на
Районен съд – Ловеч, с което по отношение Д. Н. И., ЕГН **********, е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като правилно и
законосъобразно. Съдът счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите
на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37/30.01.2025 г. по ЧНД № 80/2025
г., с което Районен съд – Ловеч е взел мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по отношение на Д. Н. И., ЕГН **********, обвиняем по ДП №
39/2025 г. по описа на РУ МВР - Ловеч, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 2 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5