Решение по дело №1013/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 198, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Е. А. Х., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. Е. Н. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № Л-4985 от 06.11.2024 г. на Началника на Затвора Стара Загора, с която на основание чл. 198, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗИНЗС е наредено осъденият на доживотен затвор Е. А. Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при „специален“ режим.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че ответникът не е изпълнил указанията, дадени с решение № 3502 от 09.10.2024 г. по адм. д. № 667/2024 г. на Административен съд Стара Загора, и че поведението му не е оценено обективно, тъй като не бил извършил нарушенията, за които със заповеди рег. № Л-1238 от 15.03.2024 г. и рег. № Л-1239 от 15.03.2024 г. са му били наложени дисциплинарни наказания. Оспорва становището на ответника, че към настоящия момент не се отчитало понижаване на рисковете от рецидив и вреди, в частност – възприетата обща стойност на този риск от 41 бала, тъй като не било посочено кое негово поведение, действие или бездействие е довело да тази оценка на риска. Поддържа, че обжалваната заповед се базира бланкетно на идентични становища на служители по чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС и не съдържа мотиви как с продължаване на изтърпяване на наказанието му при специален режим би се постигнала целта по чл. 65, ал. 1 от ЗИНЗС, както и че ответникът не е взел предвид наличните положителни фактори, сочещи според него, че се е превъзпитал до степен да заслужи промяна на режима на изтърпяване на наказанието му в по-лек. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед и решаване на спора по същество. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С. Т.-С., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Е. А. Х. е осъден за убийство, извършено с особена жестокост на 20.08.2017 г., с присъда от 23.03.2018 г. по дело № Т20177322 на Централен наказателен съд Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, изменена със Заповед по обжалването от 31.10.2018 г. по дело № [рег. номер] на Апелативен съд, влязла в сила на 13.10.2018 г., с която му е наложено наказание „доживотен затвор“ с минимален срок от деветнадесет години съгласно раздел 269 (2) от Закона за наказателното правосъдие от 2003 г., след изтичането на който наложеното наказание може да бъде преразгледано от Борда за помилване. За извършеното деяние е предвидена наказателна отговорност в чл. 116, ал. 1, т. 6 от Наказателния кодекс НК) на Република България (РБ). Присъдата е приета за изпълнение с Определение № 4547 от 18.11.2019 г. по НЧД № 2476/2019 г. на Софийски градски съд, изменено с Решение № 10236 от 20.07.2020 г. по ВЧНД № 465/2020 г. на Софийски апелативен съд и влязло в сила на 20.07.2020 г., като е постановено осъденият да изтърпи в РБ наказание „доживотен затвор“ с минимален срок от деветнадесет години, след изтичането на който може да бъде разглеждано условното му предсрочно освобождаване. На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален „специален“ режим на изтърпяване на наказанието. При изпълнение на наказанието е приспадното предварителното задържане на осъдения за времето от 22.08.2017 г. до 22.03.2018 г., изтърпяната част от наказанието в затвор в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, считано от 23.08.2018 г. до фактическото му предаване на българските власти на 20.05.2019 г., и задържането му на територията на РБ след 20.05.2019 г. до привеждане на определението в изпълнение.

Към датата на издаване на оспорената заповед – 06.11.2024 г., жалбоподателят е изтърпял от наказанието си общо 7 години, 2 месеца и 14 дни. Към момента, считано от 19.08.2021 г., същият е настанен е в зона с повишена сигурност (ЗПС) в Затвора Стара Загора.

С влязла в сила на 07.08.2023 г. Заповед № Л-3676 от 21.07.2023 г. на Началника на Затвора Стара Загора на основание чл. 198, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗИНЗС е наредено жалбоподателят да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при „специален“ режим.

С оспорената Заповед № Л-4985 от 06.11.2024 г. на Началника на Затвора Стара Загора, издадена след отмяната на предходната му Заповед № Л-3305 от 22.07.2024 г. и връщане на преписката за ново произнасяне с влязло в сила Решение № 3052 от 09.10.2024 г. по АД № 667/2024 г. на Административен съд Стара Загора, на основание чл. 198, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗИНЗС е наредено жалбоподателят да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при „специален“ режим.

Административният орган е приел, че като цяло в условията на засилена охрана и надзор жалбоподателят полага известни усилия да се придържа към правилата в институцията, но не винаги съумява да овладее вътрешните си импулси. Старае се организира времето си, като активно спортува и чете различна литература. Заема място в средните слоеве на затворническата общност, с добро за пенитенциарната среда ниво на образованост (средно специално образование), нормално развити интелектуални способности и познавателни интереси. Притежава добра вербална култура. Към служителите от администрацията подхожда с прикрито високомерие и мнителност. Поставя себе си в центъра на вниманието, като същевременно под формата на помощ се опитва да „съветва“ за начин, по който трябва да работят останалите. Енергичен и комбинативен, стреми се да доминира във взаимоотношенията с останалите. Екстровертен тип личност, комуникативните му способности са нормално развити. Контактува на всички нива в общността, но се наблюдават трайни проблеми в общуването с някои от останалите настанени в ЗПС, водещи често до противопоставяне и конфликтни ситуации. През периода се е налагала интервенция и работа по негови жалби срещу друг изолиран доживотно осъден затворник. Положителното до момента е, че се въздържа от физическа агресия, но е склонен да извършва провокации.

Изтъкнато е, че за администрацията на Затвора Стара Загора основополагащо продължава да бъде поведението на жалбоподателя за разглеждания едногодишен период (има се предвид периода след влизане в сила на Заповед № Л-3676 от 21.07.2023 г. на Началника на Затвора Стара Загора). В тази връзка се отчита, че все още при фрустрационни обстоятелства той е склонен към демонстративно поведение и конфликтност. През периода е наказван за отрицателни прояви със „Забрана за участие в колективни мероприятия“ и “Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиаената“. Обърнато е внимание, че макар индивидуалните администаративни актове за налагане на дисциплинарните наказания да са издадени в един и същ ден, то извършените правонарушения са съответно на 13.02.2024 г. и на 28.02.2024 г. Подчертано е, че при реализираното дисциплинарно нарушение на 13.02.2024 г. жалбоподателят пряко е нарушил нормата на чл. 71, ал. 8 от ППЗИНЗС, изискваща дължимо поведение при провеждане на престой на открито, който е процес не само за провеждащите го и пряко участващи в него, но и спрямо останалите лишени от свобода от други групи, наблюдаващи това събитие ежедневно, съответно отрицателното му поведение не следва да се приема като пример за останалите настанени в корпуса на затвора, както и че реализираното на 28.02.2024 г. нарушение на чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС включва заплахи за физическа саморазправа спрямо лишени от свобода от друга група, т. е. и двете правонарушения за периода съдържат в себе си волеизявления спрямо други лишени от свобода, а специалният режим е наложен от законодателя както за постигане на индивидуалните цели на присъдата, така и за да се ограничат рисковете спрямо другите лишени от свобода и/или за длъжностните лица.

Взето е предвид, че жалбоподателят е награждаван един път с „удължено свиждане“ – с цел запазване и укрепване на семейните връзки, както и че има подкрепа от близки и роднини, с които ежемесечно контактува чрез „SKYPE“ връзка. Като положителни фактори са отчетени включването му в междугрупови спортни турнири – през м. юли 2023 г. по канадска борба, през м. октомври 2023 г. по тенис на маса и през м. ноември 2023 г. по шах, ежедневното изучаване на испански език (чрез самоучител) в помещението, където е настанен, поддържането на английския му език, периодично посещаване на християнските служби в църквата към затвора. Сочи се обаче, че жалбоподателят е спрял да посещава Клуб „Интереси“, когато клуба е посещаван от лишеният от свобода Е. Н. М., както и че със същия мотив е отказал да участва в приготвянето на коледна баница и в дискусионното мероприятие „Говорим за футбол“.

В заключение е формиран е извод, че при направения преглед на оценката на рисковете от рецидив и вреди към настоящия момент не се отчита понижаване. Продължават да се открояват значителни дефицити в зони: междуличностни проблеми и умения за мислене. Наблюдава се повишение в зона емоционални проблеми, а оттам и в общата стойност на риска от рецидив, който вече е в средното ниво – 41 бала. Рискът от вреди по отношение на деянието остава от висока степен, идентифициран и непосредствен, а към самия осъден е от средна степен. Има самооправдателни нагласи и твърди, че жертвата е виновна за случилото се и че е нападнат, не осъзнава факторите, довели до проявеното криминално поведение. Не са настъпили устойчиви и реални положителни промени в неговото съзнание и поведение, положителните резултати не са достатъчни като обем и дълбочина и е необходима по-голяма продължителност и интензивност на корекционните дейности с лицето.

Налице е и изрично позоваване на отрицателните становища, дадени от заместник-началник РНОД, началник сектор СДВР, инспектор-психолог и доклад от инспектор СДВР при Затвора Стара Загора.

Като писмени доказателства са приети документите от преписката по издаване на обжалваната заповед – цитираните в последната заповеди за наложени на жалбоподателя дисциплинарни наказания – Заповеди № Л-1238 и № Л-1239 от 15.03.2024 г. на Началника на Затвора Стара Загора, ведно с потвърждаващите ги заповеди на Главния директор на ГДИН – съответно № Л-1580 от 11.04.2024 г. и № Л-1587 от 11.04.2024 г., диплома за средно образование на жалбоподателя, статии, протоколи за претърсване и обиск, множество молби и жалби, подавани от жалбоподателя до затворническата администрация, и др., в т. ч. становище от 06.11.2024 г. на заместник-началник РНОД, доклад от 28.10.2024 г. на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ (СДВР) на доживотно осъдените, настанени в ЗПС II в Затвора Стара Загора, становище от 01.11.2024 г. на началник сектор СДВР и Експертна оценка на актуалното псичихично и емоционлно състояние на жалбоподателя от 31.10.2024 г.

Становището на заместник-началник РНОД, доклада на инспектор СДВР, становището на началник сектор СДВР и Експертна оценка на актуалното псичихично и емоционлно състояние на жалбоподателя кореспондират изцяло с мотивите на оспорената заповед, като с всички тях е дадено мнение определеният на жалбоподателя режим на изтърпяване на наказанието му да не бъде променян.

Като доказателства са приети и скици на модели за дрехи и чехли, които жалбоподателят твърди, че е направил по време не престоя си в затвора за фирмата на сестра си.

Като свидетели са разпитани лишените от свобода П. Й. С. и Е. Н. М..

Според св. С. жалбоподателят има добро отношение както към лишените от свобода от ЗПС, така и към другите затворници, избягва агресията, включително и когато към него се проявява такава, като в тази насока дава пример с лишения със св. М., който постоянно го провокирал, в т. ч. и като го обиждал, поради което жалбоподателят отказвал да участва мероприятия, ако на тях присъства св. М.. Сочи, че жалбоподателят не е извършил деянията, за които са му налагани дисциплинарни наказания, и изучава чужди езици, на които учи и него, както и че затворническата администрация не им предлага по-сериозни занимания за личностно развитие – IT-технологии и др., от които той и жалбоподателят имали нужда. Заявява, че дисциплинарните наказания, които им се налагат, са с цел да не им бъде променян режима на изтърпяване на търпените от тях наказания, а също и че жалбоподотелят е бил спрян от спортни и др. дейности, в които преди това е участвал, защото обжалвал дисциплинарните си наказания.

Според св. М. поведението на жалбоподателя било провокативно спрямо него, но се е случавло и да отправя заплахи както към други лишени от свобода, така и към служители от затворническата администрация.

При този фактическа обстановка съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

Оспорването е направено от легитимирано лице, за което административният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок 14-дневен срок, считано от връчване на обжалваната заповед, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК наказанието се налага с цел: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави; 2. да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗИНСЗ е посочено, че режимът в местата за лишаване от свобода спомага за осъществяване целите на наказанието.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим. Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна първоначалният специален режим да бъде изменен в по-лек. Съгласно чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, а именно – Началникът на Затвора Стара Загора. Постановена е в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, включително чрез препращане към приобщените становища, дадени по реда на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР, заместник-началник РНОД, инспектор-психолог и доклад от инспектор СДВР, в които също се съдържат конкретни данни за поведението на осъденото лице и неговата оценка.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнени са изискванията на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС преди издаване на заповедта по ал. 4 на същата норма. Началникът на Затвора Стара Загора е взел становищата относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения от всички посочени в закона лица – ръководител на направлението за социална дейност и възпитателна работа, заместник-началника по режимно-охранителната дейност и психолог.

Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване целта на закона и за целите на наказанието.

Разпоредбата на чл. 218, изречение първо от ППЗИНЗС предвижда две предпоставки за промяна в режима на доживотно осъдените – изтичане на едногодишен период след първоначалното му определяне и наличието на добро поведение на лицето. В чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС е предвидено началникът на затвора да се произнася периодично относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. В случая първата предпоставка е налице, доколкото е изтекъл едногодишен срок от постановяване на предходната заповед.

Съгласно чл. 439а от НПК доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Оценката на поведението може да се основава на юридически факти, показващи стремеж да се следва едно като цяло добро поведение, какъвто факт е например липсата на непогасени по давност дисциплинарни наказания (чл. 109 от ЗИНЗС). В случая обуславящи крайния извод са данните за две дисциплинарни нарушения, което жалбоподателят е извършил, тяхното естество и нивата на оценка на риска от рецидив (41 бала), и риска от вреди, трудностите в корекционния процес, характерологичните данни. Източник на информация за тези факти са становищата, дадени по реда на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР, заместник-началник РНОД, инспектор-психолог и доклад от инспектор СДВР. Всички те са отрицателни, като в тях са изложени убедителни съображения, основани на обективна, професионално изготвена преценка от предвидените закона специалисти за съществуваща опасност за външната общност, за други затворници и за тези, които работят в затвора, изискваща изолацията на жалбоподателя. Не се събраха и доказателства, които да ги оборват – показанията на двамата разпитани свидетели си противоречат, доколкото само един от тях излага данни за добро поведение на жалбоподателя, сочейки, че същият не е агресивен, в т. ч. и че наложените му дисциплинрани наказания са за деяния, които не е извършил, но в тази им част същите не могат да оборят съдържанието на заповедите за налагане на дисциплинраните наказания, тъй като тези заповеди са били обжалвани по административен ред, били са потвърдени и са влезли в сила. В тази връзка следва да се посочи, че затворническата администрация има задължение по силата на чл. 2 от ЗИНЗС да поддържа физическото и психическото здраве на осъдените и да зачита правата и достойнството им, включително при провеждане на общи мероприятия, а естеството на извършените нарушения, за които жалбоподателят е наказан със Заповеди № Л-1238 и № Л-1239 от 15.03.2024 г. на Началника на Затвора Стара Загора – словесен спор с лишен от свобода по време на престой на открито и отправяне на заплахи за физическа саморазправа към други лишени от свобода, е показателно за това, че той представлява опасност за останалите лишени от свобода. В обобщение, събраните по делото доказателства еднозначно сочат, че цялостната оценка на поведението на осъденото лице през атестационния период не показва постигнат от осъдения напредък към поправяне и превъзпитание по смисъла на чл. 36, ал. 1 от НК във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗИНЗС и добро поведение по смисъла на чл. 218 от ППЗИНЗС във връзка с чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС като предпоставка за изменение на режима в по-лек. С оглед на изложеното изводът в оспорената заповед, че спрямо жалбоподателя на този етап не следва да се преминава към облекчаване на режима на изпълнение на наказанието „доживотен затвор“, поради непостигнатия от осъдения напредък към поправяне, е фактически, доказателствено и правно обоснован.

По тези съображения оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли, като неоснователна.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата Е. А. Х., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, против Заповед № Л-4985 от 06.11.2024 г., издадена от Началника на Затвора Стара Загора, с която е наредено да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при „специален“ режим, като неоснователна.

Решението е окончателно.