Решение по дело №3884/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №   906

 

гр.Сливен, 02.08.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, десети състав в открито съдебно заседание  първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3884 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производство по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 16в от Закона за социалното подпомагане.

          Предявено е искане с правно основание  чл. 16б, ал. 1, пр. 2 от Закона за социалното подпомагане вр. чл. 36, ал. 3, т. 2, б."а" от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. В молбата на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица се иска настаняването в специализираната институция на пълнолетното лице поставено под пълно запрещение. Касае се за лице временно настанено в специализирана институция по административен ред със Заповед от 25.06.2019 година на директора на ДСП-гр. Твърдица, което не е било настанявано до този момент по съдебен ред в специализирана институция.     Представителят на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Твърдица е депозирал настоящото искане за дългосрочно настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетния, поставен под пълно запрещение И.Д.А. с ЕГН ********** въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище с такова съдържание на настойника. Излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 1986 г., като за негов настойник бил определена Ц.Д.С. - сестра. Поставеният под пълно запрещение депозирал молба за настаняването му в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, придружена със становище на настойника му и доклад-предложение от социален работник. Представляващият Дирекция "Социално подпомагане", моли съда да постанови решение, по силата на което И.Д.А. да бъде настанен в специализирана институция за предоставяне на социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, за срок от три години.

          В първото по делото заседание молителят, чрез законния си представител, поддържа искането. Настойникът на лицето за настаняване не се явява.

          Лицето, чието настаняване в социална услуга е предмета на настоящото производство   не желае да остане в дома.

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното влязло в сила Решение от 26.03.1986 година на Варненски ОС, И.Д.А.  бил поставен под пълно запрещение, като с Удостоверение от 26.03.2015 година издадено от органът по настойничество и попечителство при Община Суворово за негов настойник е назначена Ц.Д.С., която с пълномощно от 09.02.2017 година е упълномощила ЖИВКО ГЕОРГИЕВ СТАНЕВ - Директор на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства,  с право да представлява поднастойния и да извършва правни действия, свързани с настаняването и пребиваването му в специализираната институция.

          Същият е лице с трайно увреждане, за което  с ЕР на ТЕЛК №:1558 от дата 06.12.1989г., издаден от - МБАЛ"СВЕТА АННА-ВАРНА"АД със срок пожизнен му е поставена оценка на работоспособността /вида и степента на увреждане: Със заболяване от 71% до 89,99% Водеща диагноза: Шизофрении психози. /Шизофрения параноидна форма. Непрекъснато протичане. Хипохондрично-праноиден синдром. Трайна промяна на личността/.

          От представената  Заповед №СУ/Д-СН-ТВ/18-1/25.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" гр. Твърдица е видно, че лицето И.Д.А., ЕГН ********** временно е настанено в специализирана институция - Дом за пълнолетни лица с психични разстройства /ДПЛПР/ - гр. Твърдица, Местност „Метанит" № 1, община Твърдица, обл. Сливен.

          При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

          Искането се явява основателно. В разпоредбите на  чл. 16б и чл. 16в от ЗСП се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като предвиденото в закона предимство е на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 16, ал. 2 и чл. 16в, ал. 6 от ЗСП).

          В процесния случай, с оглед съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на И.Д.А. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСП.

          И.Д.А. е на 67 години, неженен, в дома постъпва от семейна  среда. Заболял на петнадесет годишна възраст, като е бил  лекуван за нерви. По време на военна си служба се оплакал от задушаване, и че не можел да гълта. Чувствал немотивиран страх. След лечението е бил уволнен от военна служба. До лятото на 1981 г. се чувствал добре - работил, справял се с трудовите си задължения. След това напуснал работа, тъй като бил отпаднал. Занемарил външния си вид, не можел да преглъща, отслабнал на тегло. Същият е бил лекуван стационарно от октомври до декември 1981 година.  След изписване продължил да се оплаква от гадене, болки в цялото тяло, сърцебиене. Отказвал да приема лекарства. Лицето е лекувано многократно в различни психиатрични болници, тъй като  не ръководел действията и постъпките си, много буйствал и през 1985 година е нанесъл побой на майка си, която няколко дни по - късно  е починала. От 1986 г. след поставянето му под запрещение е настанен като критичен потребител в ДСГ Тертер. През 1996 г. е напуснал дома и е лекуван в семейна среда. След което е насочен към Варна, а година по - късно е настанен в Твърдица. Постъпва в ДПЛПР - гр. Твърдица на 02.09.1997 г. Лицето има завършен 6-ти клас. Уволнен от военна служба по болест. Общ трудов стаж 10 година, като общ работник. Същият има запазени зрение и слух, с разбираема реч. Поддържа контакт със сестра си, която е и негов настойник, както и с племенника си.

          Лицето е емоционално устойчиво. Видимо спокоен. Рядко влизал в конфликт с другите потребители. Не е склонен към агресия и автоагресия. Изпитва нужда от социални контакти. Помага на персонала в кухненския блок. Стремеж да се чувства полезен. Може да се самообслужва сам, взема участие в разходки извън района на Дома, екскурзии в страната и чужбина. Лицето е на постоянен прием на медикаменти.

          Има потребност от непосредствен контрол върху поведението и специализирани грижи каквито не може да получи в семейна среда,тъй като не поддържа контакт с близките си. Нуждае се от 24часови грижи и контрол на поведението,адекватна медицинска грижа,които може да си осигури само от институцията и медицинския персонал.

          Писмено изразено становище на настойника на И.Д.А. е, че лицето трябва да продължи да ползва социалната услуга, в която от дълги години е потребител и има изграден начин на живот, като липсва възможност за настаняване в семейна среда.

          И.Д.А. е потребител на социална услуга - ДПЛПР гр.Твърдица от 02.09.1997 г.,където живее и до момента, която съответства по профил на заболяването му.

          На територията на община Твърдица и община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяването на лицето. На този етап лицето не може да бъде изведено от институцията.

          За да бъдат осигурени необходимите на лицето специализирани грижи, постоянна медикаментозна терапия и 24-часово наблюдение и контрол върху поведението, е необходимо настаняването му в специализирана институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването му, а именно Дом за пълнолетни лица с психични разстройства.

          Ето защо, съдът намира, че по отношение на И.Д.А. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост гр. Твърдица.

          На основание чл. 16в, ал. 7 от ЗСП, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото, съдът приема за подходящ такъв – една година, считано от влизане в сила на настоящото решение. Съдът прецени, че този срок е подходящ с оглед общото здравословно и психическо състояние на лицето, изразеното от него нежелание да остане в дома и наличието на близък роднина – негова сестра.

          На основание чл. 16в, ал. 5 от ЗСП, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

 

 

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

          НАСТАНЯВА на основание чл. 16в, ал. 5 вр.  чл. 16б, ал. 1, пр. 2 от Закона за социално подпомагане,  поставения под пълно запрещение И.Д.А. с ЕГН **********, представляван от настойника  Ц.Д.С. с ЕГН ********** с адрес ***,  която с пълномощно от 09.02.2017 година е упълномощила ЖИВКО ГЕОРГИЕВ СТАНЕВ с ЕГН ********** - Директор на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства да представлява поднастойния,  за предоставяне на социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстойрства гр. Твърдица, с адрес: гр. Твърдица, кв. „Индустриален” № 1, за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 16в, ал. 7 от ЗСП.

          ДОПУСКА на основание чл. 16в, ал. 5 от ЗСП, предварително изпълнение на решението.

          ДА СЕ ВРЪЧИ препис на решението на Дирекция "Социално подпомагане" общ. Сливен – за незабавно изпълнение.

          Решението, на основание чл. 16в, ал. 8 от ЗСП, може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: