Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 783/28.12.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административнонаказателно дело № 746 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Предмет на касационното административнонаказателно
производство е Решение № 284 от 23.10.2023 г. постановено по АНД № 20231630200697
по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление
№ 23-0996-000218
от 27.02.2023 г. на Началник
сектор „ПП“ при ОДМВР – гр. Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, с което на И.Д.И. с ЕГН * ***, за
извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана счита
оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно районният съд
за да отмени НП е приел, че в случая липсва умисъл и, че И.Д.И. не е осъществил
състава на нарушението, за което е административно наказан, предвид усложнената
пътна обстановка, силен снеговалеж и затрупания от сняг пътен знак В-4. Излага
съображения, че усложнената пътна обстановка и силният снеговалеж, не водят
автоматически до извод, че пътните знаци са затрупани, още повече че в този ден
снегът не е бил до толкова обилен, че да се образуват такива преспи и да
затрупат пътните знаци в района. На второ място, счита че И.Д.И. е
професионален водач и с опит, като в тази обстановка е бил длъжен да се
съобразява със състоянието на пътя и вертикалната маркировка, като при
хипотезата, че е видял затрупан пътен знак и разпознавайки пътните знаци по
форма и знаейки, че знаците с форма на кръг са от група „В“ и са пътни знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана е следвало да се убеди
какъв е знакът, което не е
направено от него. Сочи, че установеното нарушението не е
маловажно с оглед обстоятелството, че с извършване на нарушението се поставя в
опасност не само живота и здравето на нарушителя и спътника му, но и на
останалите участници в движението, предвид усложнената пътна обстановка.
Заявява, че в настоящия случай издаденото НП е законосъобразно и напълно
отговаря на извършеното нарушение на ЗДвП. Моли да бъде отменено въззивното решението и потвърдено изцяло издаденото Наказателно
постановление. В с.з., редовно призован, касаторът
чрез надлежно упълномощения главен юрисконсулт К*** Д*** , поддържа жалбата,
навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеното въззивно решение, като моли за неговата отмяна и потвърждаване
на издаденото НП. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът И.Д.И. ***, редовно призован се
представлява от надлежно упълномощения адв. Е.П.Ф. от
САК, която оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа
депозираното писмено становище, като счита постановеното решение на РС –
Монтана за правилно и законосъобразно. Твърди, че въззивният
съд правилно е оценил наличните по делото доказателства, в т.ч. и описаната
фактическа обстановка в АУАН за усложнена пътна обстановка, която е лишила
водача на тежкотоварното МПС от възможност да се ориентира по поставените
вертикални пътни знаци и маркировка, като въз основа на всички доказателства по
делото е достигнал до единствения обективен извод, че нарушението не е
извършено умишлено, а същото е провокирано от влошената видимост и тежката
пътна обстановка. Навежда съображения за неправилност на твърдението на касатора, че административнонаказаното
лице е професионален шофьор с опит и като такъв е следвало да съобрази
състоянието на пътя и вертикалната маркировка. Моли касационната жалба да бъде
отхвърлена, а оспореното въззивно решение изцяло потвърдено.
Претендира разноски.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не е доказано по
несъмнен и категоричен начин вмененото нарушение на административно наказаното лице.
Атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с
материалния закон.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
наказателното постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от
фактическа страна, че 05.02.2023 г. административно наказаното лице навлиза на
територията на Р България, като около 02:30 часа се намира в село С*** , ул. „В***
“ № * . Воден от навигацията на МПС, като в същото време имало силна снежна
буря и всички пътни знаци били заснежени. Предвид на
това решил да остане в селото до приключване на снежната буря. На Сектор „ПП“ –
Монтана бил подаден сигнал за бедстващи в снежната буря тирове. На центъра на
село С*** служителите установили МПС, ведно с И.Д.И. и неговия син.
Проверяващите разяснили на наказания и спътника му, че имало временна забрана урегурилата с пътен знак В-4 и МПС с товароносимост
над 12 тона съгласно, Заповед № РД-11-584 на Председателя на ПС на АПИ, не
следва да се движи в това населено място. За установеното бил съставен АУАН за
допуснато нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а в последствие било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което му била наложена санкция по чл.
183, ал. 7 от ЗДвП.
За установяване на извършеното
административно нарушение въззивния съд е събрал относимите гласни доказателства чрез устно и непосредствено
изслушване на свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на АУАН,
събрал е съобразно принципа за разкриване на обективната истина писмени
доказателства от АПИ, а именно заповедта с която е въведена временната забрана
за пътния участък, от която е видно, че същата е публикувана на официалната
интернет страницата на АПИ и е публично известна.
От правна страна въззивния съд е приел, че водачът не е осъществил състава
на нарушението, за което е административно наказан. Мотивирал се е, че всеки от
пътните знаци разположени по пътното платно следва да бъде видим и лесно разпознаваем,
както през деня, така и през нощта. Възприел е, че към момента на проверката е
имало силен снеговалеж, довел до усложнена пътна обстановка. Разположеният пътен
знак В-4 не е бил видян от И.Д.И., тъй като е бил затрупан от сняг. В същото
време пътувайки той е ползвал навигация, която го е отвела до мястото на
проверката. Въз основа така възприето от него е приел, че липсва умисъл за
извършване на санкционираното нарушение, поради което е отменил процесното НП като незаконосъобразно.
Настоящият касационен състав не споделя мотивите
изложение в въззивното решение.
Касационният състав намира, че от
представените по делото доказателства безспорно се установява наличието на
въведена временна организация на движението на основание приложената Заповед №
РД-11-584/05.07.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ забраняваща
движение на МПС, предназначени за превоз на товари, с технически допустима
максимална маса над 12 тона, вкл. състав с ремаркета и полуремаркета
по републикански път III-112 „Добри Дол –
Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана“ в участъка от км 0+000 до
км. 47-650. Също така съгласно описаната фактическа обстановка в АУАН и НП,
безспорно е обстоятелството, че И.Д.И. ***, е установен от служители на Сектор
„ПП“ при ОДМВР – Монтана на 05.02.2023 г., в 02:30 ч., в с. С*** , на ул. „В***
“ като водач на товарен автомобил Влекач Д*** с рег. № Е*** и прикачено към
него полуремарке Ш*** с белгийски рег. № QAFK272,
при наличието на поставени, съгласно цитираната заповед за въвеждане на
забраната, пътни значи за организация на движението.
По делото няма спор относно наличието на
пътен знак „В4” – „Забранено е влизането на товарни автомобили“, а единствено
твърдение от страна на санкционирането лице, че „..не го е видял..“. Също така и
административно наказаното лице не отрича факта на извършеното нарушение, а
именно, че се намирал на мястото на извършената проверка с управлявания
тежкотоварен автомобил.
С оглед установеното безспорно е налице нарушение
на въведеното в чл. 6, т. 1
от ЗДвП правило за поведение – водачът да съобразява своето
поведение с поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както в
акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото
на защита на лицето. Безспорно е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като този извод се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства на свидетелят при съставяне на АУАН. В тази връзка следва
да се посочи, че при съставяне на акта И. бланкетно е
заявил „имам възражения“, но такива конкретно не са посочени, нито е направено
възражение в определение 7-дневен срок от връчване на АУАН.
АУАН е съставен редовно и съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното, а годни доказателства в обратната насока не са ангажирани от
административно наказаното лице, още повече, че заповедта с която е въведена
временната забрана е била публично известна на сайта на АПИ, което писмено
доказателство не може да бъде опровергано от събраните гласни такива ангажирани
от ответника, поради което касационната инстанция приема за безспорно
установено нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителя. Изложените от ответника твърдения за липса на
виновно поведение не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по
административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение
трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазливо, като законодателят
е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона
случай.
В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
законодателят е регламентирал задължението на участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
За нарушение на това задължение е предвидена административнонаказателна отговорност в нормата на чл.
183, ал. 7 от ЗДвП – „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 1 /един/ месец и с „глоба“ от 300 лв., за всеки водач, който навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение. При тази законова регламентация, както
от обективна, така и от субективна страна административно наказаното лице е
нарушило забраната предвидена в чл. 6, т. 1 във връзка с чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че усложнена
пътна обстановка го е лишила от възможност да се ориентира по поставените
вертикални пътни знаци и маркировка. По делото не са събрани доказателства в
посока на твърдението, че забранителния пътен знак В-4 бил затрупан от сняг и
не е имало възможност да бъде видян от водача. Няма данни за силно усложнена
пътна обстановка в района по времето, когато е установено процесното
нарушение. Също следва да се отбележи, че с. С*** , къде е установен водачът с
тежкотоварния автомобил, е условно на среда на маршрута с дължина от около 50
км. по
републикански път III-112 „Добри Дол – Дъбова махала –
Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана“, забранен за движение на МПС с максимална
допустима маса над 12 тона със Заповед № РД-11-584/05.07.2022 г. на АПИ. От факта
може да се направи обоснован извод, че пътувайки по този маршрут, тъй като
лицето заявява, че осъществявал курс от Германия, което означава, че е влязъл
на територията на Р България през ГКПП „Дунав мост 2“ при гр. Видин и е
навлязъл в забранения участък още в самото му начало, той неизменно е срещнал
множество забранителни пътни значи В-4 по протежението на пътния участък. От
друга страна временните знаци за въвеждане на ВОБД отговарят
на изискванията на БДС 1517: 2006 "Пътни знаци. Размери и шрифтове".
Неотносително към спора е твърдението на
ответника, че при пътуването се водел от навигация, която сочела този маршрут.
На следващо място касационният състав намира за ирелевантно твърдението, че макар да притежавал
необходимата категория за управление на тежкотоварно МПС, той не е
професионален шофьор, поради което не бил длъжен да познава пътния участък. По
аргумент на чл. 6, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението е длъжен да
съобразява поведението, без оглед на неговите професионални качества.
Недоказано е и твърдението на ответникът по
касационната жалба, че при съставяне на АУАН не е установено кой е от двамата
шофьори е извършил санкционираното нарушение. И.Д.И. лично е подписал връчения
му АУАН № GA783141/05.02.2023
г. без да е възразил в тази посока, нито впоследствие пред АНО или пред въззивния съд е представил доказателства, че не той е бил
водач на МПС-то.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Касационната инстанция намира, че при
съставяне на АУАН в пълнота е направено описание на нарушението, с всички
негови съставомерни признаци, вкл. и посредством
нарушената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава. Не се
констатираха противоречия. По идентичен начин е описано и констатираното
нарушение и в самото НП.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на ответника, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, в която точно е фиксиран размерът на същото и административнонаказващият орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му.В обобщение
на изложеното, касационата инстанция констатира
наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното
решение на Районен съд – Монтана, както и други такива при извършената служебна
проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено като постановено
в нарушение на материалния закон, като настоящата инстанция реши делото по
същество на спора и НП бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените
съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр.
с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0996-000218 от 27.02.2023год. на Началник
сектор „ПП“ при ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на И.Д.И.,
ЕГН * за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.