Р Е Ш Е Н И Е
Номер 160 13.11.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На седми ноември 2023 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 197 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „РИБАРЯ 68“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „.....“ .., вх. .,
ет.., представлявано от управителя К.Д.Н., действащ чрез пълномощника си а.. Ц.
Н. И.,*** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
167- ФК/ 11.07.2023г., на началник отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на
НАП-София.
С жалбата
оспореният административен акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован.
В с.з. се сочат и допълнителни доводи. Навеждат се допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, както и липсата на мотиви в издадения акт относно
необходимостта от налагане на ПАМ и срока за нейното налагане. Сочи се
несъответствие на заповедта с целта на закона, тъй като мярката надхвърляла
присъщата и цел да предотврати и преустанови нарушението, както и да отстрани
вредните последици от него. Иска се отмяна на заповедта. В с. з. жалбоподателя,
редовно уведомен чрез а.. И. поддържа жалбата. Претендира разноски.
Органът,
издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането
му. В с. з. чрез процесуален представител, изразява становище за нейната
неоснователност, претендира отхвърлянето й. Претендира разноски.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 30.06.2023 г. в 11:30 ч. на търговски обект по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС на търговски обект: Автомат на самообслужване - кафе
машина /вендинг апарат за продажба на топли напитки/, находящ се в гр.
Търговище, ....., стопанисван от „Рибаря 68“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ:********* с
представляващ К.Д.Н.. Установено е било, че кафе- автомат, находящ се в гр.
Търговище, ....., е включен в електрическото захранване и на него е отразен
ценоразпис с топли напитки и същият е оборудван с механизъм за приемане на
монети. Съгласно ценоразпис, видовете артикули и цени, са както следва: кафе -
0, 50 лв. , кафе -еспресо - 0,80 лв., дълго кафе - 0,80 лв., еспресо със
сметана - 0,90 лв., мляко с какао - 0,60 лв.
При
извършена контролна покупка в 11,30 ч., от органите по приходите на 30.06.2023
г., на един брой мляко с какао на стойност 0,60 лв., покупката е направена с
монета от 0,60 и 0,10 лв., посредством поставянето им в механизъм за приемане
на монети, монтиран на кафе-машината, на дисплея на машината, не се визуализира
фискалния бон, регистриращ извършената продажба, данни за наименование и ЕИК на
търговеца, номер, дата и час на фискалния бон, под който е регистрирана
продажбата. Установено е, че дисплеят е повреден.
Административният
орган се е позовал на легалната дефиниция за "автомат на самообслужване”
на параграф 1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. на МФ, а именно -
позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на
самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен
характер.
Извършено
е било преброяване на наличните в автомата монети, от управителя на дружеството,
като е извършен опис на касовата наличност. Съгласно Опис, преброените монети,
са на обща стойност 20,50 лв.
При
извършена справка в системата на НАП се установило, че „Рибаря 68“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ:********* е установено, че има
регистриран ФУВАС, но на друг адрес - гр. Търговище , ул. „…..“ № ...
На
база горното е установено, „Рибаря 68- ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ:*********, в качеството
си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е изпълнило
задължението си, да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП, ФУВАС от
датата на започване на дейността на машината, с което са нарушени разпоредбите
на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Като
доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал.
4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0066369/30.06.2023
год.
Горното
според административния орган изпълнява
състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС и е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект - Автомат на самообслужване
- кафе машина /вендинг апарат за продажба на топли напитки/, находящ се в гр.
Търговище, ....., стопанисван от „Рибаря 68“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ:********* с
представляващ Кр. Д. Н.и забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/
дни, на основание чл. 186, ал. 1,т.1,6. „б“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Изложени
са мотиви относно продължителността на срока, в следната насока: „…При
определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото, а също така това се налага и за
да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения. Следва да се отчете фактът, че с настоящото
нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Неиздаването на
касова бележка поради липса на въведено в експлоатация и регистрирано в
Националната агенция за приходите фискално устройство е от най- съществените
данъчни нарушения, тъй като предполага директно укриване на извършените продажби,
съответно неотчитане на приходи и неплащане на данъци. Така извършеното деяние,
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради не
отразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на
дължимите налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок. При определянето на срока е
съобразен принципа на съразмерност, според който
административния
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат с правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документите и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният
недопускане на вреда за фиска.“.
Със заповед №
3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, директорите на
дирекция "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
При така
установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр.
с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
от надлежна страна - адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо
търговския обект, за който е разпоредено запечатване и при наличие на правен
интерес от съдебното оспорване. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
като не се установяват очертаните в чл. 159 от АПК отрицателни
предпоставки, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Материалната
компетентност за издаване на административни актове от вида на оспорения е
уредена в нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
която допуска делегацията на правомощия. В разглеждания случай правомощията,
въз основа на които ответникът в настоящото производство - началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна, дирекция "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е издал
обжалваната заповед, са предоставени с приложените към преписката заповед №
3ЦУ-1148/25.08.2020 г. По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в условията
на законово регламентирана делегация на правомощия, съобразно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3
от ЗНАП.
Въпросът за
формата на заповедите за налагане на ПАМ, каквато е процесната, също е уреден
в чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – изисква се
актът, с който приключва производството да е мотивирана писмена заповед. От
обективното съдържание на обжалвания административен акт се установява
спазването на изискуемата от закона форма. По-конкретно административният акт
съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
ЗНПАМ е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган. Издателят – Началник на отдел
"Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, е опровомощен да издава ЗНПАМ за запечатване на обект по реда на чл. 186 от ЗДДС.
Компетентността е делегирана, съобразно чл. 186, ал. 3
от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3
от ЗНАП и описаната заповед.
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на
чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от
значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и
достатъчни доказателствени средства.
Заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Член 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. предвижда задължение за лицата по чл. 3 от същата
наредба да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл. 3,
ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки
или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба. Това може да стане чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ
(какъвто е настоящия случай).
За
неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата
на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка
– „запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е
установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
„б“ ЗДДС – не въвеждане в
експлоатация или нерегистриране в Националната агенция за приходите на фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност.
В хипотезата
на чл. 186, ал. 1 б. „б“ от ЗДДС, мярката „запечатване на търговски обект“ има превантивно
действие, а именно - да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Според чл. 22 ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, които са израз на
административна държавна принуда, налагащи във всеки конкретен случай мярката
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Посоченото задължение произтича от изискването на принципа за съразмерност
в чл. 6 от АПК.
В
този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови
извършеното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици
от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от
приходните органи. Лишена от своите функции по преустановяване и
предотвратяване на административни нарушения, наложената мярка се превръща в
наказателноправна санкция, каквито функции принудителните административни мерки
не могат да изпълняват, и които не кореспондират с целта
на закона. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи
административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови
търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея за немалкия
период от 14 дни, респективно - постъпването на данъци за фиска. Това явно не
съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че преустановяването на дейността на търговския обект води до
пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една
страна, а от друга, лишава потребителите от предоставяните в този обект стоки и
услуги. Така се засягат не само права на данъчнозадълженото лице, но и
фискалния интерес от извършване на регистрирани продажби, в резултат на които
да бъдат генерирани данъчни приходи, а косвено се засягат и трети лица.
Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът
на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни
нарушения, но възпиращото действие, освен несъразмерно спрямо своите косвени отрицателни
последици за търговеца, е иманентно присъщо на санкционната система, а не на
административната принуда.
Следва да се
посочи, че макар в обжалвания административния акт да са изложени и мотивите на
органа досежно определената продължителност на срока за налагане на ПАМ от 14
дни, настоящият състав счита, че те са твърде общи и само формално и бланкетно
обосновават решението на ответника, тъй като не съдържат подробен анализ на
релевантните обстоятелства и факти. От изложеното се налага извод, че
задължението за мотивиране продължителността на срока за налагане на ПАМ е само
формално спазено с изложение на бланкетни мотиви, от които не се установяват
основанията и конкретните причини за определяне на срок от 14 дни за
запечатване на търговския обект, поради което настоящият състав приема, че в
действителност актът е немотивиран в тази част.
На следващо място
видно от административната преписка както административното наказание, така и
ПАМ се отнасят за едно и също деяние, а именно – немонтиране, невъвеждане в
експлоатация и използване на ФУВАС от датата на започване дейността на обекта.
Не се спори, че тези мерки, макар и издадени
на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни
производства, съответно по ЗАНН - с оглед
препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС и по АПК - предвид нормата на чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно
постановление и при налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като
принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при
административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат
се достига до кумулиране на двете мерки със санкционен характер.
Съобразно
постановеното на 04.05.2023 г. решение на СЕС по дело № С-97/2021 г. следва
да се посочи и че оспорената заповед следва да бъде отменена като издадена в нарушение
на принципа за съразмерност и в този смисъл явяваща се материално
незаконосъобразен административен акт, както и издадена в несъответствие с
преследваната от закона легитимна цел. Предвид установеното по делото, че
дадената в оспорената заповед за налагане на ПАМ правна квалификация на
нарушението, съответства на посочената в издадения срещу същото търговско
дружество АУАН № F716980/22.07.2023г., с който е
открито производство по реда на ЗАНН. Издадено е НП №718752- F716980/16.08.2023г. като
е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 6 във
вр. с чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. при
продажби чрез автомат за самообслужване с електрическо захранване да издава
фискална касова бележка чрез визуализирането и на контролния дисплей на ФУВАС.
Нарушението е извършено на 30.06.2023г. в гр. Търговище.
Следва да се
отчете и че при действащата правна уредба към датата на издаване на обжалваната
заповед, както и към настоящия момент, санкционирането на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС и
прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС,
съобразно т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС
по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две
отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до
ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или
наказван два пъти за едно и също престъпление.
Видно от
решаващите мотиви в Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21г. СЕС е
приел, че административните санкции налагани от националните данъчни органи в
областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за
ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата.
Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от
същата - Решение от 5 май 2022 г., BV, C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26
и Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., т. 34.
Така
принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене
на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по
смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице
- Решение от 22 март 2022 г., bpost, С117/20, EU: C: 2022: 202, т. 35
от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г.
Съгласно т.
49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., санкционирането за
нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите
нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради
което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в
чл. 50 от Хартата.
В контекста
на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите,
гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение СЕС е приел, че автоматичното
кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може
да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право.
Макар по
силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният
орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност когато налага
санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС,
националната правна уредба, предвиждаща действие в обвързана компетентност, не
му позволява нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на
кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и
другата от тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на
другото – т. 59 от решението по дело С-97/21.
В заключение
СЕС е приел, че: "Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни
и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена
мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответства на тежестта на разглежданото нарушение. ".
В
разглеждания случай е образувано и административно-наказателното производство,
в хода на което евентуално би била наложена санкция, която има за цел да
предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително
въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана
като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това в разрез с правната
природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН.
С определяне на ПАМ с продължителност 14 дни към санкцията, се стига до ефекта на двойното санкциониране,
което не се позволява от закона. Ето защо прилагането на ПАМ за същото
нарушение би било непропорционално на извършеното нарушение.
Тъй като
определянето на продължителността на срока на ПАМ е израз на оперативната
самостоятелност на административния орган, законът не предоставя правомощие на
съда да измени определения от органа по приходите срок, поради което заповедта,
с която е наложена, следва да бъде отменена в цялост.
По така
изложените съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва
да се отмени.
Предвид изхода на
спора и понеже жалбоподателят е направил искане за разноски, такива не следва да
му се присъдят за държавна такса в размер на 50 лв. и за адвокатски хонорар от
400 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „РИБАРЯ 68“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Търговище, ул. „.....“ .., вх.., ет..,представлявано от управителя К.Д.Н.,
действащ чрез пълномощника си а.. Ц. Н. И.,*** Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 167- ФК/ 11.07.2023г., на началник отдел
„Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на НАП-София, с която на оспорващото
дружество е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на
стопанисван от него търговски обект – Автомат на самообслужване - кафе машина
/вендинг апарат за продажба на топли напитки/, находящ се в гр. Търговище, .....
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“б“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл.
187, ал. 1 от същият закон.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на „РИБАРЯ 68“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „.....“ ..,
вх. .., ет..,представлявано от управителя Кр. Д. Н.сумата
в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: