№ 13732
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110168348 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от . срещу Д. Р. А. искове с правна квалификация
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 920.35
лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......, ведно със законна лихва от 30.11.2021г.
/датата на депозиране на ИМ/ до изплащане на вземането; сумата от 17.65 лева – цена
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законна лихва от 30.11.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до
изплащане на вземането; сумата от 156.05 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2017г. до 25.02.2020г.; сумата от 2.93 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 25.02.2020г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се дължат. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва основателността на
предявените искове като се сочат следните обстоятелства: не е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по делото; оспорен е размерът на
процесните вземания. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ.
1
В тежест на ищцовата страна – ...... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответниците –
собственици, следва да се посочи следното: от представените по делото нотариален акт
/л. 14/; удостоверение за наследници /л. 17/; молба /л. 18/; протокол по дело №
...../1982г. по описа на СРС, 47 с-в /л. 19 и сл./ се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот. В случая ищецът претендира ½ от дължимите за
процесния апартамент суми, доколкото за останалата ½ част има влязла в сила
заповед по чл. 410 ГПК.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че въз основа на трайната и
непротиворечИ. практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д.
№ 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009
г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС,
е прието, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по
силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената
енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на
ползване върху имота. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се посочи, следва да се изложи следното:
От приетата по делото СТЕ се установява, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ
и чл.141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Според чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г./.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
2
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от . на потребители за битови нужди,
които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По
делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради
което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице
следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на СТЕ /л. 82 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.
сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за
доставената топлинна енергия е опредЕ. на 1840.60 лева /л. 86/.
От заключението на ССчЕ /л. 89 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за
абонатен № ...... сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 1840.71 лева като ½ от
тази сума възлиза на 920.35 лева, а дължимата сума за дялово разпределение възлиза
на 17.65 лева /л. 99/.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
3
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на . – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително опредЕ. цена
с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай исковата молба е депозирана на 30.11.2021г. и
доколкото давността се брои назад във времето, то настоящият съдебен състав счита,
че същата принципно изтича на 29.11.2018г. Ето защо съдът счита, че вземането е
погасено по давност за периода от 01.05.2016г. до 29.11.2018г. Същевременно от
изготвената ССчЕ се установява, че дължимата сума за доставената топлинна енергия
за непогасената част от периода от 30.11.2018г. до 30.04.2019г. е опредЕ. на 136.37
лева /л. 97/, а дължимата сума за дялово разпределение за същия период възлиза на
3.48 лева /л. 97/.
С оглед изложеното предявеният иск за главница за ползвана топлинна енергия
следва да се уважи за сумата от 136.37 лева и за периода от 30.11.2018г. до 30.04.2019г.
като се отхвърли за разликата над сумата от 136.37 лева до пълния предявен размер от
920.35 лева и за периода от 01.05.2016г. до 29.11.2018г., а искът за главницата за дялово
разпределение следва да се уважи за сумата от 3.48 лева и за периода от 30.11.2018г. до
30.04.2019г. като се отхвърли за разликата над сумата от 3.48 лева до пълния предявен
размер от 17.65 лева и за периода от 01.02.2017г. до 29.11.2018г.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
4
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното,
като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на
дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ, размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за доставена
топлинна енергия възлиза на сумата от 4.83 лева /л. 97/, а размерът на обезщетението
за забава върху непогасената по давност главница за дялово разпределение възлиза на
сумата от 0.33 лева /л. 89/. Следователно искът за обезщетението за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 4.83 лева и
да се отхвърли за разликата над сумата от 4.83 лева до пълния предявен размер от
156.05 лева.
Искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът не е доказал обстоятелството, че е
поканил ответника да заплати главницата за дялово разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на ищеца сумата от
145.97 лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 100.00 лева – държавна
такса; 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП; 600.00 лева – депозит за вещи лица; сумата от 306.79 лева –
депозит за особен представител.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д.
Р. А., с ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ...., с ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. ....... следните суми: сумата от 136.37 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 30.11.2018г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ......, ведно със законна лихва от 30.11.2021г. /датата на депозиране на ИМ/
до изплащане на вземането; сумата от 3.48 лева – цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 30.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва
от 30.11.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до изплащане на вземането; сумата от
4.83 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до 25.02.2020г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 145.97 лева – разноски за производството пред
СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 136.37 лева до пълния предявен
размер от 920.35 лева и за периода от 01.05.2016г. до 29.11.2018г.; искът за главница за
дялово разпределение за разликата над сумата от 3.48 лева до пълния предявен размер
от 17.65 лева и за периода от 01.02.2017г. до 29.11.2018г.; искът за обезщетението за
5
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 4.83
лева до пълния предявен размер от 156.05 лева; искът за сумата от 2.93 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2017г. до 25.02.2020г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ......
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6