Решение по дело №1940/2019 на Районен съд - Монтана

№ 21 / 27.1.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР. МОНТАНА,27.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана........…... трети наказателен състав в публично заседание на 27 януари.............................................................…………........ през две хиляди и деветнадесета година..........................……………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Николинка Александрова...........……………и в присъствието на прокурора Ралица Петкова....……………..като разгледа докладваното от съдията Цветкова............................................................АНД № 1 940 по описа за 2019г..........................................................................и след тайно съвещание   

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА обвиняемата И.Б.И. - родена на xxxгxxx, българка, с българско гражданство, с начално образование, безработна, омъжена, постоянен адрес xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВНА в това, че на  xxxx  г. в село Л., обл. Монтана потвърдила неистина в писмена декларация от същата дата - Заявление -декларация № ЗСПД/ Д-М/ 5834/  xxxx  г. по силата на чл.7 от ЗСПД за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която е подала пред орган на властта - Д. И., служител от Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че не е омъжена, след като е имала сключен граждански брак от дата 27.09.2018г. със сръбския гражданин Е. Д. -престъпление по чл.313 ал.1, пр.1 от НК.

          ОСВОБОЖДАВА обвиняемата И.Б.И. - родена на xxxгxxx, българка, с българско гражданство, с начално образование, безработна, омъжена, постоянен адрес xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx на основание чл.78а ал.1 от НК от наказателна отговорност за така извършеното престъпление по чл.313 ал.1, пр.1 от НК, като й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в полза на Държавата.

         ОСЪЖДА обвиняемата И.Б.И. със снета по-горе самоличност и ЕГН  да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените по ДП разноски за експертиза в размер на 193.05 лева, както и по сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд-Монтана, а за обвиняемата от датата наполучаване на съобщението.

 

                                                  

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Мотиви към решението № 21/27.01.2020г.  по

 АНД  № 1 940/ 2020г. по описа на РС - М.

 

 

          Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.

 

          Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от 18.12.2019г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата И.Б.И. за престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 от НК.

          Районна прокуратура град М. чрез представителя си поддържа обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание в минималния предвиден в правната норма размер.

          Обвиняемата И.Б.И. се признава за виновна за извършеното деяние в хода на съдебното производство, като дава кратки обяснения.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на обвиняемата от досъдебното производство, както и становището на прокурора изложено в мотивирано постановлението, намира за установено следното:

          На 27.09.2018г. в град С., Република С. обвиняемата И.Б.И. сключила граждански брак със сръбския гражданин Е. Д..

          На 18.12.2018г. обвиняемата И. депозирала Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-М/5834 до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. М., ведно с необходимите други документи, с цел да й бъде отпусната месечна помощ за децата й А. И. Б. и Б. И. Б. на основание чл. 7 от ЗСПД /Закон за семейните помощи за деца/, т.е. месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. В цитираната декларация, в т. 1 обвиняемата е посочила като семейно положение: неомъжена, въпреки, че вече е имала сключен граждански брак № 37 от 27.09.2018 год. в Република С. /л.65 от ДП/. Процесното заявление обвиняемата е подала в село Л., обл. М., където живее, пред служителката на Д „СП” - М. - свидетелката Д. И..

          След подаване на документите, същите се обработват от служители на Д „СП” - М. и ако няма някакви пропуски или нередности, впоследствие се издава Заповед от Директора на Дирекцията за отпускане на съответната помощ. В конкретния случай, след приемането на документите на обвиняемата И., им е извършена проверка и е констатирано, че същите са редовни - няма пропуски или неточности. Майката е била приложила служебна бележка от личния лекар на децата; удостоверение от учебното заведение, където са записани децата; декларация, че не е осигурена, както и че не е омъжена. Извършена е била и служебна проверка в Националната база данни „Население”, програма „Redics”, където все още не е имало данни за сключения от обвиняемата И. граждански брак в чужбина. Това е така, тъй като информацията не се подавала и не се отразявала своевременно.

По - късно заявлението ведно с документите на обвиняемата И. са обработени от свидетелката В. Ш., съгласувано от свидетелката Р. Т. и предадени за издаване на заповед.

          Въз основа на подадените документи, вкл. и на Заявлението -декларация вх. № ЗСПД/Д-М/5834/18.12.2018г, на обвиняемата И. със заповед № ЗСПД/Д-М/5834/02.01.2019 год. на Директора на Дирекцията била отпусната исканата помощ на основание чл.10 ал.4 от ЗСПД и чл.4 от Правилника за прилагане на ЗСПД във връзка с чл.7 ал.1 от ЗСПД в размер на 45 лева месечно за всяко от децата или общо 90.00 лева. Срокът, за който се отпускала помощта бил от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год.

          От приложените писмени доказателства е видно, че на 06.02.2019г. Посолството на Република България в гр. Б., Република С. чрез Дирекция „Консулски отношения” при Министерство на външните работи е уведомило с писмо № КС-12/03.01.2019г. Кмета на Община Бойчиновци /л.63 - 64 от ДП/ за сключения граждански брак на 27.09.2018г. между сръбския гражданин Е. Д. и българската гражданка И.И.. Въз основа на писмото и приложените документи към него, Кметът на Община Бойчиновци е пресъставил акт за брак с № 4/11.02.2019 год.

          В хода на разследването е установено, че процесното заявление -декларация е подадено ведно с необходимите документи пред социалния работник - свидетелката Д. Д. И., тогава служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр. М., която по график е била командирована в село Л., обл. М. във връзка със служебните си задължения. В последствие свидетелката В. О. Ш. е обработила заявлението - декларация и е изготвила предложение за отпускане на месечна помощ по чл.7 от ЗСПД по отношение на двете деца А. И. Б. и Б. И. Б. .

          След това свидетелката Р. Т. - гл. социален работник е одобрила предложението за отпускане на помощта и въз основа на това Директорът на Дирекция „СП”- М. е издал заповед № ЗСПД/Д-М/5 834/02.01.2019 год. за помощта.

          Практиката е лицата, които кандидатстват за социални помощи да попълват саморъчно декларациите и ги подписват. Обвиняемата И. не можела да пише, а само да чете, да се подписва и да изписва трите си имена, заявлението за социална помощ било попълнено от другиго, като Б. не може да посочи кой именно е попълнил данните в заявлението. Последното обаче сама, лично е подписала и това се потвърждава от изготвената по досъдебното производство съдебно - почеркова експертиза.

          След като през месец март 2019г. Дирекция „СП” - М. била уведомена за сключения граждански брак между обвиняемата И. и сръбския гражданин Е. Д., директорът на Д „СП” - М. е определил комисия от социални работници, които да извършат проверка по случая. При проверката е констатирано, че И.Б. при кандидатстване пред ДСП - М. за отпускане на социална помощ е декларирала неверни обстоятелства относно семейното си положение, а именно, че е неомъжена, въпреки, че на 27.09.2018г. е била вече сключила граждански брак в Република С..

          Въз основа на извършената проверка е издадена Заповед № ЗСПД/Д-М/5834//07.05.2019г. от Директора на Д „СП” - М., с която на основание чл.14 ал.5 вр. с чл. 7, ал.1 и при условията на чл. 10, ал.2 от Закона за семейните помощи обвиняемата И.Б.И. е лишена от получаването на месечна помощ по реда на чл.7 ал.1 от ЗСПД до възстановяване на дължимата сума, но за срок, не по - дълъг от една година, считано от 01.03.2019 год. /л.41 от ДП/. От същия ден е издадена и заповед за възстановяване на получите до онзи момент суми общо 270 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

          На досъдебното производство е изпълнена съдебно - почеркова експертиза, от чието заключение е видно, че не може да се установи кой е попълнил ръкописния текст в самотно заявление - декларация, но подписът на декларатор е положен от И.Б.И.. Също така, ръкописния текст „по поща с. Л.”, намиращ се в горната дясна половина на стр. 4 от изследваното Заявление е копие на ръкописен текст, изпълнен от И.Б. с ЕГН **********. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на разследване доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитани свидетелите, приложените писмени доказателства и самопризнанията на обвиняемата, справка за съдимост на обвиняемото лице.

Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемата обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и нейната наказателна отговорност. Обвиняемата И.И. е имала представа за всички обективни елементи на състава и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с пряк умисъл.

От обективна страна е налице действие - потвърждаване в декларация на неистина от страна на обвиняемата. Същата е подадена пред орган на властта, съгласно чл.93 т.2 от НК, Дирекция „Социално подпомагане”-гр.М. е такъв орган. Декларацията е подадена по силата на Закон за семейни помощи за деца /ЗСПД/ и служи за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - посочени в самите декларации. Същите имат удостоверителен характер и са годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа документа е истински, тъй като е съставен от обвиняемата, която е посочена като техен автор. Писмените изявления с правно значение в документа изхождат от нея като „декларатор”, по който факт не се и спори между страните.

От субективна страна обвиняемата е извършила инкриминираното деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е съзнавала общественоопасния характер на поведението си, предвиждала е и искала настъпването на общественоопасните последици от своите действия.

От гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемата И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313 ал.1 пр.1 от НК, а именно, че на 18.12.2018г. в село Л., обл. М. потвърдила неистина в писмена декларация от същата дата - Заявление -декларация № ЗСПД/ Д-М/ 5834/ 18.12.2018г. по силата на чл.7 от ЗСПД за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която е подала пред орган на властта - Д. И., служител от Дирекция „Социално подпомагане” град М., за удостоверяване истинността на обстоятелството, че не е омъжена, след като е имала сключен граждански брак от дата 27.09.2018г. със сръбския гражданин Е. Д..

В случая са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от обвиняемата И.  умишлено деяние се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост – арг.л.114 от ДП обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемата следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00 лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.

          При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата И.И. се признава за виновна, че е извършила престъпно деяние за първи път съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемата И. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.

          Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата И.И. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-М. направените по ДП разноски за експертиза в размер на 193.05 лева, както и по сметка на РС-М. сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

          По горните мотиви съдът постанови решението си.

         

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: