О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №564
гр. Пловдив, 30.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в открито заседание на тридесети
март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 451 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадено
е възражение по реда на чл. 423 ГПК от В.Х.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,
чрез адв. С.М. с адрес ***, оф.1 против Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1519/10.03.2016г. издадена по
ч. гр. д. № 2758/16г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр.
с.
Длъжниците
В.Х.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН ********** твърдят, че заповедта за
изпълнение не им връчена надлежно, и те са узнали за нея на 23.01.20г. при
получаване на препис от образуваното изпълнително дело, като на следващата
страница във възражението уточняват, че срокът по чл. 423 от ГПК е започнал да
тече от 21.01.2020г., без да уточняват точно с какво се свързва тази дата.
Взискателят „Инвестбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
„България“, № 85, чрез юрисконсулт И.К. счита възражението за недопустимо
поради просрочие.
Съдът като прецени представените
доказателства намери за установено следното:
Във
възражението си длъжниците сочат нарушения при връчването на поканите за
доброволно изпълнение, които се изразяват в нарушения на нормите на чл. 38, във
връзка с чл. 46, ал.2 от ГПК, понеже те не са връчени на адреса посочен по
делото, който е в гр. Пловдив, а връчването е извършено на друг адрес. Освен
това поканите за доброволно изпълнение са получени от лице, което не живее на
адреса на длъжниците и няма качеството на домашно лице по смисъла на нормата на
чл. 46, ал.2 от ГПК, като това лице е заинтересована от производството по
принудителното изпълнение понеже е ипотекарен длъжник и за него е налице
забрана да получава съобщения по чл. 46, ал.3 от ГПК.
Към ч.
гр. д. № 2758/16г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с.
са приложени поканите за доброволно изпълнение съответно с изх. №
13097/16.05.2016г. до В. Хр. Д. и с изх. № 13117/16.05.2016г. до В. Д. Д., като
и двете са получени на 16.05.2016г. Преписи от тези покани са приложени и към
настоящето възражение, получени на 22.01.2020г.
Така получените покани за
доброволно изпълнение са редовно оформени. Според нормата на чл. 49 от ГПК
съобщението може да бъде връчено и на всяко друго място, където адресатът може
да бъде намерен. В разглеждания казус няма твърдения от длъжниците, че те не
могат да бъдат намерени на адреса в гр. Перущица. Напротив, във възражението се
признава, че получателят на поканите за доброволно изпълнение е родител на В.Д.
и свекър на В.Д., а разпоредбата на чл. 49 от ГПК не изисква съобщението да е
получено лично от адресата, което означава, че редовно ще бъде всяко връчване,
което допустимо съобразно общите за това правила по глава шеста, раздел І-ви
от ГПК.
Неоснователно е и твърдението, че
уведомяването на длъжниците е извършено чрез лице заинтересовано от изхода на
делото, защото Х. Д. бил ипотекарен длъжник, понеже той също има процесуалното
качество на длъжник в изпълнителното производство, както е указано в т.2 от ТР
№ 4/11.03.19г. по тълк. д. № 4/17г. на ОСГТК на ВКС.
След като не се твърди лицето
получило поканите за доброволно изпълнение да не е изпълнило задължението да ги
предаде на адресатите им се налага извода, че длъжниците са надлежно уведомени
още през месец май 2016г.
Затова
подаденото на 20.02.2020г. възражение е след срока по чл. 423, ал.1 от ГПК,
което означава, че не е налице общата предпоставка за приемане на възражението
– то да е подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.
Доколкото
в процесуалния закон не е предвидено постановяването на изричен самостоятелен
акт по допустимостта на искането до въззивния съд –вж. Опр. № 533/02.12.15г. на
ВКС, І г. о. по ч. гр. д. № 5723/15г., то щом липсва една от предпоставките по
чл. 423, ал.1, изр. първо от ГПК възражението не следва да се приеме.
Воден от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
НЕ
ПРИЕМА възражението подадено от В.Х.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********,
чрез адв. С.М. с адрес ***, оф.1 против Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1519/10.03.2016г. издадена по
ч. гр. д. № 2758/16г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр.
с.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.