О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 260090
гр. Русе, 25.02.2021 г.
Окръжен съд Русе, Гражданска
колегия, в закрито заседание на двадесетдесет и пети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 779 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.129, ал. 3 ГПК.
Гр. д. № 779/2020 г. по описа на
ОС Русе е образувано по предявени от Л.В.Н. *** искове против държавата за
присъждане на обезщетения за понесени от него имуществени и неимуществени вреди.
След неколкократно оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че
исковете му против държавата се основават на твърдения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от осъждането му по НОХД № 1665/2009 г.,
поради което същите следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ. Исковата молба е изпратена за разглеждане на ОС Русе по
компетентност от смесен петчленен състав на ВАС и ВКС с Определение №
57/17.12.2020 г., постановено по адм. д. № 36/2020 г.
С Разпореждане № 260046/6.01.2021 г.
исковата молба е оставена без движение като на ищеца са дадени подробни
указания за отстраняване на допуснатите по нея нередовности, за които е
уведомен на 14.01.2021 г. С молба вх. рег. № 260460/21.01.2021 г. Л.В.Н. е
депозирал уточнение на иска му срещу Държавата с ответник Министъра на
финансите. Доколкото въпреки него исковата молба е продължила да бъде
нередовна, на ищеца са дадени допълнителни указания с Разпореждане №
260160/22.01.2021 г., за което е уведомен на 28.01.2021 г., в изпълнение на
които ищецът е депозирал „жалби“ вх. рег. № 260185/4.02.2021 г. и вх. рег. №
261002/11.02.2020 г., представляващи по същество уточняващи молби. С тях обаче
констатираните противоречия и неясноти в съдържанието на исковата молба не са
отстранени и не позволяват редовното провеждане на искова защита на накърнени
права, чийто носител е ищеца. Съображенията за това са следните:
По
чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди
от дейността на правозащитните органи – разследващи органи, прокуратурата, съд.
В мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело №
5/2013 г., ОСГК, е посочено, че длъжник по материалното правоотношение е
държавата, а правозащитните органи я представляват като процесуални
субституенти. Съгласно приетото в това Тълкувателно решение и съобразно
изложените в исковата молба твърдения, легитимиран ответник по предявените от Л.В.Н.
искове е Прокуратурата на Република България. Налице е нередовност на исковата
молба, изразяваща се в противоречие на изложените в обстоятелствената част
твърдения с формулирания срещу държавата, представлявана от министъра на
финансите, петитум. Поради това и съобразно задължителното тълкуване по т. 5 от
ТР № 1/13 на ВКС, ОСГТК, на ищеца са дадени указания за конституиране на
надлежния ответник. В този смисъл е и Определение № 120 от 14.03.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 580/2018 г., III г. о. Тези указания до настоящия момент не са
изпълнени въпреки предоставената възможност за това, поради което исковата
молба е останала нередовна и като такава следва да бъде върната, а образуваното
въз основа на нея производство прекратено. В тази връзка съдът е изяснил на ищеца
и че не са му били давани указания да посочва кой конкретно е виновен, т. е. да
посочва поименно ответници за щетите, както неправилно е било възприето от него.
Отделно от това, не са отстранени и други
допуснати от ищеца нередовности по отделните претенции, за които са му били давани
указания. И към настоящия момент според съда липсва ясно формулиран петитум
/искане/ по всяка от тях.
Относно
имуществените вреди последователно ищецът поддържа претенцията си да бъде
обезщетен за наличните активи /загубени, унищожени стоки/ към 12.2001 г. на ЕТ
„Л.Н. АБА“. Като цена на тази претенция е посочил 2 600 000 лв. и
последно е уточнил, че претендира лихви, считано от 23.07.2002 г. Липсват обаче
каквито и да било твърдения за противоправни действия на държавата в лицето на правозащитните
органи, довели до унищожаването/загубването на тези активи. Единственото
относимо обстоятелство е посочването, че
с така постановената присъда била забранена дейността му по Търговския закон.
Наред с това обаче са изложени отново твърдения за рекет /искане на подкуп/,
кражби, незаконни и документи с невярно съдържание, както и за банкови запори
от 2003 г., т. е. за действия на данъчната администрация. Така фактическите
твърдения, обосноваващи тази претенция продължават да са противоречиви, липсва
ясно изложение на обстоятелствата, което нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Относно претенцията за неимуществените
вреди ищецът в крайна сметка е уточнил, че поддържа същата в размер на 3 500
лв. за публично унижение, клевета и всяване на недоверие на родителите му
спрямо него, както и поради това, че е бил лишен от възможността да се грижи за
тях вследствие на осъдителната присъда по НОХД № 1665/2009 и забрана на дейността му по ТЗ, поради което с
неприсъствено решение по гр. д. № 2652/2009 г. те отменили направеното в негова
полза дарение на апартамент. В тази връзка е заявил и претенция за имуществени
вреди в размер на 1017 лв., представляващи сторените от него разходи по това
дело. Относно тази претенция според настоящия състав би могло да се приеме, че
са отстранени противоречията, но доколкото същата според уточненията на ищеца
намира своето основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с оглед гореизложеното е
насочена срещу ненадлежен ответник – държавата, представлявана от министъра на
финансите вместо към Прокуратурата на Република България, като процесуален
субституент на държавата в производството по иска за обезщетение, причинени от
неоснователното обвинение.
С
уточнителните молби не са отстранени и нередовностите и по заявената претенция
за претърпени имуществени вреди в размер на 166 000 лв., представляващи
пропуснати ползи от невъзможността да си намери работа в Румъния в размер на по
2000 лв. месечно за периода от 7.10.2008 г. до 10.08.2015 г. поради наложената
му забрана за напускане на страната от налагането й до момента, в който бил
уведомен за нейното вдигане. Ищецът изрично е заявил, че с настоящата искова
молба претендира обезщетение за претърпени вреди от отменената присъда по НОХД
№ 1665/2009 г. по описа на РС Русе и също така е уточнил с молба вх. рег. №
269/20.01.2020 г. на регистратурата на Административен съд Русе, че е водил
срещу НАП дело и е получил 7 000 лв., поради което въпросът с НАП и ДРА
бил приключен. И по тази претенция липсват твърдения за противоправни действия
на държавата в лицето на правозащитните органи довели до невъзможността му да
работи в Румъния.
Заявената претенция да му бъде признат за
трудов стаж времето от 23.07.2002 г. до сега с максимално пенсионно осигуряване
и да се уведоми НОИ, съдът намира за недопустима, доколкото съгласно чл. 124,
ал. 4, изр. второ ГПК, иск за установяване съществуването на факти с правно
значение е допустим само в случаите, предвидени в закон, какъвто не е
настоящият.
С вх. рег. № 260321/14.01.2021 г. на регистратурата на ОС Русе Л.В.Н. *** е
депозирал допълнителен иск по ЗОДОВ – чл. 2б/1/ за причинени му вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията, който като нередовен е оставен без движение
от съда с Разпореждане № 260130/18.01.2021 г. и са дадени подробни указания за
отстраняване на допуснатите нередовности. Съобщението за това е получено от
ищеца на 21.01.2021 г. и с вх. рег. № 260666/28.01.2021 г. ищецът е депозирал
уточнителна молба по повод подадения допълнителен иск. Доколкото същият според
съда продължава да е нередовен са му дадени нови указания на 29.01.2021 г. с
Разпореждане № 260225, за които е уведомен на 4.02.2021 г.
И по така подадения допълнителен иск не
са отстранени допуснатите нередовности. Ищецът не е въвел ясни и недвусмислени
фактически твърдения относно нарушеното му право на разглеждане и решаване на
дело в разумен срок. От уточненията би могло да се извлече, че става въпрос за
гр. д. № 481/2018 на РОС, което ищецът заявява, че е образувано през август, 2018
и е прекратено без да сочи кога. Делото не е приложено към настоящото
производство противно на твърдяното от ищеца, тъй като не са изпълнени
указанията на състава да обоснове кои факти и действия ще установява с него. Претенцията
му за заплащане на 3000 лв. месечно или съобразно последната „жалба“ за 29
месеца по 3000 лв. – 87 000 лв., ведно с лихвите продължава да не е
обоснована. Посочен
е само начален момент на периода, за който се търсят, а именно – м. август,
2018 г. без да е посочен краен такъв. Необоснован се явява и периодът, за който
се претендират тези суми, доколкото сам ищецът завява, че делото е прекратено,
а в същото време иска по 3000 лв. месечно до постановяване на решение по
съществото на спора, до което при прекратено дело няма как да се стигне. Отделно,
продължава да има неяснота за какво точно се претендират тези 3000 лв. месечно
/колкото получавал един висококвалифициран специалист/, как е формирал тази
сума ищеца, за какви точно имуществени вреди или неимуществени вреди. Общо е посочено, че всички
издирвания на документи, факти и събития били финансирани и извършени лично от
него, за негова сметка, на свой риск и свободно време. В тази връзка следва да се отбележи, че
посочването на обстоятелствата, на които се основава искът е част от
задължителното съдържание на исковата молба – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и
посочването на доказателствата – чл. 127, ал. 2 ГПК. Изпълнението на тези
изисквания за редовност на молбата е задължение на ищеца, който търси защита на
свои права в съда. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, а не съда, както
неправилно счита ищеца. В обобщение следва да се посочи, че допуснатите
нередовности по подадения доплънителен иск не са отстранени в срок, поради
което производството по него подлежи на прекратяване на основание чл. 129, ал.
3 ГПК.
С
всяко от разпорежданията на ищеца е указвана възможността да ползва правна
помощ по реда на чл. 94 ГПК като му е изпратен и образец от декларация за
семейно и имуществено състояние. В подадените до съда молби се съдържат изрични
негови изявления, че такава не му се полага, както и че не желае правна помощ. Изрично
всеки пък му е указвано, че при неотстраняване в посочения срок на
нередовностите на исковата молба, производството по делото ще бъде прекратено.
Даването на по-нататъшни указания би представлявало оказване на своеобразно
съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало
и равенството на страните в исковия процес.
Мотивиран така и на основание чл.129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 779/2020 по описа на ОС Русе и
ВРЪЩА
искова молба вх. рег. № 13951/28.12.2018 г. и допълнителен иск вх. рег. №
260321/14.01.2021 г. на регистратурата на ОС Русе на Л.В.Н. *** против Държавата,
представлявана от министъра на финансите, ведно с приложенията към тях.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Велико
Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Окръжен съдия: