Р Е Ш Е Н И Е
№ / 20.06.2014 година,
град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен
съд, гражданска колегия, ІІ състав,
На 16.06.2014
година
В публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар: Р.И.,
като разгледа докладваното
от Съдията
Гражданско дело номер 147 по описа на Съда за 2014 година
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е глава двадесет и девета от ГПК.
Делба
– фаза по допускане.
Ищците
Г.М.Г. с ЕГН ********** и Д.А.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.”Г. ***, чрез адвокат Г.Г., твърдят
че с ответниците М.А.А.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Г. ***, чрез
адвокат Т.К., Е.Д.Б. с ЕГН ********** ***№5 и А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Г. ***, чрез адвокат Т.К., са
съсобственици на следния недвижим имот с административен адрес: град Свиленград, ул.”Райко Даскалов”
№11, област Хасково, а именно: дворно място от 535 кв.м., съставляващо поземлен
имот №1689, за който е отреден УПИ ХХІ-1689 в квартал 74 по регулационния план
на град Свиленград, област Хасково, одобрен със Заповед №602/22.11.1993 година,
при граници на УПИ: улица „Райко Дскалов”, УПИ VІІ – 1688, УПИ ХХ – 1686 и УПИ ХХІІ-1690.
В Исковата молба се сочи, че
двамата ищци – Г.М.Г. и Д.А.Г., по време на брака си, сключен на 15.03.1970
година, закупили на дата 05.10.2011 година от Е. Димитрова А. 1/2 идеална част от процесния
имот (дворно место), ведно с построените в това дворно место паянтово жилище и
плевня, разположени от към улицата на границата с УПИ ХХІІ-1690, за което бил
съставен Нотариален акт (НА) №72, том V, рег.№5458, дело №660/2011 година на Митко Митев – Нотариус с
рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България. Ответниците
придобили по наследство 1/2 идеална част от процесния имот (дворното место)
след смъртта на техния общ наследодател Делчо Атанасов Делчев, починал на
01.09.1997 година, който бил станал собственик на основание покупко – продажба,
обективирана в НА №10, том І, вх.рег.№35, дело №31/1972 година на Свиленградски Районен съд.
В процесното дворно место била построена в дъното на имота самостоятелна жилищна сграда,
която била индивидуална собственост на ответниците, поради което не била
предмет на делбата.
Не
можели доброволно да поделят съсобственото дворно место, поради което молят Съда да извърши
подялбата съобразно посочените квоти за всяка от страните. Правният интерес на ищците произтичал и от факта, че не можели в пълен
обем да упражняват правото си на собственост по отношение на терена (дворното
место), тъй като желаели да си построят жилище, а останалите съсобственици (в
лицето на ответниците) отказали да им учредят право на строеж върху
съсобственото дворно место въпреки направените опити от страна на ищците за
доброволна уреждане на отношенията по между им. Ищците твърдят, че налице били
техническите условия за разделянето на дворното место на два самостоятелни поземлени
имота.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
Процесуалният представител на ищците – адвокат Антон Г., навежда възражение за
прекомерност на заплатеното от страна на ответниците М.А.А. и А.Д.Д. адвокатско
възнаграждение.
В
едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил Отговор на исковата молба от
ответника Е.Д.Б..
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор
на исковата молба от другите двама ответници – М.А.А. и А.Д.Д. чрез
процесуалния им представител – адвокат Т.К., в които заявяват, че искът следва
да се отхвърли поради недопустимост на делбата, тъй като процесното дворно
место представлявало обща част съгласно чл.38, ал.1 от ЗСоб, тъй като в него
имало построени сгради – индивидуална собственост на ищците (паянтово жилище и
плевня, разположени от към улицата на границата с УПИ ХХІІ-1690) и на
ответниците (жилищна сграда, разположена в дъното на УПИ ХХІ-1689 на границата
с УПИ VІІ-1688). Алтернативно се сочи, че при констатиране на допустимост на
делбата също желаят делба на дворното место. Правят предложение за делба на
процесния имот.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
Процесуалният представител на ответниците А. и Д. – адвокат Т.К., навежда
възражение за прекомерност на заплатеното от страна на ищците адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание се явява само ищецът Г. (редовно призован),
а вторият ищец – Д.Г., също редовно призована, не се явява. За двамата се явява
адвокат Антон Г., преупълномощен от адвокат Г.Г., който поддържа иска за
допускане на делба между страните.
В съдебно заседание, редовно призовани, се явяват и
тримата ответници. За ответниците А. и Д. се явява адвокат Т.К., която излага
становище, че искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по
изложените в Отговора на исковата молба съображения. Ответникът Б. се
присъедини към становището на адвокат К..
Съдът
в настоящия си състав, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно,
прие за установено следното от фактическа
страна:
Процесният
имот (без постройките в него) е бил собственост на Делчо А. Делчев и на Е.
Димитрова А. при квоти от по 1/2 идеална част за всеки от двамата.
Е.
Димитрова А. е продала на ищците – съпрузите Георгиеви (видно от Удостоверение
за граждански брак серия ГБ-69 №177754, издадено от Селски Общински съвет –
село Капитан Андреево, окръг Хасково) собствената си 1/2 идеална част от
процесния имот съгласно НА за покупко-продажба №72, том V, рег.№5458, дело
№660/2011 година на Митко Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на
Нотариалната камара на република България, вписан в Служба по вписванията -
Свиленград.
Делчо
Атанасов Делчав е починал на 01.09.1997 година, като е оставила за свои
наследници ответниците – М.А.А. (негова съпруга) и две деца – Е.Д.Б. и А.Д.Д.,
видно от Удостоверение за наследници с изх.№0172 от 20.03.2013 година, издадено
от Община Свиленград, област Хасково.
Между
страните по делото не се спори относно факта, че в процесното дворното место има
построени сгради – индивидуална собственост на ищците (паянтово жилище и
плевня, разположени от към улицата на границата с УПИ ХХІІ-1690) и на
ответниците (жилищна сграда, разположена в дъното на УПИ ХХІ-1689 на границата
с УПИ VІІ-1688). В този смисъл е и изнесения по делото доклад.
При така установената фактическа обстановка и
при условията на чл.235,
ал.1 и ал.2 от ГПК и във връзка с доводите на страните, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.69, ал.1 от ЗНасл. и чл.34, ал.1 от ЗСоб.
Искането е допустимо тъй като за ищците е налице правен интерес да искат допускането и извършването на делба на
дворно място, в
което съделителите са съсобственици при равни права;
но е неоснователно. В правната теория и съдебната практика се разграничават три хипотези на
недопустимост на делбата: 1. недопустимост на иска за делба - напр. когато се иска
делба на право, което не е вещно, като в този случай производството по делото
се прекратява; 2. недопустимост на делбата поради
естеството на правото или поради разпореждане на закона - в този случай искът
се отхвърля и 3. недопустимост на извършването на делбата - делбата се допуска, но са налице
ограничения относно способите за извършването й.
В хода на това особено производство и
по – специално в първата фаза на делбата (по допускането) следва да се докаже,
че всички срани са съсобственици на процесния имот.
По
делото не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че ищците
са собственици на паянтовото жилище и плевня, разположени от към улицата на
границата с УПИ ХХІІ-1690, ведно с 1/2 идеална част от дворното место; а ответниците са
собственици на жилищната сграда, разположена в дъното на УПИ ХХІ-1689 на
границата с УПИ VІІ-1688, ведно с 1/2 идеална част от дворното место.
При
това изяснено от фактическа страна положение от правна страна Съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Делбата в случая е
недопустима по разпореждане на закона. Съгласно трайната и последователна
практика на Върховния съд, а сега и на ВКС, не може да се допусне делба на
съсобствен имот, в който има две или повече сгради, които са изключени от
съсобствеността и са индивидуална собственост на съделителите. Когато сградите
са собственост на отделни лица, то дворното място е тяхна обща част по
предназначение. Съгласно изричната разпоредба на чл.38, ал.3 от ЗСоб, не е допустима делба на
обща част на сградата. Или дворното място, по отношение на което се иска да
бъде допусната делба, се явява обща част на собствениците на индивидуалните
сгради с оглед на предназначението си, а именно да обслужва едновременно
няколко постройки. За да се раздели УПИ, застроен със сгради, всяка от които е
на лице, участвуващо в съсобствеността на мястото, е необходимо да се проведе
процедурата по чл.201 от ЗУТ и да се одобри частично изменение на ПУП, като се
формират два или повече имота, които да отговарят на строителните правила и
норми по площ, лице и конфигурация на сградите. Тази процедура следва да се
проведе преди Решението по допускане на делбата, тъй като тя има значението на
изключването на земята от режима за общите части в т.нар. хоризонтална етажна съсобственост
- чл.37 и сл. от ЗСоб и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва
отделната сграда. В този смисъл е и Постановление
№2 от 04.05.1982 година по гр.д.№9/1981 година на Пленума на ВС, което е задължително за
Съда. Предвид
изложеното, а именно наличието на материално-правна пречка за уважаване на
предявения иск за делба, претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна.
За
пълнота следва да се посочи, че релевантна предпоставка за отклонение от
указанията на ППВС №2/1982 година (както
вече бе посочено по-горе) е реалното обособяване по административен ред на
самостоятелни поземлени имоти, обслужващи отделни сгради, което е налично и
съществуващо към момента на приключване на устните състезания в първата фаза на
делбеното производство. В конкретния случай не се твърди и не се доказва
обособяването на отделни УПИ от делбения имот към момента на приключване на
устните състезания по делото. Възможното обособяване на такива отделни УПИ (за
което има данни на лист 12 и сл. от делото) представлява бъдещо несигурно
събитие, поради което и с оглед горните съображения то е ирелевантно за изхода
на спора. Към момента процесният поземлен имот все още съставлява обща част по
смисъла на чл.38 от ЗСоб поради което и на основание цитираното по – горе Постановление
на Пленума на ВС делбата му е недопустима.
Относно разноските:
Съгласно чл.355 от ГПК в делбеното производство страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им, т.е. същите се определят с Решението по извършване на
делбата. По
аргумент от противното ако искът за делба бъде отхвърлен, разноските следва да
бъдат присъдени с Решението още в първата фаза.
По делото се констатираха действително
направени разноски от ищците в общ размер на 1
205
лв. за адвокатски хонорар и за държавни такси за вписване на Исковата молба, за
съдебни удостоверения и за образуване на делото; а от ответниците
А. и Д.
– в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. В този ред на мисли е неоснователно искането на
процесуалния
представител на ищците, направено на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ответниците А. и Д..
Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, нормативно определеното минимално
възнаграждение е 800 лв., налице е правна и фактическа сложност на делото, налице е сложност предвид броя на
лицата, участващи като страни в делото, работата на адвоката на ответниците А.
и Д. по това дело се състои задълбочена предварителна подготовка, извършване на
справки, явяване в съдебно заседание,
т.е. налице е съответствие между упражняване на процесуалните права и адвокатския хонорар, поради което Съдът счита, че не следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, тъй като не
е налице прекомерност и тъй като
същото е в минимално предвидения в цитираната по-горе Наредба размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва в полза на ответниците А. и Д. да се присъдят изцяло направените по
делото разноски в размер на 800 лв., които следва да се заплатят от ищците, а искането на ищците за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение.
Относно
държавната такса:
Държавната такса съгласно чл.9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е заплатена от ищците
при образуване на делото.
С оглед на изложеното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения
от Г.М.Г. с
ЕГН ********** *** и
Д.А.Г. с ЕГН ********** ***, против М.А.А. с ЕГН ********** ***, Е.Д.Б. с ЕГН **********
***№5 и А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, иск за ДЕЛБА на следния недвижим имот с административен адрес: град Свиленград,
ул.”Райко Даскалов” №11, област Хасково, а именно: дворно място от 535 кв.м.,
съставляващо поземлен имот №1689, за който е отреден УПИ ХХІ-1689 в квартал 74
по регулационния план на град Свиленград, област Хасково, одобрен със Заповед
№602/22.11.1993 година, при граници на УПИ: улица „Райко Даскалов”, УПИ VІІ – 1688, УПИ ХХ – 1686 и
УПИ ХХІІ-1690.
ОСЪЖДА Г.М.Г. с ЕГН ********** *** и Д.А.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на М.А.А.
с ЕГН ********** *** и А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноските по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.М.Г.
с ЕГН ********** *** и Д.А.Г. с ЕГН **********
***, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)