Р
Е Ш Е Н И Е
№
146 , гр. Д., 27.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично заседание, проведено на тринадесети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
С
участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица
Стоянова в. гр. д. № 202 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство е образувано
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 6456/ 28.03.2018 г.,
подадена от процесуалния представител на ответника „***“ АД със седалище и
адрес на управление гр. Д., бул. „***“ № **, против решение № 214/ 12.03.2018
г., постановено по гр. д. № 3168/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., с което е било
признато за незаконно уволнението на Р.Л.Г.,
ЕГН **********, извършено със заповед № **-**-***/ 04.07.2017 г. на
изпълнителен директор на "***." АД и е била отменена заповедта като незаконосъобразнаа, а също ищецът Р.Л.Г.
е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „Техник *** в отдел „И.“. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, решението е незаконосъобразно в материалноправен аспект и е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Неправилни били изводите на съда, че работодателят не е извършил адекватен
подбор по реда на чл. 328 ал. 1 от КТ и не е оценил обективно изпълнението на
трудовите задължения от страна на ищеца. От представените по делото
доказателства се установявало, че всички лица, заемащи идентична на ищцовата
длъжност, са участвали в подбора. Никога не е имало спор между страните, кои са
били конкретните с лужители, които са участвали в подбора. Оценката за
личностните качества на ищеца и останалите служители се давала от прекия ръководител,
който имал непосредствена представа относно работата на всеки един от
служителите в едно и също звено. Самият протокол не бил оспорен изрично от
страната и съдът не следвало да замества волята на ищеца. Настоява за отмяна на
решението и отхвърляне на исковете. Претендира разноски за две съдебни
инстанции.
По реда
на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Р.Л.Г., чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на
възведените в жалбата оплаквания и настоява решението да бъде потвърдено,
претендира разноски.
Препис от
решението е било връчено на ответника чрез процесуалния му представител на
14.03.2018 г. Въззивнана жалба попада в срока по чл. 2** ал. 1 от ГПК, изхожда
от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от Р.Л.Г., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния му представител, против „***Д.“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Д., бул. „***“ №
**, за установяване незаконността на уволнението му, извършено със Заповед № **-**-***/
04.07.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество и за отмяна на
уволнителния акт, за възстановяване длъжността, която ищецът е заемал преди
уволнението и за осъждането му да заплати обезщетение за оставането му без
работа в резултат на незаконното уволнение, по който иск Районният съд е
прекратил производството поради неотстраняване в срок указаните нередовности в
исковата молба. Претендирани са съдебно – деловодни разноски. Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, уволнението на ищеца било предизвикано
от проведеното от него против работодателя производство по ч. гр. д. № 365/
2017 г. на РС гр. Д., с което и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдил със
заповед за изпълнение против работодателя за сумата от 4 153. 68 лв.,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения и допълнителни трудови
възнаграждения. На 16.05.2017 г. получил писмо от работодателя да представи в
рамките на един работен ден доказателства дали страда от заболявания, които да
му осигуряват защита по чл. 333 от КТ. На същата дата е било поискано съгласие
от синдикалната организация за уволнението на ищеца и било получено такова. На
04.07.2017 г. работодателят издал заповед за прекратяване трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Ищецът намира, че
уволнението му е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е изпълнил
задължението си да изиска от Инспекцията по труда становище относно
представената медицинска документация дали тя съдържа данни ищецът да страда от
заболяване или съвкупност от заболявания, обуславящи защита по чл. 333 от КТ.
Работодателят не извършил подбор и не е предложил на ищеца друга подходяща
работа от незаетите длъжности по щатно разписание, самото щатно разписание не
било извършено по надлежния ред. Уволнението на ищеца нарушавало изискванията
на чл. 21 от Закона за защита от дискриминацията. Настоява се за уважаване на
исковете, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По
реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „***“ АД гр. Д., чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на
основателността на заявените претенции с възражението, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено поради съкращаване в щата на
предприятието. Тъй като заеманата от него длъжност е била заемана от повече от
едно лице, работодателят е назначил комисия, която е извършила подбор и въз
основа на изразеното от нея становище е бил уволнен именно ищецът. Последният
не страдал от заболяване, обуславящо закрилата му по чл. 333 от КТ, било
изискано и становище от синдикалната организация, в която ищецът членувал.
Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани за разноски.
С
оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от
страните в процеса, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните
по делото не спорят, че Р.Л.Г. е изпълнявал длъжността „Техник ***”, като
считано от 24.09.2010 г. е изпълнявал същата
в район Д. 1, от 11.01.2011 г. я е изпълнявал в район Д. 2, а от
06.10.2012 г. е бил преназначен на длъжността „техник ***“ в отдел „И.“ при
Централното управление на „***“ АД гр. Д..
Съгласно
устава на дружеството – ответник, организационно-управленската структура на
дружеството се приема от съвета на директорите. Видно от протокол № 13/ 04.04.2017
г., Съветът на директорите на „***“ АД гр. Д. е възложил на изпълнителния
директор да изготви актуална структура на дружеството.
Със
заповед № РД – **-**/ 05.05.2017 г. изпълнителният директор на ответното
дружество е утвърдил ново щатно разписание, с което са били съкратени 1 щатна
бройка „Водопроводчик – помпиер, отговорник ПС“ към район Т., 1 щатна бройка
„Техник ***“ в отдел „И.“ при Централно управление, като е била създадена 1
щатна бройка „Енергетик, експлоатация“ към звено „ЕМО“ при Централно
управление.
Със
Заповед № РД - **-**#1/ 05.05.2017г. изпълнителният директор на е определил
комисия в състав: гл.инж. П.И.П., главен счетоводител М. С.Н., специалист ТРЗ П.И.П.и
юрисконсулт И.А.В.със задачи да предложат критерии за подбора и в същия ден да
извърши самия подбор на подлежащите на съкращение служители, като се съобразят
трудовите им качества съобразно личните им досиета и докладите на преките им
ръководители и съответно направят предложения за съкращаване на работници и
служители, чиито щатове се съкращават.
С
решение № */ 05.05.2017 г. горепосочената комисия е приела два критерия за
извършване на подбор: по - висока квалификация и изпълнение на преките служебни
задължения. Под „по – висока
квалификация“ комисията е приела, че ще разбира степента на завършено
образование или образователен ценз, знания и умения за извършване на дейността.
Под „изпълнение на преките служебни задължения“ е приела да разбира нивото на
изпълнение на работа и в частност точното, пълно и качествено изпълнение на
възложените задачи, напр. да е награждаван или да не е наказван за нарушения на
трудовата дисциплина, които данни следвало да бъдат установени от личното досие
на работника, от доклади на прекия ръководител и др., като следва да се изиска
и писменото мнение на последния. Комисията е изготвила таблица за тежест на
отделните показатели, включени в критериите за оценка на служителите в
процедурата за подбор и формуляр за оценка с пет основни критерия, както
следва: образователна степен, свързана със заеманата длъжност; допълнителна
квалификация свързана със заеманата длъжност; професионален опит; спазване на
изискванията на КТ и дисциплинарно минало.
Видно
от протокола от извършения подбор № **/ 05.05.2017 г., били са включени
заемащите длъжността „Техник ***“ в районите Д. 1, Д. 2, Строително звено и
отдел „И.“: В.Д.И., Д.Р.Д., К.П.С., П. Г.Г., Г.Ж.Г., Д.И.Х., П. Г. Н., С.С.В., С.Д.К.,
А.Н.А.и Р.Л.Г.. С изключение на К.П.С. и Д.И.Х., всеки от които имат 25 точки за образователна
степен, както и Д.Р.Д., който има 20 точки, всички останали работници, включени
в подбора имат 10 точки за образователна степен. Всички имат поставени 8 точки
за професионален опит. Оценката по Кодекса на труда е 50 точки за всички
служители, с изключение на ищеца, на когото са поставени 20 точки. Мнението на
прекия ръководител е дадено в табличен вид от началниците на районите Д. 1, Д.
2, Строително звено и отдел „И.“. За всички участващи в подбора работници е
дадена оценка за отлични умения за работа в екип и отлични взаимоотношения с
граждани и фирми, с изключение на ищеца, на когото по тези два показателя е
дадена оценка „добро“.
Приложено
е трудово досие на ищеца, в което няма данни да е бил наказван за нарушения на
трудовата дисциплина, против него да са постъпвали сигнали било от негови
колеги до прекия ръководител, било от самия пряк ръководител за неумения за
справяне с работните задължения в екип. Липсват сигнали от граждани или фирми
за лошо отношение на Р.Л.Г. към тях. Действително са му били изисквани
обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ през 2011 г. и 2012 г., но няма данни
да му е било налагано дисциплинарно наказание за тях.
На
10.05.2017 г. до ищеца било отправено искане по чл. 333 от КТ да представи
доказателства дали боледува от някои от болестите, предвидени в Наредба № 5 на
МНЗ. На същата дата работодателя отправил искане до синдикалното ръководство на
ОСО на КНСБ при ответника за съгласие по чл. 333 ал. 4 от КТ за освобождаването
на Р.Л.Г., в съответствие с чл. 79 ал. 1 от Браншовия КТД.
На
първото от исканията ищецът представил отговор на 19.06.2017 г. и приложил
медицински документи, които установяват заболявания да опорно – двигателния
апарат и на периферната нервна система. Няма данни да боледува от някое от
заболяванията, които осигуряват защита по чл. 333 ал. 1 от КТ. На 22.05.2017 г.
ОСО на КНСБ дала съгласие за уволнението на ищеца.
На
04.07.2017 г. изпълнителният директор издал Заповед № **-**-**, с която
прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата.
От
представените по искане на ищеца документи във връзка с твърденията му, че не
било налице действително съкращаване в щата, тъй като на неговата длъжност е
назначен друг служител, става ясно, че лицето Д.Д.е назначено и изпълнява
трудовите задължения за длъжността „Техник ***” в район Д. 2, считано от 20.10.2017 г. Ответната страна е
изложила изрично твърдения, че не спори, че тази длъжност всъщност до съкращаването си е била заемана от ищеца. Освен
това прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца било извършено от един
изпълнителен директор, а назначаването на този служител – от друг изпълнителен
директор, който разполагал с оперативна самостоятелност.
Ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.03.2017 г. по
ч. гр. д № 698/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., издадена за принудително
събиране на вземанията за трудови възнаграждения от работодателя „***“ АД гр. Д..
При
така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни
изводи:
Предявените
от Р.Л.Г. против работодателя „***“ АД гр. Д. искове черпят правното си
основание от нормите чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, щото по
своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и
работодателя - ответник, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение и за възстановяването му длъжността, която е заемал преди
уволнението. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран
в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт,
предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да
участва в процеса, решението е постановено от законен съдебен състав в рамките
на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна
проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Досежно
правилността му, въззивният съд намира следното:
Трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т.2 пр. 2 от КТ,
поради съкращаване в щата, извършено с утвърждаването на ново щатно разписание
от страна на изпълнителния директор на ответното дружество със Заповед № РД – **-**/
05.05.2017 г. и предвиденото съкращаване на длъжността „Техник ***“ в отдел „И.“
при Централно управление.
Уволнението
поради "съкращаване в щата" е законосъобразно, когато то е: а)
реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не
само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
на характера на извършваната работа; б) да е налице към момента на уволнението
и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или
уволнението да следва съкращаването на щата; в) извършено по съответния ред и
от органа, който има право да извършва такива промени. Съкращение на щата по
смисъла на член 328, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда изисква премахване, считано от един определен момент за бъдеще
на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им
трудови функции. За да е законно то трябва да е извършено от органа, който има
право да извършва промени в щата и да е реално, а не фиктивно.
В
процесния случай към момента на уволнението на ищеца – 04.07.2017 г., заеманата
от Р.Л.Г. длъжност е била съкратена. На 20.10.2017 г. се оказва, че длъжност
със същите трудови функции се създава повторно, следователно нуждите от нея не
са били отпаднали, поради тази причина е било назначено лицето Д.Д.на длъжност,
заемана преди от ищеца, както признава самото ответно дружество. Това сочи, че
съкращаването в щата е било фиктивно, а не реално. Обстоятелството, че ищецът е
бил съкратен от един изпълнителен директор, а лицето Д.Д.е бил назначен от друг
изпълнителен директор, е без значение, тъй като работодател е юридическото лице
„***“ АД. От значение е обстоятелството, че работодателят е разкрил същата
длъжност три месеца след съкращаване щатната длъжност, заемана от ищеца. Към
момента на иницииране на съдебното производство назначаването на лицето Д.Д.не
е било налице, съответно в исковата молба не са наведени твърдения за липса на
действително съкращаване в щата на ответното дружество. Работодателят обаче е
злоупотребил с правата си в нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ. Тази разпоредба
представлява императивна правна норма, поради което съдът служебно може да
следи за съблюдаването и.
Вън
от горното, въззивната инстанция споделя мотивите на първостепенния съд, че работодателят е допуснал нарушения в извършването на
подбора. Основните критерии за подбор са установени в разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 КТ и се свързват с по-високата квалификация и нивото на изпълнение на
възложената работа. Под професионална квалификация следва да се има предвид
наличието на образование, знания и умения съобразно изискванията за съответната
длъжност. Нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото
и качественото изпълнение на възложените задачи.
Основните
критерии за подбор, при съкращение в щата ( чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ) следва да
се свързват с по-високата квалификация и нивото на изпълнение на възложената
работа. Под професионална квалификация се има предвид наличието на образование,
знания и умения за изпълнение на възложената работа съобразно изискванията на
съответната длъжност. Критериите по ал. 1 на чл. 329 КТ са т. нар.
"икономически" (в интерес на производството и службата) и трябва да
са налице кумулативно, за да се приеме, че подборът е законосъобразен.
Видно
от протокола за извършен подбор от 05.05.2017 г., били са включени заемащите
длъжността „Техник ***“ в районите Д. 1, Д. 2, Строително звено и отдел „И.“: В.Д.И.,
Д.Р.Д., К.П.С., П. Г.Г., Г.Ж.Г., Д.И.Х., П. Г. Н., С.С.В., С.Д.К., А.Н.А.и Р.Л.Г..
Дали това са всички лица, заемали съответната длъжност в посочените райони е
останало недоказано от страна на ответника, доколкото не е представил щатно или
длъжностно разписание, действало преди 05.05.2017 г. Видно е от съдържанието на
протокола, че оценката по Кодекса на труда е 50 точки за всички служители, с
изключение на ищеца, на когото са поставени 20 точки. Мнението на прекия
ръководител е дадено в табличен вид от началниците на районите Д. 1, Д. 2,
Строително звено и отдел „И.“. За всички участващи в подбора работници е дадена
оценка за отлични умения за работа в екип и отлични взаимоотношения с граждани
и фирми, с изключение на ищеца, на когото по тези два показателя е дадена
оценка „добро“. Поради каква причина прекият ръководител е дал по – ниска
оценка на ищеца не става ясно. От приложеното трудово досие става ясно, че
липсват данни ищецът да е имал проблеми при изпълнение на трудовите задължения
в екип или че са били подавани против него сигнали от граждани или фирми за
лошо отношение към тях. Липсват доказателства да е проявявал конфликтност по
отношение на колегите си, да е създавал напрежение в звеното, да е имал
поведенчески конкретни актове, които да сочат на незачитане на екипните
принципи, нито да не притежава ресурс и нагласа за работа в екип, да не умее да
комуникира и по този начин е довел до по - слаба резултатност в работата в
сравнение с останалите работници на същата длъжност. Подборът е право на
работодателя да прецени кои служители да остави на работа измежду тези, на
които длъжностите се съкращават, като при упражняването му е задължително да се
съобразят посочените в чл. 329 КТ критерии - квалификация и ниво на изпълнение
на възложената работа и не трябва да е налице злоупотреба с права от страна на
работодателя. В процесния случай определянето на по – нисък брой точки
единствено за ищеца, без да са налице доказателства за основанието за
намаляването им в сравнение с останалите работници на идентична длъжност
опорочава подбора. Същият изглежда тенденциозен и проява на враждебна работна
среда по отношение на ищеца, доколкото той се е снабдил със заповед за
изпълнение против работодателя си за неплатени му трудови възнаграждения и
допълнителни трудови възнаграждения. Работодателят не е представил
доказателства, че е уволнил ищеца поради по – лошо или неточно изпълнение на
трудовите задължения, поради което уволнението му е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. В този смисъл е и решението на първоинстанционния съд, което
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Основателността
на главната искова претенция обуславя уважаване и на акцесорната искова
претенция за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди
уволнението. И в тази му част решението на Районния съд е правилно и подлежи на
потвърждаване.
С
оглед изхода на спора във въззивното производство, на ищеца – въззиваем следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 214/ 12.03.2018 г., постановено по гр. д. № 3168/ 2017 г. по описа на
РС гр. Д..
ОСЪЖДА
„***“ АД със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „***“ № **, да заплати
на Р.Л.Г., с ЕГН **********,***, сторените от него във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на петстотин лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2
от ГПК, в едномесечен срок от датата на обявяването му – 27.06.2018 г., пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.