Р Е Ш Е Н И Е №
260279
гр. Пловдив, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – ІV н. с.,
в публично заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Антоанета Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6917/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 534973
–F556484/02.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП -Пловдив,
с което на Б.К. Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 250 лв. за нарушение на чл.13 ал.1 вр. чл.37 ал.2 от Данъчно–осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/, на основание чл.273 от ДОПК.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв. Н.А. жалбоподателят Л. моли съда да
отмени процесното НП. Претендира и разноските по делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна ТД на НАП - Пловдив чрез процесуалния
си представител юрк. И.А. оспорва жалбата.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е било санкционирано, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Въз основа
на подадено на 18.05.2020г. в ТД на НАП - Пловдив Заявление с вх. №
**********/18.05.2020г. и във връзка с Резолюция за извършване на проверка №
ПО-16001620039080-0РП-001/27.05.2020г., е била възложена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, свързана с коректността на подадена от Б.Л.
годишна декларация образец 6 за 2019г.
Във връзка с определяне на характера и размера на получения доход са били
издадени и изпратени за връчване по електронен път Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от ЗЛ № ПО-16001620039080-040-001/27.05.2020г. и Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № ПО-16001620039080-040-002/27.05.2020г.
Исканията за представяне на документи и писмени обяснения са били връчени по
електронен път на 27.05.2020г. на деклариран в заявление за корекция електронен
адрес чрез програмния продукт ИС КОНТРОЛ, с което на основание чл.37 ал.3 от ДОПК е бил определен 14-дневен срок за предоставяне на горецитираните документи
и писмени обяснения от ЗЛ, считано от датата на връчване.
В указания срок, както и в законоустановения срок по чл.37 ал.5 -
10.06.2020г. Б.Л. лично или упълномощено от него лице с представителна власт
пред ТД на НАП - Пловдив не представил исканите документи, с което било прието,
че се възпрепятства извършването на проверка, свързана с коректността на
подадена от лицето годишна декларация образец 6 за 2019г.
Прието е, че Л., като участник в административното производство по смисъла
на чл.9, ал. 3 от ДОПК, с отказа си за съдействие на проверяващия орган,
възпрепятства извършването на проверка по установяване на факти и
обстоятелства, свързана с коректността на годишна декларация образец 6 за 2019
г.
Прието било,
че от страна на жалбоподателя е извършено нарушение на 11.06.2020г., констатирано
на 11.06.2020г. в ТД на НАП - Пловдив, и документирано с Протокол по чл.50 от ДОПК с №
**********/11.06.2020г., от който било видно, че към 10.06.2020г., включително,
в регистрите за входяща кореспонденция в деловодството на ТД на НАП - Пловдив
няма входирани документи от жалбоподателя. Такива не били представени и на ръка
на гише 65 на ет.3 от административната сграда на ТД на НАП - Пловдив, находяща
се на адрес: гр. Пловдив, ул. Скопие 106, на който адрес е било посочено да се
представят изисканите документи във връчените искания. Това обстоятелство било
видно от липсата на входящ номер от програмен продукт RODREG, регистър Други инцидентно
подадени декларации.
С оглед направените констатации бил съставен АУАН № F556484/29.06.2020г. срещу Б.Л.
за извършено нарушение по чл.13 ал.1 вр. чл.37 ал.2 от ДОПК. Акът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със
съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от АУАН. Изисканите
документи не били представени от задълженото лице в ТД на НАП - Пловдив и към
момента на съставяне на АУАН.
В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение срещу
акта.
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение
на чл.13 ал.1 вр. чл.37 ал.2 от ДОПК, на основание чл.273 от ДОПК.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. К. - актосъставител, които съдът
кредитира, като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната истина.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Според съда
това, което по безспорен начин се установява в конкретния случай е, че въпреки
отправените от контролните органи - Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от ЗЛ № ПО-16001620039080-040-001/27.05.2020г. и Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № ПО-16001620039080-040-002/27.05.2020г.,
изпратени и получени по електронен път, а именно - служебна бележка от ДФ „Земеделие“
за получено финансово подпомагане по
схеми и мерки, администрирани от фонда за период 01.01.2019г. - 31.12.2019г., регистрационна и
анкетна карта на земеделски стопанин, заверени за 2019г., към 11.06.2020г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си,
тъй като към 10.06.2020г., включително, в регистрите за входяща кореспонденция
в деловодството на ТД на НАП - Пловдив не са били входирани посочените
документи. Такива не са били представени и на ръка на гише 65 на ет.3 от
административната сграда на ТД на НАП - Пловдив, находяща се на адрес: гр.
Пловдив, ул. Скопие 106, на който адрес е било посочено да се представят
изисканите документи във връчените искания. Тези обстоятелствата са били
обективирани в Протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/11.06.2020г.
Посоченото се
потвърждава от писмените доказателства, както и от показанията на св. К., която
в съдебно заседание обясни, че се наложило търсене на съдействие от страна на
институциите за набавяне на процесните документи /видно от искане на ТД НАП - Пловдив
№ ПО-16001620039080-041-001/15.06.2020г., писмо на ДФ „Земеделие“ с изх. №
02-1200/475 от 23.06.2020г., искане на ТД НАП - Пловдив №
ПО-16001620039080-041-002/15.06.2020г., писмо на Областна дирекция „Земеделие“
– Пловдив с изх. № РД-12-02-1413-1/17.06.2020г., потвърждаващи оказване на съдействие
от страна на институциите за сдобиване на ТД НАП – Пловдив с процесните документи,
отнасящи се до жалбподателя/. Нещо повече субектът на проверка не е заявил
обективни препятстващи пречки за изпълнение на задължението в срок, не оспорва
и своевременното получаване на исканията.
Въпреки
установеното, при извършената служебна проверка, съдът констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила,изразяващи се в следното:
Извършеното от
жалбоподателя Л. нарушение е квалифицирано под материалната норма на чл.13 ал.1
вр. чл.37 ал.2 от ДОПК.
Съгласно чл.13
ал.1 от ДОПК участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да
предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по
приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.12
ал.1–4.
Според
посочената в НП санкционна разпоредба по чл.273 от ДОПК, който не окаже
съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства
упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите
лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в
същия размер. Очевидно е, че посоченото нарушение има особен субект –
административнонаказателно отговорно лице /когато не се касае до безвиновна
отговорност на юридическо лице/, което по силата на конкретно законово
задължение е длъжно да оказва съдействие/да не възпрепятства орган по
приходите, ако последният действа в рамките на правомощия, упражнявани в хода
на предвидено в нормативен акт производство или процедура. Очевидна е
добавената в чл.273 от ДОПК втора алтернативна форма – възпрепятстване, в
сравнение с чл.13 ал.1 от ДОПК.
Изпълнителното
деяние в този случай се осъществява чрез волево, поведение в резултат на което
се обективира бездействие, представляващо неоказване на съдействие или чрез
действие - поставяне на обективна
пречка пред компетентния орган да реализира свои законови правомощия. В
настоящия случай, предвид изложеното в обстоятелствената част на
постановлението, се претендира, че се касае до изпълнително деяние, което същевременно
се описва и като отказ от страна на жалбоподатея да съдейства на органите по
приходите, и като възпрепятстване спрямо последните да упражнят правомощията си
/тези по чл.12 ал.1–4 от ДОПК/. В този смисъл, за да отговаря постановлението
на изискванията, поставени към неговата формална законосъобразност, в
обстоятелствената част на същото следва да се посочи в какво се състои
конкретното нарушение и досежно упражняването на кои конкретни правомощия на
конкретни органи по приходите е отказано съдействие, респ. възпрепятствано е
упражняването им. В процесния случай не е посочено кое по-точно правомощие от
т.1-т.12 на ал.1 на чл.12 от ДОПК, в какво производство се реализира и от кой
нормативен текст произтича упражняването му. Друг е въпросът, че некоректно е
описано, че поведението на жалбоподателя, се изразява едновременно в отказ от
съдействие и от въпрепятствие, които форми всъщност са алтернативни.
Отделно от това
в описателната част на акта и постановлението отсъства конкретизиране за кои
по-точно процесни документи става въпрос. Едва след обстойно преглеждане на
цялата доказателствена съвкупност и внимателно прочитане на двете искания от
27.05.2020г. става ясно, че това са служебна бележка от ДФ „Земеделие“ за
получено финансово подпомагане по схеми
и мерки, администрирани от фонда за период 01.01.2019г. - 31.12.2019г.,
регистрационна и анкетна карта на земеделски стопанин, заверени за 2019г. В случая изпълнителното деяние е лишено
от изискващата се конкретика както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП, като в тежест на административнонаказващия орган е да установи и опише
кои точно са изисканите, но непредставени от жалбоподателя документи в указания
срок, тъй като описанието е част от съставомерността на нарушението,
съобразявайки неговата специфика.
Посоченото
обуславя допуснато съществено нарушение, относно описание на нарушението,
засягащо реквизите по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – досежно НП и чл.42 т.4 от ЗАНН -
досежно АУАН. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на
административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН
реквизити и при стриктно спазване на процесуалните правила за производството,
което в случая не е сторено и пряко е засегнало правото на защита на
жалбоподателя.
Както беше
посочено по-горе, санкционната разпоредба, на която се е позовал
административнонаказващият орган е тази на чл.273 от ДОПК, предвиждаща, че
който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или
възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до
500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с
имуществена санкция в същия размер. Тук обаче следва да се констатира, че
законодателят е предвидил специална административнонаказателна разпоредба за
извършено нарушение на чл.13 и тя е чл.278б ал.1 от ДОПК, според която лице,
което не изпълни задължение по чл.13, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3
000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3 000 до
20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. Казано с други думи,
последноцитираната разпоредба изключва възможността за прилагане на чл.273 ДОПК при нарушение на
чл.13 от ДОПК.
Коментираните
съществени нарушения са неотстраними от страна на настоящата съдебна инстанция,
поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид изхода на делото,
изричното и свовременно направено искане, както и ангажираните доказателства в
тази посока, следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, а именно сумата от 300 лв. с ДДС, представляващо
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ето защо неоснователна се явява претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 534973
–F556484/02.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив,
с което на Б.К. Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 250 лв. за нарушение на чл.13 ал.1 вр. чл.37 ал.2 от
Данъчно–осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, на основание чл.273 от ДОПК.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.
Л., ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.