Решение по дело №1823/2019 на Районен съд - Ловеч

                           

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                                 гр. Ловеч, 19.06.2020 г.   

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1823 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

          Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания по договор за кредит.

 

              Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В.Т., срещу В.Б.Д., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за преструктуриране на кредитна линия в кредит за текущо потребление от 21.08.2015 г., а именно: 365.87 лева – главница, 62.13 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 13.03.2018 г., 13.66 лева – лихва за забава за периода от 12.02.2017 г. до 13.03.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по договор за преструктуриране на кредитна линия в кредит за текущо потребление от 21.08.2015 г., „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ Ловеч, е отпуснала на В.Б.Д. кредит в размер на 634,00 лева. С този кредит, поради затруднения в изплащането му от страна на кредитополучателката, е извършено преструктуриране на кредит в размер на 500 лв., предоставен по силата на договор за кредитна карта от 27.07.2011 г. Посочва се, че „Банка ДСК" ЕАД е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит, като е предоставила уговорената сума, която е усвоена изцяло. При погасяването на кредита били допуснати нередовности в плащането на погасителните вноски по главница и/или лихва, като длъжникът не е изпълнявал договорните си задължения по редовно внасяне на дължимите месечни погасителни вноски по договора. От представеното извлечение от счетоводни книги от 14.03.2018 г. било видно, че към посочената дата са налице 14 броя вноски с падежни дати от 05.02.2017 г. до 05.03.2018 г., всяка в размер на 24,12 лева. Твърди се, че остатъкът от кредита е преминал в счетоводна предсрочна изискуемост на 06.03.2018 г., поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни на основание т.19.2 от общите условия към договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост чрез уведомление до длъжника.

Посочва се също, че след уведомяването, „Банка ДСК" ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, на основание на което е образувано ч.гр.д. № 474/2018 г. по описа на РС-Ловеч, като искането на банката е уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.

Изтъква се, че за събиране на вземането си, „Банка ДСК“ ЕАД е образувала изпълнително дело № 224/2018 г. по описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903, с район на действие - Окръжен съд-Ловеч, по което заповедта за незабавно изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за "Банка ДСК" ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу длъжника.

Посочва се, че на 08.01.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК" ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България" ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, като в това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения с ответницата договор за кредит за текущо потребление от 21.08.2015 г., като цесионерът „ОТП Факторинг България" ЕАД, въз основа на изрично упълномощаване от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, изпратил до кредитополучателя уведомително писмо за прехвърляне на вземането.

При тези факти ищецът е поискал, на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, да бъде привлечено като трето лице-помагач на негова страна по делото „ОТП Факторинг България“ ЕАД и съдът е уважил това искане.

              Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата В.Б.Д. му дължи на следите суми: 365.87 лева – главница, 62.13 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 13.03.2018 г., 13.66 лева – лихва за забава за периода от 12.02.2017 г. до 13.03.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли за присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение. 

В законоустановения едномесечен срок, адвокат С.Д., назначена за особен представител на ответницата, е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище, че предявеният иск е допустим, а по основателността му ще изрази становище след изслушване на вещото лице.

              В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощника си гл. юрисконсулт Т., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

Ответницата В.Б.Д. се представлява от особения си представител адвокат Д., която, въз основа на събраните доказателства, счита, че искът е основателен.

Третото лице-помагач „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от негов пълномощник, с което моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.

              От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 474/2018 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№ 2618 от 14.03.2018 г., подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против В.Б.Д. за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства, е било образувано ч.гр.дело № 474/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, по което заявлението е уважено изцяло и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 270/15.03.2018 г. и изпълнителен лист от 15.03.2018 г.

              С Разпореждане № 2973/23.08.2019 г. заповедният съд е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в  едномесечен срок от съобщението, може да предяви иск срещу длъжника за вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение.

              С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на основание  чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.

  Установява се, че на 21.08.2015 г., между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като кредитор, и ответницата В.Б.Д., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за преструктуриране на кредитна линия в кредит за текущо потребление, с който страните постигнали съгласие, че по сключен преди това между тях договор за кредит от 27.07.2011 г. за сума в размер на 500.00 лева, остатъкът по него е в общ размер на 634.00 лева /483.53 лв. – главница и 147.47 лв. – дължими лихви/ и се преструктурира в кредит за текущо потребление в размер на сумата 634.00 лева, която следва да се издължи на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, със срок за издължаване – 36 месеца и краен срок – 05.08.2018 г., с падежна дата на месечните вноски – 05-то число. Уговорено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на споразумението е 14,95%, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,986% и надбавка в размер на 13,964 п.п. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 21,01% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, които са неразделна част от договора и кредитополучателят е получил и приел.

  Съгласно т. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта“.

  Поради допусната забава в плащанията по кредита, предвид непогасяването на 14 бр. месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.02.2017 г. до 05.03.2018 г., отразени в представеното извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД, последната е обявила кредита за предсрочно изискуем, при наличие на предпоставките на т. 19.2 от Общите условия, като е отправила изрично писмено уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

Установява се, че горепосоченото уведомление е връчено на ответницата В.Б.Д. чрез ЧСИ В.П., рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Ловеч, при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на ответницата в ***** съвпадащ с адреса й по договора и по направената в настоящото производство справка от НБД „Население“. Съдът намира процедурата по връчване по реда на чл. 47 от ГПК за редовно изпълнена, тъй като в разписката на ЧСИ към уведомлението с № 08-20-00106/15.01.2018 г., са посочени три дати на посещения на адреса с необходимия интервал между тях, едното от които в неприсъствен ден, и след като не е намерен адресата, нито друго лице на адреса, което да получи книжата, е залепено уведомление на входната врата на адреса на 19.02.2018 г., а след изтичане на двуседмичния срок, в който адресатът не се е явил да получи книжата на посочения адрес на канцеларията на ЧСИ В.П., уведомлението се счита за връчено, на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК, на 06.03.2018 година. 

След издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 474/2018 г. по описа на ЛРС, вземанията по договора за кредит са прехвърлени от кредитора "Банка ДСК" ЕАД на третото лице-помагач „ОТП Факторинг България" ЕАД – гр. София, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („цесия“) от 08.01.2019 г.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което е видно, че вещото лице, след справка в счетоводството на „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ-Ловеч, е констатирало, че кредитът за текущо потребление на ответницата В.Б.Д. е разрешен на 21.08.2015 г., въз основа на договор за преструктуриране на кредитна линия в кредит за текущо потребление в размер на 634.00 лева, като е усвоен на 21.08.2015 г. Просрочията относно обслужване на задълженията по кредита са допуснати от 05.01.2017 г., тъй като погасителната вноска с вальор 05.01.2017 г. е издължена с 4 дни закъснение – на 09.01.2017 г. От тази дата кредитополучателят преустановил обслужването на задълженията по кредита, като към 06.03.2018 г. – датата на предсрочната изискуемост, нередовните вноски по погасителния план към договора за кредит са 14 броя с дата на вальор от 05.02.2017 г. Счетоводното записване на задължението по процесния договор като предсрочно изискуемо е на 14.03.2018 г. – транзакция АС 04, като на тази дата задълженията по съответните счетоводни сметки са отписани и заведени на отчет по счетоводна сметка 4440 – „Вземания по съдебни спорове“. Към 14.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/, вещото лице е установило, че размерът на непогасената главница е 365.87 лева, в т.ч. падежирали вноски – 249.51 лева и непадежирали вноски – 116.36 лева; договорни лихви – 62.13 лева, дължими от 05.01.2017 г. до 13.03.2018 г. включително и лихви за забава – 13.66 лева, дължими от 12.02.2017 г. до 13.03.2018 г. включително. Вещото лице е посочило, че неплатените такси за обслужване на кредита са в размер на 120.00 лева, начислени еднократно на 13.03.2018 г., на основание Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага по извършени услуги на клиента в сила към деня на съответното начисляване.  

              При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател, и ответницата В.Б.Д., като кредитополучател, по  сключения между тях Договор за преструктуриране на кредитна линия в кредит за текущо потребление от 21.08.2015 г.

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се явява изправна страна по договора за кредит, тъй като е изпълнил задължението си, предоставяйки на ответницата кредит в размер на 634.00 лева, но последната не е изпълнила задължението си за редовно плащане на месечните погасителни вноски по кредита, като считано от 05.01.2017 г. е допуснала забава в изплащането им, а от 05.02.2017 г. преустановила изцяло плащането на вноските. Установи се, че до 14.03.2018 г. не е платила 14 броя вноски, поради което, на основание т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата е надлежно уведомена на 06.03.2018 г. Освен това, на 05.08.2018 г. е настъпила и последната падежна дата по погасителния план към договора, но ответницата е продължила да бездейства и не е извършила плащане на задълженията си, при което изискуемостта на вземанията е настъпила не само поради факта на обявената предсрочна изискуемост, но и поради изтичане на крайния срок за издължаване.  

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ответницата – кредитополучател се явява неизправна страна по договора, тъй като от 05.02.2017 г. е преустановила плащането на месечните погасителни вноски по договора. Установи се, че на 05.08.2018 г. е настъпила и последната падежна дата по договора, но ответницата не е погасила задълженията си към кредитора за главница и договорна лихва, посочени в исковата молба. Предвид допуснатото просрочие, ответницата дължи на кредитора – ищец и претендираната лихва /обезщетение за забава/ за посочения в исковата молба период - от 12.02.2017 г. до 13.03.2018 г., в претендирания размер от 13.66 лева, установен и от вещото лице.   

При тези данни, предявените положителни установителни искове за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата молба вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава, произтичащи от процесния договор за кредит за текущо потребление от 21.08.2015 г., се явяват основателни и доказани за тези вземания и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /14.03.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането. 

Относно вземането за т.нар. „заемни такси“:

              Съдът счита, че в тази част претенцията е в противоречие със закона, което е основание за нищожност на съответната договорна клауза, на която се основава посочената претенция. Ищецът не е посочил на коя клауза от договора се основава претенцията за заплащане на заемни такси, като от заключението на вещото лице се установи, че същите са начислени на основание Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага по извършени услуги на клиента.

              Следва да се отбележи, че съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства.

              В случая се касае за Договор за кредит за текущо потребление, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

              Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се претендират такси, които очевидно са свързани с управление на кредита, без да са включени в годишния процент на разходите. Искането за присъждане на такси във връзка с действия по управление на кредита противоречи на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което налага отхвърляне на предявения иск в тази част на претенцията, поради противоречие със закона.

С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.

              Ищецът не е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

              При съобразяване уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 58.98 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

              За исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 420.70 лева, включващи държавна такса, депозит за особен представител на ответницата, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за база сумата 50.00 лева, с оглед изявлението на пълномощника на ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в този размер/.

На адвокат С.Д. от ЛАК следва да се изплати сумата 300.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.

              Водим от горното, съдът

               

                                                       Р     Е     Ш     И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес:***, следните суми по Договор за преструктуриране на кредитна линия в кредит за текущо потребление от 21.08.2015 г., а именно: 365.87 лв. /триста шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/  – главница, 62.13 лв. /шестдесет и два лева и тринадесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 13.03.2018 г., и 13.66 лв. /тринадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ – лихва за забава за периода от 12.02.2017 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, а искът в останалата част, за установяване дължимост на сума в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ – заемни такси, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Б.Д., с горните данни, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с горните данни, сумата 58.98 лв. /петдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 420.70 лв. /четиристотин и двадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Д. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на В.Б.Д..

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на „Банка ДСК“ ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2.

              Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 474/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: