Решение по дело №216/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Т.К.Г.,*** чрез адв.Г.Н.Г. ***, против Заповед №ЧР -25-30/17.07.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „главен експерт“ в Общинска служба по земеделие Тунджа-Ямбол, офис Стралджа, при ОД „Земеделие“ Ямбол, по реда на Закона за държавния служител(ЗДСл).Твърди се материална незаконосъобразност на заповедта, допуснати съществени процесуални нарушения, липса на мотиви и несъответствие с целта на закона.

Оспорва се наличието на основание за прекратяване на правоотношението, както е посочено в заповедта – липса на уведомяване в срока по чл.27 от ЗДСл за несъвместимост по чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл. Счита се, че Заповед № ЧР 25-30/17.07.2023 год. е издадена за несъществуващо нарушение на нормата по чл. 27 от ЗДСл за несъвместимост по чл.7,ал.2, т.2 от ЗДСл - търговски пълномощник, като реално такова нарушение от страна на жалбоподателя не е допускано, поради което и заповедта е материално незаконосъобразна. В заповедта липсва ясно и точно описание на фактите, възприети от органа, като основание за нейното издаване; буквално са възпроизведени разпоредбите от закона, липсва посочване на конкретно търговско пълномощно. Смисълът на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, въвеждаща като задължителен реквизит на всеки административен акт „фактически и правни основания за издаване на акта“, е не текстовото възпроизвеждане в акта на възприетото от органа правно основание за неговото издаване, а изпълване на това правно основание с конкретни фактически твърдения, от възприетата от органа действителност, мотивирала същият към издаване на акта. Липсата на изложени в акта конкретни твърдения и изложени обстоятелства от обективната действителност, мотивирали издателят му да достигне до тях, предопределят и наличието на визираното в нормата на чл. 146, т.2 от АПК основание за отмяна на акта.Описаното нарушение във формата на акта е довело на свой ред до накърняване правото на защита на жалбоподателката, като за същата е налице невъзможност да разбере конкретните факти, срещу които следва да се защитава. Последното представлява съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

От фактическа страна се излага следното:

С Решение №22/15.2.2023г., постановено по административно дело №272/2022 г. на Административен съд-Ямбол, потвърдено с Решение №6663/21.06.2023 г. на ВАС по кас.адм.дело№2705/2023 г., влязло в сила на 21.06.2023 г., е била отменена Заповед №ЧР 25-19/11.01.2022 г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, с която на жалбоподателката е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното й правоотношение. Със Заповед №ЧР-24-32/03.07.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“-Ямбол Г. е била възстановена на работа, като две седмици по късно служебното й правоотношение отново е прекратено с оспорената с настоящата жалба Заповед № ЧР 25-30/17.07.2023 год.

Възстановяването на служебното правоотношение е възникнало по силата на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено незаконното уволнение на служителя и при заявено желание за възстановяване на предишната служба. В аспекта на чл. 27 ЗДСл, едва след издаване на акта по допускане на държавния служител до осъществяване на службата възстановеният служител започва реално да изпълнява присъщите функции и задачи на длъжността и за него възниква задължението да уведоми органа по назначаване за съществуването на обстоятелствата по чл. 7, ал.2 ЗДСл. Следователно преди да бъде назначена с акт на назначаващия орган ОД“Земеделие“ Ямбол, за жалбоподателката не е съществувало задължение за уведомяване в хипотезата на чл. 27 ЗДСл.

Като основание за издаване на Заповед № ЧР 25-30/17.07.2023 год. е посочен и Доклад №РД-10-75/14.07.2023 г., който доклад не е връчен на жалбоподателката нито при неговото изготвяне, нито при връчване на заповедта, за да може същата да вземе отношение по него, включително и да представи надлежни доказателства, че не е налице твърдяното нарушение на закона.

След връчване на заповедта, при изрично писмено искане на жалбоподателя,няколко дни по късно, цитираният в заповедта доклад е изпратен по ел.поща .В него се съдържа констатация , че Г. през времето на незаконното си уволнение се е легитимирала като пълномощник в качеството й на приносител на анкетни карти за регистрация на земеделски стопани ЕТ „А.М.Г." и „АНБ ЕКОТЕРА" ЕООД, като едноличния търговец и собственик на капитала на ЕООД „АНБ ЕКОТЕРА" са едно и също лице - А.М.Г. - съпруг на жалбоподателката. Счита се, че членовете на семейството на търговеца, които подпомагат фактическото изпълнение на търговията без възнаграждение, нямат качество на търговски пълномощник. Докладът е бланкетен и неясен и не съдържа никакви други факти и обстоятелства, освен че Т.Г. е действала, като пълномощник по нотариално заверено пълномощно с peг. № 1129 от 16.03.2022 г., заверено от нотариус №322 Димитър Лахтев, на гореспоменатото юридическо лице и едноличен търговец в периода когато не е била държавен служител, поради незаконно уволнение. Споменатото в доклада нотариално заверено пълномощно е оттеглено с декларация за оттегляне на пълномощно на основание чл.38, ал.2 от ЗЗД на 30.06.2023 г., като пълномощното е предадено с приемо - предавателен протокол на същата дата в присъствието на свидетел С.С.С., т.е. към момента на встъпване в длъжност жалбоподателката не е била пълномощник на ЕТ „А.М.Г." и „АНБ ЕКОТЕРА" ЕООД, не е била пълномощник и към момента на прекратяване на служебното правоотношение на 17.07.2023 г.

Иска се съдът да приеме заповедта за незаконосъобразна, претендират се направените разноски.

Ответната страна, Директорът на ОД"Земеделие"-Ямбол, е депозирал писмен отговор по жалбата чрез юрисконсулт, със становище за неоснователност на същата. Оспорената заповед се счита за валиден административен акт, като издадена от компетентен орган по см. на чл.108 от ЗДСл, в предвидената от закона писмена форма. Посочва, че след отмяна на предходна издадена от органа по назначаване Заповед №ЧР-25-19/11.01.2022г. с влязло в сила съдебно решение по адм. дело №272/2022г. на Административен съд Ямбол, Т.Г. е допусната да изпълнява служебните си задължения, като органа по назначаването с нарочна Заповед №ЧР-24-32/03.07.2023г. е обявил възстановяването и е актуализирал работната й заплата, Г. е допусната да изпълнява служебните си функции на първия работен ден, след явяването й в администрацията. Наличен е доклад с констатации, че в администрацията са представени търговски пълномощни, с които жалбоподателката е придобила качеството на търговски пълномощник, както и че тя е използвала пълномощните именно в това си качество. Към датата на издаване на оспорената заповед липсват документи или данни, удостоверяващи отказ от страна на жалбоподателката да е търговски пълномощник или оттегляне на пълномощните. Едва при депозиране на жалбата, като приложения към нея, единствено пред настоящия съд са представени няколко писмени документи - Декларация за оттегляне на пълномощното, както и приемо-предавателен протокол за връщане на пълномощното, с които се прави опит да се докаже, че е било налице оттегляне на пълномощните три дни преди издаване на заповедта за възстановяване. Тези писмени документи представляват частни документи по смисъла на ГПК. Те не са нотариално заверени, нито има твърдения или данни да са били използвани пред администрацията на ОДЗ-Ямбол. Следователно представените към жалбата частни документи не са в състояние да опровергаят констатациите на административния орган. Съгласно чл. 26 от търговския закон ТЗ), търговски пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. Доколкото представлява търговеца при извършването на действия и сделки, които покриват съдържанието на понятието „предмет на дейност на търговеца“, то такова лице действа като търговски пълномощник. Възникването на представителната власт на търговския пълномощник, както и отпадането й не подлежи на вписване, поради това този факт трябва да се разгласи достатъчно широко, за да се узнае от третите лица. Обстоятелството, че представителната власт не се упражнява се знае от търговския пълномощник, но не се знае от третите лица и те, в случая административния орган, има основания да вярва, че пълномощника действително е такъв. Считат се за несъстоятелни и съображенията в жалбата, че поради обстоятелството, че жалбоподателката е съпруга на собственика на капитала на „АНБ Екотера“ ЕООД, собственик и на ЕТ „А.М.Г.“ не е възможно тя да е търговски пълномощник на тези търговци. Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание жалбоподателят Т.К.Г., редовно призована, се явява лично и с адв. Г.Г. ***.Жалбата се поддържа с искане да бъде уважена, претендират се разноски по представен списък.

Ответната страна, Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Е. К., която изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В определения от съда срок и двете страни са представили писмени бележки по съществото на спора.

Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното съдът, прие за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед №ЧР-25-30/17.07.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, с която е прекратено служебното правоотношение на Т.К.Г. с ЕГН **********, придобит ранг ІV младши, на длъжност „главен експерт“ в Общинска служба по земеделие Тунджа-Ямбол, офис Стралджа, при ОД „Земеделие“ Ямбол, считано от датата на връчване на заповедта.Заповедта е връчена на 17.07.2023г., жалба срещу нея Т.К.Г. е подала в Административен съд Ямбол с вх.№1709/27.07.2023г.Поради това съдът счита жалбата за допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната, в рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно изричните разпоредби на чл.121, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ЗДСл във връзка с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

От документацията в служебното досие на Т.К.Г., ЕГН **********, се установява, че със заповед на органа по назначаване, Директорът на ОД“Земеделие“-Ямбол, е била назначена за държавен служител на длъжност „младши експерт“ в Общинска служба по земеделие – Стралджа, считано от 25.08.2016г., впоследствие преназначена на длъжност“старши експерт, считано от 01.03.2018г., преназначена на длъжност „главен експерт“, считано от 01.09.2020г., от 10.07.2021г. е била преназначена на длъжност „главен експерт“ в Общинска служба по земеделие Тунджа-Ямбол, офис Стралджа, и тази длъжност е заемала до издаването на Заповед №ЧР-25-19/11.01.2022г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, с която и е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното и правоотношение.

От приобщените по делото адм.д.№272/2022г. на Административен съд Ямбол и адм.д.№2705/2023г. на ВАС се установява, че с Решение № 22/15.2.2023г., постановено по адм.д.№272/2022г. на Административен съд Ямбол, Заповед № ЧР 25-19/11.01.2022г. на Директора на ОД „Земеделие“-Ямбол е била отменена, по реда на инстанционния контрол с Решение № 6663/21.06.2023г. по адм.д.№2705/2023г. на ВАС първоинстанционното решение е било оставено в сила.

Със заявление вх.№ЧР-14-16/30.06.2023г. до Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол Т.К.Г. е поискала да бъде възстановена на длъжността „главен експерт“.Видно от Протокол от 30.06.2023г., подписан от служители на ОД“Земеделие“-Ямбол и заявителя Т.Г., последната се е явила за заемане на длъжността „главен експерт“(л.175 от делото).Със Заповед №ЧР-24-32/03.07.2023г. на органа по назначаване е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

До Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол е бил изпратен Доклад от Главния директор на ГД“Аграрно развитие“ в ОД“Земеделие“-Ямбол с рег.№РД-10.75/14.07.2023г. (л.197 от делото), с който директорът е уведомен, че служителят Т.Г. *** при ОСЗ Тунджа-Ямбол към ГД“Аграрно развитие“ в ОД“Земеделие“-Ямбол, възстановена със съдебно решение и негова Заповед №ЧР-24-32/03.07.2023г., през времето на незаконосъобразното й освобождаване от длъжността се е легитимирала като пълномощник в качеството й на приносител на Анкетни карти за регистрацията на земеделските стопани ЕТ“А.М.Г.“ с ЕИК ********* и „АНБ ЕКОТЕРА“ ЕООД с ЕИК *********, както и при заявяване на административни услуги в офис Стралджа към ОСЗ Тунджа-Ямбол. Управител и собственик на капитала на дружеството е съпругът й А.М.Г..Пълномощното не е оттеглено и няма заявен отказ от него от страна на пълномощника или упълномощителя, който да е съобщен в дирекцията. Т.Г. не е подала декларация за несъвместимост.В депозираната декларация с вх.№ЧР-10-44/10.07.2023г. по чл.35, ал.1, т.2 от ПКОНПИ, част ІІ-интереси, която е публична, Т.Г. е посочила в т.ІХ, че има частен интерес само с дейността на ЗП А.М.Г. – съпруг.Към доклада е приложено Пълномощно с рег.№1129/16.03.2022г., заверено от нотариус Лахтев с рег.№322.

Въз основа на Доклад от Главния директор на ГД“Аграрно развитие“ в ОД“Земеделие“-Ямбол с рег.№РД-10-75/14.07.2023г., на основание чл.107, ал.1, т.4 от ЗДСл органът по назначаване е прекратил едностранно без предизвестие служебното правоотношение на Т.К.Г. със Заповед №ЧР -25-30/17.07.2023г. поради липса на уведомяване в срока по чл.27 от ЗДСл за несъвместимост по чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл – търговски пълномощник.Заповедта е връчена на служителя на 17.07.2023г.На същата дата 17.07.2023г. Т.К.Г. е предала на началника на ОСЗ Тунджа-Ямбол предоставената й техника и активи, видно от приложените към жалбата 2 броя приемо-предавателни протоколи.

Доклад №РД-10-75/14.07.2023г. е изпратен на Т.К.Г. след издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, видно от писмо изх.№РД-10-77-1/19.07.2023г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол.

Към жалбата на Т.К.Г. е приложена декларация от 30.06.2023г. от А.М.Г., лично и като собственик и законен представител на ЕТ“А.М.Г.“ с ЕИК ********** и на „АНБ ЕКОТЕРА“ЕООД с ЕИК *********, с която оттегля нотариално заверено пълномощно от нотариус Димитър Лахтев с рег.№1129/16.03.2023г., с което е упълномощил Т.К.Г. с ЕГН ********** да го представлява, и прекратява правата дадени с пълномощното, поради встъпване на работа като държавен служител в ОД „Земеделие“-Ямбол. Декларацията е получена от Т.К.Г. на същата дата – 30.06.2023г. Видно от Приемо-предавателен протокол от същата дата 30.06.2023г., също приложен към жалбата, пълномощното е било предадено от упълномощеното лице Т.К.Г. на упълномощителя А.М.Г. в присъствието на свидетел С.С.С., ЕГН **********.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани А.М.Г. и С.С.С., които потвърждават, че са техни подписите върху декларация от 30.06.2023г. за оттегляне на нотариално заверено пълномощно с рег.№1129/16.03.2023г. на нотариус Лахтев от А.М.Г. лично и като собственик и законен представител на ЕТ“А.М.Г.“ с ЕИК ********** и на „АНБ ЕКОТЕРА“ЕООД с ЕИК *********, съответно техни са подписите и върху Приемо-предавателен протокол от същата дата 30.06.2023г. за предаване на пълномощното от упълномощеното лице на упълномощителя.

Свидетелят Г. дава показания, че съпругата му Т. била служител в Областна дирекция „Земеделие“ и била съкратена от работа. За времето, когато не заемала длъжност в ОД „Земеделие“, предоставил пълномощно на съпругата си да извършва действия във връзка с осъществявана търговска дейност от името на ЕТ „А.М.Г.“ и „АНБ ЕКОТЕРА“ ЕООД, за извършване на обичайни процесуални действия да го представлява пред държавни и финансови институции. На 30.06.2023 г. оттеглил това пълномощно, потвърждава, че е подписал Декларация за оттегляне на пълномощно, налична на лист 26 от делото. Когато излязло решението по делото на съда, че Т. има право да бъде възстановена на работа, ходил при нотариус Лахтев, той му написал приемателно-предавателен протокол и декларация, каквито са по закон, и в присъствието на един свидетел подписали тези документи. Решил, че съпругата му ще бъде възстановена на работа и по тази причина оттеглил пълномощното в присъствието на един свидетел, който е подписан на протокола. Няколко дни след оттегляне на пълномощното съпругата му била възстановена на длъжност.В периода, в който извършвала представителство на неговите фирми, не я е водил по трудов или по граждански договор. Извършвала действията по пълномощното като негова съпруга, без възнаграждение, като веща в тази материя.

Свидетелят С.С.С. дава показания, че познава Т.К.Г. от доста години, бил викан от нейния съпруг като свидетел при връщане на пълномощно, което той й бил предоставил, подписал Приемо-предавателен протокол, който е наличен на лист 27 от делото. Връщането на пълномощното било на дата 30-ти, петък, както е записано на протокола. Това се случило в тяхната база, в стопанския двор на А.. Бил отишъл рано сутринта по други причини, А. искал да погледне комбайна. Т. била там, А. бил приготвил документите – приемо-предавателният протокол, и той й поискал пълномощното. Пълномощното било върнато пред свидетеля и той подписал, че е присъствал на връщането. Същия ден Т. трябвало да отиде на работа, после от нея разбрал, че не са я допуснали и в понеделник започнала работа. След няколко дни разбрал, че са я уволнили заради това пълномощно.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за основателна, поради допуснато съществено процесуално нарушение – неизясняване на всички относими факти и обстоятелства във връзка със соченото основание за прекратяване на правоотношението – наличието на обстоятелство за несъвместимост с длъжността, на която служителят е бил възстановен, към датата на издаване на заповедта за възстановяване.В тази връзка и обжалваната заповед съдът приема за издадена в нарушение на материалния закон.

Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 107, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.27 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител - прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител при възникнала хипотеза на несъвместимост, за която е бил длъжен да уведоми органа по назначаване в 7-дневен срок от възникване на обстоятелството за несъвместимост и не го е сторил.

Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл условия. Ограничението цели препятстване конфликта на различните по характер лични и служебни интереси при изпълнение на държавната служба.Такъв правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл.

Качеството на търговски пълномощник, каквото се посочва като фактическо основание в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Т.К.Г., е предвидено като нормативно ограничение, представляващо условие за несъвместимост в чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Доказателствата по делото обаче сочат за придадено качество на търговски пълномощник на Т.К.Г. за периода 16.03.2022г. до 30.06.2023г., в който е действало пълномощно рег.№1129/16.03.2023г., нотариално заверено от нотариус Лахтев. Това е период, през който Т.Г. не е заемала държавна служба, поради наличието на висящ спор, повдигнат по адм.д.№272/2022г. на Административен съд Ямбол. След приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, пълномощното е било оттеглено и върнато от упълномощеното лице на упълномощителя на 30.06.2023г..След тази дата Т.К.Г. няма качеството на търговски пълномощник на ЕТ“А.М.Г.“ с ЕИК ********** и на „АНБ ЕКОТЕРА“ЕООД с ЕИК *********, следователно към датата на издаване на Заповед №ЧР-24-32/03.07.2023г., с която е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност за нея не е налице несъвместимост по чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл, за която да е длъжна да уведомява органа по назначаване.

В чл. 107, ал.1, т. 4 от ЗДСл е въведено основание за прекратяване служебното правоотношение на държавните служители без предизвестие от органа по назначаването, според което органът има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител при установяване, че държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл – когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.

За осъществяване на фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл трябва да са налице следните елементи: 1. служебно правоотношение между страните; 2. възникнало основание за несъвместимост по време на заеманата държавна служба;3.държавният служител да не е уведомил органа по назначаване в 7-дневен срок от възникване на основанието за несъвместимост;4. несъвместимостта да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.

Елементите на фактическия състав по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл следва да са налице кумулативно, липсата на която и да е от предпоставките обуславя липса на фактическо основание за прекратяване на правоотношението и води до материална незаконосъобразност на издадената заповед. В случая от значение за преценката за несъвместимост са обстоятелствата, че с предходна своя Заповед №ЧР-25-19/11.01.2022г. Директорът на ОД“Земеделие“-Ямбол е прекратил служебното правоотношение на Т.Г.. До отмяната на тази заповед по с влязъл в сила съдебен акт, станало с постановяване на Решение № 6663/21.06.2023г. по адм.д.№2705/2023г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 22/15.2.2023г. по адм.д.№272/2022г. на Административен съд Ямбол, за Т.Г. не е съществувала пречка да осъществява дейност като търговски пълномощник, тъй като за този период тя не е заемала държавна служба. Преценка за наличието на основание за несъвместимост следва да бъде извършена към датата на възстановяване на заеманата от нея длъжност, т.е. към датата на издаване на Заповед №ЧР-24-32/03.07.2023г. на органа по назначаване, с която Т.К.Г. е възстановена на заеманата от нея държавна длъжност преди незаконното уволнение – към тази дата не е съществувало обстоятелство по чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл, за което тя да е била длъжна да уведоми в 7-дневен срок от възникването му.Такова обстоятелство не е съществувало и към датата на прекратяване на правоотношението с обжалваната в настоящото производство заповед -17.07.2023г., тъй като соченото в Доклад от Главния директор на ГД“Аграрно развитие“ в ОД“Земеделие“-Ямбол пълномощно с рег.№РД-10-75/14.07.2023г. е било оттеглено и върнато на 30.06.2023г., т.е. преди издаване на акта за възстановяване на държавния служител на заеманата длъжност преди незаконното уволнение.

Като не е изяснил въпроса от фактическа страна и е прекратил едностранно служебното правоотношение със служителя без да му даде възможност да представи доказателства за отпаднало основание за несъвместимост към датата на възстановяване на заеманата длъжност, органът по назначаване е постановил незаконосъобразен акт, който на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК във връзка с чл.124, ал.1 от ЗДСл следва да бъде отменен.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение в размер 1250(хиляда двеста и петдесет) лева. Възражението за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар, направено от ответната страна, съдът счита за неоснователно. Упълномощеният адвокат Г. е изготвил и подписал и подадената до съда жалба на Т.К.Г. против Заповед №ЧР-25-30/17.07.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, по делото са проведени две съдебни заседания, в които е извършвал процесуални действия; в предоставения от съда срок адв.Г. е представил и писмена защита. Минималното адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, е 1000 лв. Предвид извършените процесуални действия от адв.Г. по делото в защита на жалбоподателя Г., съдът счита, че платеният му в размер 1250лв. адвокатски хонорар превишава незначително минималния, поради което не е прекомерен.

Поради изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-25-30/17.07.2023г. на Директора на ОД"Земеделие"-Ямбол, с която е прекратено служебното правоотношение на Т.К.Г. с ЕГН **********, придобит ранг ІV младши, на длъжност „главен експерт“ в Общинска служба по земеделие Тунджа-Ямбол, офис Стралджа, при ОД „Земеделие“ Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ямбол да заплати на Т.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1250(хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия:	/п/ не се чете