Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на................................. г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 107 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.25, ал.4 ЗТР.
Производството по делото е образувано по жалба
на Е." ООД, ЕИК *******, срещу Отказ
на АВ - ТР и РЮЛНЦ № 20200110150200/ 13.01.2020 г. за промени на
вписани обстоятелства, заявени със Заявление
вх. № 20200110150200.
В жалбата се твърди неправилност
на отказа, както следва:
Относно частта за заличаване на
бившия управител
Н.К.К.се сочи, че от нормата
на чл.151, ал.5 ТЗ не следва направения от ДЛР извод, че след изтичане
на 1 м. срок такова искане може да
изхожда единствено от лицето, поискало освобождаването
си като управител.
Възможността за това лице да
подаде лично заявление за заличаването
си като управител,
след изтичане на 1 месец от
предизвестието, не изключва възможността заличаването да бъде заявено от
дружеството. Търговското дружество е винаги легитимирано да заяви вписване на настъпила промяна
на обстоятелства по партидата си.
По отношение на заличаването
на Н.К.К.като съдружник счита, че то се осъществява с потестативно право, чието упражняване
не може да
бъде поставяно в зависимост от настъпването
на други факти и обстоятелства. С изтичането на 3-месечния срок настъпва правна
промяна, за която не е необходимо
решение на ОС и промяна в дружествения договор. Вписания запор на дружествените
дялове не се явява пречка за заличаването му като съдружник.
Жалбата е подадена в срок, от лице с
правен интерес - заявител, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е
допустима.
Съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
При подадени на 02.10.2019 г. писмени предизвестия по чл.151, ал.2 ТЗ и 141, ал.5 ТЗ от управителя и съдружник Н.К.К.,
на 10.01.2020 г. е подадено
заявление за вписване на промени - заличаването
му като управител и съдружник.
Съгласно отразеното в ТР, по отношение
на дружествения дял на съдружника е вписан запор.
Отказът за заличаване на управителя Н.К.К.е мотивиран, с това че заявлението е
подадено от дружеството, но след изтичане на по-вече от 1м. след
предизвестието, когато легитимиран да заяви вписването е само бившия
управител.
Съдът не споделя тази теза. Съобразно
общото правило на чл.15, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, при промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания
орган или представител по реда по ал.
1 и 5.
Нормата
на чл.141, ал.5 от ТЗ създава изключение, като въвежда право в полза на бившия
управител да заяви заличаването си, при бездействие на дружеството в 1 м. срок.
Тя не изключва общото правило на чл.15, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, поради което и дружеството е легитимирано за заяви това обстоятелство
във всеки един момент.
Тъй като не е налице съвпадане
на изводите на настоящата инстанция
с тези на ДЛР, отказът следва да се отмени
в тази част.
Отказът за заличаване на
съдружника Н.К.К.е мотивиран: 1. непредставяне на решение на
общото събрание относно прекратяването на участието на
съдружник и съдбата на
освободените дялове, както и на актуален
дружествен договор; 2. наличие на вписан
запор върху дружествен дял.
Съдът намира, че липсата на решение на
решение на общото събрание относно прекратяването на участието на
съдружник и съдбата на освободените дялове не се явява пречка заявеното заличаване.
Съдружник може да прекрати участието си в
ООД при хипотезата на чл. 125, ал.
2 ТЗ, посредством свободно формираната
си воля, изразена в законово
предвидената писмена форма, отправена до дружеството, в предвидения в закона или дружествения договор срок. Правопораждащия факт – прекратяване на участието, настъпва като последица
единствено от изтичане на срока
и не е в зависимост от други юридически
факти.(Решение
№ 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ ТО).
По отношение на вписания запор обаче,
съдът намери, че той се явява пречка за извършване на вписване.
Съгласно чл. 401 от ГПК запорът и възбраната произвеждат действието, предвидено в чл. чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, ч. 508, чл. 509 и чл.чл. 512 - 514 от ГПК. От момента на
налагането на запора длъжникът се лишава от
правото да се разпорежда с имуществото или вземането - в случая с дружествените си дялове, като не
може да го
изменя, поврежда или унищожава. Аргумент за това е и чл. 206, ал. 3 от
ДОПК, доколкото не може да с налице различни режими на
обезпечителната мярка в зависимост от налагащия ги орган. Следователно защитата на взискателя по
чл. 517, ал. 3 от ГПК конкурира с правото на съдружника
да прекрати членството си, в т.ч. и при условията
на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, макар
това право да е неимуществено и конкуренцията е в полза на кредитора. Забранена
е всяка промяна в членственото правоотношение, предприета от съдружника
- длъжник, тъй като правото да
прекрати участието му в дружеството е предоставено на волята и преценката на взискателя чрез
етапното производство по чл. 517, ал.
3 от ГПК. Взискателят ще определи и момента
на прекратяването, който не е без
значение предвид момента на определяне
на ликвидационния дял на съдружника
-длъжник / чл. 125, ал. 3 от ТЗ /, като в производството по чл. 517, ал.
3 от ГПК взискателят би имал и възможността
за защита при несъгласие с определяне стойността на ликвидационния дял. Правото да
трансформира запора върху дружествените дялове на съдружника
- длъжник във вземане за ликвидационната
им стойност, като определи и момента на трансформацията
е само и единствено на кредитора - взискател чрез проведената от него процедура по етапи съгласно
чл. 517 от ГПК. Ако този съдружник
е с вече прекратено членствено отношение, то няма как
кредиторът да го прекрати. Съответно
за него няма
да е налице и възможността да проведе иска по
чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване
на самото дружество, след като длъжникът вече не е съдружник
в него. Тоест защитата на кредитора
по чл. 517, ал. 3 от ГПК би
била напълно дерогирана при вписване на заявеното
прекратяване участието на съдружника - длъжник в дружеството при условията на чл.
125, ал. 2 от ТЗ. В този смисъл и Решение
№ 835/28.12.2006 г. на ВКС по
т.д. № 472/2006 г., I т.о.,
според което забраната за разпореждане с дружествените дялове на съдружника с наложен запор по
чл. 517, ал. 1 от ГПК обхваща и забраната да се
въздейства върху членствените му правоотношения, в т.ч. и при условията на
чл. 125, ал. 2 от ТЗ(така РЕШЕНИЕ
№ 223 ОТ 08.07.2019 Г. ПО Т. Д. № 327/2019 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ;
РЕШЕНИЕ № 263 ОТ 30.08.2019 Г. ПО Т. Д. № 505/2019 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ; РЕШЕНИЕ № 276 ОТ 04.12.2019 Г. ПО Т. Д. № 709/2019 Г. НА АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ВАРНА). Настоящата инстанция споделя това
виждане, като цитираната от жалбоподателя практика на СГС в обратния смисъл не
се явява задължителна.
Горното налага извода за
неоснователност на жалбата.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ на АВ -
ТР и РЮЛНЦ № 20200110150200/ 13.01.2020 г. относно
заличаването на управителя Н.К.К., като указва да се извърши заличаване.
ПОТВЪРЖДАВА Отказ
на АВ - ТР и РЮЛНЦ № 20200110150200/ 13.01.2020 г. в останалата част.
Решението подлежи обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му, само в потвърдителната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: