Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
10.02.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети
наказателен |
състав |
|
На |
Тринадесети януари |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в
следния състав:
|
Председател: |
И. Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм.
характер дело номер |
933 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП №472809-F507730/25.10.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление
на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. с което на „А.К.” ЕООД, с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дръзки” №15,
представлявано от А.С.А., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл.
83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 700 лева на 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №472809-F507730/25.10.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление
на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. с което на „А.К.” ЕООД, с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дръзки” №15, представлявано
от А.С.А., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в
размер на 700 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС.
Управителят на „А.К.”
ЕООД не се явява лично в съдебно заседание.
Чрез изразеното становище по същество счита, че обжалваното НП следва да се
отмени, тъй като установеното нарушение не е било налице. Основното възражение
което се прави и във връзка с текста на чл.4, ал.9 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., съгласно който, търговецът не е бил задължен да регистрира
извършваните от него продажби в търговски обект, тъй като той е се е намирал в
населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души, а освен това е
разположен във високопланинско и труднодостъпно место.
Сходно е
становището на адв. И.Й., който се явява в хода на съдебното следствие, като
повереник на дружеството жалбоподател.
Представителят на
въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
След преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено
следното:
По повод постъпил
сигнал и във връзка спазване на данъчното и осигурително законодателство, на 11.08.2019г.,
в 13.50 часа, служители от ТД НАП Пловдив
посетили търговски обект-къща за гости „ Родопска приказка” намиращ се в село
Сини връх, общ. Асеновград, ул. „***” №3. Преди легитимирането на
проверяващите, те направили контролна покупка от заведението за хранене-механа
към обекта, в който имало и стаи за спане. Били поръчани 2бр. кюфтета, порция
пържени картофи, омлет от кашкавал, 1бр. шопска салата, мекица и хляб. При поискване на сметката, тя била
представена написана на ръка, като на проверяващите не бил представен касов бон
или ръчна касова бележка от кочан. При проверката се установило, че за обекта
има издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризация от
26.07.2019г. и той се стопанисва от „А.К.”
ЕООД с управител А.С.А.. Самата проверка се провела в присъствие на две лица от
персонала, които оказали необходимото съдействие на проверяващите. В хода на
проверката били иззети копия от съставени адресни карти за реализирани нощувки
в хотелската част на обекта, ценоразпис за нощувките в стаите, рекламна цветна
брошура за обекта, както и лист меню с
предлаганите храни в механата. Наред с другите неща, била извършена и проверка
на касата, при което се установила наличност от общо 100.40 лева в различни
банкноти и монети описани по номинали. Констатациите на проверяващите били
отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА 0030166/11.08.2019г.
Със съставения протокол на управителя на
обекта било указано, че следва да се яви на 17.08.2019г. в Тд на НАП Пловдив,
както и да представи допълнително, документ за собственост на обекта, обяснения
за режима и начина на работа в обекта, както и други писмени доказателства. Управителя
на дружеството А.С.А. се явил на указаното място на 21.08.2019г. като
представил поисканите му писмени доказателства, включително и доказателства за
регистрираното в НАП и въведено в експлоатация за обекта 1бр. фискално
устройство марка рег.№ 3370622 с ИН на *** и ФП 50063081. Установеното при тази допълнителна
проверка било удостоверено в съставения
ПИП серия АА 0029033/21.08.2019г. На 11.09.2019г. управителя на
дружеството „А.К.” ЕООД отново се явил при проверяващите, като представител
допълнително поисканите му документи. Установеното при допълнителната проверка
било удостоверено в съставения ПИП серия
АА 0031125/11.09.2019г. С оглед
установеното в хода на проверката, на 11.09.2019г. бил съставен АУАН № F507730, в който установеното
нарушение било квалифицирано като такова по на чл. 7, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС. В акта било посочено,
че нарушението е на 11.08.2019г. като търговското дружество „А.К.” ЕООД е
нарушило изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г., като е извършвало продажба
на стоки без функциониращо фискално устройство. В съставения УАН било посочено
и това, че самото нарушение е открито на
21.08.2019г. ,като същото води и до неотразяване на приходи. Въз основа на акта,
въпреки депозираните писмени възражения ,по-късно било издаденото и обжалваното
НП №472809-F507730/25.10.2019г.,
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителката-св. З.С. Михайлова.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок, като съдържа
и необходимите реквизити, но разгледана по същество по отношение на цялостната
отмяна на обжалваното НП за неоснователна.
Безспорно е това, че проверката
е била извършена на посочените в АУАН и НП дата, като проверяващите са
проверили търговски обект къща за гости „Родопска приказка” намираща се в село
Сини връх, общ. Асеновград, ул. „***” №3, стопанисвана от „А.К.” ЕООД. При това
тяхно посещение те са посетили механата към обекта, където се извършили
контролна покупка на съответните храни. При заплащането на консумираните храни,
въпреки регистрираното в обекта 1бр. фискално устройство марка рег.№ 3370622 с ИН на *** и ФП 50063081, на проверяващите не бил
представен касов бон или ръчна касова бележка от кочан. Установените от
проверяващите обстоятелства, са описани подробно в съставените от тях три броя
ПИП, както и се подкрепят от иззетите и събрани в хода на проверката писмени
доказателства. Тези обстоятелства, не се оспорват от страна на управителя на
дружеството и упълномощения повереник.
Основните възражения са
във връзка с приложението на текста на чл.4, ал.9 и ал.11 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Не се оспорва, че „А.К.”
ЕООД предоставя съответните услуги в проверявания обект, както и това, че до
30.06.2019г. в обекта е работело регистрираното в НАП и монтираното на мястото
ФУ. Предвид факта, че обекта се намира в населено място с население под 300
души, както и че е във високопланински и труднодостъпен район, то според оспорващите,
задълженото лице собственик на обекта, въпреки наличното ФУ, не е длъжно да
прилага разпоредбата на чл.7, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата. Предвид липсата на
задължение да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез
ФУ/ИАСУТД, то според наведените в жалбата доводи и тези от страна на повереника
в съдебно заседание, то дружеството „А.К.” ЕООД няма как и да се извършило
посоченото в АУАН и НП нарушение. В тази насока се навеждат е доводи за това,
че поради местонахождението на обекта, в района е налице постоянна
неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса
на покритие, като в тази насока по отношение на дружеството е налице и
хипотезата на чл.4, ал.11 от Наредба
Н-18, което също води до отпадане на административнонаказателната отговорност.
Въпреки направеното
възражение чрез жалбата и от повереника, то съдът е на становище, че
констатираното нарушение е било налице, като изключенията посочени в чл.4, ал.9
и ал.11 от Наредба Н-18/13.12.2006г. не
следва да намерят приложение в конкретния случай.
В действителност в чл.
4, от Наредбата е посочено, че не е задължено да регистрира извършваните от
него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните
дейности, изрично изброени по долу. В чл.4, ал.9 от Наредба, е посочено, че в тази хипотеза
попадат и продажби във или от търговски
обекти, намиращи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300
души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на
курортите. За да отпадне задължението на търговеца по чл.7, ал.2 от Наредбата,
то следва предпоставките визирани в ал.9 на чл.4 да са кумулативно изпълнени.
По отношение на обекта намиращ се в село Сини връх стопанисван от „А.К.”
ЕООД,безспорно се установява, че той е в населено място с брой на лицата с
постоянен адрес под 300 души. Безспорно се установява и това, че е разположен
във високопланинско място. Легалната дефиниция за това е дадена в ДР към
Наредбата, където в § 1.т.3 е посочено, че
“високопланински населени места” са населени места над 1000 метра
надморска височина. От справка в сайта https://bg.wikipedia.org/wiki, че село Сини
връх се намира на надморска височина от 1009 метра. Въпреки наличните две
предпоставки,то съдът намира, че изключението по чл.9, на ал.4 от Наредбата, по
отношение на „А.К.” ЕООД не било налице тъй като мястото не се явява
труднодостъпно. Легалното определение на това понятие е дадено в ДР към
Наредбата, където в § 1.т.4, е посочено, че “труднодостъпни населени места” са
населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт. След като по
делото се установи, че проверяващите са достигнали до обекта безпрепятствено,
със служебно невисокопроходимо МПС, както и се установи, че до самото село има
осигурен автобусен транспорт от гр. Асеновград, то няма как да се приеме, че
мястото е труднодостъпно. В тази насока няма как да не се кредитира и
приложеното към административнонаказателната преписка меню от заведението, от
което става видно,че същото е сравнително богато, като предлаганите на клиентите
напитки и храни, в никакъв случая няма как да бъдат осигурени в едно трудно
достъпно място. В тази насока бе кредитирана и приложената към административнонаказателната преписка
рекламна брошура от която става видно, че предложения на клиентите маршрут от
гр.Пловдив за отиване до обекта в никакъв случай не се включва и препоръчват части
които следва да вървят пеша или чрез друг алтернативен транспорт освен автомобилен. От същата брошура се установява,
че на клиентите за връзка има има предоставени три мобилни телефона, както и
имейл, от което следва и извода, че мобилните връзки в района в никакъв случай не
са затруднени. В този смисъл съдът намира, че и изключението по чл. 4, ал.11 от
Наредбата не е налице. По отношение на дружеството „А.К.” ЕООД, след като е имало регистрирано
ФУ, е било налице задължението по чл. 7,
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДД, а
именно , да не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл. 3
от Наредбата без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази
наредба. Както се посочи по-горе съдът приема, че двете изключения по чл.4,
ал.9 и ал.11 от Наредбата не са били налице, поради и което дружеството, след
като извършвало продажба на стоки и услуги в своя обект, е следвало да има
функциониращо ФУ. Както се установи по делото, такова устройство към датата на
проверката не е било установено. Възраженията направени в тази насока от
управителя и повереника се явяват неоснователни.
От разпоредбата на чл.185,
ал.1 от ЗДДС , става ясно, че на лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съдът счете, че при определяне на санкцията в размер към 700
лева, АНО не се е съобразил в пълна степен със всички обстоятелства по смисъла
на чл.27 и сл. от ЗАНН, като не е отчел,че все пак в хода на проверката е
оказано пълно съдействие, както и факта, че нарушението е първо такова за
дружеството.В този смисъл съдът счете, че въпреки липсата на искане в тази
насока, то размера на санкцията следва да бъде намален до минимума, а именно от
700 лева на 500 лева.
С оглед изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: