Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8
състав,
в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година в
следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ
БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 415 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20210301154235, подадена от “Р.1.” ЕООД, ЕИК *******, срещу Отказ №
20180619224615/25.02.2021 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с
вх. № 20180619224615 за
обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г. В жалбата се прави искане отказът да бъде
отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и Регистър на
юридическите лица с нестопанска цел да извърши искането вписване на заявените
обстоятелства по партидата на дружеството. Претендира присъждане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (доп.
– ДВ, бр. 105 от 2020 г.), Агенцията по вписванията оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като прецени приложените писмени
доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима
– подадена
е в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, и от лице, което има правен
интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски регистър
и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В случая е
подадено заявление образец Г2 за обявяване на
Годишния финансов отчет на “Р.1.” ЕООД за 2017 г.
По подаденото
заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ,
като е приело, че заявлението изхожда от неоправомощено лице. Прието е, че заявител
по разглежданото заявление е М.В.С., която е отбелязала, че действа в
качеството на заявител по чл. 15, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, т.е. съставител на
финансовия отчет. Прието е, че видно от представения годишен финансов отчет за
2017 г., съставител на същия е юридическото лице “С.Г.” ЕООД, а М.С.е посочена само като лице за контакти.
Прието е, че при извършена служебна проверка в търговския регистър се установи, че
същата е вписана като управител на “С.Г.” ЕООД, но приложеното към заявлението пълномощно е в
полза на физическото лице М.В.С., а не на представляваното от нея дружество “С.Г.” ЕООД. Прието е,
че доколкото не е
налице идентичност между юридическото лице -
съставител на отчета, което не е упълномощено в предвидената от закона форма,
а представеният отчет не е съставен от физическото лице М.В.С., то изводът е,
че заявлението изхожда от неоправомощено лице по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, което е пречка за неговото обявяване и е недостатък, който не може да
бъде отстранен чрез даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за
наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице
по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в
разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба,
длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащия на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря
по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка
на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им
съществуване.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно
за обявяване на заявените актове.
В случая разглежданото заявление Г2 за обявяване на
годишния финансов отчет е подадено по електронен път, като в данни за заявител
е посочена М.В.С.в качеството на съставител на финансов отчет, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, обявяването в
търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на
актовете по чл. 6, ал. 3 може да
се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално
заверено пълномощно.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по
вписванията осигурява възможност за приемане на заявленията в електронна форма,
подписани с електронен подпис, съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, и на Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги.
Относно определението за електронен подпис българският
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги препраща
към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, че “електронен подпис” означава данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Електронният
подпис се използва, за да се удостовери подписването от заявителя на подаденото
по електронен път заявление пред Агенцията по вписванията. Същият има същата
сила, както и заявлението, подадено на хартиен носител.
От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че заявителят М. В. С.
е управител на “С.Г.” ЕООД – предприятието съставител на отчета.
Правилни са
изводите на длъжностното лице по регистрацията, че при представяне на
пълномощно на физическото лице С., а не на съставителя на отчета “С.Г.” ЕООД, не са
налице предпоставки за приложение на нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. В този
случай не се касае до непредставянето на изискуем документ, а до несъобразяване
на действащото законодателство при подаване на заявлението от съставител на
финансови отчети.
Към подадената жалба е представено пълномощно с нотариална заверка на
подписа с рег. № 5307/20.07.2017 г. по описа на нотариус М. М. – Р., с рег. № 504 на
НК, с район на действие – СРС, с което предприятието
съставител на отчета “С.Г.” ЕООД е упълномощено да представлява търговското
дружество “Р.1.” ЕООД пред Агенцията по вписванията – Търговски регистър. Същото следва да
бъде зачетено от съда и да се приеме, че е налице упълномощаване на съставителя
на отчета да заяви същия за обявяване в търговския регистър съгласно чл. 15,
ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
При извършваната
от съда проверка по подаденото заявление съдът намира обаче, че е налице пречка
за обявяване на представения годишен финансов отчет на “Р.1.” ЕООД за 2017 г.
Съгласно чл. 25,
ал. 2 от Закона за счетоводството, финансовите отчети се подписват от: 1. ръководителя на
предприятието; 2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия
и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е
съставен от счетоводно предприятие.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗСч (в действащата редакция към датата на
съставянето на отчета – 21.03.2018 г., т.е. преди изм. - ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във финансовите отчети се посочва името на лицето по ал. 2
и се поставят печатът на предприятието и печатът на счетоводното предприятие.
Върху нито една
от съставните части на годишния финансов отчет на “Р.1.” ЕООД за 2017 г. не е поставен печат на счетоводното предприятие - “С.Г.” ЕООД, както
изисква императивната разпоредба на чл. 25, ал. 3 от ЗСч в действащата редакция
към датата на съставянето на отчета – 21.03.2018 г. Това представлява пречка за
обявяване на същия в Търговския регистър, която касае съдържанието на
представения за обявяване акт и не може да бъде санирана.
Поради съвпадане
на крайния извод на съда и на длъжностното лице
по регистрацията,
съдът приема, че правилно по подаденото заявление е постановен отказ.
По
изложените съображения съдът намира, че подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова
- ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните
по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото
производство е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който
препраща горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите
касателно охранителните производства. В Част VI “Охранителни
производства”, Глава 49 “Общи
правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното
производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното
разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на
разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на
производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.
Характерът на производството следва от субективното материално право, чийто
защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за
когото възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване
на заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна,
Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е орган,
който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от
законодателя обстоятелства/ обявяване на актове. Агенцията по вписванията не е и
не може да бъде страна в охранителното производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това
производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Решение
№ 117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд– София,
Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. №
284/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 състав).
Поради горното Агенцията по вписванията няма право на разноски в
производството пред СГС, поради което такива не й се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20210301154235, подадена от “Р.1.” ЕООД, ЕИК *******, срещу Отказ №
20180619224615/25.02.2021 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с
вх. № 20180619224615.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението,
препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за сведение.
СЪДИЯ :