Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 2280               30.09.2019 година                                град Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

          На двайсет и пети септември          две хиляди и деветнайсета година

          в публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

          Секретар: Мирослава Енчева

          Прокурор:

          като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело номер 6501 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1407, район Лозенец, ул. ********, представляван от винаги еднолично от члена на съвета на директорите Л* К* Д*, чрез пълномощника юрисконсулт К* Н* П*, срещу С.С.А., с ЕГН **********,*** ***, ж. к. ******** и настоящ адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането му по частно гражданско дело № ****/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № **** от ***2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, за сумите: 916,66 лева(деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем *********/*****.2014 г., 124,18 лева(сто двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 04.04.2014 г. до 05.02.2015 г. и 256,70 лева(двеста петдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2014 г. до 13.04.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-25.04.2018 г. до окончателното изплащане. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответницата С.А., своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете по основание и размер. Навежда доводи, че не е уведомена за цесията, както от стария, така и от новия кредитор. На второ место, прави възражение, че не е изпълнено задължението за уведомяване на длъжника от кредитора, че вземането му става предсрочно изискуемо, съгласно дадените разяснения т. 18 от тълкувателно решение на ВКС № 4 от 18.06.2014 г. пo т. д. № 4/2013 г., ОСГК. Не ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че установителните искове по делото са неоснователни, поради следното:

Вземането по процесната заповед № ******* от ***2018 г. е по договор за потребителски паричен кредит, с номер ******** от ****.2014 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *******, за сумата от 1050.00 лева, платима до 05.02.2015 г. с възнаградителна лихва/надбавка/, съставляваща печалбата на кредитора, на 12 месечни погасителни вноски, с преустановени плащания от потребителя и падеж на първата неплатена вноска на 04.04.2014 г. Поради неизпълнението, вземанията по договора са били прехвърлени на ищеца по делото „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с договор за цесия от 10.01.2017 г. Твърди се в исковата молба, че цесията е била съобщена на длъжника, по реда на чл. 99 ЗЗД, чрез препоръчана поща с обратна разписка, но пратката се е върнала в цялост, като непотърсена от адресата. С оглед това, в настоящото производство се цели да бъде връчено уведомлението, приложено към исковата молба, като страната се позовава на решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о.,ТК/.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че е налице признание от исковата молба на релевантният факт, че пратката/съобщението за цесията/ не е била доставена на длъжника-адресат. Следователно, е незавършен материалният фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото длъжникът не е уведомен за нея, поради което исковете по делото са преждевременно предявени. Действително, към исковата молба е приложено уведомление от пълномощника на стария кредитор за извършено прехвърляне от 10.01.2017 г. на вземанията по процесния  договор, но въпреки това материалният състав е незавършен, защото връчването на първоначалните съдебни книжа по делото е по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения от съда особен представител. Нормата на чл. 47 от ГПК е по съществото си процесуална фикция за връчване, която няма действие върху материалното правоотношение на страните, дори действително кредиторът да е бил добросъвестен, както твърди по делото. Добросъвестността касае само изпълнената част от облигационната връзка, действително осъществилото се по договора/чл. 63 от ЗЗД/. Няма законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответницата А. обстоятелството, че е сменила своя адрес и с тази вина да се замести незавършеният фактически състав на цесията, до което се домогва по делото ищцовата страна. На второ место, липсват по делото доказателства за реалното предаване на сумата в заем, с което първоначалната договорна връзка с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е недоказан юридически факт.  Основателно е и второто възражение на пасивно легитимираната по делото страна, че не е изпълнено задължението на кредитора за уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, съгласно дадените разяснения т. 18 от тълкувателно решение на ВКС № 4 от 18.06.2014 г. пo т. д. № 4/2013 г., ОСГК. Кредиторът не е правоимащ да събере цедираното му вземане и с оглед това установителните искове по делото следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.    

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1407, район Лозенец, ул. *******, срещу С.С.А., с ЕГН **********,*** ***, ж. к. ******* и настоящ адрес ***, за приемане за установено, че съществува вземането му по частно гражданско дело № *****/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № ******* от *******.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 916,66 лева(деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща дължима главница по договор за паричен заем *****/*****2014 г., 124,18 лева(сто двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 04.04.2014 г. до 05.02.2015 г. и 256,70 лева(двеста петдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2014 г. до 13.04.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-25.04.2018 г. до окончателното изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

                                                           Районен съдия :   /П/

 

Вярно с оригинала: М Е