№ 58
гр. С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №
20241800900105 по описа за 2024 година
Ищецът Р. Л. С., ЕГН **********, ЕГН ********** от гр. Б., обл. С., ул. „Стефан
Стамболов“4, вх. А, ап. 21, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Д.“, БУЛСТАТ .,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Княз А. Дондуков-Корсаков“ № 5, вх. В, ап.
25, представлявано от управителя си адвокат М.Д. от САК, чрез адвокат И. Ж. от САК, е
предявил срещу Застрахователно дружество „Б.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление - бул. „Джеймс Баучер“ № 87, гр. С. обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ за плащане на:
- сумата от 30 000,-лв. (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания, причинени в
следствие ПТП, възникнало на 03.11.2022г. около 07:30 ч., в района на 25,800 км. на
Автомагистрала „Хемус“, между управлявания от ищеца л. а. „Фолксваген Лупо“ с рег. №
СА 0344 МР и самокатастрофирал л.а. „Ауди А3“ с peг. № CO 1235 ВН, причинено виновно
от водача на застрахования при ответника лек автомобил л.а. „Ауди А3“ с peг. № CO 1235
ВН - П. М. Ф., за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника със застрахователна полица № BG/02/122002833142, със срок на действие от
26.09.2022 г. до 25.09.2023 г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 29.06.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
- сумата от 40,60 лв. (четиридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – заплатена потребителска такса за
седемдневен престой в МБАЛ „Б.“ ЕООД, причинени в следствие горното ПТП, ведно със
законната лихва от 22.03.2023г. до окончателното заплащане на обезщетението.
1
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.11.2022г. около 07:30 часа сутринта ищецът
управлявал л. а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № СА 0344 МР, като се движел по Автомагистрала
„Хемус“ с посока на движение от град Б. към град С., и в района на 25,800 км. на АМ
Хемус, при излизане от ляв завой, се блъснал в самокатастрофирал л.а. „Ауди А3“ с peг. №
CO 1235 ВН, управляван от П. М. Ф., който станал причина за катастрофата, тъй като се
намирал върху платното за движение така, че не позволявал преминаването на други
превозни средства.
Непосредствено след настъпилия удар между автомобила, управляван от ищеца и
самокатастрофиралия автомобил, управляван от П. М. Ф., последвал нов, втори удар между
самокатастрофиралия автомобил „Ауди А 3“ с рег. № СО 1235 ВН и лек автомобил „Хонда“
модел ЦРВ с рег. № СО 4314 СН, който се движел в полагащата му се лента в същата посока
на движение от град Б. към град С..
Ищецът Р. Л. С. твърди, че за така настъпилото ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 03.11.2022 г., а на основание чл. 212, ал. 2 от НПК
било образувано досъдебно производство № 61/2022 г. по описа на ОДМВР - С., пр.пр. №
1396/2022 г. по описа на Районна Прокуратура Е., приключило с одобрено от съда, по
НОХД № 3/2024 г. по описа на РС - Е. и влязло в сила на 18.01.2024г., споразумение за
приключване на наказателното производство, сключено между прокурор при РП - Е. и
защитника на обвиняемия, с което обвиняемия П. М. Ф. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищецът Р. Л. С. твърди, че в резултат на ПТП получил следните травматични
увреждания:
1. Фрактура на пето дясно ребро по предна аксиларна линия, причинила на му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
2. Контузия на белия дроб в областта на фрактурата на дясното ребро, причинила
му разстройство на здравето, временно опасно за живота, физически болки и страдания за
период по-дълъг от 30 дни;
3. Фрактура на четвърто ребро вляво аксиларно, причинила му ми временно
разстройство на здравето, неопасно за живота;
4. Плеврален излив в коремната кухина от 150-200 мл. вляво - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания ;
5. Множество кръвонасядания и охлузвания на дясната длан, горната част на
корема и лявото рамо - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания;
6. Навяхване и разтягане на ставите на ниво китка на лявата ръка - разстройство
на здравето, причинило физически болки и страдания.
Твърди, че веднага след настъпване на ПТП, бил откаран от екипа на СМП в УМБАЛ
„С.“ АД - С., където бил хоспитализиран в Клиника по хирургия за периода от 03.11.2022 г.
2
до 05.11.2022 г. Постъпил в лечебното заведение без ясен спомен за случилото се. Оплаквал
се от силно главоболие, болки във врата, гръдния кош и горната част на корема, както и от
болки в ляво рамо и лява ръка. За установяване на налични травматични увреждания на
ищеца били извършени редица прегледи и изследвания, в резултат на които било
установено, че има фрактура на 5-то дясно ребро по средна аксиларна линия и контузионни
промени по белодробния паренхим по съседство, плеврален излив в коремната кухина от
150-200 мл. вляво и суспектни данни за фрактура на 4-то ребро вляво аксиларно. Било му
приложено медикаментозно лечение.
Ищецът Р. Л. С. твърди, че на 05.11.2022 г. бил изписан от лечебното заведение, с
препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и провеждане на повторна консултация
с неврохирург.
Излага още, че след изписването му от болничното заведение, продължавал да
изпитва силни болки в областта на гръдния кош, гърба и горните крайници. Също така,
изпитвал силни болки в областта на лява раменна става при движение и при ротация на
левия си горен крайник, като движенията на този крайник били и силно ограничени. Поради
болките, които изпитвал, ищецът извършил консултация със специалист по
ортопедотравматологични заболявания, като при извършения му на 11.11.2022 г. преглед
били установени множество кръвонасядания и охлузвания на дясната длан, горната част на
корема и лявото рамо, както и навяхване и разтягане на ставите на китката на лявата ръка.
За лечение на травмите, получени в резултат на процесното ПТП и овладяване на
болковия синдром, на ищеца била предписана терапия с обезболяващи медакаменти, щадене
от физически дейности и имобилизация на гривнената става на лява ръка с ортезно средство.
Ищецът Р. Л. С. твърди, че няколко месеца след претърпяното ПТП, продължавал да
изпитва болки в областта на китката и пръстите на лявата си ръка, а и движенията на същите
били ограничени, поради което му били дадени препоръки за провеждане на рехабилитация
в болнични условия и на 15.03.2023 г. , бил приет в Отделение за физикална и
рехабилитационна медицина към МБАЛ - Б., където останал за лечение до 22.03.2023 г. След
извършена функционална оценка на левия горен крайник било установено, че активните
движения в лява раменна става и лява карпорадиална става са ограничени и е намалена
мускулната сила на лява длан. Проведено му било лечение, включващо различни видове
рехабилитационни процедури.
Твърди, че вследствие на процесното ПТП и получените при него травматични
увреждания е търпял и продължава да търпи силни по интензитет физически болки и
страдания. Месеци наред изпитвал силни и непоносими болки в областта на гръдния си кош,
задух и остра болка при вдишване и издишване. Изпитвал болка в областта на корема, болка
и чувство на скованост на десния и левия си горен крайник, в областта на раменна става,
китка и пръсти. Месеци наред движенията му били силно ограничени и болезнени. Изпитвал
редица затруднения в ежедневието си, като се намирал в невъзможност да изпълнява
обичайните си и ежедневни дейности. Нуждаел се от постоянната подкрепа и съдействие на
своите близки за осъществяването на обичайните си и ежедневни нужди от битов и
3
хигиенен характер. Поради наличните травматични увреждания, чувствал отпадналост,
умора и дискомфорт през по-голямата част от своето ежедневие, чувствал се физически
нестабилен и емоционално сринат. Острите болки в гръдния кош и левия му горен крайник,
чувството за скованост и невъзможните движения го карали да се чувства безполезен и
непълноценен човек в своето ежедневие. Дори и към момента на депозиране на исковата
молба, не бил напълно възстановен от получените травматични увреждания, продължавал да
търпи болки, дискомфорт и затруднения в ежедневието си.
Поддържа, че физическите болки и страдания, неудобства и затруднения, които е
търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП, възникнало на 03.11.2022 г. и че с оглед
справедливостта, следва да бъдат репарирани.
Ищецът Р. Л. С. твърди, че освен неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
претърпял и имуществени такива, изразяващи се в сторени разходи за заплатена
потребителска такса във връзка с проведеното му в ОФРМ към МБАЛ-Б. лечение в размер
на 40,60 лв., които също следва да бъдат репарирани.
На следващо място в исковата молба се твърди, че към датата на ПТП по отношение
на л.а. „Ауди А3“ с peг. № CO 1235 ВН е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/02/122002833142, със срок на действие от
26.09.2022 г. до 25.09.2023 г., сключена със ЗД „Б.“ АД, поради което се ангажира и
отговорността на ответника.
На 28.03.2023 г., ищецът Р. Л. С. предявил доброволна претенция пред застрахователя
за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, по която с писмо
Изх. № НЩ4102/20.06.2023 г., ЗД „Б.“ АД го уведомило, че не е налице основание за
заплащане на застрахователно обезщетение. Поради това, ищецът счита, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Ищецът счита, че сума в размер на 30 000,00 лв. , би успяла до някаква степен да
обезщети търпените от него вследствие на ПТП неимуществени вреди, както и сума в
размер на 40,60 лв. за търпените от него имуществени вреди.
С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД, ищецът поддържа, че ответникът дължи и лихва за забава от датата на
постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната
претенция, до датата на плащането на обезщетение.
С оглед наличието на влязло в сила споразумение по чл.381 от НПК по НОХД №
3/2024 г. по описа на РС - Е., имащо силата на влязла в сила законна присъда и съгласно
чл.300 от ГПК задължително за гражданския съд, ищецът счита за доказани обстоятелствата
относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между него и
травматичните увреждания, които е получил при процесното ПТП.
С оглед разпоредбата на чл.574, ал.12 от КЗ и наличието на справката от
информационната система на Гаранционен фонд удостоверяваща наличието на валидно
4
застрахователно покритие по отношение на л.а. марка „Ауди А3“ с рег. № СО 1235 ВН към
датата на събитието - 03.11.2022 г., ищецът счита това обстоятелство за безспорно и в
случай, че ответникът не го оспорва моли същото да бъде отделено като безспорно по
делото.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника адв. А. И., с който оспорва иска по основание и размер.
Предвид сключеното споразумение по НОХД № 3/24 г. на РС Е. и последиците на чл.
383 НПК, не оспорва обстоятелствата по чл. 300 ГПК, относно гражданските последици от
деянието, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Оспорва твърдението на ищеца, че основна и единствена причина за процесното ПТП
е, че самокатастрофиралият л.а. „Ауди” с рег. № СО 1235 ВН е препречил пътя.
Твърди, че вина за ПТП имал и ищецът като водача на МПС. За това прави
възражение за сьпричиняване на вредата от страна на ищеца като водач на МПС.
Ответникът счита за неоснователно да се прехвърля изцяло вината за процесното
ПТП на водача на самокатастрофиралия автомобил, при което ПТП ищецът е ударил
катастрофирал на пътя автомобил.
Твърди, че не може да се търси изцяло отговорност от човек пострадал в пътен
инцидент, който вероятно е бил в безпомощно състояние и в невъзможност да повлияе на
последващо произшествие.
Твърди, че видно от описания в исковата молба механизъм на ПТП последното се
дължи изцяло на ищеца Р. С. като водач на л.а. „Фолксваген” с рег. № СА 0944 МР, който
управлявал МПС с несъобразена скорост със зоната на видимост, предвид промяната в
траекторията на пътя и че е можел да избегне инцидента, но е действал неадекватно и
предизвиквал ПТП, което зависило изцяло от неговото поведение. Ищецът нарушил грубо
разпоредбите на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДП и станал причина за процесния пътен инцидент.
Обвинението в исковата молба за нарушение от страна на пострадал в пътен инцидент и
вероятно сам нуждаещ се от помощ човек, ответникът счита за е неоснователно.
На следващо място ответникът оспорва иска по размер. Счита претендираната от
ищеца сума за обезщетяване на процесиите неимуществени вреди за прекомерно завишена и
не отговоряща на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към
датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по - тежки вреди.
Поддържа, че в случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на
чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно
задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства
и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. Сочи, че
са налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост”
в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица
5
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, а именно: за да се определи справедлив
размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от
съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между
пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и
продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-
оправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят
характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на
възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. – в който см. се сочи съдебна практика решение
- № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на
ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО.
Относно лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ответникът поддържа, че следва да се имат
предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило
увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението, в
който см. - решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение №
157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др., а релевантните обстоятелства следва
не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност – в който
см. сочи решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др., за да бъде размерът на
обезщетението надлежно обоснован.
При условията на евентуалност прави възражение по чл.78, ал.8 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
С отговора ответникът ЗД „Б.” АД е направил следните искания:
- по чл.219, за привличането като трето лице помагач на страната на ответника
на П. М. Ф. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., обл. С., кв. „Север”, бл. 307, вх. А, ет. 2, ап. 4,
с аргументи, че правният интерес от привличане на третото лице помагач е обусловен от
възможността на застрахователя да предяви регресен иск срещу застрахования деликвент в
случай, че ЗД „Б.” АД бъде осъдено, на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ (управлява МПС
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма - 1,56 промила - според споразумението по НОХД). Моли в мотивите към решението
съдът да се произнесе по тези основания, с оглед прилагане на чл. 223 ал. 2 ГПК.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника ЗД
„Б.“ АД, с който поддържа изцяло първоначалния.
В срока за отговор на д.и.м. е постъпила писмена молба вх. №5698/11.06.2024г. , с
която ответникът е направил искане същата да бъде приета като списък на разноските по
смисъла на чл.80 ГПК и се представя договор за правна помощ и процесуално
представителство и банков документ за преведена сума за договореното адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
6
С определение №436 от 29.08.2024г. е конституиран П. М. Ф. с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., обл. С., кв. „Север”, бл. 307, вх. А, ет. 2, ап. 4, като трето лице помагач на
страната на ответника ЗД „Б.” АД.
П. М. Ф., като трето лице помагач взима становище , че оспорва иска, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че единствена причина
е поведението на ищеца Р. Л. С., като е управлявал МПС в нарушение на правилата и не е
съумял да избегне удара. Ищецът е управлявал МПС с несъобразена скорост по смисъла на
чл.20 ЗДвП. Размерът на исковата претенция е несъобразен с чл.52 ЗЗД.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на
03.11.2022 година, около 07,30 часа на автомагистрала „Хемус”, в района на километър
25+800, в землището на с. Ч., община Е., в посока на движение към гр.С., е настъпило ПТП с
пострадал Р. Л. С. при неустановени причини.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се
установява следното:
Видно от Протокол от публично съдебно заседание на РС гр. Е., трети състав от
18.01.2024 година по НОХД № 3/2024 г. по описа на РС - Е., с което съдът одобрява
постигнато споразумение между РП гр. Е. и обвиняемия П. М. Ф. и го признава за виновен
за това, че на 03.11.2022 година, около 06,15 часа на автомагистрала „Хемус”, в района на
километър 25+800, в землището на с. Ч., община Е., в посока на движение към гр.С., при
управление на МПС – л.а. „Ауди А3”, с рег. № СО 1235ВН….изгубил контрол върху
автомобила, в резултат на което същият се е отклонил от праволинейното си движение и се
ударил в мантинелата, разположена от дясната страна на пътното платно, като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. Л. Съботинав, като деянието е
извършено в пияно състояние и деецът е бил с концентрация на алкохол 1,56‰, установено
по надлежния ред….
ПТП е възникнало на 03.11.2022г. на автомагистрала „Хемус”. В протокола за оглед
на местопроизшествие не са описани пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение на
ППС в този участък, при което нормативно разрешената скорост за ППС, към момента на
възникване на ПТП е била 140 км/час.
В конкретния случай, при движение с реалната скорост, водачът на л. а. „Фолксваген
Лупо“ с рег. № СА 0344 МР, Р. Л. С., не е имал възможност да предотврати ПТП.
Ако водачът на л. а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № СА 0344 МР - Р. Л. С., в конкретната
пътна обстановка се е движил със скорост 73,3 км/час и при възникване на опасност реагира
своевременно (в рамките на 1 секунда) за аварийно спиране, то той би установил
предницата на автомобила на 1 метър преди мястото на удара и удар не би възникнал.
За водача на л. а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № СА 0344 МР - Р. Л. С., в конкретната
7
пътна обстановка, видимостта му към установения на платното за движение, обърнат по
таван, без светлини е възникнала, когато челната част на Фолксвагена е отстояла от мястото
на удара на 60 метра.
Водачът на л.а. „Ауди А3“ с peг. № CO 1235 ВН- П. М. Ф. е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, ако в зоната на произшествието е контролирал
непрекъснато управлението на автомобила.
Изводимо от отговора на предходната задача, причината за възникване на ПТП, следва
да се търси в субективните действия на водачът на лек автомобил „Ауди А3” с
регистрационен номер СО 1235 ВН – П. М. Ф., който в зоната на ПТП не е контролирал
непрекъснато управлението на автомобила.
Видно от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза пострадалият Р.
Л. С. е получил следните травматични увреждания:
- Травма на гърди и корем със счупване на пето ребро вдясно и на четвърто вляво.
- Контузия на белия дроб в областта на фрактурата на дясното ребро.
- Контузия на лявата китка е хематом, която травма е усложнена с последващо
възпаление на сухожилния апарат на китката.
- Множествени кръвонасядания и кожни охлузвания на дясната длан от към гърба на
дланта. Епигастриум, лява раменна и гривнена става.
По повод причинените травматични увреждания на пострадалия е било приложено
консервативно лечение е нестероидни противовъзпалителни, приложена е и физиотерапия и
рехабилитация по повод травмата на лявата китка в лечебно заведение.
Към момента е налице подобряване на състоянието на пострадалия, като е налице
остатъчна болезненост при физическо натоварване на лявата ръка. Усложненията от подобно
естество, каквото е налице при пострадалия са със значителна продължителност и не се
повлияват лесно от терапия, като не може да се даде прогноза за сроковете в които ще
приключи възстановяването.
По делото се разпита свидетелката З.Е. С.а, съпруга на ищеца Р. Л. С..
„Съпругът ми беше доста зле в следствие на ПТП. На 03 ноември, сутринта, съпругът
ми ми се обажда по телефона. Аз бях на вратата с детето, което трябваше да заведа на детска
градина. Каза ми „обаждам ти се, за да не го разбереш от другаде“, тъй като работя на
магистралата. Отидох при него вечерта. Той беше неподвижен. По телефона ми каза, че е
катастрофирал. За пръв път го видях вечерта във Втора градска болница. Когато влязох в
стаята, той лежеше неподвижен. Беше в съзнание. Имаше включена система. Лявата му ръка
беше превързана, защото имаше рани по двете ръце. Имаше травма на лявата ръка, която
ръка му беше много подута. Отивайки в болницата беше много късно и ме пуснаха, за да го
видя за малко. Трябваше да се прибера вечерта, за да организирам грижата за детето. На
следващия ден си оправих багажа и отидох при него в болницата. Имаше счупени ребра.
Имаше травма на ръката, за която после ходеше на рехабилитация, но има едно сухожилие,
което до ден днешен не може да се възстанови. Около месец, месец и половина не можеше
8
да става сам. Белият му дроб беше събрал течност. Беше оставен под наблюдение. След
изписването му ходеше на прегледи, за да видят дали течността е успяла сама да се
абсорбира или може да се наложи пункция. Прибирайки се вкъщи имаше нужда от
постоянни грижи. Оставиха го в болница 3 дни, защото толкова беше клиничната пътека, но
според мен не беше за изписване. Не е правена операция в болницата. Имаше някаква
травма на ръката, но не беше счупена. Имаше счупени ребра. Остана в болнични вкъщи
около месец/два. Понеже това се случи преди 2 години не помня точно колко време му е бил
болничния, но поне един месец не можеше сам да се обслужва. Налагаше ми се да отсъствам
от работа, но не съм си взимала болничен, понеже работата ми позволява размяна на смени.
Ходех на работа, когато свекърва ми може да дойде вкъщи да му помага. Нито можеше да
ляга, нито да става сам. Счупването на ребрата не му позволяваше да се напряга. Доста дни
наред не спеше в легнала поза, а спеше в хола на дивана, слагайки си възглавници зад гърба,
за да не го боли толкова. Не можеше да лежи по гръб, нито на едната, нито на другата
страна, защото много го боляха ребрата. Помагах му да легне, да стане, да отиде да се измие,
обувах му чорапите, анцуг, обличах му тениска, асистирах му с къпането, тъй като му бяха
ограничени движенията и имаше нужда от помощ. Съпровождах го до тоалетната, където
поне си седеше сам. Имаше болки. Имаше счупени ребра. Той беше почти обездвижен, не
можеше да става и да ляга, защото напрягаше областта със счупвания. Не мога да кажа
какви медикаменти му бяха изписали, тъй като мина много време. Спомням си, че му бяха
изписали нещо за костите, за да може да му зараснат по-лесно счупванията. Бяха му
изписали обезболяващи и добавки, и до там си спомням. Съпругът ми работи в петролна
база, където работи като оператор предимно и като администратор, когато замества колегите
си. Не знам точно какви дейности извършва като оператор. В работната му дейност има и
физическа работа. Работата му не е на 100 % административна такава. Не съм ходила с него
на работа, за да кажа с подробности в какво се състои работният му ден.
Нямаше шини, нито яки. След физиотерапията имаше известно подобрение, но може
би на 50 % травмите си му останаха до ден днешен. Не може да си опъва палеца до край,
защото го боли сухожилието. Не се е възстановил на 100 %. При претоварване на ръката се
оплаква от болки в китката. Това си е травма, която си е останала до ден днешен.
Има останали белези от раните по ръцете му. По краката също имаше рани, където е
кокала имаше много дълбоки рани, от които му останаха белези. В болницата му правиха
превръзки и промивки, но нямаше шефове.
Ползва болничен след изписването му, но не помня точно в какъв срок беше
болничният му. За месец, месец и половина съм сигурна, че си остана вкъщи. Един месец не
можеше да легне, нито да стане сам. В последствие започва да се възстановява, да се изправя
днес малко, утре повече, малко по малко започва процес на възстановяване. Болките му
продължиха месец и половина, колкото повече време минава, толкова по-малко става
болката. Към настоящия момент не ми се е оплаквал от болки в ребрата, след като са му
зараснали. Лявата ръка все още го боли при натоварване, сухожилието не му се е
възстановило и до сега.“
9
Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба справки от ИЦ към
Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице валидна към датата на ПТП
03.11.2022г. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Ауди А3“ с
peг. № CO 1235 ВН при ответника ЗД "Б." АД.
Установява се по делото, че с молба – претенция от 28.03.2023г., ищецът Р. Л.
С. е претендирал обезщетение за претърпени имуществен и неимуществени вреди.
С писмо от 11.04.2023г. ответникът ЗД "Б." АД отговаря, че следва да се представят
допълнително документи, установяващи основателността на претенцията.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения
за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С влязло в сила Споразумение, одобрено с Протокол от 18.01.2024 г. по НОХД
№3/2024г. по описа на РС - Е., П. М. Ф. е признават за виновен за това, че на 03.11.2022
година, около 06,15 часа на автомагистрала „Хемус”, в района на километър 25+800, в
землището на с. Ч., община Е., в посока на движение към гр.С., при управление на МПС –
л.а. „Ауди А3”, с рег. № СО 1235ВН е нарушил правилата по чл.20 ал.1 ЗДвП “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, като
не е изпълнил задължението си да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с
превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение, в резултат на което
същият се отклонил от праволинейното си движение и се ударил в мантинела, разположена
в дясната страна на пътното платно, като по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Р. Л. С., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът бил с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,56 на хиляда и му е наложено съответно наказание.
Влязлата в сила присъда съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
10
Р. Л. С., като водач на л. а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № СА 0344 МР се е движил със
скорост в рамките на разрешената 140км./ч., но несъобразена с пътните условия предвид
обстоятелството същата не му е позволявала да спре безопасно в зоната на видимост при
внезапно възникнало препятствие на пътя, каквото е било намиращото се на пътя
преобърнато по таван- МПС л.а. „Ауди А3“ с peг. № CO 1235 ВН. Съгласно заключението на
САТЕ безопасната скорост е била 73,3км./ч.
Така водачът Р. Л. С. на л. а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № СА 0344 МР се е поставил в
ситуация, в която не е имал възможност да предотврати ПТП
Ето защо съдът намира за основателно възражението на ответника ЗД „Б.” АД и
третото лице помагач за съпричиняване от страна на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД за
основателно.
Р. Л. С. е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Ето защо пътнотранспортното произшествие е настъпило при независимите действия
на водачите П. М. Ф. и Р. Л. С. нарушили правилата за движение по пътищата и дължимото
на пострадалия Р. Л. С. обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД с 50 %.
В резултат на ПТП на ищеца Р. Л. С., видно от заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, описани в исковата
молба и констатирани от експертизата:
- Травма на гърди и корем със счупване на пето ребро вдясно и на четвърто вляво.
- Контузия на белия дроб в областта на фрактурата на дясното ребро.
- Контузия на лявата китка е хематом, която травма е усложнена с последващо
възпаление на сухожилния апарат на китката.
- Множествени кръвонасядания и кожни охлузвания на дясната длан от към гърба на
дланта. Епигастриум, лява раменна и гривнена става.
По повод причинените травматични увреждания на пострадалия е било приложено
консервативно лечение е нестероидни противовъзпалителни, приложена е и физиотерапия и
рехабилитация по повод травмата на лявата китка в лечебно заведение.
Към момента е налице подобряване на състоянието на пострадалия, като е налице
остатъчна болезненост при физическо натоварване на лявата ръка. Усложненията от подобно
естество, каквото е налице при пострадалия са със значителна продължителност и не се
повлияват лесно от терапия, като не може да се даде прогноза за сроковете в които ще
приключи възстановяването.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
11
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между
ответника ЗД „Б.” АД по настоящото дело и водача П. М. Ф., участвал в ПТП и виновен за
него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически
дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, за
които свидетелства свидетелката З.Е. С.а, чиито показания съдът кредитира.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и
продължителността на понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства и период
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца 45г. към момента на настъпване на ПТП,
както и остатъчните последици от травмите – болки при натоварване и промяна на времето,
съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-
горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищеца.
С оглед на изложеното дължимото обезщетение следва да се намали с 50% на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД като съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 25 000 лева,
Върху така определеното обезщетение ответникът ЗД „Б.” АД дължи обезщетение за
забава от 28.03.2023г., по чл.429 ал.3 КЗ, но следва да се присъди от 29.06.2023г., така както
е претендирано в исковата молба.
По иска за имуществени вреди.
Ищецът Р. Л. С. е доказал направени разходи в размер на 40,60лв. по представената
фактура, придружена с касов бон, които разходи, съобразно заключението на СМЕ са
необходими за проведеното лечение на пострадалия. Съобразно установеното
съпричиняване следва да се намали размера на присъденото обезщетение за имуществени
вреди в същото съотношение 50%, поради което искът следва да се уважи за сумата 20,30лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът ЗД „Б.” АД дължи обезщетение за
забава от 28.03.2023г., по чл.429 ал.3 КЗ, като следва да се отхвърли иска за периода от
22.03.2023г. до 27.03.2023г.
Тъй като, видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат И. Н. Ж. от САК, последният е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално
12
представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът
следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. , като базата за определяне на
възнаграждението е уважената част на иска /25020,30лева/. С оглед на горното съдът
определя горното възнаграждение в размер на 2873,45лева, която сума ответникът ЗД „Б.”
АД следва да се осъди да заплати на пълномощника адвокат И. Н. Ж. на ищеца Р. Л. С..
В хода на производството по делото ответникът ЗД "Б." АД е направил разноски в
общ размер на 4200 лева – 600 лева за САТЕ и 3600 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Р.
Л. С. следва да се осъди да заплати на ответника ЗД „Б.” АД сумата от 701,89 лева,
съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Тъй като ищецът Р. Л. С. с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 т.4 от ГПК е бил
освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД "Б." АД следва да се
осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 1001,62 лева /4 % от 25 020,30лева/ и 600лв. за СМЕ или общо 1601,62лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, чл.52 ЗЗД, чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.429 ал.3
КЗ, Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №87 да заплати на Р. Л. С., ЕГН **********,
ЕГН ********** от гр. Б., обл. С., ул. „Стефан Стамболов“4, вх. А, ап. 21, по банкова сметка
с IBAN BG94 FINV 9150 10UB 2211 09 сумата 25 000,-лв. (двадесет и пет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени от Р. Л. С. неимуществени вреди – физически
болки и страдания, причинени в следствие ПТП, възникнало на 03.11.2022г. около 07:30 ч., в
района на 25,800 км. на Автомагистрала „Хемус“, между управлявания от ищеца л. а.
„Фолксваген Лупо“ с рег. № СА 0344 МР и л.а. „Ауди А3“ с peг. № CO 1235 ВН, причинено
виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил л.а. „Ауди А3“ с peг. № CO
1235 ВН - П. М. Ф., за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД „Б.” АД със застрахователна полица № BG/02/122002833142,
ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 29.06.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 30000,-лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.429 ал.3 КЗ,
Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №87 да заплати на Р. Л. С., ЕГН **********, ЕГН
********** от гр. Б., обл. С., ул. „Стефан Стамболов“4, вх. А, ап. 21, по банкова сметка с
IBAN BG94 FINV 9150 10UB 2211 09 сумата 20,30 лв. (двадесет лева и тридесет
13
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, заплатена потребителска
такса за престой в МБАЛ „Б.“ ЕООД, причинени в следствие горното ПТП, ведно със
законната лихва от 28.03.2023г. до окончателното заплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за забава за периода от 22.03.2023г. до
27.03.2023г
Решението е постановено при участието на П. М. Ф. с ЕГН **********, с адрес: гр.
П., обл. С., кв. „Север”, бл. 307, вх. А, ет. 2, ап. 4, като трето лице помагач на страната на
ответника ЗД „Б.” АД.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" № 87 да
заплати на адвокат И. Н. Ж. от САК с адрес гр.С. бул. „Княз Дондуков“ №5 вх.В ап.25
сумата от 2873,45лева (две хиляди осемстотин седемдесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки), съставляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Р. Л. С., ЕГН **********, ЕГН ********** от
гр. Б., обл. С., ул. „Стефан Стамболов“4, вх. А, ап. 21 да заплати на Застрахователно
дружество „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец",
бул."Джеймс Ваучер" № 87 сумата от 701,89лв. (седемстотин и един лева и осемдесет и
девет стотинки), съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" № 87 да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд, гр.С. бул.Витоша №2 сумата от 1601,62лв.
(хиляда шестстотин и един лева и шестдесет и две стотинки), представляващи деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14