Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100501751 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:12 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Х. Н. М. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. С. Т., редовно преупълномощен от адв. Стоян Т. и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР, представлявана от Директора главен комисар С. К. срещу Решение № 1652 от
30.03.2020г. по гр.д. № 16397/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, с което на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на Х. Н. М. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от
702.37 /седемстотин и два лв. и тридесет и седем ст./ лева представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 92 часа по
тримесечие за периода 01.06.2018г. – 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
1
положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.10.2019г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата от 37.63 /тридесет и седем лв. и шестдесет и три
ст./ лева представляваща общ размер на мораторната лихва, за периода от датата на падежа
на задължението – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки тримесечен период
на отчитано до датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.10.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано
изчсляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден
труд. Изложени са също доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №
4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период
е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което
общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не са
установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките
на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него.
Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното
работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на
служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и
предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал
съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не
формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно
основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното
и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови
норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от Х. Н. М. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
2
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите изцяло постановеното от Районен съд – Варна решение
като правилно и законосъобразно. Считам, че така подадената въззивна жалба е
неоснователна, неаргументирана и недоказана. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3