Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Костинброд, 30.04.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

при секретар-протоколиста Десислава Митова, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 696 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Ищците А.Н.Д. - М., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, Р.И.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „******* и М.Н.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, чрез адв. В. – САК са предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците / уточнени с допълнителна молба вх. № 4472 / 07.12.2016 г. – л. 45 – 46 /  Б.Т.И., ЕГН ********** ***, С.Т.С., ЕГН ********** *** – Г, А.В.Т., ЕГН ********** ***, Т.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, В.М.Т., ЕГН ********** ***, И.П.И., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, Б.А.И., ЕГН ********** *** А.Н., ЕГН ********** ***, Н.И.Д., ЕГН ********** ***, Л.Д.А., ЕГН  ********** *** и А.Д.А., ЕГН ********** ***, ***, *******.

         В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по наследство, оставено им от Н.А.Д., бивш жител *** на следния поземлен имот, съставляващ вилно място, находящо се в землището на с. Г., местността „П.“, с площ от 500 кв. м., при съседи по нотариален акт № 151, том II, дело № 353 / 1983 г. : Ц.Г.Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28 кв. м., състояща се от една стая, кухненски бокс, антре и тераса. Същите сочат още, че ответниците неправомерно владеят част от имота им, а именно : н – ците на А.Д. И.владеят 197 кв. м., съставляващо югоизточната част от него, а н – ците на Т.И. П.владеят 147 кв. м., съставляващо югозападната част от процесния имот. 

         С оглед на изложеното ищците са поискали от  съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 197 кв. м. от имота, находящ се в землището на с. Г., собственост на н – ците на А.Д. И.и находящ се в югоизточната част на процесния имот / съгласно геодезическа снимка / и 147 кв. м., съставляващи част от описания на ищците имот, находящ се в югозападната част от него  и осъди ответниците да прекратят ползуването и владението на описания по - горе имот, като осъди същите  да предадат владението върху процесния имот, както и да им заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, вместо тях се явява процесуалният им представител – адв.  А.- САК, който поддържа така предявения иск.

           В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците Б.Т.И., Т.М.Т. и И.П.И., чрез адв. Т. са подали писмен отговор, с който оспорват така предявения иск, като излагат подробни съображения.

В съдебно заседание ответниците редовно призовани,  не се явяват. Същите се представляват от адв. Т. - САК, който е оспорил предявения иск от името на доверителите си. Ето защо е поискал от съда да отхвърли предявения  иск изцяло, заедно с всички законни последици от това.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

От приложения като доказателство към делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 151, том II, дело № 353 / 1983 г. на съдия при РС – Костинброд е видно, че Н.Т.Д. дарява на сина си Н.А.Д. следния недвижим имот, а именно : вилно място, находящо се в землището на с. Г., местността „П.“ с площ от 500 кв. м., заедно с построената едноетажна вилна сграда, със застроена площ 28 кв. м., при съседи : Ц.Г.Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС. 

Към приложеното геодезическо заснемане е приложен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно решение – чл. 19 от ЗЗД № 142, том ХIV, дело № 2484 / 1965 г., от който се установява, че А.Н.Д. е придобил по покупка / чл. 19 от ЗЗД / върху вилно място - ливада, находящо се в землището на с. Г., местността „П.“ с площ от 500 кв. м., заедно с построената едноетажна вилна сграда, със застроена площ 28 кв. м., при съседи : ливада на ТКЗС, Ц.Г.Д., път, държавна гора.

От приложеното като доказателство към делото удостоверение за наследници изх. № 0104 – 395 / 23.03.12/П / 27.07.2016 г. издадено от Столична община е видно, че Н.А.Д. е починал на 07.03.2012 г., акт за смърт № 0201 / 08.03.2012 г. и е оставил следните наследници : Р.И.Д. – съпруга, А.Н.Д. – М. – дъщеря и М.Н.Д. – син.

 По делото е приложено удостоверение изх. № 2185 / 1968 г.  издадено от Общински съвет – с. Г. от което се установява, че А.Н.Д. е платил полагаемия му се данък сгради за притежаваната от него вила на П. за 1967 и 1968 г. 

От приложеното решение № 3 / л. 26 / от препис извлечение от протокол № 1 от 11.01.1965 г. на ИК на ОНС – Г. е видно, че  А.Н.Д. е определен за купувач на място – ливада, находяща се в местността „П.“ от около 500 кв. м., при съседи : държавна гора, ливада на ОТКЗС – П. с. Г., черен път и Г.Д..  

От приложеното като доказателство към делото строително разрешение № 4 / 1965 от което се установява, че на А.Н.Д. се позволява да построи вила в описания по – горе недвижим имот.

По делото е приет като доказателство и копие от одобрен архитектурен проект от 1965г. за вила на А.Н.Д..

От приложения с отговора нотариален акт за собственост на недвижими имоти , възстановени по ЗСПЗЗ № 196, том II, рег. № 1940, дело № 611 / 1999 г. на нотариус К.е видно, че Т.И. П.е признат за собственик, на основание влязло в сила решение на ПК – гр. Г.№ 1013 / 19.06.1996 на изброените в акта имоти, измежду които в т. 2 и т. 3 ливади в местността „П.“, с площ 0.560 дка и 1.455 дка.

От приложеното с отговора   Решение № 1013 / 19.06.1996 на ПК – гр. Г.е видно, че същата възстановява правото на собственост на А.Д. И.в съществуващи / възстановими / стари реални граници на следните имоти : т. 2 ливада от 1.209 дка, местността „П.“, имот № 004004 по картата на землището, при граници : имот № 000095 – др. селищна територия на с. Г., мах. „Д.П.“, имот № 000055 – местен път на община Г., имот № 004005 – ливада на Т.И. П.и имот № 004009 – ливада на община Г.. 

Като доказателства по делото са приложени заверени копия от преписки с вх. № 472 от 25.09.1991 г. и вх. № 2855 от 20.03.2017 г., придружени със скици и решения. Към преписката е приложен и заверен препис от решение № 1013 / 19.06.1996 на ПК – гр. Г., заверен от началник ОСЗ / инж. Н./ на 31.05.2017 г.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза по искане на пълномощника на ищците. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение е, че очевидно част от местността „П.“ е със статут на друга селищна територия на с. Г. – махала „Д.П.“. Отделни имоти от тази махала / имоти, в които на едно или друго основание е допуснато застрояване / са дисперсно пръснати в рамките на м. „П.“. Такъв имот е например имот 000 095, съседен на имот 004 004 – имотът на единия от ответниците по делото. Преди да започне възстановяването на земеделските  земи е трябвало тези дисперсно пръснати части на друга селищна територия на с. Г. да бъдат изключени от територията, подлежаща на връщане по реституционните закони, касаещи земеделските земи. Очевидно по отношение на процесния имот това не е сторено и върху него са възстановени земеделски земи на други собственици. За махалата няма стар кадастър. И в двата нотариални акта имотът няма някакъв имотен идентификатор, а е индивидуализиран само със съседи на имота, което прави технически невъзможно да се индивидуализира конкретната конфигурация на имота и неговите граници. 

Също така е посочено в заключението на вещото лице, че единствено на място може да се индивидуализира построената в имота постройка с площ 28 кв. м., от нея 8 кв. м. попадат в имот 004 005 – собственост на Т.И. П.и 20 кв. м. попадат в имот 004 009 – собственост на община Г.. Поради това вещото лице сочи, че част от прилежащото дворно място от 500 кв. м. попада върху тези два имота, но каква част от него се застъпва с тях и в каква точно конфигурация от събраните към момента доказателства не може да се каже. Предвид разположението на останалите съседни имоти около къщата сред „заподозрените имоти“, които хипотетично могат да са в схема на застъпване с процесния / като изключим вече посочените два / са имот 004 004 – собственост на А.Д. И./ със сравнително висока степен на вероятност / и имоти 004 008 и имот 000 095 / но с много ниска степен на вероятност /.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Ищците са предявили срещу ответниците ревандикационен иск с правно основание  чл. 108 от ЗС

Правото на собственост е от категорията на абсолютните субективни права, което определя правно признатата възможност на собственика да иска  признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства. Един от способите за защита на правото на собственост е ревандикационният иск, уреден в чл.108 от ЗС.

За да бъде уважен ревандикационният иск, ищецът съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС трябва да докаже три неща : първо, че той е собственик на процесния имот; второ, че ответникът владее или държи този имот и трето, че го владее или държи без правно основание. По своята същност искът по чл.108 от ЗС е осъдителен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Имплицитно в този иск се съдържа и установителният иск, което най - добре проличава при изследване от страна на съда на обстоятелството дали ищецът е собственик на имота, където съдът с оглед на събраните доказателства следва да установи собственик ли е ищецът на имота и ако е собственик, налице ли са другите условия на чл.108 от ЗС, за да осъди ответника да предаде собствеността и владението върху процесния имот.

Не се спори между страните, че ищците са собственици по наследство, оставено им от Н.А.Д., бивш жител *** на следния поземлен имот, съставляващ вилно място, находящо се в землището на с. Г., местността „П.“, с площ от 500 кв. м., при съседи по нотариален акт № 151, том II, дело № 353 / 1983 г. : Ц.Г.Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28 кв. м.

Ответниците Б.А.И., ЕГН **********,*** А.Н., ЕГН **********, Н.И.Д., ЕГН **********, Л.Д.А., ЕГН  ********** и А.Д.А., ЕГН **********, като наследници на А.Д. И.се легитимират като собственици на имота по силата на решение № 1013 / 19.06.1996 г. издадено от Поземлена комисия - гр. Г.за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Решението е издадено на основание чл. 18ж ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чиито разпоредби изискват кумулативно прилагането на скица на имота, заверена от поземлена комисия, респ. „Общинска служба по земеделие и гори” и нанасянето на имота в действащия кадастрален план на Община Г..

Ответниците Б.Т.И., ЕГН **********, С.Т.С., ЕГН **********, А.В.Т., ЕГН **********, Т.М.Т., ЕГН **********, В.М.Т., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********, като наследници на Т.И. П.се легитимират като собственици на имота съгласно нотариален акт за собственост на недвижими имоти , възстановени по ЗСПЗЗ № 196, том II, рег. № 1940, дело № 611 / 1999 г. на нотариус К..

Ищците се легитимират за собственици върху процесния имот с  нотариален акт за дарение на недвижим имот № 151, том II, дело № 353 / 1983 г. на съдия при РС – Костинброд.

         Поради гореизложеното, като се обсъдят всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност се установява, че процесният имот е собственост на ищците, поради което съдът счита, че е налице първата предпоставка за ревандикация на имота.

         Съдът намира, че не е налице втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно ответниците да владеят 197 кв. м. от имота, находящ се в землището на с. Г., собственост на н – ците на А.Д. И.и находящ се в югоизточната част на процесния имот / съгласно геодезическа снимка / и 147 кв. м., съставляващи част от описания на ищците имот, находящ се в югозападната част от него.

         Съдът счита, че от заключението на вещото лице стана ясно, че  част от прилежащото дворно място от 500 кв. м. попада върху тези два имота на ответниците /, но каква част от него се застъпва с тях и в каква точно конфигурация от събраните към момента доказателства не може да се каже.

         Съдът счита, че третата предпоставка за ревандикация също не е налице, тъй като ответниците владеят процесния имот на свое собствено основание.

         Съдът не споделя твърденията на процесуалния представител на ищците, че оспорва представения от ответниците нотариален акт, тъй като същият не е вписан по реда на ГПК. Съдът счита, че същият е констативен нотариален акт и през 1999 г. не е подлежал на вписване.

  Предвид горното съдът намира, че в хода на настоящото гражданско производство ищците не са доказали, че са налице предпоставките на чл.108 от ЗС, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че така посоченото възнаграждение от процесуалният представител на ответниците – адв. Т. – САК отговаря на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което оставя без уважение направеното възражение от адв. В. – САК срещу адвокатското възнаграждение от 1 000.00 / хиляда / лева.

Тъй като процесуалният представител на ответниците е направил искане за присъждане на разноските /  представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ищците следва да заплатят на същите направените по делото разноски в размер на 1 000.00 / хиляда  / лева – адвокатско възнаграждение

Водим от горното,съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. - М., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, Р.И.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „******* и М.Н.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „******* срещу Б.Т.И., ЕГН ********** ***, С.Т.С., ЕГН ********** *** – Г, А.В.Т., ЕГН ********** ***, Т.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, В.М.Т., ЕГН ********** ***, И.П.И., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, Б.А.И., ЕГН ********** *** А.Н., ЕГН ********** ***, Н.И.Д., ЕГН ********** ***, Л.Д.А., ЕГН  ********** *** и А.Д.А., ЕГН ********** ***, ***, ******* иск с правно основание чл.108 ал. 1 от ЗС за предаване на собствеността и владението върху следния поземлен имот, съставляващ вилно място, находящо се в землището на с. Г., местността „П.“, с площ от 500 кв. м., при съседи по нотариален акт № 151, том II, дело № 353 / 1983 г. : Ц.Г.Д., път, държавна гора и ливада на ТКЗС, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ 28 кв. м., състояща се от една стая, кухненски бокс, антре и тераса, а именно : ответниците да владеят 197 кв. м. от имота, находящ се в землището на с. Г., собственост на н – ците на А.Д. И.и находящ се в югоизточната част на процесния имот / съгласно геодезическа снимка / и 147 кв. м., съставляващи част от описания на ищците имот, находящ се в югозападната част от него, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК А.Н.Д. - М., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, Р.И.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „******* и М.Н.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „******* да заплатят на Б.Т.И., ЕГН ********** ***, С.Т.С., ЕГН ********** *** – Г, А.В.Т., ЕГН ********** ***, Т.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, В.М.Т., ЕГН ********** ***, И.П.И., ЕГН ********** ***, ж. к. „*******, Б.А.И., ЕГН ********** *** А.Н., ЕГН ********** ***, Н.И.Д., ЕГН ********** ***, Л.Д.А., ЕГН  ********** *** и А.Д.А., ЕГН ********** ***, ****, ******* разноските по настоящото производство в размер на 1 000.00 / хиляда / лева - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                 

                                                       

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :