П Р
О Т О
К О Л
година
2021 град ПАНАГЮРИЩЕ
РАЙОНЕН
СЪД
на 01
февруари 2021
година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
Секретар:
Нонка Стоянова
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия
Татарева
Гражданско
дело № 94 по описа за 2020 година
На
именното повикване в 10,30 часа:
Ищец
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, редовно уведомени по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не изпращат
представител. Не се явява и процесуален представител.
От
същите е постъпила е молба с вх. № 260426/29.01.2021 г., в която изразяват
становище по хода на делото, по представеното заключение на вещото лице и
становище по съществото на делото.
Ответник
Г.П.Г., редовно уведомен, не се явява. За него се явява назначения му особен представител
адв. Г.М., от ПзАК.
Явява
се вещото лице Л.Н.А..
ПО
ХОДА НА ДЕЛОТО.
АДВ.
М.: Моля да се даде ход на делото.
С
оглед липсата на процесуални пречки, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
Делото
е отложено за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът ДОКЛАДВА постъпилото
заключение с вх. № 260309/22.01.2021
г., изготвено от вещото лице Л.Н.А..
Доколкото
заключението е постъпило в
законоустановения срок по чл. 199 от ГПК и на основание чл. 200, ал. 1 от ГПК,
преди изслушване на депозираното в срок заключение, преди
да снеме самоличността на вещото лице, съдът предупреждава вещото лице за
наказателната отговорност по чл. 291 от НПК.
ВЕЩО
ЛИЦЕ А.: Наясно съм с наказателната отговорност.
Обеща
да даде вярно, точно и безпристрастно заключение.
Сне
се самоличността на вещото лице:
Л.Н.А.:
66 г., българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана,
без родствени връзки и не водя дела със страните.
Съдът
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице Л.Н.А.: Представила съм заключение, което
поддържам.
АДВ.
М.: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.
М.: Да се приеме заключението на вещото лице. Същото е в срок.
Съдът
счита, че заключението на вещото лице отговаря на всички поставени по делото
въпроси, като дадените отговори са обосновани, поради което същото следва да бъде прието.
Следва
да бъде приета и представената в днешното съдебно заседание справка-декларация
по Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица.
Ето
защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
заключение с вх. № 260309/22.01.2021 г. по изготвената съдебно–счетоводна
експертиза на вещото лице Л.Н.А..
ПРИЕМА справка-декларация по Наредба
№ 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
На вещо лице Л.Н.А. да се изплати
възнаграждение в размер на 220 лв. от внесения депозит.
АДВ. М.: Не възразявам да бъде
освободено вещото лице.
По съгласие на адв. М. вещото лице
бе освободено и същото напусна залата.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДЕЛОТО:
АДВ. М.: Нямам доказателствени
искания, моля да се приключи делото и да ми се изплати възнаграждение за особен
представител.
Съдът намира, че не следа да дава
ход по същество на делото, доколкото производството е образувано на основание
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка
с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
********* срещу Г.П.Г. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3969,63 лв., представляващи непогасена главница по
договор за потребителски кредит PLUS-11345228 от 06.07.2015г. сключен между
ответника и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 467,24 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 20.12.2017 г. до дата 20.11.2018 г. и 672,69 – обезщетение за забава за периода от
06.11.2017 г. до дата подаване заявлението в съда, които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 27.07.202017 г. и Приложение № 1 от 13.02.2018 г. към него, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
597/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
След както е извършил служебно проверка за
редовност на исковата молба съдът е изпратил същата до ответника Г.Г..
Съобщението изпратено до ответника се е върнало в цялост с отбелязване, че по
сведение на майката на ответника – Стефка Гущерова лицето живее и работи в
Англия и не се е прибирал повече от 2 години. Въз основа на посоченото и
предвид направената справка в НАП за липса на трудови договори сключени от
ответника Г. (считано от 2017 г.), съдът е пристъпил към изпълнение на процедурата регламентирана в
чл. 47, ал. 1 ГПК и е залепил уведомление на настоящия адрес на ответника,
който съвпада с постоянния му адрес и с посочения в исковата молба. След
изтичане на срока по чл.47, ал. 2 ГПК ответника не се е явил в съда да получи
книжата, като в срока по чл. 131 ГПК не е представен отговор на исковата молба.
Предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК,
съдът е пристъпил към назначаване на особен представител на ответника на
разноски на ищеца.
При тези данни от правна страна съдът намира
следното:
С
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела се определя международната
компетентност на съдилищата. В раздел
четвърти от посочения регламент е предвидена компетентност по потребителки
договори, като чл. 17, ал. 1, т. „б“ от регламента посочва, че потребителски са
и договорите сключени с лице - потребител, които се отнасят за заем, изплатим
на вноски, или за всяка друга форма на кредит предоставен за финансиране на
продажба на стоки (какъвто е настоящия случай). Разпоредбата на чл. 18 от
регламента, пък предвижда че другата страна по потребителския договор може да
предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на държавата-членка където има
местоживеене потребителят. Същевременно чл. 26 от Регламента предвижда
пророгация на тази специална компетентност, като се предвижда, че компетентен е
и този съд на държава членка, пред който се яви ответникът.
Ето защо, за да определи дали настоящото
производство е международно подведомствено на Районен съд – Панагюрище, следва
да се изследва въпросът къде се намира местоживеенето на ответника и дали той
се е явил пред настоящия съд.
На първо място следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 62 от Регламента посочва, че за да се определи дали една
страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело,
съдът прилага вътрешното си право. При липсата на легална дефиниция за
понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от
посоченото в Решение № 3 от 08.02.2001г. постановено по к.д. №16/2000 г.по
описа на Конституционния съд на РБ „ ...живеенето е физическо състояние на едно
лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла
на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и
трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена
територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е
установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на
лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или
професионални връзки (месторабота)….“. В конкретния случай съобщението
изпратено до ответника е върнато с отбелязване (с посочване на източника), че
ответникът живее и работи в Англия и не се прибира. Тук е мястото да се посочи,
че връчителят е длъжностно лице, овластено да извърши и удостовери връчването.
Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя е официален
свидетелстващ документ, който доказва пълно връчване и всички обстоятелства,
които имат значение за него, в този смисъл е и константата съдебна практика на
ВКС обективирана в (Определение № 733 от 06.11.2013 г. по ч.т.д. № 3278/2013 по
описа на Второ т.о., ВКС, Определение № 96 от 04.02.2015 г. по ч.гр.д.
№617/2015 г. на Четвърто гр.о., ВКС и много др.). Предвид така даденото
тълкувание на понятието „местоживеене“ и събраните по делото данни от
връчителя, че ответникът живее и работи в Англия, респ. не се прибира следва да
се направи изводът, че ответникът действително има местоживеене в Англия,
доколкото същият трайно се е установил на тази територия, като е изградил
професионални връзки – работи и живее там.
По
отношение на обстоятелството дали ответникът се е явил пред съда съдът намира
следното:
Практиката на ВКС
приема, че за да е налице хипотезата на чл. 26 от Регламента, респ. да е налице
изразено съгласие от ответника да се гледа делото пред съответния съд, следва
ответникът да може да изрази такова становище, което на практика се случва едва
след като ответникът бъде уведомен от съда за предявения иск, което се извършва
с връчване на препис от исковата молба. След това връчване било с отговора си
по чл. 131 от ГПК, било с друг нарочен документ, ответникът може да направи изрично
изявление за това дали приема компетентността на сезирания съд или да
предприеме съответни действия, от които да бъде направен недвусмислен извод за
това. Преди ответникът да бъде уведомен за предявения иск, обстоятелството дали
той приема или не компетентността на сезирания съд не може да бъде прието за
установено. (така и Определение № 217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522/2015
на Трето г.о. ВКС и Определение № 402 от 23.08.2016 г. по ч. гр. д. № 1790/2016
г. на Четвърто гр.о., ВКС). В конкретния случай следва да се приеме, че на
ответника е връчен препис от исковата молба, арг. чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
срока по чл. 131 ГПК същият не е представил отговор на исковата молба, респ. не
се е явил пред настоящата съдебна инстанция, за да се приеме, че е налице
хипотезиса предвиден в посочената вече разпоредба на чл. 26 от Регламента. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че явяването пред съд от назначение
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК не представлява явяване на
ответника пред съда, тъй като такъв представител няма контакт с ответника, той
не може да получи от него информацията, необходима за съзнателното приемане или
оспорване на компетентността на съда (в този смисъл е и решение на СЕС,
Четвърти състав от 21.10.2015г. по дело C‑215/15 Василка Иванова Гогова
срещу Илия Димитров Илиев, по повод преюдициално запитване от ВКС на Р.
България). В цитираното решение на СЕС е посочено, че възприетото в решението
тълкуване не лишава ищеца от възможността да бъде постановено съдебно решение,
евентуално в отсъствието на ответника, пред съдилищата на държавата членка,
които са компетентни в този смисъл са и Определение № 260222 от 30.12.2020 г.
в.ч.гр.д. № 857/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и Определение №
260224 от 30.12.2020 г. в.ч.гр.д. № 825/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик.
Тук е мястото да се посочи, че чл. 28 от
Регламента задължава служебно съдът да
прогласи, че не е компетентен, когато срещу ответник с местоживеене в
друга държава членка е предявен иск в друга държава членка и той не се яви.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че не е
международно компетентен да разгледа настоящото производство, доколкото същото
произтича от потребителски договор, като потребителят има местоживеене в друга
държава, като същият не се е явил пред настоящия съд. Освен това видно от
данните по делото искът по настоящия спор е висящ (по см. на раздел 9 от Регламента
) пред българския съд от 07.02.2020 г., поради което приложение следва да
намери посочения Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламента и на
Съвет от 12 декември 2012 година.
На основание гореизложеното, съдът счита, че
следва да прекрати производството по настоящото дело, като издадената заповед
за изпълнение следва да се обезсили, съобразно дадените с Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
задължителни разяснения.
Съдът
счита, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждението на
особения представител се определя, съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно който Висшият адвокатски съвет, приема Наредба, с която
се определят минималните адвокатски възнаграждения за всеки вид работа. На
основание същата разпоредба ВАС е приел Наредба № 1/2004 г., като в конкретния
случай по делото са представени доказателства за внесен такъв депозит от ищеца
в размер на 300,00 лева, съобразно определен такъв от съда на осн. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Ето
защо съдът счита, че следва да бъде изплатено на особения представител на ищеца
така определеното възнаграждение. От данните по делото се установява, че
определеният депозит действително е постъпил по сметка на съда, видно от
платежно нареждане, находящо се на л.57 от кориците на делото, като и съобразно
изискванията на Закона за адвокатурата и ГПК е назначен посоченият от
Адвокатска колегия Пазарджик с уведомително писмо адвокат, който е предприел и
съответните процесуални действия по делото и на който следва да бъде изплатено
внесеното възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА, че не е компетентен да разгледа и
реши спора между „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* и Г.П.Г. с ЕГН ********** за
установено съществуването на парично вземане на ищцовото дружество по силата
на договор за потребителски кредит PLUS
-11345228 от 06.07.2015г., сключен между ответника и „БНБ Париба Пърсънал
Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, за което
вземане ищецът разполага със заповед за изпълнение на парично задължение.
Да се изплати от внесения депозит на
адв.Г.М., от Адвокатска колегия гр. Пазарджик възнаграждение в размер на 300,00
(триста) лева, която сума представлява възнаграждение за особен представител за
лицето Г.П.Г. ЕГН ********** за първоинстанционното производство - пред Районен
съд - Панагюрище.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 94 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Панагюрище, поради неподведомственост на
спора на съдилищата в Република България.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 392 от 02.08.2019
г. по частното дело № 594 по описа за 2019 г. на Районен съд – Панагюрище.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес за ответника и от съобщаването му – на ищеца, пред
Окръжен съд – Пазарджик, с частна жалба.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,50 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: