Определение по дело №451/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 564
Дата: 30 март 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300500451
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №564

 

гр. Пловдив, 30.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в открито заседание на  тридесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Румяна Андреева

                                                                                           Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                         Бранимир Василев

                   

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 451 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадено е възражение по реда на чл. 423 ГПК от В.Х.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. С.М. с адрес ***, оф.1 против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1519/10.03.2016г. издадена по ч. гр. д. № 2758/16г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с.

Длъжниците В.Х.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН ********** твърдят, че заповедта за изпълнение не им връчена надлежно, и те са узнали за нея на 23.01.20г. при получаване на препис от образуваното изпълнително дело, като на следващата страница във възражението уточняват, че срокът по чл. 423 от ГПК е започнал да тече от 21.01.2020г., без да уточняват точно с какво се свързва тази дата.

Взискателят „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“, № 85, чрез юрисконсулт И.К. счита възражението за недопустимо поради просрочие.

Съдът като прецени представените доказателства намери за установено следното:

Във възражението си длъжниците сочат нарушения при връчването на поканите за доброволно изпълнение, които се изразяват в нарушения на нормите на чл. 38, във връзка с чл. 46, ал.2 от ГПК, понеже те не са връчени на адреса посочен по делото, който е в гр. Пловдив, а връчването е извършено на друг адрес. Освен това поканите за доброволно изпълнение са получени от лице, което не живее на адреса на длъжниците и няма качеството на домашно лице по смисъла на нормата на чл. 46, ал.2 от ГПК, като това лице е заинтересована от производството по принудителното изпълнение понеже е ипотекарен длъжник и за него е налице забрана да получава съобщения по чл. 46, ал.3 от ГПК.

Към ч. гр. д. № 2758/16г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с. са приложени поканите за доброволно изпълнение съответно с изх. № 13097/16.05.2016г. до В. Хр. Д. и с изх. № 13117/16.05.2016г. до В. Д. Д., като и двете са получени на 16.05.2016г. Преписи от тези покани са приложени и към настоящето възражение, получени на 22.01.2020г.

Така получените покани за доброволно изпълнение са редовно оформени. Според нормата на чл. 49 от ГПК съобщението може да бъде връчено и на всяко друго място, където адресатът може да бъде намерен. В разглеждания казус няма твърдения от длъжниците, че те не могат да бъдат намерени на адреса в гр. Перущица. Напротив, във възражението се признава, че получателят на поканите за доброволно изпълнение е родител на В.Д. и свекър на В.Д., а разпоредбата на чл. 49 от ГПК не изисква съобщението да е получено лично от адресата, което означава, че редовно ще бъде всяко връчване, което допустимо съобразно общите за това правила по глава шеста, раздел І-ви от ГПК.

Неоснователно е и твърдението, че уведомяването на длъжниците е извършено чрез лице заинтересовано от изхода на делото, защото Х. Д. бил ипотекарен длъжник, понеже той също има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, както е указано в т.2 от ТР № 4/11.03.19г. по тълк. д. № 4/17г. на ОСГТК на ВКС.

След като не се твърди лицето получило поканите за доброволно изпълнение да не е изпълнило задължението да ги предаде на адресатите им се налага извода, че длъжниците са надлежно уведомени още през месец май 2016г.

Затова подаденото на 20.02.2020г. възражение е след срока по чл. 423, ал.1 от ГПК, което означава, че не е налице общата предпоставка за приемане на възражението – то да е подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

Доколкото в процесуалния закон не е предвидено постановяването на изричен самостоятелен акт по допустимостта на искането до въззивния съд –вж. Опр. № 533/02.12.15г. на ВКС, І г. о. по ч. гр. д. № 5723/15г., то щом липсва една от предпоставките по чл. 423, ал.1, изр. първо от ГПК възражението не следва да се приеме.

            Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

НЕ ПРИЕМА възражението подадено от В.Х.Д., ЕГН ********** и В.Д.Д., ЕГН **********, чрез адв. С.М. с адрес ***, оф.1 против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №1519/10.03.2016г. издадена по ч. гр. д. № 2758/16г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с.

            Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                  Членове:1.                 

 

 

 

                                                                              2.