Решение по дело №304/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 23
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20217120700304
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 25.01.2022 г.

 

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил                        

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело №304/ 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.Р.И. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-1300-000478/ 31.10.2021 г. на *** към ОДМВР – Кърджали. Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че е нарушен и процесуалния закон, като по този начин административнонаказателното производство е опорочено, като е ограничено и съществото правото на защита на М.И. Иска се да се отмени оспорената ЗППАМ и се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който посочва, че от представено заверено копие от тест за наркотични вещества се установява, че при първата възможност, при която е могъл да извърши отделен и алтернативен способ на изследване, М. И. си е направил тест, който е с отрицателни резултати.

Ответникът –  *** в ОДМВР – Кърджали, се явява лично и оспорва жалбата, като твърди, че издадената от него заповед е законосъобразна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ЗППАМ, № 21-1300-000478/ 31.10.2021 г. на *** към ОДМВР – Кърджали, на М.Р.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „ Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.“ Съгласно описаното в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен за това, че на 31.01.2021 г., около *** часа, в ***, на бул. „***“, като управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, собственост на Х.М.Б. от ***. При извършена проверка водачът е изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство – Дрегер, Дръг тест 5000, с фабричен № ***. Дрегерът отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества (***). На водача е издаден талон за изследване № *** и са връчени 7 броя холограмни стикера № ***.

Приет е като доказателство и АУАН, серия **, № ***/ *** г., съставен от В. Я. Т. – *** към ОДМВР – Кърджали. Съгласно отразеното в акта за установяване на административно нарушение същият е съставен срещу М.Р.И. с ЕГН ********** и адрес: *** за това, че на 31.01.2021 г., около *** часа, в ***, на бул. „***“, като управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, собственост на Х.М.Б. от ***. При извършена проверка водача е изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство – Дрегер, Дръг тест 5000, с фабричен № ***. Дрегерът отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества (***). На водача е издаден талон за изследване № *** и са връчени 7 броя холограмни стикера № ***. Прието е, че извършеното представлява нарушение по чл. 5, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето на 31.10.2021 г., което е удостоверено с подписа му.

От заверено копие на Талон за изследване, бл. № *** се установява, че при извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство – Дрегер, Дръг тест 5000, с фабричен № *** , същият е показал положителен резултат ***. Проверяваното лице е подписало талона за медицинско изследване и вписало „Не приемам“. В посочения документ е отразено, че лицето трябва да се яви в СПО до 30 минути от връчване на талона. От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е дал кръв за медицинско изследване.

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя е представено заверено копие от комбиниран тест за наркотични вещества, извършен в СМДЛ „***“ – *** на 03.11.2021 г. Съгласно отразеното в теста, при извършената проверка за наличие на: тетрахидроканабинол, амфетамин, кокаин, бензодиазепин, барбитурати, морфин/ хероин, са установени отрицателни резултати.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание  чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР – Кърджали, с делегирани правомощия съгласно т.2-ра от Заповед, № 292з-263/ 08.02.2021 г. на директора на ОДМВР – Кърджали.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, включително и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

ЗППАМ е постановена в предвидената в закона форма, тъй като са изложени мотиви за издаването й.

Обжалваният административен акт е в съответствие с посочената като основание за издаването му материалноправна норма – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Този извод следва от обстоятелството, че от съставения АУАН става ясно, че при извършена проверка с техническо средство – дрегер е установено, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Т.е. от приобщените, към административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ, писмени доказателства се установява по безспорен начин описаната в нея фактическа обстановка, на която съответства посочената правна норма – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

При извършената проверка за употреба на наркотични вещества е спазен реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.). По-конкретно – изискванията в чл.5 и чл.6 от тази Наредба.

АС – Кърджали не кредитира представеното заверено копие от тест за употребата на наркотични вещества, с дата 03.11.2021 г. от СМДЛ – „***“ – ***, тъй като е извършен в нарушение на изискването в чл.11, чл.15, ал.4 и ал.5, чл.23 и чл.24 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие и с целта на Закона за движение по пътищата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на ЗДвП.

От изложеното се установява, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на М.Р.И. от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000478/ 31.10.2021 г. на *** към ОДМВР – Кърджали.

Решението не подлежи на обжалване - чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

            

 

                                                                          Съдия: