РЕШЕНИЕ № 514
02.04.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на осемнадесети март, две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Г.Д.
прокурор:
Дарин Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров
КАН
дело номер 521 по описа за 2021
година.
Производството е по
реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.И.С. против решение № 260001/20.01.2021 година, постановено по а.н.д. № 94 по описа за 2020 година на Районен съд гр. Малко Търново. С решението е било
потвърдено наказателно постановление (НП) № 1622/10.11.2020г. издадено от
Зам. Директор ТД Южна Морска,
с което на Н.И.С., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 233, ал. 3 от ЗМ
е наложено административно наказание – глоба в размер на 1360 лв. и на основание чл. 233, ал. 6 от
ЗМ са отнети в полза на държавата предмета на нарушението – тютюн за водна лула марка Al FakHer, в потребителски опаковки по 1000 грама, 2 пакета - 2000 грама , с обща прродажна цена 680,00
лева.
В
касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно. Твърди се, че
лицето не е допуснало съществено нарушение, поради което е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като не бъде накaзан, а единствено
предупреден. Иска се отмяна на решението на районния съд, както и на
наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба - Териториална Дирекция Южна морска при Агенция Митници,
редовно призована, се представлява от ю.к. Ламбов.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е неоснователна и решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С наказателното постановление Н.С. е бил санкциониран за това,
че на 26.09.2020г., след влизане на територията на Република България от
Република Турция през МП „Малко Търново“ с автобус с марка „Мерцедес“, с
регистрационен № 34 TS 9395 34В,
управляван от K Sслед
извършена щателна митническа проверка на превозното средство, багажното
отделение и личния багаж на пътниците, било установено, че лицето, в нарушение
на чл.233, ал.3 от ЗМ, не изпълнил своето задължение да декларира по
установения ред пред митническите органи намиращата се в неговия багаж стока
– 2000 грама тютюн за наргиле марка
Al FakHer.
Съставен bil акт за
установяване на административно нарушение за това, че С. е пренесъл през
държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи
горепосочените стоки. В последствие е било издадено и процесното наказателно
постановление, с което е ангажирана неговата административно наказателна
отговорност на основание чл.233, ал.3, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗМ, като деянието
било посочено с аналогично описание – „пренесъл
на 26.06.2020г. през държавната граница – МП „Малко Търново“ описаните
стоки”.
За да постанови обжалваното решение, РС – Малко Търново е
приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните
норми и материалния закон. Съдът е приел, че е налице единство
между описанието на извършеното нарушение и правната квалификация
на същото, поради което районния съд е потвърдил НП.
Съгласно разпоредбата
на чл.233, ал.1 от ЗМ „Който пренесе или превози стоки през държавната граница
или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките“. Видно от изложеното, разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ
предвижда две различни форми на изпълнителното деяние на това административно
нарушение, а именно „пренася“ и „превозва“. В случая безспорно е
установено, че процесните стоки не са били „превозвани” от ответника по
касация, тъй като С. не е управлявал превозното средство, в което са открити
стоките, още повече, че в обстоятелствената част на наказателното постановление
изрично е отбелязан водача на автобуса, а С. е бил сред пътниците в автобуса и в
този случай отговорността му правилно е била ангажирана за това,
че „пренася“ стоки през държавната граница, без знанието и
разрешението на митническите органи. В тази връзка, като е обосновал краен
резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление в частта,
относно извършеното нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗМ, Районният съд е
постановил правилно решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Самото
деяние е резултатно, като административнонаказателна отговорност се носи и за
установен опит да бъде извършено нарушение. Размерът на санкцията обаче зависи
от този на дължимия акциз според нормата на чл.233, ал.3, като минималният и
размер е 200% от същия. Продажната стойност е правилно определена на основание
§1, т.34 от ЗМ, вр. чл.4, т.6 от ЗАДС и чл.2, ал.2 от Наредбата за условията и
реда за регистриране цените на тютюневите изделия.
Не
може да бъде възприета защитната теза на касатора за наличие предпоствките за
приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства около
деянието отличаващи го от обичайните от този вид и сочещи на значително
по-ниска степен на обществена опасност на деянието и/или дееца спрямо
обичайните случаи на нарушение. Доказателство за това е от една страна
продажната стойност на стоката, а от друга самият й акцизен характер, който
законодателят е възприел като квалифициращо обстоятелство. На следващо място
възрастта на самия нарушител също не е прекалено млада, за да бъде преценена
постъпката му като увлечение. Правилно е преценено от страна на районния съд,
че стоката предвид количеството си не попада в категорията стоки с нетърговски
характер по смисъла на чл.1, т.21, б.“б“ от Делегиран регламент на Комисията
/ЕС/ №2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на регламент /ЕС/952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на МКС, поради което е следвало да бъде декларирана, но това не е
било сторено. Размерът на наказанието е на предвидения в закона минимум, което
е правнообосновано с оглед липсата на доказателства за предишни нарушения на
разпоредбите на същия нормативен акт.
Поради
изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2
от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260001/20.01.2021 година, постановено по
а.н.д. № 94 по описа за 2020 година на Районен съд гр. Малко Търново, с което е
било потвърдено наказателно постановление (НП) № 1622/10.11.2020г. издадено от
Зам. Директор ТД Южна Морска, с което на Н.И.С., за нарушение на чл. 233, ал.
3, вр. чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 233, ал. 3
от ЗМ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1360 лв. и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на държавата предмета на
нарушението – тютюн за водна лула марка Al
FakHer, в потребителски опаковки по 1000 грама, 2 пакета - 2000 грама , с обща продажна цена 680,00
лева.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: