№ 2812
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100109922 по описа за 2023 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 30 765 лв.
В исковата молба на В. Д. Ч. се твърди, че на 24.12.2022 г., около 12.15
часа, в гр. София по бул. „Цариградско шосе“, претърпяла пътен инцидент
като пътник в лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА **** КВ, управляван
от М.И.Ч.. Твърди се, че водачът на това МПС поради скорост, несъобразена с
интензивността на движението реализирал ПТП със спрелия пред него лек
автомобил Фолксваген Тигуан“ с рег. № РА ****, който от удара се изместил
напред и ударил лек автомобил „Опел мока“ с рег. № РВ **** КХ. Твърди се,
че при удара ищцата получила травматично увреждане на врата – изкълчване
на врата, както рана и оток на втори пръст на лява ръка. Била откарана с
линейка в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където била извършена репозиция на
луксацията на втория пръст на лява ръка и изписана за домашно лечение като
след 14 дни махнали конците.
Твърди се, че ищцата търпяла болки и страдания, негативни
емоционални реакции и стрес.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
1
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Опел Астра“, да й заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 765 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.06.2023 г. – 01.09.2023
г. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия възражения, включително такова за
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 01.03.2023 г. с оглед
представената обратна разписка – стр. 19 в делото/ като към датата на
заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл,
поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
2
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент. Това обстоятелство е
обявено и за безспорно и ненуждаещо се от доказване с нарочно определение
на съдебния състав.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от
заключението на изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице В.
К. Д. и констатациите на констативния протокол за ПТП № К-717 на СДВР.
Съгласно заключението на вещото лице, причина за пътния инцидент са
субективните действия на водача на лек автомобил «Опел Астра» с органите
на управление на автомобила като същият е имал техническата възможност
да възприеме наличие на опасност от разстояние по-голямо от разстоянието
на опасната зона за спиране и да предприеме действия за намаляване на
скоростта на движение или маневра за аварийно спиране.
Настъпилите вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р К. А. С.. В заключението си, експертът посочва, че при
процесното ПТП ищцата е получила открито /с наличие на рана/изкълчване
на ПИФ става на втори пръст на лява ръка и навяхване на шията. Вещото
лице е посочил, че през периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и
страдания за около 30 дни, като първите 10 дни болките са били с по-голям
интензитет. Вещото лице е посочил, че при ищцата са констатирани
оплаквания от болки при свиване на лява ръка в юмрук и при промяна на
времето. Посочено е, че същата е била във временна нетрудоспособност за
период от 14 дни, както и е обективиран извод за носена шийна яка.
Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от
3
свидетелските показания на Е.К.З., разпитана в съдебно заседание на
29.04.2024 г., кредитирани от състава на съда като лични впечатления на
очевидец.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищцата, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени
и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата. В тази връзка следва
да се вземе предвид и претърпяната хирургическа интервенция при ищцата,
остатъчните болки при промяна на времето и при свиване в юмрук на лява
ръка. Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на посочените по-
горе критерии справедливо би било да се присъди сума в размер на 10 000 лв.
като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно. Възражението за липса на поставен предпазен колан не се
установява с оглед изводите на СМЕ, че травмите биха се получили без
значение наличието на обезопасителен колан респ. изводите на САТЕ, че
ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
4
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава се следва от 01.03.2023 г., съобразно датата на
уведомяване на застрахователя – ответник. Претенцията за лихва с оглед
нейния компенсаторен характер е законна последица от осъждането, но в
рамките на настоящото производство същата е заявена като самостоятелна
искова претенция, за което не съществува пречка от нормативен порядък и
настоящият съдебен състав следва да я разгледа. Периодът на претенцията
касае времето от 01.06.2023 г. до 01.09.2023 г., поради диспозитивния
характер на гражданския процес същата следва да се определи за този период,
въпреки изводите на съда за дължимост от по-ранна дата. При съблюдаване
правилото на чл. 162 от ГПК и използване на компютърна програма за
изчисление върху определената главница по главния иск за претендирания
период обезщетението за забава възлиза на сумата от 324, 77 лв., за която
сума искът е основателен като за горницата до пълния предявен размер от 765
лв. същият подлежи на отхвърляне.
По разноските: В съдебно заседание на 29.04.2024 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК. Припадащият се размер на разноските, посочени в
списъка, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 1 496, 78
лв., която се следва на ищцата на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК сумата от 2 531, 36
лв. с оглед отхвърлената част от исковете.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул.
**** - адв. Я. Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В. Д. Ч., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, пл. ****, офис 11 – адв. А. Л.
сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 24.12.2022 г. в гр. София,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2023 год. до
5
окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лв., както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
324, 77 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.06.2023 г.
– 01.09.2023 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 765 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 496, 78 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. Д. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл.
****, офис 11 – адв. А. Л. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** - адв. Я. Д. на
основание сумата от 2 531, 36 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6