Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на първи юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА
ДИМИТРОВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на секретар ИВАЙЛА КУМАНОВА
и прокурор Руси РУСЕВ, като разгледа ЧНД
№ 105 по описа за 2020 г., докладвано от съдия НЕЙЧЕВА, за да се произнесе,
съобрази:
На основание чл. 16, ал. 7, т. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС), СлОС
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА
да признае и не допуска изпълнение
на Решение № Т2015-7066 от 26.09.2018г.
на Кралски съд в Нортхамптън, ОК Великобритания, с
което същият орган е наложил на британския поданик Д.П.Т., роден на ***г. с
последен известен адрес в графство Нортхамптън,
ОК Великобритания конфискация на
сумата от 134 706,83 британски лири с левова равностойност 295 760,96 (двеста деветдесет и пет хиляди седемстотин и шейсет
лева и деветдесет и шест стотинки) лeва и ПРЕКРАТЯВА производството.
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
решението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд - гр. Бургас.
На основание чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗПИИРКОРНФС ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава - Кралския съд в Ноптхамптън, ОК
Великобритания, за отказа да се признае и допусне изпълнение на решението.
На основание чл. 24 ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС Копие от уведомлението по чл.
24 ал. 1 т. 2 от ЗПИИРКОРНФС ДА СЕ
ИЗПРАТИ и на Министерство на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 14 и сл. от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) и е образувано за разглеждане въз
основа на постъпило в Окръжен съд - Сливен Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
решения за конфискация, с корекция на чл. 4 от Рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета и Наредбите за наказателното правосъдие и защита на личните данни.
Искането е за признаване и допускане изпълнение на решение референтен № Т-2015-7066 от
26.09.2018г., издадено от Кралския съд в Нортхамптън, ОК Великобритания, с
което на
британския поданик Д.П.Т. е наложена конфискация на сумата от
134 706,83 британски лири, която се отнася до извършени от него
престъпления - подстрекаване или съдействие по отношение на престъпна дейност,
заговор за производство и разпространение на наркотици в нарушение на Закона за
наказателното право, пране на пари. Посочено е, че сред активите, които могат
да бъдат иззети от лицето са и парцели земя в Република България, а именно:
земеделска площ в с. Присадец, общ. Тополовград, обл. Хасково; орехова градина в с. Дервишка могила, общ.
Свиленград, обл. Хасково и земеделска площ в с. Драка, общ. Средец, обл.
Бургас. Тъй като засегнатото лице е
едноличен собственик на ДПТ Пропъртийс” ЕООД - Нова Загора, с определение № 22
/ 25.02.2020г. по ЧНД № 90 / 2020г., ВКС, I н.о. е определил , че
СлОС следва да разгледа делото.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява
становище, че наложената конфискация е свързана с признати за извършени от Д.Т.
престъпления, които на практика се припокриват с българския наказателен кодекс,
за едно от които - „Пране на пари“ се предвижда и конфискация. Същевременно,
посоченото в Удостоверението недвижимо имущество не било на засегнатото лице, а
на българско търговско дружество, поради което в тази му част изпратеното
решение било непълно - основание по чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС българския
съд да откаже да признае изпълнение на решението. Също така счита, че ако
прецени, съдът може да откаже признаване изпълнение на решението и съгласно чл.
19 ал. 1 т. 9 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като конфискацията била постановена по силата
на разширени правомощия според законодателството на издаващата държава. Твърди,
че няма други пречки, поради които решението да не бъде признато.
Назначеният
служебен защитник на засегнатото лице също счита, че изпратеното решение е
непълно. Посочените имоти в Удостоверението
не били негови, а на търговско дружество и в този смисъл счита, че не
следва решението да бъде признато.
Засегнатото
лице Д.П.Т. не е намерено, за да бъде призовано - за него няма данни в база
„Население” и в масивите на МВР. Призовка е изпратена на адреса на „ДПТ
Пропъртийс” ЕООД - Нова Загора, чийто собственик на капитала е Т., но
последният не е намерен.
Съдът
като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВАНА СТРАНА:
С
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на
Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
решения за конфискация е представено за признаване и изпълнение Решение референтен № Т2015-7066 от 26.09.2018г.,
влязло в сила на 26.09.2018г. на Кралски съд в Нортхамптън, ОК Великобритания,
с което на британския поданик Д.П.Т. е
наложена конфискация на сумата от
134 706,83 британски лири с левова равностойност 295 760,96 лева към
датата на постановяване на решението за конфискация в издаващата държава, във
връзка с извършени от него престъпления: - 3 престъпления заговор с други лица
за производство на контролирани
наркотици от клас „А”/метамфетамин/, клас „В” /амфетамин/ и клас „С”
/мефедрон/ в нарушение на Закона за наказателното право от 1977г.; - 2
престъпления заговор с други лица за разпространението на наркотици от клас „С”
в нарушение на Закона за наказателното право от 1977г.; - 2 престъпления
снабдяване с цел лична изгода на химични вещества на други лица, за да се
насърчават други лица да разпространяват контролирани наркотици от клас „А” и
„В” в нарушение на раздели 45 и 46 от Закона за сериозните престъпления от
2007г.; - пране на приходите от разпространение на химични вещества на други
лица чрез преобразуването на пари, платени през неговия бизнес и лична банкова
сметка ***ъпленията от престъпна дейност от 2002г.
На
11.10.2016г. Д.П. Тейълър е осъден на 18 години лишаване от свобода.
Изпратеното решение за конфискация е издадено на 26.09.2018г. „във връзка с
неговите облаги от престъпните му деяния, но и цялостното му престъпно
поведение”, за сумата 134 706,83 британски лири.
В Удостоверението е посочено още, че сред активите,
които можело да бъдат отнети от Т. са следните парцели земя: земеделска площ в
с. Присадец, общ. Тополовград, обл. Хасково;
орехова градина в с. Дервишка могила, общ. Свиленград, обл. Хасково и
земеделска площ в с. Драка, общ. Средец, обл. Бургас. Съдът решил, че
имуществото подлежи на конфискация в резултат на прилагане в издаващата държава
на разширени правомощия за конфискация, след като въз основа на конкретни факти
се е убедил, че въпросното имущество е
било получено от престъпни дейности на осъденото лице по време на период,
предшестващ присъдата за съответното престъпление.
Видно от приложените справки от съответните Служби по вписванията
към районните съдилища на Свиленград, Средец и Тополовград, трите недвижими
имота, посочени в Удостоверението са собственост на „ДПТ Пропъртийс” ЕООД -
Нова Загора, чийто едноличен собственик на капитала е засегнатото лице Д.П.Т..
Поземленият имот в с. Присадец, общ. Тополовград, обл. Хасково е собственост на
дружеството от 20.05.2013г.; Поземленият
имот в с. Дервишка могила, общ. Свиленград, е собственост на дружеството от
21.05.2013г. обл. Хасково и поземленият имот в с. Драка, общ. Средец, обл.
Бургас е собственост на дружеството от 29.05.2013г.
В
настоящото производство безспорно българският съд следва да извърши единствено
преценка дали са налице условията за признаване и изпълнение на решението на
британските съдебни власти. Направената такава е отрицателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
2 ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС е несъмнено, че
става въпрос за решение за конфискация, тъй като се касае за влязъл в сила акт
на съдебен орган на държава-членка на
Европейския съюз за налагане на конфискация за извършени престъпления, най -
общо представляващи „незаконен трафик на наркотични вещества” и „изпиране на
имущество, придобито от престъпление”, както е посочено в Удостоверението, тъй
като в него липсва излагане на фактите и на правна квалификация на
престъпленията с приложимата законова разпоредба. Така представеното
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета на Европа
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за
конфискация е издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и
неговото съдържание. То обаче е непълно, тъй като в него липсва каквото й да е
описание на престъпленията, довели до решението за конфискация, както по
отношение на излагане на фактите, така и на правна квалификация и приложимата
законова разпоредба, на основание на която е взето решението. Тъй като в
Удостоверението не е посочено и какви наказания са предвидени за съответните
престъпления в издаващата държава, настоящият съд не може да прецени обстоятелствата по чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
свързани с двойната наказуемост. За
престъплението „изпиране на имущество, придобито от престъпление” се предвижда
наказание конфискация и по българското законодателство.
В
случаите, както в настоящия, когато удостоверението е непълно, на основание чл.
19, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС съдът
може да откаже да признае и да допусне изпълнение на решение за конфискация или
отнемане. Налице е и още едно основание, при наличието на което съдът може да
откаже да признае и да допусне
изпълнение на решението - това по чл. 19, ал. 1, т. 9 от същия закон - тъй като
изпратеното решение е било издадено при обстоятелства, при които конфискацията
или отнемането на имуществото е била
постановена по силата на разширени правомощия за конфискация по
законодателството на издаващата държава.
Съгласно
чл. 14, ал. 4 от ЗПИИРКОРНФС съдът
признава решене за конфискация или отнемане, при условие че имуществото -
предмет на решението се намира на територията на Република България или лицето
срещу което е постановено решението притежава имущество, получава доходи или
има местоживеене или обичайно местопребиваване. В случая няма доказателства
засегнатото лице Т. да притежава в Република България посочената сума пари или
поне някаква част от нея; няма доказателства той в лично качество да притежава
имущество или да получава доходи - посочените в Удостоверението недвижими имоти
са собственост на друг правен субект, различен от засегнатото лице, и съгласно
българското законодателство не могат да бъдат предмет на конфискация, тъй като
наказателната отговорност е лична; не се установи засегнатото лице да има
местоживеене или обичайно пребиваване в страната.
Предвид изложеното, настоящият съд отказа да признае и не допусна изпълнение на Решение № Т2015-7066
от 26.09.2018г., на Кралски съд в Нортхамптън, ОК Великобритания, с което на
британския поданик Д.П.Т. е наложена
конфискация на сумата от 134 706,83 британски лири с левова равностойност
295 760,96 лева към датата на постановяване на решението за конфискация в
издаващата държава - 26.07.2018г. и прекрати производството.
На
основание чл. 24, ал.1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо
незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото
решение, а на основание чл. 24, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС копие от уведомлението по
чл. 24, ал.1, т. 2 следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: