Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №1708/29.11.2023 г. постановено по АНД № 20233110203855/2023 г. по описа на от Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2300523/21.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „ИНТЕРКРЮИНГ ТББГ“ ООД, [ЕИК] за нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).

Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд се е произнесъл с неправилно решение в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като погрешно е възприел, че издадената Заповед №1/09.03.2023 г. по чл. 173, ал. 4 от КТ е законосъобразна. Сочи, че не е доказан факта дали издадената заповед визира ползването на платен годишен отпуск от всички работници или служители, предвид липсата на изброени поименно служители, които са адресати на заповедта. Счита, че по арг. от чл. 37г, ал. 2 от НРВПО не е доказано, че работодателят е уведомил писмено всички работници и служители за издадената заповед. Намира, че е безспорно доказано извършването на нарушение и наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище с.д. № 1859/07.02.2024 г., ст. юриск. Й. Й., процесуален представител на жалбоподателя, изразява становище по същество, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът в производството - „ИНТЕРКРЮИИНГ ТББГ“ ООД, чрез проц. представител адв. Н. С. в съдебно заседание по съществото на спора изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Районен съд – Варна е приел за установено, че „ИНТЕРКРЮИНГ ТББГ“ ООД в качеството на работодател издал заповед за ползване на платен годишен отпуск в размер на 2 дни считано от 13.04.2023 г. - 14.04.2023 г. от Д. Н. на длъжност технически сътрудник, без да е отправено писмено искане от лицето, видно от представената заповед и разчетно платежна ведомост, явяващо се нарушение на чл.22, ал. 2 от НРВПО. За установеното нарушение бил съставен АУАН № 03-2300523/02.06.2023 г. В срока по чл.44 от ЗАНН не били направени възражения срещу АУАН, като последвало издаване на НП.

Съдът от правна страна е направил извод, че в конкретния случай АНО е приложил неправилно материалният закон, тъй като не е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. В случая в хипотезата по чл. 173, ал. 4 от КТ се допуска изключение от предвиденото правило по чл. 22, ал. 2 от НРВПО. Въззивният съд приел, че са налице писмени доказателства - Заповед №1/09.03.2023 г., издадена именно на осн. чл.173, ал.4 от КТ, видно от която отпуска е нареден да бъде ползван от всички служители едновременно предвид профилактика на информационната база данни на дружеството, като в тази връзка приел, че не са налице елементите от фактическия състав на административно нарушение по смисъла на чл. 22, ал. 2 от НРВПО, тъй като работодателят е разпоредил ползването на платен годишен отпуск на всички служители едновременно. РС – Варна е извел е, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и не е взел предвид всички приложени по преписката доказателства, поради което е отменил НП, тъй като същото е съставено за нарушение, което не е било извършено.

Решението е неправилно.

В случая работодателят е санкциониран за това, че с писмена заповед №151/01.03.2023г. е разрешил на Д. Т. Н., ползване на 2 дни платен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ за 2023 г., считано от 13.03.2023 г. до 14.03.2023 г., без писмено искане от работника, в нарушение на чл. 22, ал. 2 от НРВПО.

По делото не е спорно обстоятелството, че Д. Н. не е подавала искане за разрешаване на платен годишен отпуск, както и че работодателят е отчел в съответните форми, ползвания от служителката отпуск и е начислил и изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., съгласно дадени предписания по Протокол за извършена проверка №ПР2317874 от 31.05.2023 г. Спорен е въпросът, свързан с наличие на някое от изключенията, визирани в чл. 173, ал. 4 от КТ, предвиждащ за работодателя право да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие, по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

След преценка на събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че в случая не е налице нито една от хипотезите, уредени в чл. 173, ал. 4 от КТ, при реализиране на които, работодателят има възможност да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие. На първо място от предоставената административна преписка е видно, че представителят на дружеството-работодател в нито един момент не е направил възражение в тази насока, а напротив в обясненията в АУАН собственоръчно управителят на дружеството е отбелязал, че има възражения, „лицето не е положило необходимите отговорности“. Във връзка с извършена проверка по Протокол №ПР2317874 от 31.05.2023 г. по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение с Д. Т. Н., работодателят е представил трудов договор №61/16.01.2023 г., Заповед №57/15.03.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, разчетно платежни ведомости за периода януари-март 2023 г. и Заповед за ползване на платен годишен отпуск 2 дни без да има подадена молба от лицето. Заповед №1/09.03.2023 г. издадена от управителя на "Интеркрюинг ТББГ" ООД, с която във връзка с извършване на профилактика на информационната база на дружеството, на основание чл.173, ал.4 от КТ е наредено служителите да ползват платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни от 13.03.2023 г. до 14.03.2023 г. включително, заедно с РКО от 12.06.2023 г. за изплатено възнаграждение на Д. Н. за ползван отпуск, съгласно предписанията са представени от процесуалният представител на наказаното дружество в проведеното открито съдебно заседание на 16.11.2023 г. в РС - Варна. Заповед №1 е издадена на 09.03.2023 г., т.е. 8 дни след издаването на Заповед №151/01.03.2023 г. за ползване на отпуск през периода 13.03.2023 г. - 14.03.2023 г. Следва, че към момента на издаване на заповедта за ползване на отпуск без съгласието на работника, не са били налице основания за това. На следващо място не се установява наличието на условията, предвидени от законодателя в по чл. 173, ал. 4 от КТ, а именно - престой повече от 5 работни дни, ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, и когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Основателни са и релевираните възражения в касационната жалба относно липсата на доказателства за съобщаването на Заповед №1/09.03.2023 г. до служителите, които са били нейни адресати. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 37г, ал. 2 от НРВПО, според която в случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя. В случая липсват такива доказателства.

По изложените съображения, неправилни са изводите на районният съд за незаконосъобразност на процесното НП.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е издал наказателното постановление без прилагане на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност, като е необходимо посоченото нарушение да е отстранено веднага и от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. В случая нарушението не може да бъде отстранено предвид темпоралната времева определеност и завършеност на действията, свързани с разрешаването и ползването на платения годишен отпуск. Освен това процесната заповед не е отменена и съставлява част от изготвената в дружеството трудово-правна документация. От друга страна, процесното деяние разкрива признаците на резултатно нарушение, тъй като нарушава и накърнява установената правна регулация на обществените отношения, свързани с предоставянето на платен годишен отпуск, като от санкционираното деяние за служителката са произтекли вредни последици, за което самото сезиране на специализираните институции по спазване на трудовото законодателство е достатъчно показателно.

Независимо от горното настоящата инстанция намира, че неправилно АНО е наложил на дружеството-работодател имуществена санкция, в размер над минималния, а именно 1700 лв., според санкционната част на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, без да съобрази изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая, няма доказателства на работодателя да са налагани санкции за нарушаване на трудовото законодателство. При това положение, при първо нарушение, имуществената санкция, следва да бъде определена в минимален размер [рег. номер]. и в тази част НП, следва да бъде изменено.

Видно от гореизложеното е налице основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС – Варна, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде изменено, като наложената имуществена санкция бъде определена в минимално предвидения размер от 1500 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 и 3 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва и на двете страни да се присъдят разноски, съразмерно на уважената/отхвърлена част на жалбата. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което за всяка от инстанциите-касационна и въззивна, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, а съразмерно на уважената част - в размер на 70.59 лева, или общо за двете инстанции 141.18 лева.

Заплатено е адвокатско възнаграждение от страна на дружеството, в качеството на жалбоподател в размер на 500 лева по Договор за правна защита и съдействие от 04.10.2023 г., представен по АНД № 3855/2023 г. на Районен съд – Варна, с оглед надлежно направеното възражение за прекомерност от ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото, която настоящият състав отчита като ниска и с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема че възражението за прекомерност е основателно и определя дължимото възнаграждение за адвокат в размер на 470 лева. Съобразно уважената част от жалбата в размер на 200 лева, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 55.29 лева за въззивната инстанция. Дружеството-ответник по касация в настоящото производство не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради което такива не му се следват.

След прихващане на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, следва „ИНТЕРКРЮИНГ ТББГ“ ООД да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение за двете дела в общ размер на 85.89 лева на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №1708/29.11.2023 г. постановено по АНД № 20233110203855/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300523/21.06.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „ИНТЕРКРЮИНГ ТББГ“ ООД, [ЕИК] за нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, като намалява размера на имуществената санкция от 1700 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „ИНТЕРКРЮИНГ ТББГ“ ООД, [ЕИК] да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна сумата в размер на 85.89 лева /осемдесет и пет лева, и осемдесет и девет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.