Решение по дело №1014/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на от М. А. – [държава], с посочен по делото адрес: Транзитен център – [населено място], *, против Решение №УПП-1074/14.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като интервюиращият орган игнорирал факта, че причините лицето да напусне [държава] били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му поради съществуващия вътрешен въоръжен конфликт в страната. Неправилно било прието, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Решението не съдържало нито един аргумент за това, дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в [държава], с положението на различните етнически групи там, със заплахите, на които търсещият закрила бил обект. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Съдържанието на акта не съответствало на изложената от молителя фактическа обстановка. На практика административният орган отказал правото на лицето да търси безопасност за живота си, позовавайки се на изходящи от ДАБ справки-анализи, а не анализирайки твърденията на чужденеца за съществуващ страх за живота му. За достоверна била приета избирателно посочена информация, съдържаща се в справката на ДАБ, но не и общоизвестна информация от други източници за ситуацията в [държава]. Съществувала общодостъпна информация, сочеща, че страната била разкъсвана от гражданска война, довела до една от най-лошите хуманитарни кризи в света. Не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в [държава], от която да можело да се направи извод, че в страната били гарантирани основните човешки права и че тя била в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани. Жалбоподателят изложил подробно пред органа причината за породения у него страх от завръщане на територията, контролирана от правителството и на тази, контролирана от хутите и от другите въоръжени групировки. В решението не били изложени аргументи защо било прието, че молителят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Липсвали и мотиви относно опасенията за преследване в страната му на произход, което представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито този орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен на нищожност на административния акт. На следващо място, неправилно били приложени чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава] както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, но административният орган приел, че лицето не е било обект на репресии и че нямало риск за живота и сигурност му в тази страна, доколкото заявените от него проблеми – заплахи, предупреждения и психическо напрежение, били ирелевантни за предоставянето на закрила. Същевременно, органът не изложил аргументи защо приел, че лицето се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение от преследване. Оспорващият не посочил икономически съображения за напускане на страната си по произход, както приел административният орган. Причината за напускане се обвързвала с липса на сигурност и със заплахите, на които бил обект. Бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Ако бил останал в [държава] можело вече да е убит или пострадал. Евентуалното му връщане в страната на произход щяло да доведе до заплаха за живота и сигурността му поради ситуацията в [държава] и до реалната възможност да бъде заставен да служи като войник за една от двете воюващи страни там. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си и това била причината да напусне страната. Следвало да се има предвид и че административният орган неправилно тълкувал и приложил чл.9 от ЗУБ, представляваща транспониране на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО. Поради това стигнал до погрешен извод и постановил процесния акт в нарушение посочените текстове.

По изложените съображения оспорващият моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания да разгледа молбата за закрила в производство по общия ред по ЗУБ.

Ответникът – Интервюиращ орган в ТЦ-[населено място] при Държавната агенция за бежанците при МС (П. К.), чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представени по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба УРИ 105400-3999/25.09.2024г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М. А. от [държава], поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1511 от 02.10.2024г., с рег. №УП-17081/02.10.2024г. на ДАБ, подадена с името М. А..

Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-17081/02.10.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. А., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], *, *.

На същата дата – 02.10.2024г., лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП-17081/02.10.2024г. са посочени имената М. А., роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Шабуа със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия – *, образование – * *, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на майката, бащата, братята и сестрите на търсещия закрила, всички с местонахождение [държава].

С писмо с рег.№УП-17081/03.10.2024г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 03.10.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-17081/03.10.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава заявеното от него при попълване на регистрационния лист. Напуснал [държава] през август 2024г. със самолетен полет легално, с паспорт за Египет. На 14.09.2024г. напуснал и Египет легално, със самолет за Турция. Там останал 6 дни, след което с помощта на трафикант, с група от 8 човека, тръгнал към границата с България. Преминал нелегално, пеша и със стълба през телената мрежа. След това вървял в гората в продължение на 2 дни. От там стигнал до пътя и се качил на автомобил, който го отвел до [населено място]. Два дни по-късно бил задържан от полицията. Заявил, че не притежава разрешение за пребиваване и не е подавал молба за закрила в друга държава, членка на ЕС. Споделил, че напуснал [държава] заради съществуващ глад, нямало работа, а имало и война, като така било от 2015-2016г. Изхранвали се от земеделие, но доходът от държавата бил много нисък, бил овчар и земеделец. Споделил, че партиите Шария и Интигари се сражавали с хутите. Последните взимали по две деца от всяко семейство за да се сражават за тях. Така се случило в семейството на чичо му, от което взели двете му деца и самия него, после ги застреляли, защото не искали да се бият. Хутите искали също той и брат му да се присъединят към тях, но те напуснали [държава], като това станало през 2022г. След това хутите идвали да ги търсят, но баща им излъгал, че напуснали дома си. Военните действия били периодични и само в отделни райони на страната. Напуснал [държава] едва през 2024г., защото до сега събирал пари. Не останал в Египет, тъй като там не било хубаво. В България можел да развива търговска дейност, докато в Египет това било трудно. Тук искал да живее. Посочил, че не бил арестуван или осъждан с страната си по произход или друга държава, не членувал в политически партии или организации, нямал проблеми с властите в [държава], нито такива, свързани с религията или етноса му.

С Решение №УПП-1074/14.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молбата за предоставяне на международна закрила на М. А. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 14.10.2024г., а жалбата против него е подадена на 16.10.2024г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – [населено място], определена със Заповед № РД05-293/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 02.10.2024г., а оспореният акт е издаден на 14.10.2024г., т.е. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при Транзитен център – [населено място], с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр. второ от ЗУБ, такова становище не се изисква.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е регламентирал като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причина за напускане на [държава] глада, липсата на работа и съществуващата война. Споделил и че се изхранвали от земеделие, но доходът не достигал. Посочил, че хутите искали да вземат него и брат му да се сражават на тяхна страна, но това не станало, тъй като от 2022г. насам баща им ги лъгал, че синовете му напуснали [държава]. Посочил също, че военните действия били периодични и само в отделни райони на страната. Напуснал [държава] едва през 2024г., защото до сега събирал пари.

От изложената бежанска история на жалбоподателя е видно, че последният е живеел сравнително спокоен живот в [държава], не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова с оглед факта, че около две години е успял да се предпази от привличането му на страната на хутите. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която М. А. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован.

Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. Опасенията му във връзка с действия на хутите в [държава] спрямо него не са обосновани. Това е така тъй като, ако действително целта му е била да избегне въвеждане в техните редици, нелогично от гледна точка на критериите по ЗУБ е след като е пребивавал легално и спокойно в Египет да вземе решение да пристигне в България. В тази връзка правилен е извода на ответника, че при изложеното от кандидата фактическо положение логично е било да остане в първите сигурни държава за него – Египет или Турция. Съответно правилно е прието от интервюиращия орган, че лицето е влязло в България, за да има възможност да развива така желаната от него търговска дейност. В този смисъл правилно в решението е посочено, че търсенето на по-добър живот не е предпоставка за предоставяне на международна закрила. Съответно, правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска [държава] мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за производството по ЗУБ.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут – тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г., като в свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07 Съда на Европейския съюз е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице по отношение на оспорващия.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на информацията, изложена в Справка с вх. № ЦУ-2099/10.10.2024г. относно Република [държава] на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. От данните с тази справка, а и от информацията от общодостъпни източници, не може да се направи извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на посочените в ЗУБ основания. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка.

При подробен анализ на данните от Справка с вх. № ЦУ-2099/10.10.2024г. съдът намира основания да приеме, че на територията на [държава] са налице въоръжени сблъсъци, но не се установява те да стигат нивото на безогледно насилие, като е видно и че те не обхващат цялата територия на страната до степен, че живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се в [държава], да е изложен на реален риск от посегателство.

Съдът отчита, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай. От актуалната справка за положението в [държава], а и другата общодостъпна информация за тази страна, става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, обосноваващи предоставяне на закрила.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. – [държава], против Решение №УПП-1074/14.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

На основание чл.85, ал.3 от ЗУБ, решението не подлежи на касационно обжалване.